“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне.

 

 

Вертикалният разлом

 

“Непокорната Франция” (La France insoumise), както разказа една интересна статия в Marianne.fr,, е разделена между тези, които все още вярват (именно за вяра става дума) в дихотомията дясно/ляво, и онези, които, подобно на Иниго Ерехон, един от лидерите на “Подемос”, са разбрали, че “основната разделителна линия в нашите общества, не е тази, която разделя социалдемократите от консерваторите, а тази, която разделя онези отгоре от останалата част от обществото, останалата част от обществото, която страда от неолибералния консенсус, от технократските политики и бюджетните съкращения, прилагани ту от левицата, ту от десницата”.

 

Никога не е имало социален асансьор

 

На мен самия ми отне известно време да го разбера, защото живеех с професионалната илюзия, че работя, за да могат децата от народните слоеве да се възползват, както някога, от този прочут “социален асансьор”, с които ни проглушиха ушите. Или, поради липсата на асансьор, който е развален много отдавна, поне от стълбище. Или от таен вход. Или…

 

Или нищо. Никога не е имало асансьор, винаги е било по-трудно за бедните, отколкото за богатите просто да изкачат етажа. И днес вече няма никаква възможност да се издигнат, когато тръгват отдолу. Примерите за “успех”, които ни дават, струват толкова скъпо, колкото американският self made men (самонаправил се човек -бел.ред.), чието изтъкване прикрива факта, че 99 процента от американското общество е толкова парализирано, колкото и нашето. 

 

Когато се родиш долу, си оставаш там.

 

Ето че от няколко години се върнахме в 1788-а, със сгърчена, но тържествуваща олигархия на върха, а долу - смазан и покорен народ. С изключение на това, че сега вече кралят разполага с послушни медии, за държи дребните незначителни хора в щастливо отчуждение: толкова много говорене за щастие в момента, в който то засяга само една микроскопична част от населението, навява на мисълта за медийно дезинформиране.

 

Оста вече не е хоризонтална, а вертикална. Долу е народът. Горе е една каста, която претендира, че е легитимна - не с легитимност по рождение, както при Стария режим, а с тази, която дава изборната система, определяна като “демократична”.

 

Париж и френската пустиня

 

Излишно е да се позоваваме на душите на умрелите при Монтескьо, за да си припомним, че това е само извращение на републиката. Излишно е да подчертаваме, че олигархията е извращение на аристокрацията: правителството на най-добрите бе заменено от сърдечно разбирателство между приятели, чрез мрежи, които са си измислили, за да се разпознават и да изключват народа (Висшето училище по администрация, например, Сметната палата или големите банки).

 

Обърнете внимание, че тази политическа дихотомия има пространствено изражение. Олигархията живее в Париж. Останалото е… периферно. Не съществува, така да се каже. Франция е толкова деиндустриализирана, селяните са притиснати чак до до самоубийство, така отчаяни са градовете, които не са световни градове, че вече почти няма от какво да се страхуват. Достатъчно е да се организира от време на време един голям избирателен фарс, а на следващия ден ще бъде както обикновено.

 

Системата има всички шансове да просъществува, ако ние продължаваме да смятаме, че демокрацията е това, от което се нуждам. Самопровъзгласилите се “елити” записват децата си в изключително квалифицирани ясли, от детската градина до университета - и не ги интересува, че толкова таланти, произлезли от народа, тропат на вратата. От време на време приемат някой, показват го, наемат го - и той се продава.

 

Няма бъдеще

 

“Левичарските” протести (в смисъла, който Ленин дава на този термин) на някои студенти в момента са в посока на това социално заледяване. Отварянето на университета за всички, знаейки същевременно, че учениците, бъдещите студенти, са били изоставени от училищната система, предадена на анархистични педагози, означава да се затвърди тази вертикална ос, която прави по-силни онези горе, които така добре съумяха да конфискуват властта и богатствата, че накрая повярваха, че са легитимни. Това означава да се погребе живия народ в бездната. “Изискванията” тази година са само прах в очите. За да се помогне наистина на децата от народа, би трябвало да се направи истински подбор, но преди всичко би трябвало да се обучава народа. Преди това. 

