САЩ: Пробив зад кулисите

САЩ: Пробив зад кулисите
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп направи най-шумното назначение в своята администрация, посочвайки за поста на държавен секретар шефа на петролната корпорация ExxonMobil Рекс Тилърсън.

 

Изборът на Доналд Тръмп може да се счита за доказателство за извършващата се промяна в приоритетите на американската политика. В центъра на вниманието ще бъде поставена не идеологията, а интересите на американския бизнес в стратегически важни региони и възстановяването на отношенията с Русия. Впрочем, източниците и коментаторите, към които „Коммерсантъ“ се обърна за мнение, са предпазливи: въпреки прогнозите за неизбежна промяна в световния ред имиджът на проруски политик може да затрудни Рекс Тилърсън в провеждането на курс за сближаване с Москва. Експерти предричат: всяка крачка на новия държавен секретар в посока към Русия ще бъде внимателно наблюдавана, тъй като ще му се наложи да тръгне срещу съществуващите традиции в Държавния департамент.

 

„Голям опит и познаване на геополитиката“

 

Интригата около въпроса кой ще бъде следващият държавен секретар се реши във вторник, 13 декември – пет седмици преди встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом на 20 януари следващата година. Появилите се в края на миналата седмица съобщения, че претендент номер 1 за поста е шефът на петролната компания ExxonMobil Рекс Тилърсън, насочиха вниманието към фигурата на един от лидерите на американския бизнес, чието име досега се споменаваше само в публикациите в деловата преса.

 

Както стана ясно, този интерес не е бил напразен. Разпространеното на 13 декември изявление на временната администрация на Доналд Тръмп потвърди, че външнополитическото ведомство на САЩ е в очакване на едва ли не най-неочакваното назначение в своята история. Приемник на отиващия си Джон Кери ще бъде един от топ мениджърите на американския бизнес. От всички сочени по-рано кандидати 64-годишният Рекс Тилърсън е единственият, който никога не е бил професионален политик или чиновник. Той не само че не е имал отношение към Държавния департамент, но и нито ден не е работил на държавна служба.

 

Това обаче не попречи на Доналд Тръмп да заяви, че господин Тилърсън притежава „упоритост, голям опит и дълбоки познания в областта на геополитиката, които ще му позволят да се справи отлично със задълженията си като държавен секретар“.

 

В изявлението на временната администрация се казва, че в новата си длъжност Рекс Тилърсън „ще спомогне за регионалната стабилност и ще концентрира вниманието си върху защитата на ключовите национални интереси на САЩ“.

 

Един от първите реагирали на назначаването на Рекс Тилърсън бе Джон Кери, който му пожела успех на новото поприще. „Държавният департамент ще продължи да подкрепя плавния преход, за да може новата администрация да провежда важната си дейност в областта на външната политика на САЩ в целия свят“, увери господин Кери.

 

„Приятел на Владимир“

 

Издигането на Рекс Тилърсън за първи дипломат още не означава автоматичното му утвърждаване на тази длъжност: неговата кандидатура трябва да бъде формално подкрепена от Сената, където републиканците са неголямо мнозинство (52 срещу 48). Теоретично не бива де се изключва сценарий, при който част от тях биха решили да се присъединят към демократите и да се опитат да блокират назначението на Тилърсън.

 

Към настоящия момент нито един от сенаторите републиканци не е заявил намерение да гласува „против“. В същото време редица членове на Горната камара на Сената вече изразиха загриженост, напомняйки, че като глава на ExxonMobil Рекс Тилърсън е поддържал тесни връзки с Русия и през 2012 година дори бе награден с Орден на дружбата (получи тази награда през 2013 година лично от ръцете на Владимир Путин).

 

„Приятел на Владимир“ – това не е характеристиката на държавния секретар, която се надявах да чуя, пише в Tуитър сенатор Марк Рубио, който през последната избирателна кампания се бореше за президентския пост

 

Аз почти не познавам този човек. Но ще кажа така: ако сте получили награда от Кремъл, ще има за какво още да си поговорим, приглася на колегата си сенаторът републиканец Линдзи Греъм.

