След два макар и недовършени мандата и в навечерието на третия, спокойно можем да дадем определение на явлението ГЕРБеризъм. Достатъчно се застоя, за да му търсим дефиниция. В сбит вариант ГЕРБеризмът отговаря на формулата: По света – иху, у нас – тихо!

Снимка: "Дарик"

 

Това е печелившата тактика за политическо дълголетие. В чисто практически план този девиз се претворява така: на ЕС и САЩ оставяме селекцията на кадрите в областта на дипломацията и външната политика, задължително евроатлантически послушковци и безупречни конформисти. Работата им е да са трансмисия на външни импулси. За предпочитане – професионални латерни за производство на брюкселски речитатив, тъй щото светът да разбере колко сме ние предани на евроатлантизма и повелите на европейския дневен ред, пътни карти и разните там програми 2020.

 

На останалите постове – разставяме посредствени, но зависими хора, подлежащи на пълен контрол. За да се знае кой е началникът! И да е тихо! Горе-долу с това се изчерпва формулата на ГЕРБеризма. Изключенията само потвърждават правилото.

 

Ще кажете – малко чобанска идва тая дефиниция. Може и да е чобанска, но работи!

 

Ето, да вземем няколко пресни примера от началото на третия мандат. В момента тече пълна реставрация на стария бойков режим от периода 2014-2016 г. На първа линия бяха върнати хора като Лиляна Павлова и Ивайло Московски, въпреки че първата е отговорна за врътката на века, наречена „саниране“, а вторият се кани да възобнови концесията на летище София при скандалните условия, заради които бе отменена от служебното правителство.

 

Първата работа на транспортния министър бе да върне в БДЖ компрометираното ръководство, отстранено от служебния му предшественик заради съмнения за злоупотреби. Като изпълнителен директор на БДЖ се завърна неизтребимият Владимир Владимиров, а в „Товарни превози“ отново идва старият началник Любомир Илиев. Благодарение на техните „топли“ грижи за 100-годишната българска железница, днес този тип превози са в окаяно състояние, стотици влакове бяха закрити, а останалите се движат със закъснения от по 5-6 часа, достойни за африканския свят. Но тъй като парите от концесията на летище София ще бъдат „усвоени“ уж за спасяването на БДЖ, на тия постове трябват сигурни хора, по възможност с дебели папки в прокуратурата.

 

Ами какво да кажем за възкресяването на безценния герберски кадър Георги Костов, бивш главен секретар на МВР, отстранен от служебния вътрешен министър за оказан политически натиск върху подчинени, който сега триумфално ще оглави митниците? Очевидно и тук Борисов се придържа към изпитания принцип:

Един прояден от зависимости човек и в МВР да го сложиш, и в митниците – все добра работа ще ти свърши. Все пак с приходите от контрабанда се хранят немалко български семейства, така че трябва доверен човек!

 

 

Георги Костов (в ляво) - довчера главен секретар на МВР, от днес - главен митничар на републиката.

 

Да погледнем към завеждащите „иху“-то. За външен министър, с нулев дипломатически опит, бе назначена Екатерина Захариева – алтер егото на Росен Плевнелиев и негова приемничка в строителното министерство при „Борисов 2“. Парадното й самохвалство засега предизвиква повече ирония и опасения, отколкото надежди. Въпросната госпожа парадира с външнополитическия си опит като началник на кабинета на Плевнелиев по времето на „Борисов 1“, но злите езици са безмилостни към аналитичния й капацитет, а и всички добре помним плевнелиевите външнополитически жестикулации.

 

Явно Захариева ще разчита на ментори като Даниел Митов и Росен Плевнелиев, което не вещае нищо добро за България във външнополитически план. За целите на нашите евроатлантически партньори, обаче, е идеална. Послушанието й е доказано. Русофобската линия – подсигурена. Друг е въпросът как ще си делят правомощията с президента по отношение на външната политика, където той има водещата роля. И при положение, че възгледите на двамата съществено се различават.

 

Въплъщение на еврократския буфосинхронизъм е и кандидатката на ГЕРБ за български еврокомисар – Мария Габриел, по-известна като булка на еврочиновника Франсоа Габриел, дясна ръка на бившия шеф на ЕНП Жозеф Дол, а сега част от екипа на председателя на ЕП Антонио Таяни.