 

Демокрацията и олигархията вървят ръка за ръка - 

 

както в “лявата” идеология, така и в “дясната” мисъл. Не е без значение, че всички правителства, с трогателно единодушие, инвестираха много пари в увековечаването на училищните гета, тъй като гетото долу беше гаранция за неизменността на гетото горе.  Не е случайно, че всички правителства (но особено онези от левицата) посочиха училищния “елитаризъм” като главния си противник, окуражавайки един егалитаризъм, който, в крайна сметка, служи само на интересите на управляващите класи - които практикуват помежду си 

 

демокрация в затворена система. 

 

“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне, и той вече не е в Чикаго, а в Брюксел - с второ скривалище в Берлин. Що се отнася до възможността да се появят “некорумпирани”, за да се противопостяват на тези хора… Тези, които съществуват, от години са уволнени от победилите на хоризонталната ос. 

 

Многозначителен факт е, че именно от държавите на границите на Европа (Испания или Гърция - или Унгария по някакъв начин) се надигат гласовете на народа. В Испания “Подемос” се превърна за две години в третата партия в страната. Но тя все още трябва да убеди съгражданите си, че Народната партия или Испанската социалистическа работническа партия са ключалки, поставени от мафията, които трябва да бъдат разбити. А не легитимни партии. Във Франция определянето като крайнодесни на хората, които са гласували за Марин Льо Пен, за да протестират срещу изключването си (защото народът много добре разбра, че вече е невъзможно да помръдне под железния ток на кадифената обувка на олигархията), позволява на системата да просъществува - видяхме го през миналия юни. Да се обявяваш за десница или левица е еднакво безплодно. И Макрон, който съвсем не е глупак, играе много умело с противоречията между левицата и десницата.

 

Срещу демокрацията, чийто първоначален дефект позволи това разделение между рай, запазен за “избраните”, и адът долу, трябва да се възстанови републиката. Да се възстанови републиканския момент, в който един човек от народа можеше за шест месеца да стане генерал. Срещу глобализацията трябва да се възстанови нацията. Трябва да се направи бързо, в противен случай ситуацията ще се влоши. Не чрез избори - те са контролирани от системата -, а от улицата. Ако ли не, улицата рано или късно ще си отмъсти, за лошо или за още по-лошо. 

 

Със съкращения 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

А късметът се придобива като работиш много:-) на 26.04.2018 в 11:40
Точно така е! Купуваш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, с парите купуваш две ябълки, излъскваш ги, продаваш ги... и внезапно се сещаш, че си имал късмета да се родиш Рокфелер и спираш да се занимаваш с глупости. Пък Българин от Б да лъска ... ябълки. Идеалът на средния мириканец - ипотекирана къща от гипсокартон и заеми, дето ще ги изплащат внуците му.
Българин от Б на 26.04.2018 в 12:08
идеалът на Бай Ганьо Балкански-да се е родил Рокфелер, или поне как да си купи имотеца без да изплаща заем, а с парици от далавера или от "мазна" длъжност митничар на Солунската митница за 6 месеца...средният мириканец не можеш да го излъжеш с алабализми за светло бъдеще, защото той живее в настоящето. Да, лъскам ябълки(официално започваме в 8 сутринта, а аз ще съм на работа след 20 минути т.е. около 5:30), за да може да се подготви работата за тези, които искат да работят САМО от 8 до 4:30 следобед и да си купят техните гипсокартонени къщи.
Българският цървул обича на 26.04.2018 в 16:04
да се направи на по-голяма работа от другите, какъвто и миризлив смачканяк да е всъщност. Той ще е по-умен, по-силен и оная му работа..., както и да е. Американците са тъпи, живеят в гипсокартонени къщи, ипотекирани, пък той ехей. И другите ще са му виновни на смръдльото.
започваме в 8 сутринта, а аз ще съм на работа след 20 минути т.е. около 5:30 на 26.04.2018 в 16:27
Хвалиш се, че си неспособен да си свършиш работата в рамките на работното време? Впрочем, колко плати за инженерното си образование?
Илиана на 26.04.2018 в 18:22
Факти от съвременна корпоративна Америка От десителетия корпоративна среда е изменяща се към това което хората от моето поколение (родените в ранните 60-те на миналия век) знаят за огромните бюракратични най вече комунистически предприятия. Каква е средата там ли? Ето ви следните факти - Диверсификация - Включване - Мултикултуризъм и много, много още булшит като професионалните знания са една от последните категории. Работата в една такава корпорация е съпроводена с низ от безкрайни събрания понякога за смехотворни обсъждания – например следващи верига от е-мейли по прост проблем който някой от дайверсити не може да реши. Ако имате шанс да влезете в която и да е от тия slave factories ще забележите табла с рисунки и снимки пропагадни като че ли машина на времето ви е пренесла в Сталиновата епоха. Обикновено са изобразени няколко души (понякога се вижда и представител на бялата раса от мъжки пол) но на преден план са представители на черната раса, индуси ( или пакистанци) и азиатци – китайци най вече естествено, обикновено гледащи с изкутвени и празни погледи в екрани, държащи показалки към чертежи с много блокчета. Всяка корпорация в Америка е задължена да следва 'даиверсити' религията, политкоректността на глобализма е в страховити размери. Ще попитате драги сънародници в България, не познаващи и нямащи идея какво е съвременна корпоративна Америка – но как така, кой работи, кой плаща 7 цифрените бонуси и заплати на СЕО, СТО и другите ? Два главни източника във всяка такава корпорация има едни ядро за бързо реагиране, работни пчелички на повикване – Разбирате това са групи в които състава изключително от бели и поне една трета китайци – това са двете раси които подържат все още това което познаваме като цивилизация сега. Вторият източник на огромни доходи – контракти с държави от третия свят за инфраструктурни проекти. После парат се пре-разпределя по познатия комунистически принцип Комунизмът е точно това малък свръх богат елит и мизерно мнозинство управлявано и под контрол с утопични идеологии – било простотии от рода от всеки според способностите на всеки според нуждите (какъв цинизъм само,а?!) , било даиверсити. Средната класа, средния и малък бизнес са врагове номер 1 на сегашната глобална комунистиеска номенклатура.
Българин от Б на 27.04.2018 в 01:24
че къде съм казал колко съм способен-напротив, лъскам ябълки и понеже не мога да си изпълня нормата за 8 часа, работя още 2-2,5 часа на ден.Само ме успокоява, че чорбаджията ни явно е по-некадърен и от мен, защото за да си излъска неговите ябълки и той идва в 5:30 сутринта, ама аз поне си отивам в 4:30 следобед, а той остава да лъска и след мен.Обаче хич не ми е жал за него, спомням си от диамата и истмата, че той е чорбаджия-изедник, изпива кръвта на работническата класа и нещо там имаше пари-пари прим, така, че хак да му е. Другото хубаво нещо е, че като си представя как в БГ един лигльо, възпитаван с "учи, мама, за да не работиш!", с манталитет на бог всемогъщи поради краденото от баща му, си развява насам-натам пръднята с джип и може да ми е началник, и направо носталгията ми минава:-)
Илиана на 27.04.2018 в 02:20
