- Автор: Комерсант
- 10 Sep 2020
- 4836
- 6
Започващата на 1 август визита на американския вицепрезидент Майк Пенс в Подгорица бе определена като историческа от представителите на черногорското ръководство. И това не е изненада. От установяването на дипломатически отношения между двете страни през 1905 г. досега в Черна гора не е идвал толкова високопоставен гост от Вашингтон.
Важността на визитата, обаче, не се ограничава с това. Пристигането на Майк Пенс в Черна гора е първо посещение на Балканите на ключов представител на администрацията на Доналд Тръмп. С това новите власти във Вашингтон, както уверяват източници на „Комерсант“ в западните дипломатически кръгове в Подгорица, потвърждават намерението на САЩ да се завърнат на Балканите, откъдето доброволно се изтеглиха през последните години.
Тезата потвърди преди дни и главният американски пратеник за Балканите Хойт Брайън Йи. „Предприемаме стъпки по укрепване на страните от Западните Балкани в борбата им с негативното влияние, както от страна на Русия, така и на други страни. Искаме да сме сигурни, че няма опасност Русия или някой друг да влияе върху външната и вътрешна политика на Балканите“, заяви помощник-държавният секретар на САЩ в интервю за „Гласът на Америка“.
Посочен бе и начинът за завръщането на САЩ в региона – чрез разширяване на присъствието на НАТО. Очевидно това е и една от причините за място на визитата да бъде избрана тъкмо Черна гора – през юни страната официално стана 29-ият член на Северноатлантическия алианс. Отделно Майк Пенс ще вземе участие в американо-адриатическата среща на върха, която се провежда на 2 август в Подгорица – форумът е учреден през 2003 г. именно с цел „да координира действията и подкрепата за страните, желаещи да се присъединят към НАТО“.
Показателно е и това, че съорганизатор на въпросния форум в Подгорица, освен Черна гора, е Македония. Според източници на „Комерсант“, страната трябва да стане следващият член на НАТО, и то в обозримо бъдеще – „вероятно до година и половина“.
В НАТО бяха готови да приемат Македония в редиците си още през 2009 г., заедно с Хърватия и Албания. Но им попречи многогодишният спор между Скопие и Атина за името на македонската държава: Гърция е категорично против тя да се нарича Македония. Избраното през май правителство на Зоран Заев в Скопие обяви курс към ускорена интеграция в ЕС и НАТО и за постигането на тези цели изглежда е готово на отстъпки в спора за името на страната. От своя страна Атина, ако се съди по скорошната визита там на македонския външен министър Никола Димитров, също не изключва възможността за компромис.
Повечето македонци подкрепят членството на страната в НАТО – около 80%, ако се съди по социологическите проучвания. Също толкова обаче са македонците, които са категорично против промяната на името на страната. Затова основният проблем по пътя на Македония към членството в НАТО – както за новата македонска власт, така и за алианса – е да бъдат убедени македонците в необходимостта от компромис с името на държавата им.
В качеството си на наблюдател, на предстоящата американо-адриатическа среща на върха ще участва и Сърбия. Официално страната не си поставя за цел членството в НАТО и декларира неутралитет и равноотдалеченост от Русия и Запада. В същото време степента на сътрудничество между Белград и НАТО многократно превъзхожда сътрудничеството с Русия по линия на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). По време на неотдавнашната визита на сръбския президент Александър Вучич във Вашингтон, където той разговаря с вицепрезидента Майк Пенс, пред сръбския лидер е бил поставен остро въпросът на чия страна е Белград в противопоставянето между Русия и Запада. Вероятно на срещата в Подгорица Пенс ще иска да узнае отговора на този въпрос.
Източник: https://www.kommersant.ru/doc/3371816
