Когато става дума за "Северен поток 2", спорещите много бързо повишават тон. Противниците на газопровода не се скъпят на претенции и критики. Според тях това не е никакъв икономически, а политически проект, той разделя Европа, игнорира интересите на Полша и прибалтийските държави за безопасност и поставя всички в зависимост от Русия. Тази критика заслужава да бъде приета сериозно. Но самата претенция става безпредметна, ако критиката се изчерпва с какафония от кухи политически фрази. В тях дразнят дори не противоречията, а липсата на компетентност и здрав разум. Съдейки по всичко, критиците не се ориентират в аспектите, лежащи на пресечната точка между политика, икономика, и утвърдената западна стратегия за сигурност. За тези критици политическото летоброене започва с падането на Берлинската стена, обединението на Германия и извеждането на съветските войски от Централна Европа, при това без да отчитат опита, натрупан от десетилетия в западната политика в сферата на сигурността. Те просто глупаво игнорират този опит.

 

 

За строителството на газопровода са необходими разрешения

 

Да започнем с пресичането на политиката и правото, като се възползваме от простия педагогически прийом на забавния учител по физика Бьомел от филма „Огнения пунш“. Като начало, да се престорим на неинформирани и да попитаме: „Какъв е този проект „Северен поток 2“? Сега простичко да обясним, за да могат да ни разберат не само децата, а и противниците на газопровода. „Северен поток-2“ е проект за втори газопровод, който трябва да доставя газ от Русия в Грайфсвалд и Мелкенбург, откъдето да го препраща към европейската мрежа за газоснабдяване.

 

Проектът се реализира от руската енергийна компания "Газпром" и пет европейски компании. Германските  BASF и Uniper, френската Engie, австрийската OMV и англо-холандската Royal Dutch Shell. Съгласно изискванията на европейското право, проектът трябва да получи съответните разрешения за изграждане. Ако всички предварителни условия за издаването им са спазени, то правителството няма право да откаже да ги издаде. Държавата е длъжна да спазва съществуващите закони. Тя не може, когато й хрумне, да се намесва в пазарните процеси. Политиката може да инициира закони, но не може да нарушава съществуващите. Образец за това е Швеция.

 

Разбира се, такава гледна точка не споделят критиците, от рода на Норберт Рьотген, Волфганг Ишингер, Катрин Гьоринг-Екардт и отскоро Манфред Вебер. Но те пропуснаха да забележат факта, че именно един от политическите противници на „Северен поток 2“ спази акуратно всички действащи правни норми. Правителството на Швеция не се огъна под масирания натиск на Америка и обоснова издаването на разрешение за строителство, макар че самото то имаше политически претенции към „Северен поток 2“. В шведското законодателство обаче няма правни инструменти, които да му позволяват да откаже издаването на съответните разрешения за строителство.

 

Историята за възникването на „Северен поток 2“ е, че той бе планиран като чисто икономически проект. Планът за строителството на втория газопровод е иницииран през 2012 г. в Лондон в разговор между английския премиер Дейвид Камерън и президента Владимир Путин. Камерън споделил с Путин своята загриженост, че британските находища на природен газ в обозримо бъдеще ще пресъхнат. Тогава Путин предложил, паралелно с вече съществуващия „Северен поток 1“, да се прокара още един газопровод до Грайфсвалд и от него да се направи отклонение до датската част на Ютландия, откъдето да се подава руски газ в норвежко-британската газова мрежа. По този начин, ако се вкарат в системата 55 млрд. куб. м. руски газ, това до голяма степен ще компенсира прогнозното намаляване на добивите на британски газ, оценяван тогава на около 80 млрд. куб. м.

 

Промяна чрез сближаване

 

Това предложение веднага предизвиква жив интерес в бизнес средите. Желанието си да участват в проекта заявявиха много повече енергийни компании и институционални инвеститори, отколкото впоследствие бяха приети да участват в консорциума. Бизнесмените бяха привлечени от високата рентабилност на проекта. Освен това е известно, че те, като правило не участват в политически проекти. Политиците, от своя страна, тогава не обърнаха особено внимание на проекта. Но след това руснаците окупираха Крим. Отношението към Русия се влоши. И политиците веднага превърнаха „Северен поток 2“ от „икономическа сделка“ в „политически проект“. Въпреки че преди това имаше такива години, когато западната политика в областта на сигурността разглеждаше специално газовите сделки със Съветския съюз като политически проекти, наистина с други, дори противоположни цели от тези, които сега преследват критиците на „Северен поток 2“.

