В Украйна не се случва нищо ново. От момента, в който беше замислена и реализирана идеята за уния, шантажът, измамата, подкупът и прякото насилие се пускат в употреба всеки път срещу тия, които обичат Бога и се стремят към живот в Духа. Зад приказките за „декомунизация“ украинската власт се държи също като болшевиките-атеисти, че дори и по-лошо. Ще устои ли Църквата? Ще устои. Църквата живее чрез Христос, а над Христос дори смъртта няма власт, камо ли истанбулските хартийки, американските козни и националистическата бесовщина. Но явно ще има борба, а с нея – болка, рани и частични загуби. Много ще зависи от архиереите. Някои с изненада ще открият, че работата им се състои не толкова в това да благославят с две ръце, колкото подвижнически да бранят и да проповядват вярата и да пазят народа от адовите челюсти.

Участниците в митинга в подкрепа на "Обединителния събор" в Киев

 

Църковният въпрос в Украйна съвсем не е въпрос за отношението към Москва. Казвам го специално за ония руснаци, които казват: „дайте им тая пуста автокефалия, само че законно, та да настане спокойствие“.

 

Спокойствие обаче няма да има. Защото въпросът не опира до Москва, а до Църквата. До нейната природа и същност. Врагът не желае да има Църква, а само нейно карикатурно подобие.  

 

Веднъж вече православните в Украйна са се обръщали към Константинопол. До присъединяването си към Московския Патриархат. Само че тогава, през XVII век, полската шляхта и предателите-униати наричали православните „агенти на турския султан“. Шпиони на същия този Истанбулски патриархат, към който сега са се завтекли презглава, както едно време - в комсомола.

 

Така че въпросът не опира нито до Москва, нито до Истанбул, а до Православието. Бидейки православен, ти винаги ще бъдеш нечии агент в очите на врага.

 

Въпросът опира до Църквата. Ако тя е силна, умна и праведна, то тя е опасна. Затова е нужна управляема и послушна Църква. А най-добре - греховна и нечиста (като самата власт), та да не може „гарван гарвану око да вади“. За целта трябва просто да смесиш истинската Църква с лъжливата. Истината – с разкола.

 

А разколът е като мръсен канал. Низверженци, многоженци, хомосексуалисти (хванати в грях), безпринципни кариеристи и тем подобни са в основата на всеки разкол. Чрез разколите Господ „канализира“ човешката нечистотия, проникнала в лоното на Църквата и накичена с кръстове и калимявки в мирно време.

 

Тук стигаме до въпроса: как да направим така, че по-малко развратници и кариеристи да получават висок сан в мирни времена? Понеже в размирни времена именно те първи ще предадат всички и ще възглавят разкола. Този въпрос закономерно остава висящ. Не е бил решен столетия наред. Не е решен никъде и историята изглежда на нищо не ни е научила. Затова ще го подминем.

 

Вгледайте се в лицата на разколниците. Та това е обикновен маскарад, ще се съгласите. Те са толкова свещеници, колкото аз съм цар. Както в мен няма нищо царско, така и в тях – нищо свещеническо. Вгледайте се внимателно. Тези чичета са станали попове, само за да не работят като трактористи на полето. Видно е, че нямат никакви други основания за избора на „професия“.

 

В разкола няма монашество. Духът на подвига е толкова чужд на разкола, колкото духът на целомъдрието е чужд на гаровата „красавица“, която продава тялото си. В разкола няма манастири, а ако ги има, те са по-скоро туристически агенции с преоблечени служители.

 

В разкола няма църковна наука. За какво му е на злодея знание? Знанието може да разбуди съвестта. То е способно да разруши мнимите основания, на които почива идеологията на разкола. Затова знанието (както подвигът на монашеството и истинското свещенство) са чужди на разкола. Тогава какво остава?

 

Остават едни бандити с картонени калимявки, мязащи на дядо мразовците от местния театър. Остават едни кариеристи и истински духовни престъпници, които обичат всяка престъпна власт по причина на пълното сходство в характерите. По същия начин и болшевиките се нуждаеха от т.н. „жива църква“, обновленците, за да объркат народа и да обезкървят истинската Църква.

 

Впрочем, историкът на обновленчеството, дяконът-троцкист (както сам се нарича) Краснов-Левитин делял обновленците на три категории. Първата, и най-малочислена, са идеалистите и романтиците. Те мечтаели за една обновена Църква и в името на това обновление ръфали живата й плът. Втората част е по-многобройна. Това са безразличните попове. На тях им било все едно при кой архиерей ще служат, по какви обреди и кого ще поменуват. Стига мястото на служението да им осигурява комата хляб. (Както казва свети Димитрий Ростовски, „не ради Исуса, а ради къса хляб“). А в третата група е най-презреният и отбран боклук, състоящ се от развратници, интриганти и кариеристи, върху които няма де клеймо да сложиш. Ако се вгледаме, разколът в Украйна е движен от тия тъкмо деятели. Вероятно тия три категории псевдоцърковни люде са били и ще бъдат винаги там, където Църковният Кораб се окаже в бурни води.

 

В Украйна не се случва нищо ново. От момента, в който беше замислена и реализирана идеята за уния, шантажът, измамата, подкупът и прякото насилие се пускат в употреба всеки път срещу тия, които обичат Бога и се стремят към живот в Духа. Зад приказките за „декомунизация“ украинската власт се държи също като болшевиките-атеисти, че дори и по-лошо.

 

Ще устои ли Църквата? Ще устои. Църквата живее чрез Христос, а над Христос дори смъртта няма власт, камо ли истанбулските хартийки, американските козни и националистическата бесовщина. Но явно ще има борба, а с нея – болка, рани и частични загуби. Много ще зависи от архиереите. Някои с изненада ще открият, че работата им се състои не толкова в това да благославят с две ръце, колкото подвижнически да бранят и да проповядват вярата и да пазят народа от адовите челюсти.

 

„Опасна и завидна висота“ – така нарича епископското служение свети Григорий Богослов. „Завидна“, защото служението е съпроводено с велика власт и велики почести в мирно време. А „опасна“ – защото в дни на борба епископът е жива мишена, подвижник на вярата, наследник на светите отци и изповедник. Дойде ли беда, ти вече не си високопоставен мениджър, а кормчия на кораба, попаднал в опасност. Оня, който не се е подготвил за това и чиито пухкави ръчички без мазоли не са привикнали към труд, ще извърши предателство и после цял живот ще си измисля оправдания. Такива, слава Богу, в Украинската Църква засега са само двама.

 

Чакаме реакциите на Поместните Църкви. Повечето от тях засега мълчат, макар да се случват неща, далеч надхвърлящи рамките на нормалното. На Константинопол трябва да му се покаже законното място и границите на законните му пълномощия, и това са длъжни да сторят лично Патриарсите, Синодите и Съборите на православното духовенство по целия свят.

 

А Руската Църква трябва да разбере, че тази война е против нея и против самия Господ. Както Донбас се облива в кръв не заради лични грехове, а „заради себе си и заради онова момче“, така и православните в Украйна усетиха първия силен удар на съвременния сатанизъм. Онези от тях, които устоят, със своя закален и подвижнически дух ще поведат след себе си и всички останали.

 

Не може да не мислим, да не говорим, да не се молим и да не съотнасяме към себе си случващото се по земите на Йов Почаевски и Димитрий Ростовски. Въпросът, пак повтарям, не е в юрисдикциите. Въпросът е дали ще я има Христовата Църква там, където Владимир е започнал делото си за християнската обнова на Русия или тя ще бъде заменена от груба фалшфикация, чужда на благодатта и истината. Това е въпросът.

 

Превод: Гласове

 

Източник: pravoslavie.ru

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

14 коментар/a

Та значи украинците се държат като болшевики атеисти, което е лошо на 01.01.2019 в 15:21
но се вбесихте, когато събориха паметниците на Ленин? Което също е лошо. Изобщо наясно ли сте със себе си? Кой се прекланя пред Сталин и Николай II едновременно? Кой строи църкви и държи светите мощи в мавзолея на Червения площад в едно и също време?
минувач на 01.01.2019 в 16:23
Господине, вие нещо не разбрахте. Има различни хора в Русия, някои наистина все още се покланят на Ленин. А покойник (не бива да наричаме това "мощите") от мавзолея още не може да се махнат без да стане революция. За някои това е светиня. Но строят храмове съвсем други хора. И доста хора настояват "главный покойник страны" да бъде погребан най-после. Прав сте - лошо е , но нали знаете колко години водил Моисей изр. народ в пустиня за да забравят лоши неща от егип. плен? Така че трябва още време. И не бързайте да съдите.
Кой се прекланя пред Сталин и Николай II едновременно? Кой строи църкви и държи светите мощи в мавзолея на Червения площад в едно и също време? на 01.01.2019 в 17:01
Как кой?! Православният велико-руски народ, който не се срамува от историята си! Както впрочем и френската нация, гордееща се с постиженията и на роялисткия и на републиканския си период! За да обобщим от превратностите на историята си не се срамуват нациите, които са по-малко комплексирани!
волк на 01.01.2019 в 18:06
Много пречистваща ще е за православието тая американска разколническа намеса. Помнете недостойния пример от седесарските времена в зората на демокрацията у нас - Пименовия синод. Това чака и украинските разколници под шапката на Фенер - срам и позор в грядущето. И е време всички православни да преосмислим тия византийски вселенщини - очевидно е, че от време оно яко стамбулският патрика и псевдойереите около му яко ги е гепил дяволът и ги язди, както му е угодно. И прав е протойереят - в разкола няма как да вирее Благодат. Защото за да слезе Благодатта, е нужно велико успокояване. А такова не се осигурява от бесовници, прокарващи политически интереси и деморализация.
Мильо Лудия на 01.01.2019 в 18:10
Не съм спец по църковните въпроси, обаче като гледам бвп-то на Украйна до 3-4 години ще стане колкото българското. Сами си направете извода за какъв погром става дума.
една тетка на 01.01.2019 в 18:40
Если бы УПЦ отделилась от Русской Православной Церкви, это не изменило бы отношения к ней властей и других остальных недругов Церкви. https://spzh.news/ru/zashhita-very/58801-s-kem-boryutsya-vlasti-v-lice-ukrainskoj-pravoslavnoj-cerkvi
А, един е казал истината на 01.01.2019 в 19:39
Минувачът обаче се заблуждава. Не е плурализъм това. Държавата държи мавзолея и паметниците на Ленин, държавата кани попове да опяват космически кораби и строи църкви. Пример - храмът на МНО в цвят защитно зелено по заповед на Шойгу. Каква е истината всъщност? Идеология липсва. Което е руско, то е добро по дефиниция. Комунизъм, Ленин, Сталин, Николай II, Александър III, православие, победата над Германия. Лошото, това е всичко отвън. Гейропа, пиндоси, бандерофашисти и т.н. и т.н. Интересно, как са ги търпяли тия последните, бандерофашистите де, толкова години в една държава. И не просто ги търпяха, ами живяха като братя. Без ирония.
Анонимен на 01.01.2019 в 22:58
до "А, един е казал истината ". Не сте прав. Четете Божиите заповеди. И не мислете, че в Русия никой не ги спазва. Това че идеология липсва - да, има такъв момент. За държавата като цяло. Още няма. Но ще има. Между другото, кой ви каза, че комунизъм е нещо руско? или пък Ленин? Ленин имал ли поне капка руска кръв? Не. Дори и вкъщи говорили немски. Името на додо му - Авел Бланк. Революция - руска дума? Или - руска идея? Така че... И ако някои изгарят живи хора, както в Одеса, защо трябва да харесваме бандерофашисти? Да, търпяха ги в една държава. Сега, обаче, тази държава вече я няма. А в Украйна командват пиндоси, на тях им харесва. Сега те са братя на бандеровци.
А замисляш ли се, че ако в Русия на 02.01.2019 в 07:26
има хора, които изпълняват Десетте Божи заповеди, то и в Украйна може би не всички са жидобандерофашисти? И че в Америка освен пиндоси живеят и най-обикновени почтени хора? Кой лепеше етикети на цели народи, обявявале ги за малоценни и възхваляваше своите като свръхчовеци?
А.А. на 02.01.2019 в 07:32
Протойерей Андрей Ткачов е пропуснал да протестира против стоте хиляди паметника на Ленин, най-големия враг на християнството в историята, преди да се заеме с украинците.
А.А. на 02.01.2019 в 07:32 на 02.01.2019 в 18:46
Никът какво означава ? Защото текстът навежда на "Алчен Алчен" !
Helleborus на 03.01.2019 в 14:17
Ако двама се карат, не винаги единият от тях е прав. Кое е първото, Христос или Църквата? Дали Христос е обвързан и задължен да присъства навсякъде, където едни хора са се обявили за църква и настояват пред света, че са единствената или обратното, Църквата се състои от онези, които са лично избрани и призовани? „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;“ /Римляни 8:29/ Бог изпитва онези скрити дълбочини в човешкото сърце, които и самите ние не познаваме, предузнава избора на човека и действа там, където вижда вярност „ и вика своите овце по име и ги извежда.“ /Йоан 10:3/ Правдата, която е чрез вяра е над всяка правда, която е по който и да било закон или традиция. Всеки казва, Христос е тук при мен, не тук е при мен, сякаш е светулка хваната в буркан. Винаги хората забравят с Кого си имат работа и ще продължават да виждат Сина, Който шества по света и върши делата Си, обучава призованите от Него, без да дава отчет за поведението Си. Човек трябва само да реши дали ще бъде противник, обсебен от правоверен сляп фанатизъм, който иска напразно да ограничи действието на Бога до някаква своя общност и представи, дали ще бъде като Никодим, таен ученик или пък ще бъде верен във всичко последовател, който се оставя да бъде воден, без да счита, че вече е познал.
Кой лепеше етикети на цели народи? на 06.01.2019 в 13:16
Ами Барак Хюсеин Обама. Той нарече американците "изключителна нация". Па в следващото изречение натърти, че американците имат най-голямата армия в света.
Пита се у задачата дали има нещо общо на 06.01.2019 в 13:19
между Лазар Каганович и Пеця Валцман.

Напиши коментар