 

Мария Габриел, кумът й Жозеф Дол и Бойко Борисов - сплотеното семейство на европейската десница.

 

Реставрацията във втория ешелон - на областни управители, зам.-министри и шефове на агенции, отстранени от служебното правителство, също тече с пълна сила.

 

Безпардонността, с която се върши всичко това, е хвърлена ръкавица към президента Радев.

 

Предполага се, че за всяка рокада, извършена от неговото служебно правителство, има сериозни основания. Ако те не бъдат ясно съобщени, ако държавният глава не защити своя избор, ще излезе че Борисов е прав като говори за „политическа метла“. И че бившият главсек на МВР, който мъчно артикулира мислите си, е жертва на политически репресии.

 

Възниква и въпросът: трябваше ли президентът да подписва указа за назначаване на бившия шеф на СДВР Младен Маринов на мястото на Костов, при сериозните подозрения за негови връзки с криминалния свят? И макар че усилията на генерал Радев за съхраняване на мира между институциите са разбираеми, войната е факт. А на война – като на война!

 

По-страшна от кадровата реставрация, обаче, е политическата реставрация, тоест връщането към спорни управленски решения от предишни мандати, които служебното правителство направи опит да спре.

 

От ГЕРБ вече заявиха, че ще гласуват приоритетно законопроекта за концесиите, върху който президентът наложи първото си вето. Ако текстовете бъдат приети в стария им вид, това ще е откровено престъпление, тъй като със закона концесиите – във водоснабдяването, добива на подземни богатства, експлоатацията на минерални извори и пр. стават практически „вечни“, а ратрогването им – почти невъзможно.

 

От ГЕРБ се оправдават с европейска директива, която, видите ли, ни принуждавала да приемем закона, в противен случай подлежим на санкции. Което е пълна лъжа, тъй като в европейската Директива 2014/23/ЕС е възприето правилото за ограничаване на срока на концесията, а не за безкрайното й удължаване.

 

Пряко свързано с този закон е и намерението на новия кабинет да рестартира процедурата за отдаване на концесия на летище София. Процесът бе спрян от служебното правителство по заръка на президента. Мотивите и тук са същите – не е защитен националния интерес. Летището е стратегическа инфраструктура, но това не изглежда да притеснява новото правителство.  

 

И по двата казуса интересна ще е позицията на Обединените патриоти, особено като се има предвид „пуническата война“, която лидерът на „Атака“ Волен Сидеров от години води срещу неизгодните за държавата концесии.

 

Предателство на „патриотите“ по тези въпроси в името на властта ще е равнозначно на политическа смърт.

 

Голямо изпитание пред коалицията ще бъде и ратификацията на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада – СЕТА, което отнема и малкото остатъчен суверенитет на държавата и представлява посегателство срещу принципите на демокрацията. Ще подкрепят ли „патриотите“ възможността корпорации да съдят държавата, наднационални комисии да определят какво да бъде българското законодателство, ще разрешат ли безпрепятствения внос на ГМО продукти на българския пазар, както и на храни, застрашаващи здравето на хората? Ще позволят ли отдаването в частни ръце на обществени услуги?

 

Това ще е другият голям препъни-камък пред коалиционния мир. ГЕРБ безусловно подкрепя договора, за да угоди на ЕС и Канада. Все пак ГЕРБеризмът не може да съществува от само себе си – той е функция на външното одобрение. Докато на патриотите би трябвало ръцете им да изсъхнат, ако подкрепят подобно нещо.

 

По темата управляващите ще се сблъскат и с президента Радев, който се обяви недвусмислено срещу СЕТА и обеща да сезира Конституционния съд, тъй като много от клаузите в договора противоречат на основния закон. Впрочем събитията сами отправят предупреждение към политиците ни: в момента енергоразпределителните дружества водят арбитражни дела срещу България за близо два милиарда лева. След приемането на СЕТА ще са много повече.