 

Не остава по-назад и отдавнашният опонент на Кремъл сенатор Джон Маккейн, който в интервю за CNN изразява безпокойство от тесните лични отношения между Рекс Тилърсън и Владимир Путин.

 

 

Нека припомним, че Рекс Тилърсън е работил в Русия почти две години, от началото на 1998 до края на 1999, на поста шеф на компанията Exxon Neftegas – оператор на „Сахалин-1“, където партньор на Exxon е „Роснефт“. В голяма степен той е допринесъл за старта на проекта. Информирани източници описват господин Тилърсън като „един от най-умните и отстояващи позициите си хора в петролния отрасъл“.

 

Той прилича на типичен тексаски петролотърсач: отглежда коне и самият той язди доста добре. При това е човек с широк кръгозор и изключително реалистичен поглед върху света, казва един от източниците на „Комерсант“, общувал с господин Тилерсън.

 

Източниците на „Комерсант“ потвърждават, че Рекс Тилърсън има много добри отношения с ръководителя на „Роснефт“ Игор Сечин, което през 2013 година е спомогнало за подписването на безпрецедентно споразумение за съвместно усвояване на руския арктически шелф.

 

Освен това, по данни на „Комерсант“, Exxon активно се е опитвала да смекчи санкциите от страна на САЩ по отношение на Русия, но в крайна сметка се е оказала безсилна.

 

В същото време наблюдатели смятат, че би било неправилно Рекс Тилърсън да се възприема като „приятел на Русия“. Сделката за Арктика е била изключително изгодна за Exxon, тъй като компанията, която е най-голямата в света по капитализация в петролния отрасъл, се е сблъскала с принципния проблем за възобновяване на запасите си.

 

През 2015 година добивът на нефт от Exxon е по-нисък, отколкото през 2006 година, когато Рекс Тилърсън оглавява съвета на директорите ѝ, а темповете на естествено възобновяване на запасите за тези десет години са станали едва 101%.

 

Exxon заложи в такава голяма степен на Русия, защото имаше крайна нужда от нов мащабен регион за добив, а не от голяма любов, уточнява източник на „Комерсант“. Той припомня, че Exxon, от една страна, се е опитвала да защити руския петролен сектор от санкциите на Вашингтон, а от друга – спешно да се възползва от благоприятната ситуация, предавайки през 2015 г. на Стокхолмския арбитраж отдавнашния спор за данъците „Сахалин-1“, възлизащи на 500 млн. долара.

 

В ролята си на държавен секретар съвсем не е задължително Рекс Тилърсън да бъде проруски настроен, коментират външнополитически експерти.

 

Да, той е много умен човек, който знае с кого и как може да разговаря в Русия, но едновременно с това прекрасно разбира и как най-ефективно да надвие отсрещната страна и да постигне своето, отбелязва друг наблюдател, който лично познава Рекс Тилърсън.

 

„Баланс и здрав разум“

 

Оценявайки как ще се развие процесът на утвърждаване на Рекс Тилърсън на длъжността държавен секретар, запитаните от „Комерсант“ експерти считат, че изказаното от някои сенатори недоволство заради кандидатурата на фаворита на Тръмп няма да доведе до бойкот при окончателния избор.

 

Независимо от отношенията на Тилърсън с Путин, на които американските политици и медии обръщат особено внимание, аз не предвиждам сериозни проблеми с одобряването на кандидатурата му, заяви за „Комерсант“ професорът по история от Американския университета във Вашингтон Антон Федяшин.

 

 

Главният проблем за Тилърсън ще възникне след гласуването в сградата на Капитолия – ще му се наложи да плува срещу течението, за да се наложи над установените традиции в Държавния департамент, особено в отношението към Русия и въпроса за снемането на санкциите. Във Вашингтон позициите на бюрокрация и дълбока институционална памет са дълбоко вкоренени, продължава коментара си господин Федяшин.