Българино от Б, ако чорбаджията ти идва преди тебе и работи толкоз колкото на теб ти се вижда 100% работиш за малка фирма. Или не познаваш САЩ все още. Не го казвам с цел заяждане или отричане на казанато от теб. Но след десителетия активен живот като инженер (ИТ) следван от собствен консултантски бизнес (инкорпориран също така) твърдя че нямаш май идея колко различен живот имат от простосмъртни като теб, мен да не говорим за средностатическия сънародни(к/чка) в България. Разликата в мащабите на богатсвото в Северна Америка и България е колкото разликата в технолгиите. Вместо да се делим на българи отвън и такива останали в България по добре да намерим общия интерес - защото имаме такъв. Може би добро начало би било интелегентен коментар без обиди, намеци и негласно уважение към събеседника.
observer на 27.04.2018 в 10:59
Забелязъл съм, че симпатиите и антипатиите към държавите по политически причини, а напоследък и срещу заплащане, се прехвърлят автоматично и към живеещите там. Така някъде американците са пиндоси, кравари, тъпи, другаде руснаците са алкохолици, ватници, пиещи Боярищник. Интернет се превърна в място за изливане на омраза, нормалните дискусии се изместиха от борба без правила, пропаганда и манипулации. Често самите медии насочват и филтрират темите, отсявайки неудобните им мнения, далеч не само заради нецензурен език. Ясно е, че смислени коментари ще се срещат все по-рядко и по рядко. Добър пример е деградацията на прочутия някога форум на Сега. Форумите се превръщат в това, което стана с футболните агитки.
observer-че, досега не си ме изобличил в лъжа, на 27.04.2018 в 14:09
Докато аз съм те изобличавал многократно, във всичките ти редакционни проявления. Форумът на "Сега" започна като гуски олигагически сайт и лека-полека... Милер продължава да финансира йеху мацы, ма за загниващи отрастъци, редактирани от многоточия, пари нема. Гепи: https://colonelcassad.livejournal.com/4032209.html#cutid1 Бюджетът на радио "Свобода" е част от бюджета на Пентагона. Ма ти си ни умно и красиво и си го знаеш. Интересно, дали Дачков е наясно за сладурчетата, дето получават пари от него, за да му гризат цървулите в негово отсъствие?
Българин от Б явно се е цанил на 27.04.2018 в 14:34
в страхотна хайтек фирмичка, дето 22 години (с) не им стига времето да се оправят с клиентите. Което може да значи две неща: фирмичката на Българин от Б е структуроопределяща проектантска организация, от която зависи бъдещето на САЩ; фирмичката на Българин от Б се надява да проектира котелчето за отопление в къщичката на милиардера Х (http://spodeli.eu/statii/-12-11-2017-08-27-42.jpg)
Станчев на 27.04.2018 в 22:54
Голата истина е , че на никой не му пука за някакви българи в америка или занзибар. Всеки гледа личния си интерес - и в България и в Танзания и където и да е. Толкоз. Бъдете здрави и си харчете парите навреме за да не се обезценяват. :-):-):-)
Българин от Б на 27.04.2018 в 23:56
а пък аз забелязвам, че на твъре много злобарчета им пука да не би някой да вдигне глава над блатото, което са създали. Разни тъпунгери обясняват възторжено, че за да се издигне човек, то си трябвало да е Рокфелер или поне милиардер...дали ако е само милионер се брои за нещо според дебилите задунайски? Ако не си пазаруваш недвижим имот с куфарче с кеш, а със заем, това си е поведение на простосмъртен...баси манталитета дебилски, че кой държи пари в кеш ако се е трудил за тези пари? Но по темата: определено ако си в Англия върхът е окупиран от разни с титли, доживотни привилегии(с които са се родили и за които НЯМАТ абсолютно никакви заслуги)...има и някакви изключения, които са такъв малък %, че не променят нищо(например трябва да си Пол Макартни от Битълс, за да станеш Сър Пол Макартни:-) Как е във Франция-ами нямам си хал хабер, но не вярвам да е същото.За щатите ще ви дам една статистика: Fortune 500 са петстотинте фирми с най-голямо значение като бизнес, статистиката е, че към 2017 год. 216 от тях(т.е. 43%) са основани от имигранти или техните деца.
До Българин от Б на 28.04.2018 в 08:32
Пишеш че 43% от фирмите в топ 500 на САЩ са създадени от имигранти,да това е така.Това което не разбирате,че вече това не може да се случи или ще се случва все по-рядко.Защото едни хора използвайки способности,познанства или не толкова почтени средства са се докопали до някаква позиция със зъби и нокти няма да позволят на други да постигнат нещо.
Българин от Б на 28.04.2018 в 11:36
напротив, напълно го разбирам и всеки ден го виждам...но когато някой казва, че щом си роден долу ти не можеш да се издигнеш, това не е истина. И не е необходимо да си станал милиардер или основател на фирма в Топ 500 , за да се брои, че си се издигнал и живееш чудесно (някой вярва ли, че Рокфелерови са по-щастливи заради богатството и влиянието си-започвайки от първия Рокфелер, на който детето почива от болест, която днес е напълно лечима, та до последните им скандали и нещастия в личния живот)
observer на 28.04.2018 в 13:44
Типичният тролски коментар. Голословно обвинение, нямащо нищо общо с темата на статията, линк към долнопробен сайт и нищо смислено.

Напиши коментар