- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 462
- 41
<h2><em>Срещата „Развитие на планинския туризъм у нас“ събра много участници и постигна нулев резултат </em></h2>
<p>Условията за каране на ски в цяла България са сходни с такива само в един произволно избран западноевропейски курорт. </p>
<p>„Страната ни изостава значително в развитието на планинския ни туризъм“, каза министърът на туризма Николина Ангелкова. В Австрия на площ от 10 кв. км се пада по 1 км ски писта, в Германия – на 300 кв. км по 1 км ски писта, а в България на площ от 579 кв. км се пада по 1 км ски писта. „В България общо 32 са ски зоните с общо 110 лифта“, посочи Ангелкова. За сравнение в Чехия ски зоните са 176 с 816 лифта, в Австрия – 254 ски зони с 3028 лифта, а във Франция – 325 ски зони и 3595 лифта. „При такива показатели не можем да бъдем конкурентоспособни на туристическия пазар“, допълни министърът на туризма. По думите й България е с потенциал за нови ски писти и съоръжения, които да бъдат изградени, но без да се нарушава екологичната среда, парковете, флората и фауната. </p>
<p>Около масата бяха събрани кметове на планински общини, които не отрониха нито думичка по време на целия дебат. Участието им се изчерпа със заемане на столове с табелки с имената им пред тях.</p>
<p>На фона на тази информация в цифри категорично бе мнението на специалистите по зимни спортове, че в България не са създадени условия за тренировки на нашите състезатели по ски, поради което те трябва да се готвят в Австрия. За нито един наш талант било със ските или сноуборда не е възможно да постигне развитие, ако остане в страната. В същото време у нас за последните 25 години никога не е развивана национална политика на ниво Образователно министерство и спортни институции, които да изведат като приоритет обучението на децата в зимни спортове. Който родител може да плати - да го прави. Който не може - това си е негов проблем.</p>
<p>И така, както Самоков в подножието на Боровец се нарича "Ски столица на България", едва десетина деца от града тренират ски в курорта, защото родителите им могат да си го позволят. Истината е, че един толкова специализиран спорт е в основата на туризма. Липсата на национална култура зимните занимания да бъдат ценност вече е изключила българите като клиенти на нашите планински курорти съвсем не само през зимата! </p>
<p>За предстоящето състезание от Световната купа по ски в Банско в края на февруари от бранша коментираха, че тв излъчванията наместо реклама са гигантска антиреклама, защото освен състезателите всички камери снимат и безкрайните опашки за лифта. В натоварено време само чакането за купуване на ски карта е около 45 минути, а след това следват между два и четири часа на опашка за качване на кабинката.</p>
<p>Финансистът Владимир Каролев пусна в своя фейсбук профил снимката на чакащи скиори в Банско, която виждате. <br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47761_SY7265jXmRhSZZZs98UWTIaT9iwAG0.jpg" style="height:450px; width:600px" /><br />
<em>В стройни колони, за има-няма няколко часа, хората ще стигнат до кабинката! </em></p>
<p>Факт е, че в нито една друга държава подобни опашки от скиори не съществуват. Чакането за качването на кое да е съоръжение в Австрия, Италия, Франция не надвишава 5 минути, когато се случи струпване на хора. Стандартно изчакването е около минута. У нас опашките събират от 3 хиляди до 10 хиляди души в натоварените дни. Това явление автоматично обезсмисля уикенд карането на ски - от цял ден возене поне половината отива в чакане - с пълна екипировка, с тежките ски в ръка, без тоалетна в близост. Нищо чудно, че когато се качат догоре, хората са изпълнени с ярост и започват да карат като луди.</p>
<p>Настрана остава проблемът с тоталната липса на паркинги у нас, с високата цена за тези, които съществуват, и с цялостната инфраструктурна каша. Турски туристи се кълнат, че са били в този курорт за първи и последен път - след като са минали през Гърция, предупредени за отчайващото състояние на пътищата, те попадат в ада на чакането.</p>
<p>Броят на леглата в Банско надхвърля между три и четири пъти капацитета на пистите. И ако допуснем, че в някакъв момент цялата леглова база се запълни, то чакането за кабинката няма да спада под 6 часа, а скиорите наместо да карат, ще трябва да крачат със ските по наличните писти. Цените за храна и напитки на високото са между 3 и 10 пъти над средните за ресторантьорския бранш. Плащането за същото в западен курорт не се различава с повече от 10% над цените в града. При това всичко е по-евтино, отколкото в България.</p>
<p>Още една западна глезотийка е възможността човек да си купи карта за едно спускане, за две, за 10, за половин ден. Само в един австрийски курорт</p>
<p><em>тарифните възможности са 1400.</em></p>
<p>Неоспорим е фактът, че сезонната ски карта в Австрия е с между 300 и 500 лв. по-евтина, отколкото в България. На този етап обяснението за скъпотията у нас е добро, но не върши работа.</p>
<p>Липсата на възможности българите редовно да карат ски и да се занимават със зимни спортове води и до много ниска култура на движение по пистите, а това рефлектира в множество тежки инциденти при сблъсъци.</p>
<p>Семейното занимание на над 60% от всички австрийци е карането на ски. На една писта са заедно бабата, дядото, младите и внуците. Когато карането на ски започне на 3 годинки и всеки уикенд е забавление на открито, то темата за поддържане на здравето е с ясен отговор още от раждането.</p>
<p>Заявената от министър Ангелкова крайна нужда да бъде модернизиран Банско с нови лифтове срещна безпосочния, но шумен и агресивен отпор на „зелен“ опонент, според когото дори бодването на още един стълб за лифт необратимо и завинаги ще съсипе цялата планина. Според защитниците на природата нито един скиор не може да измине повече от 50 км дневно по пистите, защо тогава ни били нужни повече писти.</p>
<p>Ангелкова опонира, че по-екологичен транспорт от лифтовете още не е измислен и именно той гарантира, че всички хора минават по въздуха, без да докосват нищо от околната среда.</p>
<p>Когато италиански курорт като Ливиньо, превърнат в китно градче от един обикновен краварник, предлага 350 км писти на три баира, то не е защото един скиор може да ги измине, а защото това гарантира достатъчно площ за всички, които по едно и също време биха карали.</p>
<p>При 100% пълна леглова база (няма нито една къща, по-висока от четири етажа, като четвъртият задължително е мансарден) за Коледа пистите там изглеждат ето така:</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47761_GyZNA5TU3fLk8Lj7dsf8p9Rz20SyBy.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>От върха на лифта започват общо 6 писти. </em>На финала на всяка от тях тръгва нов лифт към нов избор от писти. </p>
<p>Участниците във форума се обединиха единодушно около становището, че Витоша никога не е била в по-окаяно състояние, както е в последните няколко години. Става дума както за лифтовите и ски съоръжения, така и за пешеходните маршрути. Специалисти обясниха, че липсата на добре изградени пътеки е причина туристите да ги изорават и когато станат на ями, те започват да търсят други места, през които да минат. Това е причината до Черни връх вече да е направена плетеница от разработени от краката на туристите маршрути.</p>
<p>Главният секретар на Българския туристически съюз (БТС) Венцислав Удев каза за „Гласове“, че едва 4 процента от всички деца и млади хора на столицата са се качвали на Витоша. И ако прилежащата на столицата планина не може да предизвика интереса на най-младите и на родителите им, то това вече е диагноза на състоянието на планинския туризъм.</p>
<p>Венцислав Удев коментира пред „Гласове“, че Тома Белев дълги години е директор на парк Витоша: „Той може да дава акъл на цялата държава, негова сила са специалните назидателни изказвания, той много успешно контролира процесите в България по отношение опазване на природата, но той не работи. Неговото пребиваване като директор на парка доведе до съсипването му. Тръгна в планината една зараза - корояд - срещу която не бяха взети никакви мерки и за тези 10 години на неговото управление гората изчезна. Сега, ако го попитате, ще каже, че той всъщност не е отговарял за това. А ние се питаме за какво ли изобщо е отговарял директорът на парка?“.</p>
<p>И макар срещата на специалисти в туризма и кметове да бе по темата за планинския туризъм, така и не стана дума, че посещаемостта на нашите планини и хижи от 1988 г. досега е спаднала двадесет пъти! Преди в три пирински хижи са отчитани 70 хил. нощувки, а сега те са малко над 3 хиляди.</p>
<p>При цялото</p>
<p><em>дърдорене на тема планински туризъм</em></p>
<p>никога не е поставян въпросът за целево изграждане на наблюдателни тераси по планинските хълмове, които във всяка развита държава са основание за туристите да стигнат до конкретно място. Легендарна е вече свръхопасната площадка под телевизионната кула на Копитото, но тъй като още никой не е загинал на това място, мизерията там ще остане непроменена. </p>
<p>Когато се говори за планински туризъм, на никого не е ясно към кого да бъде насочено посланието за възможностите у нас.</p>
<p>На практика рекламните ни материали представляват снимки на малко гора, малко водопади и призив „Елате в България - тук имаме страхотен потенциал за планински туризъм!“. За кого? При какви условия? Къде са маршрутите? Какви са нивата на трудност? Къде е за семейства, къде е за приключенци? Кои видове приключения се поддържат? Как екстремният туризъм е гарантиран като качество и безопасност? Кое трасе с какво ниво на сложност е? Къде и как става настаняването? Къде изобщо съществува целенасочено създадена информационна база, която да съдържа цялата информация, свързана с този отделен дял на туризма?</p>
<p>Е - няма такова нещо. Но дори да се отпуснат пари, ще бъде направен нов безполезен сайт и с това всичко ще свърши.</p>
<p>Участниците на кръглата маса се развеселиха от подхвърлената идея да бъде разработена пистата на Перник. Самият факт, че някой предлага концесиониране на един склон, означава, че тези хора дори бегла идея нямат от същността на тази индустрия и от потребностите на хората, които са инвестирали между 1000 и 3 хил. лв. в екипировка. Колко пъти човек може да се пусне по една и съща писта, преди да откачи от скука?</p>
<p>Тя е построена през 1976 г. и е работила до 1989 г. Направена е от полиетиленови отливки и достига до зашеметяващите 1500 метра.</p>
<p>Пернишка "писта“ не става дори за местна атракция! Може да е парк за деца, за хора, които се пързалят с легени, но не и за каране на ски. Тя обаче е пусната за концесия, като евентуалният наемател трява да я направи годна за аматьорски и професионален спорт. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47761_t198XhRhxjw8H6sa8sNLOeZq7Cqnu5.jpg" style="height:318px; width:425px" /><br />
<em>1500 м е дължината на пернишкото ски чудо! </em></p>
<p>Стандартното ски спускане в западните курорти продължава между 5 и 20 минути, а мрежата от писти, трасета за различен вид каране, специално изградени платформи за скокове и междинни площадки между отделните наклони позволява истинско развихряне - за всяко умение и всяка възраст. Всеки модерен ски курорт позволява с доближаване на ски картата към скенер, човек да разбере какво разстояние е изминал. И като на своето листче прочете 50 км, а на съседния скенер някакъв дядо вади разпечатка с 80, разбира, че е застанал редом с чистокръвен австриец, който вече не може да ходи, но това не му пречи да се пързаля. </p>
<p>Единственият глас на разума по време на кръглата маса дойде от арх. Петър Диков, който кротко обясни, че всичко, свързано с туризма, трябва да минава през Закона за устройство на територията. Не може жилищното застрояване да е отделно от концепцията за използване на всеки регион и нейните природни особености; не може туризмът да се случва на места, които са вече нетуристически в резултат на грубата човешка намеса. „Всички пишат, никой не чете и накрая потъваме в стратегии, които водят наникъде!“ - каза арх. Диков.</p>
<p>Петко Тотев от Българската федерация по катерене и алпинизъм емоционално сряза всички: „Огромен потенциал?! Нищо подобно! Ние сме с много скромен потенциал, защото въпросът не е в цитираните размери на горски и планински фонд и някакви си идеи, свързани с тях, а в реалните възможности да бъдат разработени. България е без потенциал дори в сравнение със съседните държави!“.</p>
<p>Той напомни още, че Турция в момента изгражда по всички съвременни стандарти четири ски курорта и докато ние мислим дали в Банско да направим още една кабинка и още няколко писти, за да не са скиорите един върху друг и за да не рискуват живота си, съседите ще стартират своя проект и ще бъдат успешни само след две години.</p>
<p>Ядосаната Ангелкова взе думата: „Докато си водим дискусиите, само констатираме какво другите са направили, а какво ние можем да направим - не става ясно. Нужна е подмяна на планинската инфраструктура, където е амортизирана. Чакаме някой да загине ли, за да се подхванат същински действия?“.</p>
<p>Факт е, че</p>
<p><em>илюзорната ни представа за ски дестинация</em></p>
<p>вече се разбива на пух и прах в реалното познаване от страна на българите на качествените и ценово напълно съизмерими зимни курорти в други държави.</p>
<p>Всъщност по време на дебата практически не стана дума за нито една друга форма на планински туризъм, макар това да са огромни дялове като дейност и с изключително активно търсене в световен мащаб.</p>
<p>Комбинирането на продуктите е от ключова важност за успешното налагане на планинския туризъм. От една страна, се търси близост между обектите, от друга - качествено настаняване и обслужване, от трета - разнообразие в предлагането, което включва не просто крачене по планините и спане в горе-долу ремонтирани хижи, а и културно-исторически туризъм. На едно и също място е нужно както да се ходи пеша (уж това е най-лесно, но се оказва, че съвсем не е така), скално катерене, спелеология, каньонинг, забавни паркове, рафтинг, полети с пара и делтапланери (включително оферти и за полети с лека авиация) и интересни населени места със своя бит и традиции. За планинския туризъм е задължително разработването на турове по интереси - наблюдатели на диви животни, фотографи, проучватели на планинския еделвайс.</p>
<p>Последният слоган на турския туризъм е: "Турция - дом на..." и следва всичко, което човек може да измисли, придружено от съответните кадри. У нас ние сме "мястото с потенциал". </p>
<p>Всъщност по време на целия дебат нито един участник не каза и дума за това как да се намери добавена стойност към чисто туристическата дейност - като преместване от едно място до друго. </p>
<p>Никой и по никакъв начин дори не начена тези теми, просто защото всичко започна и свърши с изоставащите ни ски курорти.</p>
<p>Ако ние продължаваме да сме най-евтини на фона на конкуренцията, то означава, че и в този сегмент на висок клас туристи (по силата на високата цена на екипировката) отново привличаме най-бедните, които си броят стотинките, наместо да отидат на истински качествено място.</p>
<p><em>Дебат не се получи:</em></p>
<p>знаещите учтиво замълчаха, потресени от безпосочното и непродуктивно говорене; представителите на градовете не отрониха и дума, защото нямат и бегли идеи как се прави цялостен продукт, който се съвместява с близки общини, който е конкурентен в света, достъпен с два клика на компютърната мишка. Всъщност кметовете няма и какво да кажат, защото инициативите трябва да се финансират, а те нямат бюджет. Ако ще усвояват еврофондове по ОПРР, то разпределението на сумите е предварително ясно на кои наши фирми трябва да бъде дадено и съответно ще се появят туристически чудеса от рода на "Кестенът на баба ми" или "Блатото на изчезналата розова жаба". Участието на кметове на подобни форуми е да се съгласят, ако някой им каже какво точно ще правят под министерска егида, или кротко да си мълчат, докато срещата свърши.</p>
<p>Не на последно място, частното хотелиерско предприемачество у нас сега бере плодовете на своята хаотичност – в стилово отношение, а също и като обслужване.</p>
<p>Та да се върнем на началото: приключваме с легендата „България – ски дестинация“.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
