- Автор: epicenter.bg
- 10 Sep 2020
- 2849
- 23
Миналата седмица в София се проведе дискусията „България в еврозоната. Икономическата логика срещу митовете”.
В първата част на панела министърът на финансите Владислав Горанов каза нещо вярно, обнадеждаващо и професионално - че до месец-два, до края на председателството на Съвета на ЕС, България ще напише писмото до Европейската централна банка (ЕЦБ) за влизане на страната в механизма ERM-2 (Exchange Rate Mechanism).
В България, за съжаление, дори и от експерти, не се прави разлика между ERM-2 или така наречената „чакалня“ на еврозоната и самата еврозона. Влизането в т. нар. „чакалня“ наистина е въпрос на едно писмо на правителството, подписано от БНБ, до Европейската централна банка.
Механизмът ERM-2 не е свързан с договори за членство, с регламенти и с всички други законови форми на Европейския съюз. Той е част от административната работа на ЕЦБ. С една резолюция ЕЦБ е приела този порядък в годината преди да се въведе еврото по една единствена причина - страните, които отиват да влизат в еврозоната, трябва да „успокоят“ плаващите курсове на своите валути.
Решава се, че там трябва да се прекарат най-малко две години, но може да бъде и повече.Това е смисълът на така наречената чакалня и няма никакви други изисквания. Напротив – всеки, който подпише договора за членство с Европейския съюз, трябва да стане член на еврозоната. Но преди това е длъжен да изпълни резолюцията на ЕЦБ за влизане в ERM-2, за да може да се фиксират курсовете и да няма отклонения.
Ситуацията със страните, които са във валутен борд, е различна. Затова се решава, че те няма нужда да излизат от валутния борд, а направо могат да преминат в ERM-2 с фиксираните си курсове. При разширяването на ЕС през 2004-а с десет нови страни три от тях Литва, Латвия и Естония веднага стават участници в ERM-2. Две от тези страни тогава са във валутен борд, третата е с фиксиран курс. Въпреки улеснението, което бордът дава, трите балтийски републики стоят в механизма 10 години.
Къде е гвоздеят на влизането в ERM-2?
Подписва се декларация, че този курс, с който влизате в механизма, остава същия и няма да бъде подложен на обезценки и на промени до момента, докато ви приемат в еврозоната. Това именно въздържа от влизане в „чакалнята“ много от страните, които сега използват вариращите курсове за редица други цели – нещо, което за нас не важи. Това е вероятно една от пречките пред страни като Унгария, Полша, Чехия- все страни, които някои наши наблюдатели и експерти споменават като пример, че не искали да влизат в еврозоната.
За нас влизането в ERM-2 е изключително важно и полезно, защото оставяйки курса такъв, какъвто е до момента, това вече наистина е стабилността. Нашата стабилност се дължи на валутния борд – всичко друго са празни приказки.
Акцентът в сегашните дискусии трябва да е именно механизмът, а не еврозоната, за която след 2011 г. за наше съжаление се въведоха и друти изисквания, освен т.н. Маастрихтски критерии.
Този акцент, повтарям, го постави само министър Горанов. Впоследствие, се заговори за еврозоната, а премиерът обяви, че молбата ще бъде подадена до една година.
Аз бих посъветвала нашето правителство до месец-два да напише писмото до ЕЦБ. Оттам нататък ЕЦБ ще покаже дали спазва върховенството на закона и правилата, както ЕС афишира.
Или проявява двойни стандарти. Случаят с храните е аналогичен, но там натискът е от корпорации и има частен интерес. Не е понятно обаче, когато съюз, създаден в името на ценности като равнопоставеност и законност, подценява правилата и проявява резервирано отношение към една държава, което се основава само на непроверени и неясни приказки.
Има натиск от страна на ЕЦБ ние да влезем в Банковия съюз преди да ни приемат в механизма. Никой не казва защо е това съображение. Вероятно е проява на недоверие, въпреки всички резултати, които показаахме, въпреки тестовете, въпреки управителя на БНБ Димитър Радев, който е прекрасен специалист. Ние съвсем основателно настояваме първо да влезем в чакалнята, да съобщим, че правим това с фиксирания курса 1 към 1,95583. и след това ще влезем и в Банковия съюз. Очевидно не сме съвсем сигурни, че няма да се поставят нови условия.
Къде е голямата опасност за България от отлагане и протакане във времето?
В България има достатъчно заинтересовани хора, участвали в първия организиран грабеж през 1996-1997 г. На тях им харесва да направят или едно обезценяване – левът да не е два, а четири или пет лева, или обратното – надценяване - един лев да е едно евро. Съществува корист, която шества тук, макар и засега подмолно.
Надявах се, че експертите от ЕЦБ ще разберат това и ще подпомогнат процеса в мандата на сегашния управител на банката Марио Драги. Когато ни приемаха в ЕС през 2007-а, попитах нашият управител на БНБ защо не пишем писмото за чакалнята. Той отвърна, че говорил с Жан-Клод Трише – предишният президент на ЕЦБ, и той казал да почакаме. Трише си отиде от поста, сега ще си отиде и Драги, ще дойде нов управител на ЕЦБ и ще направи нов екип. Новият екип ще каже „дайте да видим какво да правим, защото това е България“, и работата за приемането ни в ERM-2 ще умре за много дълго време.
Оттук идват и рисковете. Моето притеснение е, че когато перспективата умре за дълго време, могат да избуят желанията за бързо забогатяване и при едни нови избори нещата да тръгнат в тази посока.
Ако желанията за корекция на фиксирания курс пробият, спекулантите ще спечелят. Но всички ние, които не искаме да крадем, всички хора, които са на трудов договор, отново ще пострадаме.
Българският интерес диктува час по-скоро да влезем в механизма ERM-2. Там може да стоим четири или повече години. Но с фиксирания курс стабилността на страната е гарантирана.
Източник: epicenter.bg
