Публиката избира… Йохан Себастиан Бах

 Публиката избира… Йохан Себастиан Бах
„Смятам, че филми като този на Милош Форман за Моцарт създават доста невярна картина за гениалния музикант. Моцарт работи много, всяка сутрин от 6 до 10 часа. Бах е същият. Когато вечер се върне вкъщи, той трябва да пише – поредната поръчка за кантата или соната“, разказва виолончелистът Венцеслав Николов. „В това е и тайната на неговото огромно творчество… Интересно, че във всичките шест сюити само на две места има динамики – силно или тихо. Никъде няма нито една дума или указание – бързо или бавно трябва да се свири. Но както и да интерпретираш тази музика, тя винаги е Бах“, пояснява големият музикант.

 

Проф. Венцеслав Николов. Снимка: Борислав Костов

 

 

- На 20 май от 18.30 ч. в „Сити Марк Арт Център“ ще представите сюитите на Бах, но по доста нестандартен начин – ще дадете възможност на публиката сама да избира пиесите или частите от тях, които ще свирите. Какво Ви провокира да представите Бах по този начин?

 

- Първо, аз много обичам Бах. Сюитите на Йохан Себастиан са нещо като Библията за нас, музикантите. Ние растем и живеем с тях. Свирил съм ги многократно – навсякъде, където концертирам. И тази година отново съм включил и шестте сюити в два концерта на о-в Зилт в Германия. Искаше ми се и в София да изсвиря всичките сюити на Бах, не можах да се откажа от нито една от тях. И възложих отговорността на публиката – тя да избере, а не аз да определям. Струва ми се, че тази донякъде телевизионна публика, която се създава в момента, е доста разглезена и очаква все някой да я забавлява. А на мен ми се прииска публиката да бъде активната страна. Защо пък не? Защо нашата публика да бъде по-различна от тази в Италия например, където съм правил такива концерти.

 

- А как се случва технически това?

 

- Ще има програма, където са изброени всички произведения, всяка част е описана. Слушателят може да отбележи с кръстче какво избира. Може да си напише името или не, както избере. 

 

- На изборджийски език това се нарича преференция.

 

- Това е някакъв вид свободен диалог. Ще се кача на сцената, ще ми донесат желанията на публиката и ще започна да ги изпълнявам, около 20 желания ще мога да изпълня. 

 

- В класическата музика рядко се разчита на активността на публиката. Хубаво е, че искате да накарате публиката да участва по-активно в концерта. Как минаха концертите в Италия и Германия, как ги приеха хората?

 

- В Италия свирих всичките 6 сюити на две места, разделени от 20–30 км. Последният концерт беше в манастир с разкошна църква на около 1000 години. Публиката беше много възторжена – италианска! Затова казах, че ще свиря колкото и каквото искат и докогато искат. В паузата свещеникът събра листчетата и ги донесе. Свирих 13 биса, беше много дълъг концерт, но нали бях обещал да свиря, докато публиката иска.

 

- Кажете няколко думи за Йохан Себастиан Бах. Казахте, че за виолончелистите неговите сюити са библия. Това се отнася и за другите му произведения. Всъщност животът на Бах е много интересен и начинът, по който той се открива за света, е също много интересен, защото това става години след смъртта му.

 

- Бах е практик-композитор. По негово време композиторите са като занаятчиите – пишат по поръчка. 

 

- Например в сряда пише месата за неделя, може ли така да се каже?

 

- Да, в Лайпциг. Като кантор в Томаскирхе, Бах пише вече кантати, защото всяка седмица трябва да има нова кантата. От този период почти няма произведения, написани за инструменти… А преди това, през 1717 г., точно преди 300 години, е капелмайстор при двора на Кьотенския херцог, който е увлечен от музиката. Йохан Себастиан има няколко музиканти на разположение, за които пише своите творби. Почти цялото му инструментално творчество е от това време. Когато жена му Ана Магдалена започва да свири на пиано, за нея той пише упражнения във формата на малки пиески. 

 

- Това е книжката, с която децата започват да свирят от малки.

 

- Да, точно така. Всички сме разгръщали и сме се учили от тази малка книжка... А нашите сюити са писани за новия тогава инструмент виолончело. Цигулките, на италиански Violini, са създадени, за да заместят старите виоли. Виолино е цигулката, виола е по-голямата цигулка, виолоне е контрабасът, а виолончело, със суфикса „чело“, е малкото басче. Малкото басче е създадено между 1650 и 1700 г. Бах, всъщност съвременник на новия инструмент виолончело, имал двама челисти Линигке и Абел, вероятно за един от двамата той написва тези сюити.