 

Реставрация протича и по въпроса чии изтребители трябва да купи България за нуждите на своята армия. Какво от това, че военните експерти препоръчаха „Грипен“ като най-добро съотношение между цена и качество? Кръжец от „специалисти“ и видни атлантици като Росен Плевнелиев, Валентин Радев и Соломон Паси се завърнаха на сцената в ролята си на лобисти за  американските F-16, па били те и втора ръка.

 

Модернизирането на българската авиация рискува да сблъска челно Бойко Борисов с бившия началник на ВВС и настоящ президент Румен Радев.

 

Реставрацията на ГЕРБеризма обаче няма само материални, а и „духовни“ измерения. По-право бездуховни. С връщането на Борисов на власт се завърна и познатата атмосфера на арогантност и брутално пренебрежение към опонентите, хвалипръцковщината и грубата ирония в стил „ние ги хващаме, те ги пускат“. Оня ден Борисов подхвърли презрително, че, видите ли, служебният кабинет само създавал паника за водата в Хасково, а ГЕРБ решавал проблемите. И нито дума за това, че правителството му под номер 2 кри половин година от хората повишеното съдържание на уран във водата. Да, те ни хващат за гушите, ние им пускаме...бюлетините.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

„Уотъргейт“ днес

„Уотъргейт“ днес

В разгара на дискусията за съдбата на Доналд Тръмп Америка отбеляза 45...

8 коментар/a

Васил Здравков на 11.05.2017 в 17:40
Към характеристиките на герберизма задължително трябва да добавим политическия канибализъм, т.е. купуването на стотици кметове на общини и населени места и хиляди общински съветници от други партии, къкто и процъфтяването на клиентелната система с обръчите от фирми. Яхването на недомислената идея на Сл. Трифонов и екипа му за мажоритарни избори пък е брутално посегателство към политическата традиция на България с цел да бетонира за десетилетия биби и цецко на върха на властта и увековечи герберизма на родна почва.
Тиквозар Банкянски на 11.05.2017 в 18:32
Определението герберизъм не е точно.По-правилното е бойковизъм с елемент на цветанщина.
ОНЧО на 11.05.2017 в 19:34
ОПГ ГРОБ - МАФИЯ НА ЕНИЧАРИТЕ БЪЛГАРОУБИЙЦИ.
Къде е собствеността на държавата ни? Дори хората ни не са наши! на 11.05.2017 в 23:29
Чудя се, как така в Америка всеки щат си е независим в решенията, в политиката, никой не пита Уошингтън да сее ли портокали или банани, кеф ти царевица, кеф ти, ябълки. А у Европата, не само че чакаме разрешение, ами и не знаем, кой решава реално. Че и авоматичната скоростна кутия се оказа прекалено модерна и ни връщат да сме а скорости! Как се кара на само на първа, или само на втора? Как се кара само на задна! И защо? Когато се роди едно бебе в Париж и едно в Каспичан, на една и съща дата, по какво се различават бебетата? Бяс ме хваща, да сме толкова прости!Тук нещо тотално не е наред! Не е възможно два мозъка някъде си да ни управляват! Казвам, Европа се разпада и край! Всяка държава да си го търси! Край на концесии, да се одържевяват най-важните за държавата отрасли, а който иска частно, нека има, няма лошо! Но държава без собственост, все едно секс без партньор!
Поморийски на 12.05.2017 в 00:18
автора!!
Тахтун на 12.05.2017 в 10:02
Вижда се, че не може да се угоди на всички! Гопод да стане премиер недоволни ще има! Мрънкачите са повече от доволните, защото са по-гласовити пък и привличат повече публика!
ГЕРБЕРИЗЪМ ??? на 12.05.2017 в 21:37
Разновидност на българския посткомунизъм....И който внушава,че има различия или противопоставяне на ГЕРБ,БСП,ДПС и т.н. ,работи за настоящия МП...Типичен пример е този сайт!...Не ясно дали е от глупост ,или целенасочено...А целта е ясна.Например минимална пенсия 180-200 лв.,и българина се чуди на кого да се оплачи...Или стачката на миньорите на комуниста Ковачки,които са на прага на гладната смърт...И още и още ...
Перо на 13.05.2017 в 08:49
Не се надявайте на Радев. Няма да тръгне срещу Борисов.

Напиши коментар