- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 353
- 26
Няма как някой да ме обори – софиянци гласуват винаги вдясно; при цялата условност на съвременните понятия за „ляво“ и „дясно“ в политическото пространство и независимо от вида избори. Така гласуваха – противно на всякаква политическа логика – дори след „водната криза“ при техния подставеник Янчулев, макар да се оказа, че именно ръководството на града носи главната вина за мъките, които всички ние трябваше да изтърпим.
Същото се повтори и след нищо-не-правенето на Софиянски; и въпреки твърде обоснованите съмнения за тежка корупция, по-голяма отколкото даже при предшественика му.
Изборните навици на повечето софиянци постигнаха своя връх по-сетне – с избора, дали истински, дали подправен, на индивид, който всички знаеха като доказан невежа, болезнено нарцистичен и с вероятно криминално минало; освен неспирното говорене – на глупости предимно, както и няколко добре заметени от „чистачите“ общински скандали, градът няма с какво да запомни и Борисов.
Често можете да чуете, че сегашната кметица, назовавана обичайно из форумите като „учительницата“ – намек не за благородната професия, която е упражнявала, а за някои особености на психо-менталния й портрет, е променила лошата карма, която преследва София от четвърт век насам. Таванът на възможностите на тази посредствена жена – директорка на училище, при това в никакъв случай елитно, отдавна е надхвърлен. Неин отличителен белег е послушанието и боязливата близост със силните на деня. Затова и днешна София е като нея – безлична. Въпреки това софиянци гласуват за Фандъкова; казват, че в София и маймуна да предложат за кмет „десните“, и нея ще изберат; изглежда да е вярно.
На практика за всяка европейска столица може да се каже по нещо отличително; за София – не, на тоя град за четвърт век бе пречупен гръбнакът. Не, май не съм прав – поголовната посредственост е отличителната черта на столицата ни; при това посредственост евтина, безлична и безинтересна. Нищо от новосъздаденото в София не се отличава по какъвто и да било начин; то всичкото е абсолютно безизразно и безлично. Така стоят, за жалост, нещата в нашия прекрасен някога град, който все още се насилваме да обичаме.
Всички големи европейски градове, а и по целия свят е така май, имат някаква част, обичайно централна, която изглежда прилично; там малко или много всичко е свежо боядисано, поне сравнително модерно, безупречно поддържано. В София такова място няма; с изключение на неголямата отсечка по „Витошка“ от „Алабин“ до „Патриарх Евтимий“. Навсякъде е мръсно, тъмно и неподдържано, включително и в самия център; дори столицата на напълно разорената Гърция успяват да поддържат някак в приемлив вид. Но не и столицата на „просперираща“ България.
Има нови превозни средства и метро, ще отвърнат защитниците на кметицата. То оставаше пък съвсем нищо да няма направено при всичките безумни пари, които се изсипват в градската хазна…
Казват, че кметицата искала всичко да става по най-ниската цена; качеството е без значение. Да, точно това се и наблюдава. При обновяването на трамвайната линия по бул. „България“ скъпата облицовка от бял врачански камък в подлезите бе замазвана с боя, която сега – година-две след ремонта, се лющи, разбира се; вместо облицовката на подлезите да бъде почистена с пясъкоструйна машина, както би било редно, макар и малко по-скъпо. Четиринайсет милиона – съвсем не малко пари, потънаха в безобразния ремонт на парка около НДК, аз лично не разбрах за какво, освен за обикновено почистване, за стабилизирането на част от плочките и за ново осветление. „Витошка“ бе обновена с евтина настилка, която тук-там вече пропада, а паветата се вадят и саморазрушават. Евтините настилки най-често по това се отличават – освен по невзрачния си вид, те трябва да бъдат ремонтирани често, почти всекидневно; няма кой да прави това в София и затова е такъв изгледът дори на прясно ремонтираното.
Когато славяните се заселват южно от Дунав, те често с лекота завземат големи градски центрове като Улпия Ескус или Сердика например. От първоначалните им строежи се улавят археологически – често твърде трудно, полуземлянки, вкопани до зидовете на големите представителни сгради в Улпия Ескус или пък пристроявани във вътрешността на големите жилищни и обществени сгради по улицата, която вози до ротондата „Св. Георги“ в Сердика; очевидно новите заселници не са смятали като удобни за живеене големите каменни сгради на късноантичните балкански градове и продължават, дори и при наличието на почти съвършени за обитаване постройки, да ги приспособяват към собствените си жилищни представи – глинобитната землянка или полуземлянка остават основни техни жилища още дълго.
Нещо подобно наблюдаваме днес в София – варварското замазване с боя на скъпите облицовки, останали от времето преди 1989 г., е само един пример. Та затова София изглежда като след варварско нашествие – евтина, безлична и безизразна; също като кметицата си.