 

- Да се запознаят с инструмента?

 

- Да, според мен. Ние нищо не знаем за историята на създаването им. Предполагам, че основната му цел е била практическа. Но понеже е гениален композитор, те носят радост на поколения слушатели. Забавна, а може би и донякъде вярна е историята за повторното им откриване. Един месар продавал месото, увито в нотна хартия. Любител на музиката, негов състоятелен клиент, вижда това и изкупува хартията. И там намират сюитите, подвързани заедно с цигулковите сонати, които са били вече познати. Затова и ги разпознават като творби на лайпцигския кантор. В сборника не е оригиналът на Бах, а препис на Ана Магдалена – нейният почерк много прилича на неговия. Това е нашият оригинал. Има още само два преписа от тези произведения, но те не са пълни. Първото издание се появява едва през 1825, 75 години след смъртта на Йохан Себастиан. Сюитите са ползвани много години като инструктивна литература, като вид етюди. Защото през XIX век човек трудно можел да си представи, че виолончелист или цигулар ще излезе и ще свири сам на сцената, без съпровод на оркестър или пиано. Например, когато Менделсон открива Бах за публиката в Лайпциг, поръчва на Давид, концертмайстора на Гевандхаус, да изсвири Шаконата. И му акомпанира на рояла. Също и Шуман има обработка на человите сюити с клавирен съпровод. Голям поклонник съм на гения на Шуман, но мисля, че с право тези обработки не се свирят. 

 

- Колко години след смъртта си Бах е бил неизвестен за широката публика?

 

- Още приживе са го наричали Старата перука, защото пише музиката на миналото. А неговите синове Карл Филип Емануел, Фридеман, Йохан Кристиан – те са прочутите композитори. Когато са казвали Бах, са имали предвид синовете му. Разбира се, отделни музиканти са знаели за Бах. Например Моцарт, макар и късно, намира ноти на Йохан Себастиан в дома на Ван Свиетен, с изумление открива един, който е равностоен на неговата дарба. И даже прави обработки на Бахови произведения...

 

- Моцарт така оценява Бах?

 

- Да, Моцарт знае, че Бах е гениален. И започва да пише фуги именно защото открива в Бах големия майстор. Има негови преработки на фуги на Бах… Но общата публика не се е интересувала особено много. Но и сега не е ли същото? Има огнища, които пазят културата. Както писмеността се е пазела в манастирите и монасите са учели другите да пишат. Светът сега е много демократичен, като че ли всичко е на наше разположение. Хората смятат, че живеят с целия свят, бидейки във Фейсбук, споделяйки усмивки и харесвания. Така мислят, че участват в света. Но така им убягват значимите неща. 

 

- Да се върнем още малко на Бах. Менделсон ли го прави известен за света?

 

- Такава е легендата. По-скоро тогава е дошло времето. Романтизмът е течение, което се вглежда в миналото, защото не харесва съвременността. Мисля, че ние все още се намираме в романтизма, нали все още с носталгия си спомняме за миналото? За разлика например от Древна Елада. Старите гърци търсят истината сега, в момента, и не се интересуват особено от поуките на историята… Менделсон с изпълнението си тогава съумява да събуди интереса и да го институционализира. 

 

- Тогава не е имало традиция да се изпълняват композитори, които вече са покойници?

 

- Самият Бах е такъв. Докато живее в Лайпциг, до неговата спалня се е намирала библиотеката на „Томас Кирхе“, където има творби от много големи композитори, натрупани с векове произведения. Слушал съм концерт с произведения на канторите на „Томас Кирхе“ – там наистина има големи композитори и произведения. Бах живее и спи до библиотеката, но казват, нито веднъж не е влязъл вътре. За нас е странно, но тогавашната практика е такава. Пишат се произведения, които се изпълняват в момента. Затова Моцарт и Хайдн имат толкова симфонии.

 

- Музиката е била само тук и сега. 

