- 10 Sep 2020
- 202
- 37
Малко след като бе написан този коментар, стана ясно, че магистратите все пак ще вземат допълнителните възнаграждения, които ВСС гласува в края на миналата година и които са спестени от Бюджет 2009 за съдебната власт. Този факт обаче не променя тезата ми в коментара, а поведението и непоследователността на финансовия министър и министър-председателя намирам за най-скандално в този скандал.
Kоледните премии за съдебната власт, които гласува Висшият съдебен съвет (ВСС), се превърнаха в един от последните скандали на отминалата 2009 година. Този случай заслужава коментар, но последно място бих отделил на парите. Мнението ми е поразлично от масовия популистки начин, по който се разговаря по темата.
<p>Аз мисля, че в България заплатите независимо от сектора, с много малко изключения, са унизително ниски и далеч под санитарния минимум, при който човек може да работи и да се чувства нормално. 20 години след началото на прехода едната причината за това е лошото управление от страна на политиците, които така и не успяха да проведат успешни реформи, а другата ­ периодичното ограбване в първото десетилетие на прехода, заради което на няколко пъти започвахме от нулата. При европейските цени, които има в България, при изключително скъпия, но некачествен живот, който водим всички, да се говори за средна заплата под 1500 евро е несериозно.<br /><br />Тази страна методично обезлюдява откъм хора, които не намират смисъл да посветят живота си на някаква професия, с парите от която не могат да покрият найелементарните си битови нужди и са принудени да работят на няколко места, което в края на краищата ги превръща в халтураджии. А и идеята да ставаш в 6 ч. за работа, да прекараш осем часа, обикновено в компанията на неприятни хора и в атмосфера на перманентни интриги, да положиш труд и да получиш в края на месеца 700 лв., пък дори и хиляда ­ ето тази идея за живот може да те убие, оставяйки те жив, но вътрешно опустял. Нарочно завишавам цифрата. За стотици хиляди българи сумата 500 лева е непостижим психологически и материален таван. Ето защо в България скандалите за корупция, в които се говори за милиони и милиарди, не събуждат възмущение. Хората просто не могат да си представят тези пари, а още помалко да ги свържат със себе си и мизерния си бит. Аферата с Вальо Топлото бе обвързана с няколко непознати думи като “джакузи” и “солариум”, които бяха повтаряни до маниакалност от медиите, за да може скандалът да стигне до редовите зрители. Впрочем съобразителност в това отношение прояви и сегашното правителство, което наблегна на битовите изцепки на предшествениците си ­ розови беемвета, скъп ремонт на ведомствен стол и два асансьора в парламента, а лекаполека забрави за сериозните далавери, някои от които се готви да продължи. Пример ­ АЕЦ “Белене”.<br /><br />В България по съветски модел последното, в което се инвестира ­ както в държавния, така и в частния сектор ­ са хората. Пръскат се пари за какви ли не глупости, но опре ли се дотам да се мотивира даден човек чрез финансиране, нещата стават много зле. Това поражда и некачествен труд, и унило съществуване. <br /><br />Лично аз се радвам, когато някой получи повече. А решението на ВСС да разпредели парите, които му се полагат по право, по бюджет, и които са били спестени, как ­ това е друга тема ­ въобще не ме възмути. Както не ме възмути и новината, че учителите единствени от всички останали ще получат 13 заплата. Работата е там, че за пореден път ставаме свидетели на отвратителна пропагандна кампания, която цели да раздроби обществото на групи, да ги настрои една срещу друга, за да ги контролира чрез взаимната им омраза и разделение. <br />Тези дни срещах моя приятелка, която е млад съдия по наказателни дела. Изумена съм, каза ми тя, от онова, което прочетох за себе си във вестниците и във форумите в интернет. Според тези коментари аз съм алчна, корумпирана, некадърна, зла, нагла… Не мога да изброя всички епитети. Разпитах я за работата є и Даниела (нека условно я наречем така) ми разказа следното:<br /><br />През изминалата година е гледала 584 дела, което прави около две на ден, като в сметката, разбира се, влизат и почивните дни, и празниците. Делата са различни по големина, много от тях са кратки за четене, от по два листа, но има и немалка част от по няколко тома, които варират между 200 и 500­600 страници. Това означава, че тя трябва да прочете цялата тази документация, да вземе решение и след като се произнесе, да напише мотиви. Мотивите могат да бъдат написани на четири страници, но понякога ­ и на 35­40, в зависимост от конкретния случай. За миналата година Даниела има само три отменени присъди от погорни инстанции, което е знак за качеството на нейната работа. Останалите случаи или не са обжалвани, или са получили потвърждение на погорна инстанция. Както и да го погледнем, това е един много добър резултат. <br /><br />Даниела ми каза, че около нея има доста колеги с подобни показатели. Каза ми, че не знае как е в други отделения, но е чувала, че има далеч понатоварени от тяхното. Основният контингент, с който тя се занимава, са роми, алкохолици, изнасилвачи, крадци и убийци. Поголямата част от случаите са след повдигнати прокурорски обвинения, но в гражданското отделение например е пълно с всякакви хора, които се съдят за щяло и нещяло. Нещо като старците, любители на здравната система, които висят денонощно и са окупирали всички подстъпи към лекарските кабинети в държавата.