Новите стражи на политическата коректност в американските издателства

Новите стражи на политическата коректност в американските издателства
От един скорошен репортаж по France 24 научихме, че някои издателстват в САЩ наемат на работа sensitivity readers, т.е. сътрудници, на които е възложено да изчистят от книгите, на които предстои да излязат, всичко, което може да обиди някой читател или общност. Илюстрация за нарастващата власт на новия морален ред в обществото.

 

 

  

На първо място, става дума за логична предпазна мярка от страна на издателите в американското общество, за което се знае, че е особено предразположено към съдебни спорове. Случаят със злополучната Дж. К. Роулинг, автор на хитовата поредица за Хари Потър, травмира литературния свят: в текст, написан през 2016 г., тя се осмели да използва индийска легенда и беше обвинена в „културно присвояване“ и „маргинилизация“ на корените на американските индианци. Ужасени от мисълта да бъдат нападани и изправени пред съда, издателствата вече подлагат текстовете на надлежен преглед от адвокатите си. Ще видим ли утре издания на произведения от миналото, изчистени от стереотипи, които могат да шокират? „По следите на изгубеното време“ би загубил Шарлю, госпожа Вердюрен, Франсоаз, Блок и много други герои. Някои може ми дори ще сметнат Пруст за твърде дълъг...

 

Книгите, филмите и изкуството като цяло нямаше да бъдат третирани по този начин, ако не се бяха превърнали във форма на развлечение и следователно на търговски продукти. Когато книгата, подобно на филма, се възприема като продукт, единственото ѝ призвание е да се продава във възможно най-голямо количество. Следователно тя трябва да отговаря на най-малкия общ знаменател на чувствителността. Лишена от всякаква грапавина, книгата се превръща в един вид гладък бонбон, който човек поглъща с удоволствие.

 

Разпространяването на подобни практики създава точно такава заплаха, с която се сблъскаха социалните мрежи, където цензурата вече играе първостепенна роля. Тогава, в стремежа да бъдат избегнати възможните санкции, изразените мнения стават стерилни и се свеждат само до безкрайно предъвкване на общоприетата риторика. Казаното се оценява не от гледна точка на истината, а от гледна точка на неговото съответствие с общоприетото, т.е. с допустимите възгледи. Думите се разглеждат не сами по себе си, а по отношение на този, който ги изрич, и по този начин са сакрализирани или дисквалифицирани, в зависимост от това дали говорещият попада в категорията на жертвите или на предполагаемите виновници.

 

Трябва да отбележим, че едно от възможните последствия от това е появата на черен пазар на литература, която ще се преследва като подривна, но единствено тя ще бъде истински ценна. Всички форми на официално и диктувано от властите изкуство винаги са отстъпвали пред работите на свободните творци. Още Ницше беше писал за такава изглеждаща „висока“, но в действителност нихилистична нравственост и за нейната деградираща форма, която прикрива собствените си противоречия и слабост зад маската на непреклонност. Приемайки форма на такава повишена чувствителност към потенциалното оскърбяване на нечий чувства, тя прави невъзможен сблъсъка на идеи и обрича демократичната система на израждане. Съвременният гражданин се е превърнал в малко хилаво създание, което може да се травмира даже от простото споменаване на освободили се от веригите на конформизма идеи.

 

В ефира на France culture Брис Куртие каза следното за американските студенти: „Те вече не могат да различат твърдението от демонстрацията, мнението от факта. Те казват „както Х, или както Y“, но ако смисъла на Х или Y не може да бъде разбран от тези, които не споделят тяхната идентичност, диалогът става невъзможен“. Университетът трябва да бъде място на нови предизвикателства, но в САЩ той се е превърнал в пространство, окупирано от насадените прогресистки догми. Демокрацията се превръща в караница между групи, които няма какво повече да си кажат, и не могат вече да поддържат диалог помежду си.

 

В книгата си „Белият“ Брет Ийстън Елис описва своята безпомощност при вида на съвременния свят, в който идеологията на жертва симетрично произвежда убедени в своите грехове бели: „Тази масова епидемия на жертвоготовност, която принуждава хората да мислят, че живота трябва да бъде прекрасна утопия, която е създадена да обслужва техните крехки и взискателни чувства, ги кара да си останат завинаги деца в прекрасна приказка с добър край“.

