Вносителите предвиждат лишаване от свобода от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, в условията на домашно насилие по силата на новия чл. 144, ал 2 от НК. Този законопроект е срам за историята на наказателното законотворчество в най-новата история на България. Без съмнение е обида към практикуващите юристи. Но най-вече е подигравка с пострадалите лица.
Предложенията на ГЕРБ срещу домашното насилие: фрапираща юридическа некомпетентност!

 

На 24.10.2018 г. група депутати от ГЕРБ в състав Цвета Караянчева, Данаил Кирилов, Анна Александрова, Мария Илиева и Иглика Събева внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. На нарочна пресконференция председателят на Народното събрание обясни на широката публика, че с тази законодателна инициатива се предприемат крути мерки срещу насилието срещу жени. Текстът на законопроекта, ведно с мотиви и  оценка на въздействието е наличен в сайта на Парламента - http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-76.pdf.

 

Наказателната репресия е най-тежката форма на държавна принуда и е детерминирана от най-сериозните посегателства срещу обществените отношения. Дълг и мисия на законодателя е да се отнася с изключителна прецизност, повишено внимание и висша степен на отговорност именно към наказателното законотворчество. Тревога и недоумение буди факта, че нищо от изброеното не намира място в законопроекта. 

 

Преди да маркирам трагичната юридическа техника, спорната логика на формулировките и дефинициите и вътрешните противоречия в законопроекта, ми се струва необходимо да коментирам основанията за законодателната инициатива и мотивите към същата. Дори и заради презумпцията, че всяка промяна в наказателното законодателство на държавата би трябвало да има своите валидни основания и задълбочени мотиви, преди да стане част от позитивното право.

 

За основание на законодателната инициатива са посочени „статистически данни за увеличаването случаи на насилие“. Думата насилие е извън понятийния апарат на българското наказателно право. Според общоприетото значение означава прилагане на физическа сила върху някого, а според дефиницията на Световната здравна организация преднамерено използване на физическа сила или власт, посредством заплаха или реално, срещу себе си, срещу друг човек или срещу група или общност, което води до или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологична травма, неправилно развитие или лишение“. 

 

В българското законодателство определение на понятието „насилие” е дадено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, а именно: "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда“.

 

Следва обогатяване на основанията за законодателна инициатива с посочване на данни от Министерство на вътрешните работи - през 2017 г. са изпълнени 2432 съдебни заповеди за защита на пострадали от домашно насилие лица. Вносителите твърдят, че съществува анализ на практиката на десет окръжни съдилища в  страната /не се намерили за уместно да посочат кой е авторът на анализа и кои са окръжните съдилища/, от който става ясно, че 91% от убийствата и опитите за убийства на жени са извършени от мъже. Колко е броят на тези най-тежки престъпления срещу личността и как се съотнасят довършените убийства към опитите не става ясно. Посочен е период 2012 – 2014 г. Данни за периода 2014-2018 г. не са известни на депутатите от ГЕРБ. 

 

 

Мотивите към законопроекта са още по-непригодни за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и от основанията. В първия абзац въвеждат посоченото по-горе определение на СЗО за насилие. Обърнато е внимание, че в Конституцията на Република България е закрепена неприкосновеността на личността в чл. 4, ал 2. Прави се извод, че насилието нарушава основни човешки права.

 

Вторият абзац от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бележи върхове в законотворчеството. Встъпителното словосъчетание е „по неофициални данни“. Липсата на официални такива обуславя издържаното твърдение, че „независимо от конституционно декларираните равни права на мъжете и жените, фактически съществува дискриминация на жените, която се осъществява чрез някои от видовете насилие, които трудно се установяват и доказват.“ Аргументацията на законопроекта ескалира до позоваване на съдебна статистика. Разбира се, става дума за посочената по-горе. 

