Реформата в образованието не заслужава и тройка

<p>В началото на учебната 2010-2011 г. - 12-а поред след началото на реформите, и двете обещания са катастрофирали. Заклинанията за по-добри образователни резултати в отговор на новите учебни програми в училищата се провалиха и връщат експеримента на стартови позиции. Университетите не поумняха, не започнаха да се сливат, нито един от тях не бе закрит, а местата за прием вече са повече от кандидатите. В този срив на качеството потъват и хубавите неща, случили се през годините. През какво мина реформата и</p> <p><strong>къде може да се провали поредният екип на МОМН,<br /></strong></p> <p><strong>обещаващ драстични реформи и в средното, и във висшето образование?</strong></p> <p>Малко хора помнят скандалите около въвеждането на новите учебни планове в училищата и разделянето на подготовката на задължителна и задължително избираема. Идеята учениците да могат да избират, защото така ще им е по-интересно, бе прегърната от екипа на Веселин Методиев и наложена и при най-малките деца. Днес екипът на Сергей Игнатов твърди, че избираемата подготовка трябва да бъде увеличена още повече въпреки сериозните съмнения, че този модел наистина дава резултати, особено в основните училища.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Орязването на часовете за задължителна подготовка в основните училища доведе до наблъскване на<br /></strong></p> <p><strong>огромно количество материал в малко учебно време</strong></p> <p>В комбинация с писаните на тъмно програми и лошите учебници резултатът не закъсня - драматичен провал на децата в прогимназията. Третокласниците бяха принудени да изучават за една година историята на България от траките до най-ново време, броят на произведенията по литература в 5-и и 6-и клас драстично набъбна с доброто намерение децата да четат повече и по-малко да анализират, по нито един от предметите времето за упражнения не стига. Министерство на образованието признава, че програмите не работят добре, но промени в скоро време не се задават, защото сега наред е гимназиалното образование, което ще се дели на два етапа.</p> <p>От 1999 г. насам гимназиите добавиха още една година за учене - 12-и клас. С това и въвеждането на задължителна предучилищна подготовка годините, които прекарва едно дете в образователната система, нараснаха от 11 на 13. Тази промяна в продължителността на задължително обучение е историческа, но и в двата случая е половинчата. От задължителната предучилищна подготовка се очакваше да реши проблемите с децата, които не говорят добре български, а 12-и клас трябваше да е подготовка за влизане в университет. И сега обхватът на децата от малцинствата е проблем (тук най-големият виц бе "Мустакати първолаци влизат в класните стаи" при Владимир Атанасов), а 12-и клас с общо 806 избираеми часове и 186 часа задължителна подготовка се явява нещо като свободна учебна година.</p> <p>Многото избираема подготовка в 11-и и 12-и клас ще залегне официално като философия с новата структура на образование - задължително обучение до 10-и клас и профилирана подготовка по избор на учениците в 11-и и 12-и клас. Тази нова структура бе представена за пръв път през 2004 г. и оттогава насам за нея само се говори. Многото приказки не дадоха отговор на въпросите, които стояха и преди 6 години. Продължава да няма яснота дали ограничаването на</p> <p><strong>задължителната подготовка до 10-и клас</strong></p> <p>няма да доведе до орязване или струпване на много материал в малко часове, няма яснота как децата ще могат да сменят училището си след 10-и клас, нито какво ще се учи в 8-и клас - по модела на езиковите гимназии, с много часове по език, или нещо друго. Тепърва ще се мисли и какви да са изпитите в 7-и клас, който ще стане краят на основното образование, и в 10-и клас.</p> <p>Промените в приемните изпити и матурите през години бяха любимо упражнение на всяка власт. Националният тест по 7 учебни предмета от времето на Веселин Методиев бе заменен от литературоведа Владимир Атанасов с тест и изпити по български и математика, на следващата година имаше още промени, и пак, и пак. Матурите бяха 3 - по български, гражданско образование и предмет по избор, после станаха две и ту покриваха само задължителната подготовка, ту профилираната. Това изобилие от промени във формите на изпитване през години е знак за липсата на яснота какво трябва да знаят децата и надделяване на едно или друго лоби в министерството. Днес министерство на образованието пак е готово да експериментира с матурите заради убедеността на министър Игнатов, че децата трябва да пишат общи есета от рода на "Какво ми дава Вазов".</p> <p>Изпитът след 7-и клас тази година ще е без промяна, но ще дойде отново на дневен ред през 2011-2012 г., когато МОМН трябва да реши дали външното оценяване по всички изучавани предмети ще е задължително за получаване на основно образование. Все пак акцентът върху оценяването даде резултати - създаването на отделно звено, което работи по тестовите материали, и натрупване на опит.</p> <p><strong>През годините изцяло подценен остана проблемът с<br /></strong></p> <p><strong>огромните образователни разлики между училищата</strong></p> <p>Министерството не създаде никакви механизми за стимул и санкции, които да принуждават слабите училища да стават по-добри и да възнаграждават успеха.</p> <p>В последните години във висшето образование фалираха две илюзии - че акредитацията на университетите ще раздели добрите от слабите и че либерализирането на приема на студентите ще доведе до конкуренция. Почти всички университети се оказаха много добри и добри, а отказът на държавата да се меси в определянето на държавната поръчка и запълването на капацитета на университетите доведе до девалвация на качеството. Така от държава, в която малка част от младите продължава във висше образование, България се превърна в рекордьор по разширен достъп при пълна имитация на обучение. Обещанията, че университетите ще спрат да се грижат за входа и ще затегнат изпитите през следването, се сблъскаха с финансовия интерес - получаването на субсидия на брой студенти.</p> <p>Какво ще предложи на фона на тази равносметка просветното министерство предстои да видим. От МОМН обещават изцяло нови закони и в средното, и във висшето образование. При слабите законопроекти, внесени до момента в областта на образованието, очакванията не са особено оптимистични, но пък може и да стане. В историята на образователната реформа от последните 10 години има и хубави моменти - като промените във финансирането на училищата и заплащането на учителите, наложени при Даниел Вълчев. Те направиха възможни заглавията "Интересът към учителската професия се връща".</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a></em></p>