- Автор: Серж Алими, "Монд дипломатик"
- 10 Sep 2020
- 4167
- 13
Серж Алими
Дали с пикел или с полоний в чая, от Троцки (убит в Мексико) до Алексадър Литвиненко (отровен в Лондон), руските служби за сигурност безспорно са ликвидирали редица опозиционери, живеещи в чужбина. И други правителства обаче използват същите противни средства, само че без сегашната дипломатическа олелия. „Дългата история на убийствата, поръчани от държавата“, от които се чувства обиден господин Джонсън, хвърля кал и върху някои западни столици (Париж, Берлин, Вашингтон), които побързаха да се присъединят към госпожа Тереза Мей и да публикуват общо комюнике срещу Русия.
Израел обаче благоразумно се въздържа, сигурно защото е в първата редица на страните, организиращи този вид операции, обозначени като „извънтериториални ликвидации“ [2]. Пред списъка на палестинците, включително на официални техни представители, ликвидирани от неговите тайни служби в чужбина, руснаците ще се окажат почти аматьори – поне половин дузина бяха убити само в Париж, без това да предизвика особени санкции. В Париж изчезна също мароканският опозиционер Межди Бен Барка, там бяха убити южноафриканката Дулси Септамвър, представителка на Африканския национален конгрес (АNC), а по-наскоро – и трима кюрдски активисти. Що се отнася до Вашингтон, там пък беше убит Орландо Летелиер, бивш министър на Салвадор Алиенде. Ликвидираха го агенти на Аугусто Пиночет. Това обаче не попречи на Роналд Рейгън да приветства неговата диктатура, нито пък на Маргарет Тачър да покани в Лондон генерала превратаджия на чай (без полоний), както и да му предложи обслужване в сребърни съдове от колекцията „Армада“.
Изразът „извънтериториални ликвидации“ дава доста добро определение на американската практика предполагаеми терористи да се убиват в чужбина чрез използване на дронове. Барак Обама разреши официално повече от 2300 убийства от този вид през мандата си. На свой ред и Франсоа Оланд призна, че е заповядал да бъдат извършени редица извънсъдебни екзекуции срещу „неприятели на държавата“, приблизително по една на месец за периода на управлението му. Обаче никой от неговите политически приятели, попитани по този въпрос по време на една дискусия в хода на първичните избори на социалистите миналата година, не го упрекна за това [3].
„Да, понякога е необходимо“, дори обясни Франсоа дьо Рюжи, който после стана председател на парламента.
Le Monde diplomatique Превод: Венко Кънев
-------
[1] Статия, публикувана от Le Parisien на 16 март 2018.
[2] Това е формула на изследователя Mathieu Boulègue, цитирана от L’Opinion, Paris, 13 март 2018.
[3] Телевизионен дебат, TF1, 12 януари 2017.
Източник: http://bg.mondediplo.com/article1592.html