 

Искам да напомня само, че по това време нищо друго не способства толкова за намаляване нивото на конфронтация между Изтока и Запада, колкото свалянето през 60-те години от НАТО на ембаргото за доставка в СССР на тръби с голям диаметър и последвалото разширяване на мрежата за газоснабдяване между Съветския съюз и Западна Европа. Всичко това потвърждаваше правилността на тезата за „промяна чрез сближаване“. 

 

Може ли газовите сделки да повлияят за политическо намаляване на напрежението?

 

По онова време политиците се примиряваха с наличието на определена зависимост от съветските доставки на природен газ, защото подобна взаимозависимост се разглеждаше като баланс и принос в намаляване на конфронтацията. Изминалите оттогава години, в които Русия доставяше природен газ в Европа, се превърнаха в история на успеха, продължаваща вече половин век. Но темата за зависимостта от руския газ продължава като призрак да броди в западния лагер. Бившият френски президент Саркози разсея подозренията в тази посока на Мюнхенската конференция по сигурността през 2009 г., с една проста и убедителна забележка: „Аз не познавам нито един доставчик, който би желал краха на своя клиент“.

 

Единството на Европейския съюз, особено що се отнася до неговите членове от Изток, съвсем не е така монолитно, както погрешно твърдят критиците на „Северен поток 2“. Три от четирите държави във Вишеградската четворка, Унгария, Словакия и Чехия не желаят повече Полша да им диктува условията. По време на последната си държавна визита в САЩ, президентът на Чехия не отстъпи пред натиска на Америка в заключителното комюнике да бъде включена точка за осъждане на „Северен поток 2“. Той обоснова отказа си с добрите отношения, които поддържа с Германия.

 

Антируският курс на Полша

 

Източнобалтийските държави са в правото си да очакват, че ние ще се отнесем сериозно към тяхното искане за по-голяма сигурност. Но техните собствени представи за сигурността са различни. Финландия, например, даде разрешение за строителството на „Северен поток 2“. Въз основа на своя исторически опит в отношенията си с Русия, тя се отнася към нея по друг начин, а не както днешното полско правителство на Ярослав Качински, което провежда ярко изразена антируска политика, която предизвиква неодобрение дори у бившия полски министър на външните работи Радек Сикорски, който първоначално също беше настроен скептично към проектите за газопороводи в Балтийско море. Така например, в своята книга „Полша можеше да бъде по-добре“, той написа за полските политици следното: „В Полша има хора, които мислят, че руският газ е аморален и ако се купува, това е предателство. В беседите си с някои наши политици, аз останах с впечатлението, че те виждат сърп и чук във всяка молекула от руския газ. Базирайки се на тази представа, следва да купуваме по-скъпия, но морално безупречен норвежки газ, или още по-скъпия газ от Катар, който е известен със своята демокрация“.

 

Трябва да уважаваме обстоятелството, че скоро станалите членки на НАТО страни, като Полша и прибалтийските държави, имат свой опит в общуването с Русия, но не трябва единствено той да определя общия дневен ред на връзките с Русия. В продължение на половин век Германия се намираше под заплахата на Варшавския договор. Танковите бригади на страните от Варшавския договор можеха само за два часа да бъдат на Рейн, а германските градове бяха под прицела на ядрените оръжия на СССР. Конфронтацията между Изтока и Запада изчезна, защото ние настойчиво и последователно следвахме двойната стратегия на военна сила и сътрудничество, и то често въпреки различните представи на другите партньори от Алианса. Нуждите на Полша от защита с нищо не са по-големи от тези на всички останали страни-членки на НАТО. Всички тези страни са цели в обхвата на руските ракети, в случай, че има макар и малко вероятен обмен на ядрени удари между САЩ и Русия. А много от тези страни дори са много по-приоритетни цели, отколкото Полша. Този, в чиито гени няма нищо друго освен страх, е неспособен на партньорство в сферата на обезпечаване на сигурността в ядрения век.

 

Жестока конкуренция

 

Полската мелодрама е неубедителна, защото Полша със своите критики към „Северен поток 2“ преследва прагматични икономически интереси. САЩ искат да запазят за себе си европейския пазар за продажби на природен газ и да изместят от него Русия, като главен доставчик на газ в Европа. Полша пък се стреми да стане основен разпределителен център за американския втечнен газ. Отчитайки всички тези обстоятелства, трябва да си зададем въпроса дали критиците ги притеснява само „Северен поток 2“. Не стана ли тази тема нещо като трансмисия за пълзяща изолация на Русия от сътрудничество със Запада? Ако това действително е така, то ще има ужасяващи последствия за сигурността и икономическото развитие на европейския континент.    

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

           

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...

12 коментар/a

Путин?! на 11.05.2019 в 12:00
/КРОСС/ Петролен танкер и влекач, транспортиращ две петролни баржи, се сблъскаха в корабния канал в Хюстън, американския щат Тексас. Тонове петролни продукти са изтекли във водата, съобщи CBS News, позовавайки се на изявление от бреговата охрана на САЩ.
Русия се самоизолира сама по свой собствен избор на 11.05.2019 в 12:15
Обкръжи се с врагове, доскоро част от разпадналата се голяма държава. Това е вътрешнополитическа тактика за сплотяване на населението около президента Путин, който изпъква като спасител на нацията.
Политсексолог на 11.05.2019 в 12:33
Аповвете сменяй!!
Мильо Лудия на 11.05.2019 в 12:44
След провала от отношенията поради силовия подход на американците просто се насочи към Азия, което между другото направиха и самите Щати, които реално имат само един "приятел" - Израел.
Докато САЩ и Европа се `борят` с Русия, на 11.05.2019 в 16:19
самата Русия започва да се обръща към останалата част от света. Която хич не е малка. Китай и останалите азиатски страни се наместват на мястото на Запада и започват да черпят ресурси от Русия. Та, с други думи, докато Западът гони дивото и се чуди какви санкции да измисля просто останалите държави задълбочават връзките си с Русия. Да не се окаже накрая, че точно Западът и САЩ ще останат с пръст в уста докато се наумуват колко мразят Русия?
Санкциите на САЩ и Европа са политически и персонални на 12.05.2019 в 07:55
Икономически са контрасанкциите на Русия, известната забрана за внос на т.н. хамон и пармезан и бяха повече за повдигане на патриотичния дух. Иначе търговията си върви. Е, има и търговска война, кой да си продава стоките на пазарите, но това винаги е било. Така го отнесоха българи, чехи, унгарци, че били подкрепили някакви декларации, пък турците, дето свалиха руския самолет и убиха посланика, бяха възнаградени.
Санкциите... на 12.05.2019 в 08:02
Никой не е забранил вноса на Мерцедеси, Бентлита, френска козметика, италианска мода и самолети Боинг, който може продължава да пътува и да си харчи парите на воля от Лазурния бряг до Флорида, пък по-средната ръка похапва баклава и локум в Турция.
Пешо на 12.05.2019 в 20:46
Трябват специални усилия, за да замижиш пред очевидното - САЩ са враг на свободната търговия и развитието на всички, освен себе си. Никога не е било обратното.
Защо на Русия? на 13.05.2019 в 11:30
По подходящото заглавие на този текст е "Пълзящата изолация на САЩ"
Пълзящата изолация на САЩ на 13.05.2019 в 17:55
ги е напълнила с руснаци.
Българин от Б на 13.05.2019 в 20:54
аз се чудех откъде Мадуро е усвоил този вид поздравление, а то било от Путин. И падането му ще е като на Путин, но няма да има кой да го вдигне https://www.youtube.com/watch?v=4wfXusKU9zE
Българин от Б на 13.05.2019 в 20:54 на 14.05.2019 в 20:05
Тирпично, за чакащ да го поканят на тържеството за полагане на клетвата за вярност на чужда държава и заради гражданство. Като стане, да почнеш да ползващ буквата "А" в ник-а си , ?!

Напиши коментар