 

- Цялото изкуство е било сега, в момента. Всъщност интересът към миналото идва с романтиката, и то с интереса към Древна Гърция. Тогава се появяват сандалите в Париж, туниката, сламената шапка, преводът на Омир. До 1793 година няма превод на Омир изобщо. Това да извадиш произведение или автор от миналото е съвършено необичайно. Публичните концерти едва прохождат. Доколкото ги има, на тях авторите свирят собствените си произведения. Наскоро прочетох за една срамна случка: младият Бетовен е бил голям почитател на Бернар Ромберг, един от големите челисти на ХIХ век. Вече прочуващият се композитор му предложил да напише концерт за чело, но челистът отказал с думите: „Аз свиря само собствените си произведения“. Като си помисля, че сега щяхме да имаме концерт на Бетовен за чело с оркестър! И нашето време постоянно се вглежда в миналото, затова смятам, че сме още в романтичната епоха. Но всяко време си издирва композиторите, които са му съзвучни. В не много краткия си живот с интерес следя как някои композитори постепенно загубват значението си, например Бетовен. За нашето поколение преди 40–50 години той беше Бог, Зевс, Олимп… Сега го поставят под съмнение. И на по-младите им става все по-трудно да го свирят. Това са тенденциите. Моцарт, който по моето време беше труден автор, сега се свири по-лесно.

 

- Какво разбирате под лесен?

 

- Става по-близък на тези, които свирят, а и на самата публика. Това не е само под въздействието на филма на Форман. Не е и от това, че Моцарт е въведен в обществото от литературни персонажи. По-скоро тази музика започва да се харесва на хората… А забелязвам, че музиката на Бах е постоянно жива. Променят се модите и интерпретациите, а неговата музика продължава да присъства в нашия живот. Интересна подробност: във всичките 6 сюити само на две места има динамики – силно или тихо. Никъде няма нито една дума, нито едно указание бързо или бавно трябва да се свири. Всички свирят, както си искат. Но странното е, че винаги си остава Бах. Още по-странното е, когато се яви такъв гениален музикант като Глен Гулд, който събра на едно място полифонията със суинга. Това сигурно е довело до ужас тогавашните консервативни кръгове. Но изведнъж чрез това се разкри ритмичната стихия на музиката на Бах. Добре е, че всяко време има право да търси и открива своята истина. 

 

- Как е смогнал да напише всичко това? 18 деца, ежедневна работа, дирижиране, църква, ноти, общуване, казват, че един живот не стига само да препишеш нотите на Бах, макар че това сигурно е легенда. 

 

- Смятам, че филми като този на Милош Форман създават погрешна картина. Моцарт, не този от филма, а другият, гениалният композитор – той е страхотен, работи много, той е съвсем друго нещо. Става сутрин в 5 часа, в 6 часа започва да пише и до 10 ч. композира всеки ден. В едно от писмата си от Прага пише на жена си, че не е можал два дни да работи поради ангажименти и много страда от това. Бах е същият. Вечер се връща вкъщи и започва да композира. Преди това изсвирва някое произведение, за да влезе в музиката и да си каже „Аз това го мога по-добре“... Изкуството е свързано с много труд и концентрация. Всички големи композитори са много трудолюбиви. 

 

- А не бохеми според представата, която създават такива филми. 

 

- Да, изкуството е свързано с много труд. И Йохан Себастиан със сигурност е работил постоянно, цялото му огромно творчество го доказва. Различното при него е вярата му. Необикновено силната вяра на убеден протестант. Това е, което му дава увереност. При него няма съмнения. При другите има. При Моцарт има съмнения. Периодите на съмнения на Бетовен например при Бах ги няма. Той е наистина като занаятчия. И завършва всяко свое произведение винаги с думите Soli Deo GloriaСамо за слава на Бога.

 

- Всъщност никаква гордост не е имало при него, така ли?

 

- Той е част от фамилията Бах. Той така се е представял – аз съм един от Баховите. Той няма тази представа за себе си като артист. Макар че е бил самолюбив, карал се е много с началниците си и е водил много активен живот. Знае, че е много добър, но това за него е естественото състояние на нещата. Бах вижда себе си като част от общия механизъм – музиката. Той не разглежда себе си като гений. И наистина музиката му не е резултат на хрумване, макар и гениално, но моментно. Тя тече наистина като река и ни понася със себе си. Както Гьоте казва: „… това е вечната хармония, която говори сама със себе си”. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Лилия Бояджиева

    19 Май 2017 18:49ч.

    Благодаря за прекрасните мисли и познания за музиката !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи