На 12 април се навършват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов, осъществен в рамките на програма Интеркосмос”. Програмата беше създадена през 1967 г. с цел извършване на съвместни космически изследвания между СССР и бившите социалистически страни. За целта в периода 1968 - 1981 г. СССР предостави безвъзмездно 25 ракети-носители и толкова спътници за извършване на изследвания за мирни цели.

 

 

През 1972 г. нашата страна изпрати в Космоса със спътник „Интеркосмос-8” първия си научен прибор П-1 за измерване параметрите на йоносферната плазма, с което беше призната за 18-та космическа държава в света. 

 

Особено успешна беше 1981 г. На 10 юли беше изведен в орбита спътникът „Метеор-Природа”, на борда на който, наред с апаратура на СССР, беше и нашият комплекс научна апаратура "Тангра", част от която е  4-канален радиометър и 32-канален спектрофотометър. На 7 август с.г. крупен успех стана извеждането в орбита с ракета-носител „Восток-2М” на първия български спътник „Интеркосмос-България-1300”. На борда му са прибори за изследване на йоносферата, магнитосферата и за изучаване на връзката Земя-Слънце.

 

През 1984 г. България участва в проекта „Венера-Халей“ за изследване на Венера и Халеевата комета. На борда на автоматичните междупланетни станции „Вега-1” и „Вега-2” е и 3-канален спектрометър, разработен съвместно от България, СССР и Франция. Четири години по-късно страната ни е сред 13-те участника в проекта „Фобос” със свой видеоспектометричен комплекс “Фрегат” и лазерен импулсен мас-анализатор „ЛИМА-Д”.

 

България стана третата страна в света, създала лиофилизирана храна за космонавти, една от първите разработила мини космическа оранжерия "СВЕТ-1" и шестата, изпратила свой космонавт в околоземното космическо пространство. Полетът му започна на 10 април 1979 година. 

 

Степният вятър постепенно увеличава скоростта си около космодрума „Байконур”  и не е ясно дали стартът на ракета-носител 11A511У „Съюз-У” с пилотиран космически кораб „Съюз-33” ще се състои - ако скоростта му надвиши 25 м/сек стартът трябва да се отложи. Вятърът обаче се успокоява и екипажът, командир Николай Рукавишников и бординженер майор Георги Иванов, заема местата си в кораба. 

 

Стартът вечерта на същия ден е успешен и след около девет минути корабът вече е на орбита с параметри 280х199 км. Основната цел е скачване с орбитална космическа станция „Салют-6” и провеждане на научни експерименти с изработените от наши учени прибори и системи „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“.

 

През тези минути полетът се контролира от Центъра за управление /ЦУ/, където на смяна е космонавтът Георгий Гречко. По-късно той си спомня :”Пулсът на българския космонавт беше 72-74 – това е най-спокойният пулс на космонавт, летял по програма „Интеркосмос”, което означава, че космонавтът е спокоен, делови, съсредоточен”.

 

Впрочем полетът по тази програма е четвърти. Преди нас свои космонавти вече имат Чехословакия, Полша и бившата ГДР. След нас летят космонавтите на Унгария, Виетнам, Куба, Монголия и Румъния. На „Съюз-33” предстои най-важното – скачване с орбитална станция „Салют-6”. То започва на 11 април в 21 ч и 54 мин по време на 18-та обиколка около Земята. Скоро разстоянието между кораба и станцията намалява до 4 км, от които сближаването се поема от системата за автоматично сближаване и скачване „Игла”. При включване на основния двигател за коригиране на страничното отклонение космонавтите забелязват, че работата на двигателя не е нормална. За констатираното докладват в ЦУ. 

 

Ръководителят на полета разрешава ръчно включване, което командирът извършва, но вместо тих и равномерен шум двигателят издава неравномерен остър звук, автоматиката го изключва и светват червените аварийни транспаранти. „Работата е лоша” – констатира командирът. В този момент корабът е над Атлантическия океан и няма радиовръзка с ЦУ.

 

В зоната на радиовидимост командирът докладва обстановката. ЦУ се интересува за видяното и от екипажа на „Салют-6”, който уведомява ЦУ, че при включване факелът на  двигателя, вместо от соплото, излиза странично, което значи, че е прогоряла стената на горивната му камера. За оценка на обстановката и изработване на вариант за следващи действия трябва време и затова ЦУ разрешава 15 часа почивка. През това време корабът започва бавно да се върти около надлъжната си ос. 

 

На борда настъпва напрегната тишина. Командирът споделя, както разказва в книгата си „Полети” Георги Иванов, че ако се стигне до най-лошото, ще бъде добре „...да се разхерметизираме... и всичко да свърши бързо и леко”. Едва ли така е мислил нашият космонавт – през нощта срещу 12 април той спи 3-4 часа, а след това предлага на командира да закусят, но той учтиво отказва.

 

Когато четях книгата на генерал-лейтенант Георги Иванов /при написването й през 1981 г. той е подполковник/, и сега, когато пиша тези редове, мисля си за невероятната устойчивост на психиката и за волята, която трябва да притежава човек, че в изключително острата ситуация да си наложи да поспи, а след това в този решаващ за живота му ден да се заеме с нещо най-обикновено като закуската! Научавайки за този епизод от полета, неволно те обхваща едно искрено чувство на уважение към човека, притежаващ тази устойчивост и воля да не се подаде на възникналата обстановка и сякаш добиваш увереност, че всичко ще свърши добре.

 

Мога да разбера и състоянието на командира, върху който лежи отговорността за полета. То е оправдано и разбираемо и само този, който не е носил отговорност в извънредна обстановка, не би го разбрал. А обстановката действително е твърде сериозна и ето защо.

 

ЦУ решава приземяването да се извърши с резервния двигател на кораба, който никога не е използван с такава цел, не е ясно ще се включи ли след аварията на основния и дали теглителната му сила ще бъде достатъчна. Той трябва да работи не по-малко от 188 и не повече от 213 сек. Ако отработи 188 сек спускането ще бъде управляемо, при което скоростта, под действието на аеродинамични сили, се намалява от първа космическа 7.91 км/сек до около 200 м/сек - тогава претоварването на организма ще бъде само 3-4 единици, т.е. теглото на човека ще стане 3-4 пъти по-голямо, което в общи линии не е фатално за здравето му. След 213 сек работа на двигателя приземяването ще стане по балистична траектория, при която действа само челното съпротивление на въздуха, а претоварването нараства до 8-10 единици – вредно и неприятно, но все пак преодолимо. Следователно спасителният времеви интервал за работа на резервния двигател е 188-213 сек.

 

Всякаква друга продължителност на работа на двигателя е неприемлива. При условие, че двигателят работи по-малко от 188 сек, корабът ще остане на орбита няколко месеца, но въздух, вода и храна за екипажа има само за 2-3 денонощия, т.е. до скачване с орбиталната станция, поради което гибелта му е неминуема. Ако двигателят да не се изключи след 213-та сек, той ще навлезе в атмосферата под голям ъгъл, температурата ще стане над разчетната и той ще изгори.

 

13 ч. на 12 април 1979 г. Настъпва един от онези моменти, които решават всичко. ЦУ подава необходимите данни за спускането и касмонавтите започват  набиране на програмата, но наслагване на две команди води до срив и се налага на пулта за управление отново да започне набиране на програмата – това го извършва бординженерът. Той бързо и точно се справя със задачата. 

 

Следва ориентиране на кораба със соплото напред по посоката на движение. Екипажът работи синхронно, контролирайки взаимно действията си, защото в напрегнатата обстановка всеки може да сгреши. Командирът ръчно включва резервния двигател, но по издавания шум разбира, че тягата му е слаба, недостатъчна. Същевременно корабът започва бавно завъртане около надлъжната си ос. Тук има една особеност – ако ъгълът на завъртане е по-голям от 7 градуса, автоматиката ще изключи двигателя и...край на всички надежди за спасяване. Очакването е напрегнато, ъгълът се увеличава, но спира при 5 градуса и започва да намалява.

 

Двигателят все така работи с намалена тяга. Бординженерът следи времето. Минава 90-та, след това 188-та сек, но двигателят не се изключва както му е зададено по програма. Командирът приема единствено правилното решение – оставя двигателят да работи още 25 сек и го изключва ръчно. Става ясно - спускането ще стане по балистична траектория, при която претоварването ще бъде 8-10 единици. Температурата по външната част на кораба ще се повиши до 1600-18000С, но добрата изолация ще ги предпази. 

 

Отново започва тревожно очакване. Минават 20-25 мин. Ще започне ли спускане? Командирът забелязва някаква прашинка във въздуха и казва : „Гледай, Георги, тя е нашата съдба. Ако започне да пада надолу, значи сме спасени - започнало е спиране”. Минават минути като години. Изведнъж прашинката се поклаща и неуверено, но все пак започва да пада. Увеличава се и претоварването. 

 

На височина 100 км автоматиката разделя кораба на три части и спускаемият апарат скоро увисва на огромния парашут, който намалява скоростта до 10-12 м/сек. На 1 м преди среща със Земята сработват двигателите за меко кацане. 

 

По-късно Георги Иванов ще отбележи, че по време на спускането се е чувствал така, сякъш върху него „...е легнал един „Запорожец” /известен тогава лек автомобил/, а мекото приземяване си е било доста силен удар. При него претоварването достига до 20-25 единици, но то е поносимо, защото действа за части от секундата и защото значителна част от него се поема от креслата, изработени по телата на космонавтите – на тях те заемат т.н. поза „ембрион”. 

 

Така след 47 часа, 1 мин и 6 сек и изминаване на около 1 302 000 км завършва полетът на първия български космонавт. Той става важен, макар и непланиран, и принудително извършен успешен експеримент, при който за първи път в 18-годишната история на корабите „Съюз” един от тях, ръчно управляван, се спуска с резервния двигател. Резултатите от него стават основа за подобряване както на конструкцията, така и на методиката за подготовка на бъдещите космонавти.

 

Полетът на космонавтите е подвиг и завършва с победа на човека, на неговите знания, воля и способности да управляват създадените от него сложни технически устройства в неприветливата, опасна и безкомпромисна космическа среда. 

 

Несъмнено е прав поетът Евстати Бурнаски, който написа след полета :”...ще минат години, ще дойдат нови поколения на дръзки мечти и научни открития. Навярно човешки нозе ще оставят дири по горещите скали на Венера и по мразовитите червени пясъци на Марс,...но подвигът на първите живи звезди ще продължава да свети и една от тях ще носи българско име”.

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

Поредната неточност на 08.04.2019 в 09:06
Г-да, не бъркайте демокрацията с ДЕМОкрадията, под патронажа на митрополната англосаксонска администрация барабар с родните продажници във все още наричаната България, макар и латински букви. За каква космонавтика може да се мечтае? Европата е на различни скорости и особено за такива като нас, какво е това икономика и може ли да се развива у нас без далавери??? И още много можем да си спомним, но защо…..
Всеки се хванал за банана на 08.04.2019 в 13:17
Сарказъм, бе Уили! И недей да лъжеш, че си получавал 4 пъти по-малко от един бачкьор - 440 лева заплата получаваха стругари, фрезисти и заварчици шести разряд, тоест висококвалифицирани специалисти с поне петнайсет години трудов стаж. Същите пари вземаха забойчиците и коминджиите в мините. Бачкьорите вземаха по 0,60 лева дневно - ставката за неквалифициран труд. Ма то визшето предполага светла и топла канцеларийка, в която мухи не хапят.
И още много можем да си спомним, но защо….. на 08.04.2019 в 13:21
Ти деца нямаш, а? Или имаш, ама ти е през оная работа в какъв свят ще живеят?
И така и не дочаках номера за жигула на 08.04.2019 в 14:02
Бе нещо не се преизпълвам със съчуфствие. Тогава между София и Варна курсираха осем влака и два самолета, билетче за първа класа 8 лева, за спален вагон 12 лева, билетче за самолет 20 лева. Пък таксето беше 12 стотинки за километър. Ако неизразимата ти мъка е свързана със статусния символ, искрено се надявам, че ти, observer и иже с ними - името им е легион - в момента се возите на Бентли. Ма едва ли.
Долна Митрупулийа е лйулка на кумунизма на 08.04.2019 в 19:28
в Плевинску, там беха най.гулемити връзкари в Бениато щот секи знайши че в БеГе нема самоледи, а ужким има авйацее, лъжиха и приз тва времи цъфтеши разврата лъжиха бай Добри Журув чи сина му бил голем литец, па той влачиши курви пусред нош с свой идинствин пу руда си Фор Мостанк и одиши да пий приятил пу чашка на Батката Славков на Златнити дукату йункирити пу другити училищиа упъваха каишити и са насираха по караулити за неко ден отпуск и им източваха кръфта на секи три месица донбаси мамата луганска- И сига па искат да вадат трупа на ВНВАУ Гьорги Бинковски ут моргата да моот да прудължават лайнйанити си лининиски изцепки пуд прикритието на новити Фантоми, дет никой ни знай да ги кара и си върват с всичко американско с тех за обучение, включително пилоти в щатити, а тее в Долна са кумунистичиски дрисни затва не одиха на никакви мисии на НАТО и щатити за разлика от граунд форсис и затова немат ништо общо с щатскити тихнологии освен че неистово ги мразат начело с технее бирник Румин Радев с двете жини и двата апартамента, сичкити ефтини
Славни времена! на 09.04.2019 в 16:03
Земля в илюминаторе и зеленая трава! А сега, голям апартамент с гараж и личен асансьор и безплатна огромна тераса! Упадък!

Напиши коментар