Приключенията на IKEA в Русия

<p>Книгата стана хит, след като двама високопоставени шефове на компанията &ndash; Пер Кауфман, директор за Централна и Източна Европа, и Стефан Грос, директор по недвижимите имоти в Русия, бяха уволнени за "проява на търпимост по отношение на корупционни действия".<br /><br />--------------------------------<br /><br /><strong>За посланика, вицегубернатора и кмета</strong><br /><br />Никога няма да забравя първата ми среща с дипломата ни в Москва. Този праволинеен човек ме посрещна с думите: "Ти ли си онзи от IKEA? Обясни ми как можете да сте такива идиоти и да почнете строеж, без да разберете какво става тук?". Отговорих му: "Ако знаехме какво става, май нямаше и да ни има тук. Би било жалко, нали?".<br /><br />Трябваше да уредим строежа на втория ни магазин в южната част на руската столица. Част от земята заемаха парцели със селскостопанско предназначение, чийто статут трябваше да се промени. Но по-зле бе положението с другата част, която бе със статут на гора, макар да имаше само няколко дървета, и който по руското законодателство почти не може да се променя. Трябваше да задействаме 39 институции, комитети и ведомства и при всяка поредна резолюция ни казваха, че остава само едно последно разрешително. Но после се оказваше, че трябва още едно, после още и още... Прилежно събирахме подпис след подпис, докато не стигнахме кулминацията &ndash; параф на тогавашния премиер Евгений Примаков. След това "хартийката" се върна към нас, минавайки през същите кабинети.<br /><br />Но ние твърде рано си отдъхнахме. Вярно е, че получихме целия пакет документи, но на строителната площадка все още имаше няколко дървета, които трябваше да отрежем. С поредното специално разрешение. Но кой да знае, че да се получи подобно разрешително е невъзможно? Решихме проблема с помощта на вицегубернатора на Московска област Михаил Мен, големия фен на спорта. Руският клон на IKEA пожертва голяма сума за развитието на детския спорт в областта, след което почнаха да ни разрешават да режем дървета.<br /><br />Трябваше да правим дистрибуторски център. Намерихме парцел в едно село близо до Москва. Районният кмет се оказа много активен човек &ndash; винаги беше на една или друга среща, винаги закъсняваше и винаги от кабинета му се оправдаваха, че бил при губернатора. Накрая успяхме да се засечем. За пръв път се срещаме, а след дежурната обмяна на любезности той казва: "Господин Ленарт, знам всичко за вас". Аз, разбира се, се поинтересувах откъде. Той ми отговори, че тъкмо идвал от ФСБ, където внимателно ми прегледал досието. Е, аз не се съмнявам, че определени данни за мен там има. Едно време имахме подозрение, че телефоните ни се подслушват. Опитах се да измъкна информация от кмета, но той споделяше само общи фрази. Накрая го помолих да ми каже поне има ли нещо лошо за мен в това досие. "Там се отбелязва най-големият ви недостатък, господин Ленарт &ndash; вие сте стиснат и прекалено пестите", отговори той.<br /><br />След като кметът си тръгна, веднага написах молба до ФСБ да ми дадат справка от досието ми. Бях почти сигурен, че няма да има отговор, но не можах да се сдържа. След известно време в службата ни за сигурност се обадили от ФСБ и попитали доколко сериозно трябва да се отнасят към запитването ми. Мениджърът ни по сигурността дойде при мен, за да изясни наистина ли съм правил подобно запитване. И дълго се смя.<br /><br /><strong>За град Казан</strong><br /><br />След разузнавателна визита в столицата на република Татарстан &ndash; Казан, си избрахме място, на което да строим. Идваме ние с картата, на която сме отбелязали нашия парцел. Срещата с администрацията на града мина перфектно &ndash; кметът Камил Исхаков и заместникът му Раис Мубаракзянов ни посрещнаха с типичното източно разточително гостоприемство. Обещаха ни да уредят всички въпроси, да се запознаят с проекта, да ни отговорят в кратки срокове. Още не бяхме успели да се върнем в Москва и вече получихме официален отговор, че проектът е напълно реализируем. Условието беше само магазинът да бъде отворен за 1000-годишнината на града. Понеже сроковете бяха изпълними, обещахме. Кметът назначи заместника си да отговаря за приоритетния проект и работата стана само за една година, което си е рекорд за нашата компания.<br /><br />Казан, който е сред най-големите градове в страната, ме порази и оттогава съм на мнение, че цяла Русия би могла да бъде толкова динамична, активна и отворена. Никакви пречки и бюрократични протаквания нямаше. Защо в другите региони на страната чиновниците не правят всичко възможно, за да стане Русия най-атрактивна за инвестициите в света?<br /><br /><strong>За Путин</strong><br /><br />Много ми се искаше основателят на IKEA Ингвар Кампрад да се срещне с Владимир Путин, по онова време президент на страната. Мислех, че двамата ще се разберат много добре, като за Ингвар срещата би била ключова за отваряне на повече възможности и намаляване на проблемите ни в страната. Мислех си, че и за Путин ще е интересна срещата със световноизвестния бизнесмен. Кампрад не гореше от ентусиазъм, но успях да го убедя да напише писмо на немски, което да предадем лично на президента. Наивно бе да се предполага, че това ще проработи, но ни казаха, че Путин прочел писмото и понеже били засегнати икономически въпроси, го предал на вицепремиера Александър Жуков. Не изключвам обаче това да е направено от президентската администрация. Аз тогава се разстроих, но Ингвар реши да се срещне поне с вицепремиера и му обещах да уредя срещата в най-кратки срокове.<br /><br />Ингвар Кампрад на няколко пъти се среща с Жуков и обсъждаха ситуацията в страната и света. Вицепремиерът подчертаваше, че руското правителство подкрепя дейността на IKEA в Русия и е готово да съдейства за реализацията на инвестиционната ни програма. Срещите минаваха в обстановка на взаимното доверие и уважение, като Кампрад пък подчертаваше, че Русия е приоритетен пазар за IKEA.<br /><br />Веднъж обсъждах евентуална среща на Кампрад и Путин с хора, запознати с уреждането на такъв тип срещи. Казаха ми, че IKEA надали ще иска да се срещне с президента на Русия. Стана ми интересно защо, но ми обясниха достатъчно ясно, че IKEA пести от всичко, а по техния брояч среща с Путин щяла да струва поне 5&ndash;10 млн. долара, които ние няма да платим никога. Инстинктивно разбрах, че е по-добре да не продължавам разговора в тази посока. И до днес не знам дали говореха сериозно, или се шегуваха.<br /><strong><br />За жената на Лужков</strong><br /><br />Госпожа Батурина, съпругата на московския кмет Юрий Лужков, отдавна не ми излиза от ума. Тя е известна, амбициозна и преуспяла бизнес дама и може би най-богатата жена в Русия. Батурина, като собственичка на големи строителни компании и на заводи за пластмаса, необходими за мебелите ни, отдавна ни интересуваше. Изненадващо тя дойде на една от срещите ни с представители на своята компания. Влезе в стаята по средата на разговора и без да се представи, ни заяви, че ако искаме да купуваме продукцията на нейната компания, това ще става само по нейните условия. "Условията" й бяха доста над представите ни за разумно и бяха абсолютно неприемливи. Естествено, отказахме. После ни обясниха, че именно този разговор ни е създал проблеми при преговорите за изграждане на магазина ни на Кутузовския булевард в центъра на Москва. Досега не мога да повярвам, че това може да е истина.<br /><strong><br />За доносниците и за ФСБ</strong><br /><br />Една от отживелиците на съветската система са различният тип доносници, които работят за ФСБ и са внедрени във всички големи предприятия. Това е част от всекидневието и в повечето случаи за щастие безвредна. За годините ми на работа в Русия службата ни за сигурност неведнъж ми е рапортувала за подобни хора и аз от самото начало реших да игнорирам това явление. Беше ми абсолютно безинтересно да се занимавам да мисля кой при нас е доносник и кой не, защото нямаше какво да крием. Ако почнех да мисля само за това какво и на кого съм казал в офиса, нямаше да мога да работя. Разказах това и на шефа си Ингвар, който се съгласи и каза: "Нека да си "работят" тяхната работа, поне ще знаят, че намеренията ни са сериозни и нямаме какво да крием".<br /><br /><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>