 

След като са изяснили основанията и мотивите към законопроекта, законотворците от ГЕРБ хващат бика за рогата и пристъпват към конкретните изменения и допълнения в нормите от Наказателния кодекс. 

 

Не си играят на дребно и първата разпоредба, която осакатяват, е квалифицираният състав за убийство по чл. 116 от НК. По неизвестни причини създават т. 6а към алинея първа.  Посочената разпоредба съдържа тринадесет квалифициращи признака, както следва: 

 

За убийство:  1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) 

 

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;  

 

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;  

 

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;  

 

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;  

 

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;  

 

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;  

 

7. с користна цел;  

 

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;  

 

9. 8а. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;  

 

10. 9. извършено предумишлено;  

 

11. 10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;  

 

12. 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.; доп., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и  

 

13. 12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; предишна т. 11, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 

 

Вносителите изобретяват, между т. 6 „по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост“ и т. 7 „с користна цел“, т. 6а   „извършено в условията на домашно насилие“.  Какво имат предвид законодателите няма как да се установи. Как се обогатява правната уредба на квалифицираното убийство също е проблем неразрешим.

 

Законодателите очевидно нехаят и за правоприлагането. Препращането към дефиницията по чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие само сгъстява законодателната каша - Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. А какво означава убийство „в условията на домашно насилие“ знаят само вносителите. Най-вероятно неофициално.

 

Законодателната екзотика последователно преминава през склоняването към самоубийство по чл. 127 и квалифицираните състави на телесните повреди по чл 131 с все същия нов квалифициращ признак „в условията на домашно насилие“.

 

Предвижда се отвличане и противозаконно лишаване от свобода в условията на домашно насилие, съответно по чл. 142 и 142а, докато стигнем до кулминацията на законодателното безумие.

 

Вносителите предвиждат лишаване от свобода от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, в условията на домашно насилие по силата на новия чл. 144, ал 2 от НК. Повтарям, закана към длъжностно лице в условията на домашно насилие

 

Този законопроект е срам за историята на наказателното законотворчество в най-новата история на България. Без съмнение е обида към практикуващите юристи. Но най-вече е подигравка с пострадалите лица. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

Думата насилие е извън понятийния апарат на българското наказателно право. на 28.10.2018 в 07:46
Но пък е в понятийния апарат на Истанбулската конвенция... Или както пророкуваше адв. Шейтанов - те няма да се откажат...
Д-р по право Балтазар на 28.10.2018 в 09:32
Те са за освидетелстване ... милите. Освен че, толкоз си и могат.
мария на 28.10.2018 в 12:18
Средство за промъкване на ИК от задния вход.
Глупостта не трябва да се подминава със снизхождение. Тя е ОПАСНА! на 28.10.2018 в 12:32
ГЕРБерската въпиюща, престъпна некадърност трябва да получава екзактен и активен отпор. Ако бива подминавана със снизхождение, с жал като към действия на добродушен идиот, то цялото общество ще пострада изключително тежко. РабФак школата е захапала властта и без бой по муцуните няма да отпусне хватката. Примитивната им същност на алчен наследствен слабообразован комунистически пролетарият не може да се скрие. Всеки ден властване на агресивната псевдодясна престъпна некадърност на герберите нанася огромни, тежко поправими щети.
Helleborus на 28.10.2018 в 15:43
Законът обикновено визира един правилен модел, назовава отклоненията и предписва норми да съхрани модела. Моделът за семейството е родители, които се обичат един друг и се грижат за децата си. В един такъв контекст всякакви наказания за агресивни членове на семейството биха били уместни, ако тези членове биха били върнати на семейството поправени. Проблемът с джендърното законодателство е, че то има друга идеология. Тези хора отричат изцяло семейството, което за тях е по презумпция източник на насилие. Това е сектантска идеология, не по-малко опасна от фашизма. Затова джендърното законодателство не се стреми да защити семейството, а да го разбие, заедно с всички семейни връзки! Задълженията на всеки един член те визират като тегоби, които са му наложени от останалите и като домашно насилие. Тази идеология изброява всяко възможно антисемейно поведение, като велики права на личността. Хората трябва да експериментират със сексуалността си и да си сменят пола. Децата не бива да са послушни на родителите си, а на държавата, т.е. на джендърите, които имат силно лоби. Те не бива да са отгледани и образовани в дома си, всъщност всички трябва да са навън през по-голямата част от денонощието. Тъй като е ясно, че домашни задължения все пак съществуват и някой трябва да ги върши, те налагат принципа, че работата трябва да се върши от външен човек. Интересно е как за либералите няма значение, че когато изведат няколко милиона жени навън, за да не вършат домакинска работа, също толкова милиона жени влизат като слугини в чужди къщи да почистят мръсотията или да отгледат чуждите деца. Изглежда за правозащитниците да чистиш чуждата мръсотия е по-малко унизително, отколкото да чистиш своята. Тази политика подкрепя и сексуалните услуги извършвани от жени. Единственият, за когото жената НЕ бива да се старае е собствения й съпруг и деца. Ясно е като бял ден, че толкова преднамерено агресивни към семейството хора не могат да напишат добри закони за семейството. Те отказват да наричат престъпниците престъпници, а ги наричат с общото име мъже, за да стигматизират всички мъже под общ знаменател. А насилието наричат домашно, за да стигматизират самата институция на семейството. Като гледам последните случаи от медиите, ако ние наистина имахме патриархален модел, тия насилници отдавна щяха да бъдат озаптени от загрижени бащи, братя, братовчеди и съседи. Фактът, че една жена може една година да бъде бита без семейството й и приятелският й кръг да се намеси означава, че патриархалният модел наистина е разграден успешно. Този закон е в този дух и той няма как да бъде добър. Има убийци с условна присъда, би било оскърбително за паметта на жертвите им те да не са наказани ефективно, а други хора да бъдат наказани пъти по-тежко за много по-леки престъпления, защото са действали „при условията на домашно насилие“. Изглежда терминът „домашно насилие“ ще стане един код за прилагане на чрезмерна строгост. Освен това не виждам подкрепата за самата жена докато е насилвана домашно, което трябваше да е най-важното, как да спрем негодника тук и сега. Защитата на жените може да се осъществи с връщането на патриархалното семейство, което включва ангажимент към всеки един член на семейството, включително сираче, болно дете, жена с труден брак в разширения кръг на фамилията. Никакъв закон не може да компенсира безчувствеността и окаменяването на обществото.
Beobachter на 28.10.2018 в 17:24
Helleborus на 28.10.2018 в 15:43______Изключително свестни и издържани в светлината на НОРМАЛНОСТТА разсъждения, наблюдения и изводи!!! Отделно от това, поздравления за Автора, осмелил се да покаже духовната, моралната, управленческата немощ и дегенерация на проводниците на тенденции целящи унищожаването основите на междучовешките взаимоотношения и заменянето им с изкуствени аморални, болестотворни, разграждащи съзиданието, безумия.______И за жалост тази привидна некомпетентност съдържа заряда на умишленото прикриване на същинската цел: - да вземат реванш и замаскират провалите си във всичките възможни плоскости на държавното управление, из икономическите и стопански аспекти и не на последно място, за фиаското с т.нар. Истанбулска конвенция. Но за сметка на това фиаско, сега Тези са готови да подписват "Конвенцията за свободна миграция" на ООН. С която, за жалост, ще постигнат една окончателна победа срещу народа си!!! Победа - но Пирова...
Фриц Клингенберг на 28.10.2018 в 22:02
Най-добре няма да е да дойдат танковете, а направо да останем без парламент! При това "качество" на количеството тиквички около Цар Тиква ... се получават точно такива каши и пълни безумия! Направо да ни обявяват за абсолютна монархия кат Саудитска Арабия. Поне може да минем метър пред международната общност. И действително не е смешно, а е СТРАШНО! С Дани де Киро и онова законодателно чудо от Болярово начелото им, е те така!
ОПРАВДАНИЕ на 29.10.2018 в 10:22
Няма защо да се сърдим-голяма част от българите гласуваха за мутрите да ни управляват. Правната култура на народните представители е уникална. Те не признават своята умствена изостаналост, не търсят компетентни хора. Затова после след съдебно решение хората скачат срещу съдиите (герберите са доволни, защото има виновни -съдиите, те са "чисти"), непроумявайки, че такъв е законът. Вижте само кой е начело на НС и кой оглавява правната комисия. Това е достатъчно показателен факт, за законите, които се творят. В България има достатъчно умни и способни хора във всяка сфера. Но те никога не се търсят от управляващите. Ние отдавна сме се превърнали в едно стадо, което непрекъснато е стригано и то е щастливо от това.
Разумен човек за разлика от вас на 29.10.2018 в 18:35
Вие сте все насилници явно, за да отричате необходимостта от промените. Такива са повечето почитатели и мениджъри на този и други сайтове. Заради вас се случва всичко това в обществото ни. Вие всявате ужас, насилие и страх с все такива неизвестни и закупени от разни партийни централи псевдо- авторитети. Да се е занимавал с нещо подобно или да си гледа спонсорите и тяхната защита като криминално проявени, когато се наложи. Каквато си му и основната работа.
До Резюмиращия "Разумен човек" на 29.10.2018 в 23:15
Да отричаш очевадното е идиотия! ГЕРБ са една сбирщина, една сволоч, каквато епохата на прехода не познава. Откъм "таланти" и любимите на целокупния български народ - магнаурци от "полите на Витоша". Какво очакваш? Виновен им е ... авторът на статията. За истината. И за кафените им гащи, нали?
твоето е идиотия на 30.10.2018 в 00:27
Че при сегашната обстановка и толкова тежки престъпления ти е все тая. И само индоктринирани политикантски аргументи те вълнуват. Авторът пък явно си е потенциален насилник и защитник на потенциални убийци, след като му се виждат тежки толкова закъснели по- тежки наказания.
Helleborus на 30.10.2018 в 19:43
„Разумен човек за разлика от вас на 29.10.2018 в 18:35“ Би ли си отговорил честно, къде има насилие, да се придържаш към здравия модел на семейство, където съпрузите се обичат и се грижат един за друг и за децата си или да се стремиш да разбиеш това семейство с тезата, че грижите един за друг и семейните връзки нарушават правата на хората? Каквито и тези да развиваш, насилие има в разбиването на семейството, а не в опитите да го съхраним. По цял свят самотните хора мечтаят за близък човек, за сродна душа, а сираците мечтаят за родители. Не е нужно политиката да се гаври с най-съкровените мечти на хората за дом и обич, за защитено място, понеже на света има 1% психопати, които ще ни нараняват и у дома и навън. Има огромна разлика между това законът да наказва престъпници индивидуално, за техните лични престъпления, след като са надлежно доказани и това да третира като норма домовете на всички ни като свърталища на разбойници. Моят дом е моята крепост, а терминът домашно насилие стигматизира всички домове. И лекарите допускат грешки, някои са дори умишлени, политиците също, съдиите също, но не говорим за болничното насилие, политическото или съдебното насилие. Защото това означава да го разглеждаме като норма! Говорим за съдебна грешка, лекарска грешка..., определено има и съпружески грешки. Терминът домашно насилие е език на омразата и фобия против естествения ред.
Ген. Гурко на 01.11.2018 в 09:59
Никога няма да се откажат да пробутват ИК докато не ги катурнем от властта. Ще експлоатират недобросъвестно всяка възможност, зашото това е интифата на отиващата си европедерастия и джендърия.

Напиши коментар