 

Въпреки това, макар на новия пост Рекс Тилърсън да го очакват нелеки времена, експертът нарича назначението му „удачен избор“, защото „като опитен и прагматичен бизнесмен той ще внесе дългоочакваният баланс и здрав разум във външната политика на САЩ“.

 

„Тексасец, бизнесмен, републиканец"

 

Рекс Тилърсън е човек от крупния корпоративен топливно-енергиен бизнес, който винаги е бил една от опорите на републиканците. Той е тексасец, което също е важно. В крайна сметка този избор ще устрои мнозина от традиционната част на републиканския истаблишмънт и свързаните с него кръгове, смята зам.-директорът на Института по световна икономика и международни отношения Федор Войтоловски, припомняйки, че в негова подкрепа вече са се изказали редица влиятелни републиканци, направили кариера във външнополитическата област и сферата на сигурността.

 

По думите на Войтоловски е важно и това, че Рекс Тилерсън си е изградил репутация на опитен преговарящ, чиито качества неведнъж са носели на компанията Exxon Mobil добри дивиденти, в това число и на международни преговори.

 

Той е прагматик и стратег, способен твърдо да отстоява интересите на компанията. Тези умения могат да му послужат и в дипломатическата област, поясни господин Войтоловски.

 

На новия пост на Рекс Тилърсън ще му помогне и широкият кръг от лични връзки в различни региони на света, където е работела компанията му – на само в Русия, но и в Близкия изток.

 

Освен това той добре познава пазарите на страните, потребителки на въглеводородни суровини, включително в Азиатско-Тихоокеанския регион, което ще се превърне в приоритет за САЩ.

 

Прогнозирайки как ще се променят отношенията между Русия и САЩ след встъпването в длъжност на новия държавен секретар, запитаните от „Комерсант“ експерти също така смятат, че очакванията за неизбежно отслабване на напрежението може да се окажат завишени.

 

Парадоксът е в това, че имиджът на проруската политика, от една страна, ще помогне на Тилърсън, но от друга – по някакъв начин ще усложни провеждането на курса на сближаване с Москва: крачките на новия държавен секретар в посока към Русия ще бъдат наблюдавани особено бдително, резюмира директорът на центъра „Русия – Изток – Запад“ Владимир Сотников.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

http://www.kommersant.ru

 

 

Коментари

  • тривий

    15 Дек 2016 20:42ч.

    Ако Америка иска да оцелее като държава и (вече консервативна) ценностна система, тя трябва да поеме подадената от Путин ръка за подобряване на отношенията и начало на активно сътрудничество между двете велики сили във всички сфери. Времето не чака, а събитията показаха, че Западът губи битката по бойните полета - една и съща мотика се настъпва упорито и тъпашки още от 08.08.2008 г., когато Русия ги започна горещо по бойните полета, мина се през средиземноморската криза през август-септември 2013, когато Путин спря Обама, после през пораженията на укрохунтата (2014-15) в двата котела из Донбас, а кулминацията беше тия дни в Алепо. Англосаксонският фактор се оказва военно безсилен срещу Русия, впрочем това се очакваше. Здравите сили в САЩ следва да проявят малко повече здрав разум и да спрат дейността на кликата на троцкистите по върховете на управлението си. В противен случай изсред целия Запад ще пламнат граждански войни, защото народите повече няма да могат да търпят паразитиращите елити вътрешното разкапване на системата им. И тогава това наистина ще бъде краят на западния свят, който даже и самата Русия не желае.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Дек 2016 22:25ч.

    Това ще е управление на едрия капитал с министри милиардери, избрано с гласовете на трудова Америка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    17 Дек 2016 13:04ч.

    всичките назначения до сега доказаха че военно пром комплекс заложи на трьмп сега светьт ще гори заедно с петролните кладенци защо сащ не ударят са а удрят останалите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи