Популизмът: краят на политическия проект?

Френският социолог Доминик Шнапер, дъщеря на Реймон Арон, обяснява защо все повече граждани в Европа, както и в САЩ, не вярват в демокрацията.

Резултатите от изборите в Австрия са част от дълга серия на изборни успехи на т. нар. популистки партии в Европа. Популисти, доколкото проповядват оттегляне в “родния” народ и в някои случаи дори

поставят под въпрос процедурите в правовата държава.

Влизането в австрийското правителство на Йорг Хайдер през 2000 г. предизвика скандал, доведе до критики от страна на френското правителство и един вид символично изолиране на Австрия в европейските институции. Това време изглежда далечно, защото свикнахме с високите резултати на тези партии. Изглежда, че нито една европейска страна не е пощадена, бившите комунистически страни, начело с Унгария и Полша, но също така добродетелните социални демокрации от Севера, където шведските демократи например излязоха на трета позиция, Холандия, известна от векове със своя либерализъм, Великобритания, изобретила идеята за представителна демокрация и където Найджъл Фарадж заплашва двете основни партии, дори демокрацията, модел, какъвто е Германия от десетилетия насам, без да говорим за успеха на г-жа Льо Пен, на която само изборният модел пречи да състави значителна група в националното представителство.

Що се отнася до Доналд Тръмп, който може да бъде кандидатът на Републиканската партия, той принадлежи към типа популист демагог с призивите си за традиционните ценности на “истинската” Америка, радикалната критика на политическите институции и кадри, осъждането на имигрантите, всички крадци и изнасилвачи и с безспорния си проект да затвори границите. 

Във всеки един случай можем да обясним причините за този успех. Демократичната традиция е нова и все още несигурна в страните, които дълго време са били комунистически. Връзката с миналото в тях е трудна, политическите кадри невинаги са били сменени, преходът към либералната икономика създаде аутсайдери и социална мизерия,

нациите в Източна Европа се чувстват унизени от победата на Запада.

В социалните демокрации силното преразпределение почива на чувството за солидарност и на националната общност, която се съчетава зле с прекалено широкото отваряне към чужденците. Френската политическа система, въведена от Петата република при много различни условия, изглежда склерозирала, неспособна да издържи на корпоратизма на активните малцинства, които правят трудни, дори невъзможни реформите, чиято необходимост доказаха последователните доклади, от Мишел Пеберо до Луи Галоа. Политическите условия във всяка европейска страна са различни и придават различен смисъл на напредъка на екстремистките партии.

Въпреки това съседни по своята история, институции и ценности демократични нации днес преживяват сходно развитие. След Втората световна война Европа се възстанови на базата на социалната демокрация, която противопостави на комунистическата идеология проект за общество, съчетаващо социалната защита и политическата свобода. С различни начини на организация, цяла либерална Европа се присъедини към този проект и победоносно устоя на съветската експанзия.

Редуването на социалдемократи и християндемократи организираше политическата сцена. След падането на Берлинската стена и промените в глобализираната икономика този проект е в криза. Новата ситуация налага дълбоки реформи. Понякога те са болезнени, във всеки случай краткосрочно, но ако не бъдат направени, страната ще преживее голям упадък, както показва френският пример. Приети или безкрайно отлагани, реформите подхранват голямо недоволство.

Стремежите на демократите към по-голяма автономия и по-голямо благосъстояние действително нямат граници, защото демократичните индивиди смятат всички политики за недостатъчни и разочароващи. Те се възмущават, защото реалността отговаря слабо на техните неограничени изисквания. Така че те се отдръпват в себе си и обвиняват онези, които ги управляват, и онези, които смятат за отговорни за своите неуспехи и ограничения, а именно имигрантите. 

Когато има кризи на идентичността, се търсят виновни.

Унизени и възмутени, разтревожени за бъдещето си, на което нито политиците, нито интелектуалците придават повече исторически смисъл, все повече са онези, които гласуват за партиите, изобличаващи “системата” и чужденците. Те вече не вярват в демокрацията и отхвърлят нейните принуди. Те вече не са граждани. 

Това, което е общо за всички европейски нации, заедно и поотделно, и дори за САЩ, е отслабването на целия политически проект, национален и европейски, и на политическата воля. Трагичен перверзен ефект на техния триумф срещу съветската империя на 9 ноември 1989 г.

Превод от френски: Галя Дачкова