Работническо-селският Великден

Работническо-селският Великден
Не се случва толкова често масово струпване на значими празници в един ден; тази година съвпадането на Деня на труда и на международната работническа солидарност, 140-ата годишнина от славната Априлска епопея и православния Великден възбудиха духовете много преди днешния ден. Такова струпване не се е случвало от 2005 г.

 

Напрежението, сигурен съм, веднага се е усетило още след първото изречение – поради каква причина точно в този ред бяха изброени събитията току-що, може да се запитат някои. Понеже поводи за напрегнатост по-долу ще има достатъчно, нека побързаме поне с това обяснение; изброяването започна с международния празник, последва историческото събитие, което се отнася до цяла България и до целия български народ, и накрая бе споменат главният празник на едно от световните вероизповедания (280–300 млн. православни по данни на Цариградската патриаршия; 217–230 млн. – според пресмятанията на различни изследователи).

Сравнително бързо тук въведохме някакъв порядък в празнуванията днес, но това не бе възможно в много други случаи из страната. Едно скандално писмо на пловдивския митрополит Николай до общината в Панагюрище получи масов отзвук; в него висшият църковник поиска отбелязването на Априлското въстание да бъде изместено от 1 май, защото причините за избухването на въстанието били „политически”. Всякакъв коментар за това писмо сега ще е излишен, освен да припомним, че за чест на панагюрци, исканията в него бяха отклонени и тази вечер, както и през последните 40 години, Панагюрище ще започне отбелязването на едно от най-значимите събития в историята на България; защото Априлското въстание избухва на 20 април (по Юлианския календар), т.е. на 2 май по Грегорианския (така нареченият нов стил), но отбелязването на събитието с тържествена заря по традиция започва от предната вечер, за да са видими празничните светлини.

След тия предварителни бележки е време да си изберем един от днешните празници, за да го осветлим накратко от историческа гледна точка; понеже религиозните празници са извън обсега на историческото дирене, а 140-ата годишнина от Априлското въстание по нов стил, както е прието сега, настъпва на 2 май, то остава да се спрем на Първи май и на неговото отбелязване в България.

 

* * *

 

Първомайска манифестация на работниците за защита на техните права и за 8-часов работен ден, София, 1905 г.

 

Макар допреди четвърт век Международният ден на труда да беше един от трите най-главни държавни празника, за неговото отбелязване преди 1944 г. не бе известно твърде много. За празничните манифестации след това знаят вероятно всички, които са ги преживели; те могат – всеки от своята гледна точка – да разкажат за преживяното. И наистина, нека разкажат, ама честно...

 

* * *

 

На 1 май 1886 г. профсъюзите в САЩ започват мащабна национална стачка с искания за повече права на работниците и за 8-часов работен ден, в която участват почти 200 хиляди работници. Три дни по-късно в Чикаго полицията в сътрудничество с частните милиции на големите компании успяват да разпръснат работническата демонстрация, при което са убити поне 4 и са ранени над 200 протестиращи, в следващите дни са убити още петима работници. Срещу ръководителите на стачката са издадени по-късно и четири смъртни присъди.

Българското типографско дружество в София възприема решението на Първия конгрес на Втория интернационал (Париж, 14–21 юли 1889 г.) и отбелязва за пръв път Първи май под лозунга за 8-часов работен ден. Решението на конгреса в Париж има в началото само една цел – да се почете паметта на загиналите в окървавените стачки на американските работници в Чикаго, Балтимор, Ню Йорк и другаде на 1 май 1886 г. Заразен от трескавата подготовка за първия Първи май, през 1890 г. дори органът на Либералната партия (радослависти) – в. „Народни права”, отбелязва възторжено в първомайския си брой, че Първи май е „празник на всемирната работническа класа”, и допълва, че искането за „8 часа работен ден” ще е може би лозинката [остар. лозунг, от нем. Losung „парола”] на една ужасна бъдеща революция в целия свят” (бр. 171/ 28 април 1890 г.).

В следващите десетилетия до 1944 г. стотици хиляди български работници участват в първомайските стачки, демонстрации и манифестации – шествието за Първи май в София през 1939 г. например е организирано от Българската работническа партия (легалното проявление на БКП) от игрището „Юнак” до пл. „Александър Невски” и е с над 30 хиляди участници. Отбелязването на Първи май е твърде често ограничавано или направо забранявано, на тоя ден полицията в работническите градове е винаги на крак, добре въоръжена.

В годините до 1944, включително, отбелязването на Първи май е разнопосочно и разнолико. Българската социалдемокрация например използва празника единствено с теснопартийни цели. В първомайския призив на партията за 1924 г. (в. „Народ”, бр. 88/ 19 април) се подлага на яростна критика сваленото с кървав преврат правителство на Александър Стамболийски и се агитират работниците да гласуват за партията. В специалния първомайски брой за същата година (бр. 95/ 1 май) се дава отпор както на „зловещия фашизъм”, така и на „болшевишката демагогия”. В този дух социалдемократите отбелязват Първи май и през следващите десетилетия.

Ако до средата на 30-те години на ХХ в. БРСДП (т. с.), след 1919 г. – БКП (т.с.), начело с Димитър Благоев първоначално, е основен организатор на първомайските акции заедно с левите професионални съюзи и със социалдемократическите организации, то от 1936 г. настъпва рязка промяна – празникът започва да се организира и от властта.

 

 

„По случай праздника на Националния труд, поздравлявам от сърдце българското работничество, като му изпращам моите най-сърдечни благопожелания, убеден, че то, вдъхновявано винаги от обич към Родината, ще влага и занапред, с гордост и преданост, своя свещен труд за изграждането, ведно с целокупния българский народ, на стопанския и културен възход на обединена България.

София, ІV, 1943 г.”

Приветствие на цар Борис (1918–1943) до българските работници, в. „Утро”, бр. 10116 от събота, 1 май 1943 г.

 

След преврата на 19 май 1934 г. са разтурени всички професионални съюзи. На тяхно място по примера на Германия и Италия се създава държавният така наречен Български работнически съюз. Държавното отбелязване на Първи май през 1936 г. е организирано точно от БРС, денят е обявен за официален празник на „националния труд”. До 1944 г. включително държавното отбелязване на Първи май е винаги в духа на „националния труд”, за братска прегръдка между работници и работодатели, за „социален мир” и „социална хармония” – все хубави работи, само дето никак не е ясно като как точно може да стане всичко това освен с пожелания.

 

„В старите капиталистически държави интересите на работници и работодатели обикновено бяха противоположни и водеха непрекъснато към големи конфликти, които се отразяваха най-пакостно и на самото производство. Съвременната държава [държавите, в които се изгражда „нов ред”], изградена върху принципите на социалната справедливост и обществена солидарност, като се освобождава от старите либералистични разбирания, търси със своята непосредствена намеса в стопанския живот на страната да примири интересите на работниците с интересите на работодателите, за да може по този начин да се създаде между тях онова тясно сътрудничество, което е тъй необходимо за стопанския и културен напредък на страната. Ето защо на 1 май като празник на труда, ние честваме не само работниците, но същевременно и работодателите. От празник само на една класа в държавата, какъвто той беше още в недавнашното минало, 1 май става днес празник на всички трудещи се българи ... Тя [политиката на правителството в областта на труда] ще може да бъде още по-лесно осъществена, когато възтържествуват напълно идеите и началата на новия световен ред, за който се борят нашите велики съюзници [страните от Тристранния пакт Германия, Италия и Япония и пр.]...”

Из реч на министър-председателя Богдан Филов, радио София, 30 април 1943 г., 15,30 ч.

 

Нов връх на властовата демагогия се отбелязва в навечерието на Първи май 1943 г. В празничната си реч по радиото министър-председателят Богдан Филов уверява слушателите, че в миналото Първи май е „символ на борбите ... между труда и капитала, символ на борбите между две класи”. Очевидно това вече не е така от 1943 г. насетне според оратора, защото „днес на 1 май вместо знамето на уличните борби и на раздора, над стройните редици на българските работнически маси и на техните работодатели се издига националният трибагреник”. В средата на речта си, поместена на две пълни колони на първа и втора страница на в. „Утро” (бр. 10116 от 1 май 1943 г.), Филов посочва и пътя, който ще доведе до така жадуваната безкласова идилия – трудът трябва да бъде организиран. „Под организиране на труда ние разбираме не само неговото рационализиране, но така също и всички ония грижи от социално естество, които привързват работника към предприятието...”.

 

 

Първомайска манифестация, организирана от властта с лозунги за „национален труд”, „да браним родната земя” и „да бдим за националната ни независимост и свобода”, Сливен, 1936 г.

 

Няколко дни по-късно, на 9 май 1943 г., Васил Коларов в статията си „Смисълът на първомайския маскарад”, прочетена по радиостанция „Христо Ботев”, разяснява своята позиция по официалните чествания на Първи май през 1943 г.: „Филовци и захариевци [Никола Захариев (1898–1945), министър на търговията, промишлеността и труда] не само тъпчат правата и интересите на милионите трудещи се, но и се гаврят над тях, над тяхното човешко и работническо достойнство ... Те възхваляват „националния труд”! Но това е само една маска ... В бездънните джобове на тия хищници потънаха много милиарди ограбен пот и труд ... Ето хората, които под маската на „националния труд” организираха позорния първомайски маскарад, на който те се опитаха да закарат истинския трудещ се народ ... Но българското съзнателно работничество в своята маса не се улови на фашистката въдица въпреки заплашванията с глоби, уволнения и арести. На Първи май трудеща се България по хиляди начини демонстрира своята ненавист към фашизма, своята решителност да не допусне хитлеристката банда да погуби нашата родина...”.

 

* * *

 

„Новият ред” не просъществува дълго, за радост на работниците, които трябваше да бъдат закрепостени към предприятията си. В следващите години светът бе преобразен из основи. В България и в много още други държави работници станаха не само тези в промишлените предприятия, но и в селското стопанство, в културата, в науката, в обществения живот. И техният работническо-селски Великден бе винаги, и още е, на Първи май.

 

Коментари

  • observer

    01 Май 2016 13:07ч.

    Ами борба за обсебване на безспорни ценности. Но е за предпочитане пред отричането им, тогава или сега. Думите на Миков или Зюганов за вярата са по-човешки от философиите на Ленин и компания, поздравленията на цар Борис III и проф. Филов за Първи май по-цивилизовани от разгонването години наред с куршуми на манифестанти в Истанбул. Само печално прочулият се дядо Николай Пловдивски отново се показа в пълния си "блясък". Христос воскресе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И баба да каже!

    01 Май 2016 13:57ч.

    Българите сме патриоти! Това трябва да се знае от всички де са ни дигнали мерника! Христос воскресе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    01 Май 2016 13:58ч.

    И ето днес - "Гласове": "Ожесточени сблъсъци между полиция и демонстранти в Истанбул".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласна

    01 Май 2016 15:02ч.

    Да, но в ЕС и САЩ си затварят очите за вопиющите нарушения на човешките права в Турция, кой знае защо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    01 Май 2016 18:59ч.

    Не знаех, че 1 май се е чествал и преди 9 септември.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи