Улично изкуство в Париж, което изобразява борбата на "жълтите жилетки", вдъхновено от "Свободата води народа" на Делакроа. Снимка: AP
Когато на 10 декември Еманюел Макрон обяви плана си за 10 млрд. долара в отговор на “жълтите жилетки”, той си навлече следния рязък коментар отвъд Рейн: “Отговорът на Макрон внушава, че бунтовете и плячкосването могат да диктуват политиката на правителството, докато тези, които демонстрират мирно или не съвсем, са пренебрегнати. В крайна сметка, това изпраща лош сигнал”. С тези думи Клеменс Фуест, президент на Ifo, най-влиятелния институт за краткосрочни икономически предвиждания в Германия, изрази онова, което смятат бизнес средите и политическите кръгове в родината му.
Във Франция, разклатени от спектакъла на градските войни, наблюдателите предпочетоха да си спомнят за отстъпленията на властта пред улицата. Оттеглянето на договора за първо наемане на работа (CPE) през пролетта на 2006 г. (нещо като “младежка заплата”), е най-близката справка. Общата черта между “жълтите жилетки” от 2018-2019 г. и младите хора с якета от 2006 т. очевидно е насилието на демонстрациите в името на смятаните за непоносими неравенства и несправедливост. Може и да не одобряваме тази употреба на сила, но трябва да признаем, че тя работи!
Примерът с черната чума
Не е ли било винаги така в историята и дори в праисторията? Това е тезата на австро-американския историк Уолтър Шейдел, професор в Станфордския университет и специалист по римската античност: неравенствата се задълбочават в периоди на мир и просперитет и се разтварят само при катастрофи и насилия. Независимо дали става дума за големи войни или епидемии от чума или грип, общият знаменател е, че те разрушават социалните отношения.
Класическият пример е “черната чума” в Европа (1347-1353 г.), предизвикала смъртта на 30 до 35 процента от населението, в разгара на Стогодишната война. Историците смятат, че в резултат от нея изчезва крепостничеството, защото е трябвало да се реагира на недостига на работна ръка!
Бестселърът на Уолтър Шейдел, публикуван през 2017 г. (The great leveler: violence and history of inequality from the stone age to the twenty first century), обяснява, че великият “изравнител” (leveler), лекарство за неравенствата, не е нито техническият прогрес, нито растежът. Това са големите бедствия, независимо дали са с човешки или природен произход.
“Неравенството е записано в ДНК на цивилизациите, откакто хората са започнали да водят уседнал живот, за да обработват земята”, твърди историкът. Тоест преди 10 000 години, с края на ледниковата епоха и началото на холоцена: вместо да се изхранват с лов и събиране, хората могли да натрупат селскостопанска продукция и земя, предавайки я от поколение на поколение.
“Устойчивите неравенства имат много дълго родословие, отбелязва Шейдел. Преди 2000 години най-големите римски богатства били 1,5 млн. пъти по-големи от средния годишен доход на глава от население в империята, същото съотношение както при Бил Гейтс и средния американец”.
От ХVIII век и първата индустриална революция, започнала в Англия, индустриализацията разширила феномените на натрупването, появили се преди 10 000 години със земеделието. В Англия 1 процент от най-богатите притежавали 39 процента от националното богатство през 1700 г. и 69 процента през 1913 година.
Брутални шокове от голям мащаб
След като изследва всички “мирни” опити за намаляване на неравенствата (аграрна реформа, данъчна политика на преразпределение, идване на власт без революция на леви партии и т.н.), историкът констатира тяхната неефективност. Само мащабни брутални шокове, които той нарича “Четирите конника” (на Апокалписиса), могат да променят картината.
Първият конник са “войните с масова мобилизация”,
които изискват силите на цялата нацията, богатите, за да финансират конфликта, а останалите - чрез “кръвния данък”. Двете световни войни са парадигмата за “първия конник”: те доведоха до появата на “социалната държава” и в продължение на тридесет години (1945-1975 г.) бяхме свидетели на “голямото намаляване на неравенствата”.
Вторият конник, революцията,
може да бъде син на първия (Русия 1917 г.) или пък не. Френската революция от 1789 г. не е резултат на война, но нейните социално-икономически последици са не по-малко значителни (разпределение на земи и силно повишаване на заплатите, с 68 процента за двадесет години, срещу 42 процента за цената на пшеницата).
Третият конник е най-коварен: разпадане на държавата и социалните структури,
каквото е било рухването на Римската империя. И в резултат на това изчезване на големите римски фамилии, изравняване отдолу и нарастване на влиянието на Църквата.
Що се отнася до
четвъртия конник - континенталните епидемии,
те водят до демографски спад и промяна в съотношението капитал/работна ръка. Така след “черната чума” от 1347-1353 г. се наблюдава удвояване на годишния ръст на реалните заплати на квалифицираните работници в големите европейски градове. Поне до 1450 година.
Изглежда, че сътресенията, предизвикани от “Четирите конника”, поставят само временно под въпрос дълбоките неравенства в нашите цивилизации. В книгата си Уолтър Шейдел не предвижда тяхното завръщане “в обозримо бъдеще”. Както обяснява в своя статия в Atlantic Monthly, “технологията направи масовата война остаряла; насилствените преразпределителни революции загубиха своята привлекателност; държавите са по-устойчиви; прогресът на генетиката ще помогне на човечеството да се пребори с новите микроби”. Но кой знае?
Превод от френски: Галя Дачкова