<br /><br />Даниела е съдия от четири години и е извадила късмет, защото е влязла в съда след ремонтите и технологичното обновление, което бе извършено в началото на това десетилетие и чийто основен двигател беше предишният председател на Върховния касационен съд Иван Григоров. През 2002 г. съдиите все още пишеха на пишещи машини, а условията им на труд бяха повече от мизерни. Моята позната беше чула за Красьо Черния, както и аз, от новините. Как стана така, че под прицела на обществения гняв застанаха Даниела и още няколко хиляди почтени и добросъвестни съдии като нея, а онези, които направиха Красьо Черния възможен, останаха в сянка? <br /><br />Нека да ви припомня, че този човек е бил изтласкан от политици, за да кадрува в съдебната власт, и е станал възможен след протекции от членове на ВСС, който в поголямата си част също е зависим от политиците. Вместо да фокусират скандала върху корумпирани магистрати и политици, заради чиято зла воля в България все още няма наказани едри престъпници, дирижирани медии го изместиха с помощта на министрите Дянков и Цветанов и го прехвърлиха към цялата съдебна власт. Това е болшевишки, сталински метод на управление, който обикновено слага под общ негативен знаменател цяло съсловие и обикновено тези съсловия са сред елитните за едно общество професии като учители, лекари, магистрати. <br /><br />Мразете съдиите, защото са корумпирани, е днешното послание. Тройната коалиция ни казваше същото за учителите. И ако предишното управление беше доминирано все пак от българската левица, лично за мен е изумително, че сегашното поведение се подкрепя от политици и медии, които доскоро се числяха към традиционната десница.<br /><br />Нека пак да повторя, че това е част от организирана кампания, започнала още с операцията “Наглите”, при която вътрешният министър Цветанов се опита да внуши на съда какво решение да вземе и припомни старото, изтъркано клише на Бойко Борисов: “Ние ги хващаме, те ги пускат”, който пък от своя страна буквално го беше взел от един стар американски филм със Силвестър Сталоун. <br /><br />Тук няма да се впускам в подробности за различните видове производства и пълната каша в главите на повечето хора по отношение на функционирането на съдебната власт. В България по инерция от комунизма тя все още се възприема като репресивен, наказателен орган, а не като безпристрастен арбитър, който взема решения след представени доказателства. Няма да говоря и за безумното законодателство, което създаде хаос в съдебната власт през последните години и което до голяма степен предопределя ефективността є. Само ще вметна, че през последните години политиците съвсем съзнателно разбиха фазата на досъдебното производство, отказаха се от идеята за единно и цялостно законодателство по отношение на борбата с престъпността и съвсем умишлено избягваха да привличат като експерти водещите юристи в тази област, а тези дни стана ясно, че и сегашните управляващи крият законодателните си намерения от найвисшите ръководители в съдебната власт.<br /><br />Не искам да влизам в ролята на адвокат на магистратите, там има всякакви хора, както и във всяка гилдия, но си мисля, че е крайно опасно да се плъзгаме по тази плоскост на обругаване, която разрушава самите устои на социалната тъкан. Впрочем не съм чул досега някой публично да се е изказал срещу автомонтьорите (които от години ви свалят по няколко кожи от гърба) или срещу т.нар. български майстори, които могат да ви разбият живота буквално за седмици. Започва се с безобидно боядисване и се свършва с разбит апартамент, хилядарки назаем и скъсани нерви. При това и едните, и другите не плащат данъците, които им се полагат. Не че искам да ви насъскам срещу тях, но ми прави впечатление, че в България мразим наймного онези, които са квалифицирани, образовани и възпитани. Как не чух един съдия да излезе и да тегли една майна на Дянков, на Цветанов и на всички, които се упражниха тези дни по морализаторстване и хвърляха публични обиди към 25 хиляди български магистрати?! После ще искат от тях защита, ефикасност и налагане на закон. <br /><br />Между другото, самото решение на Дянков да лиши съдиите от това, което им се полага, бе незаконно. Факт, който сам по себе си е крещящ за разбитата ни държава. Ние сме взискателни към съда, искаме от него справедливост, а министри масово погазват закона. България пък е сред страните, които заемат първите места в Европа по неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Наглостта на финансовия министър стигна дотам, че след като бе заплашен със съд, преведе сумата в сметките на ВСС, когато тя вече не можеше да бъде използвана. Между другото, подобна игра на нерви с нюанс на подигравка той приложи и към президента, след като му изпразни сметката за няколко дни. После ИЗЛЪГА, че не го е правил, но внимание му обърнаха само от “Господари на ефира”. Финансов министър, който лъже, при това безпардонно, си е много сериозен скандал.<br />Това далеч не е дребнаво заяждане, а елементарно изискване за справедливо отношение и етично поведение. А и през последните десет години се нагледахме на всякакви идиоти, които идват отнякъде с големите си претенции и амбиция да ни оправят, а накрая оправят само себе си и семействата си. Любопитно е, че с годините тези претенденти изглеждат все поналудничаво, но това е друга тема.<br /><br />Пропагандата срещу българските магистрати е грозна и е добре те да бъдат защитени, ако искаме България все пак да стане правова държава. И не само. Ако искаме да бъдем нормално общество, което разрешава проблемите си чрез разумен диалог, а понякога и чрез разгорещен граждански спор, а не живее разнебитено от омраза към другите и найвече към себе си.</p>