 

И накрая, посочената тенденция поставя под съмнение самата роля на литературата. Трябва ли тя и по-нататък да казва истината? Или да бъде отражение на някакъв нравствен проект? Или, може би трябва да бъде наративно средство в служба на някаква догма от последната минута, като служи за да облекчи нейното поглъщане подобно на кучето, което поглъща смесените с храната таблетки? Трудно е да не направим паралел с нарастващото движение в полза на забраната на произведенията на някои автори, чиито живот и мнения изглеждат също толкова неприемливи, колкото и техните книги. Трябва ли литературата да се ограничи с разказа на блестящи събития, описани от автори с безупречен жизнен път? Това би означавало да превърнем литературата в катехизис, а романите в съвременно подобие на възпитателните книги, които в миналото бяха задължителни за младото поколение.

 

Но литературата възнамерява да действа по съвършено друг начин. Тя иска да изследва всички ъгълчета на човешката душа, нейната низост, грешки, ужаси и страдания. Литературата играе ролята на изход и катарзис за нашите тъмни страни. А колкото и да е парадоксално, тя способства за контрола, както са действали карнавалите, панаирите и прочее подривни мероприятия, които са организирали древните общества. Нашето общество с неговите черно-бели възгледи е убедено, че може да се избави от тъмната страна, ако просто я застави да замълчи. Но в действителност, като резултат от това може да се окаже, че тя ще се измъкне навън по агресивен и неконтролируем начин. Да считаме, че ограничаването на литературата и добрите чувства ще променят света, е също толкова глупаво, както да вярваме в изкореняването на насилието, като забраним думата война. В такъв случай, всичко ще бъде точно обратно. Изкуствено потиснатата тъмна страна на света неизбежно ще се върне с нови сили. През 1827 г. Шатобриан произнесе следните думи в обръщение към депутатите, критикувайки новия закон за цензурата: „Господа, вие не сте лечители на уязвено самолюбие и накърнена гордост (…), а законодатели“. Нека не се връщаме отново към времената, когато криеха „непристойните“ книги в библиотеките, а литературата за чувствителните души да остане на рафта за детската библиотека.

 

Заглавието е на "Гласове". Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/societe/les-sensitivity-readers-des-lecteurs-censeurs-dans-les-maisons-d-edition-americaines-20200114

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

Коментари

  • Следващата

    17 Яну 2020 9:25ч.

    стъпка е забрана на Библията. Там е фрашкано с обидни за чувствителните читатели епизоди, които противоречат на съвременните стандарти на политическата коректност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вммм

    17 Яну 2020 9:57ч.

    Най вредни са идиотите на доброто, така се е подготвила почвата на руската революция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коба

    17 Яну 2020 10:28ч.

    Неполезните идиоти взимат връх! "100% американец е 99% идиот" - по думите на Бърнард Шоу, а той е знаел какво говори! Зава се ново издание на религиозния тоталитаризъм и идва ред отново на апокрифи, "ереси" и пр. "Нищо ново под слънцето" ни казва Соломон. Началото бе сложено от съдебното преследване за отричане или усъмняване в холокоста, "дальше больше". Човешката идиотия е неизтребима...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    17 Яну 2020 10:52ч.

    § 22 от Закона за политическата коректност предвижда забрана на умните да мислят, за да не накърняват чувствата на тъпите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    17 Яну 2020 11:53ч.

    С две думи: демократичната цензура. Някога забраняваха онова, което смятаха за "антисоциалистическа пропаганда". Свалихме онази система, защото ни натрапваше идеология. Сега забраняват това, което смятат за "антидемократична пропаганда" - чл. 108 от Наказателния кодекс. Е, каква е разликата между комунизма и демокрацията? Още повече, ако обърнем внимание на РЕЗУЛТАТИТЕ от тях в дългосрочна перспектива: и в двата случая унищожаване на християнството и на бялата раса?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • След като успяха да пренапишат "Хъкълбери Фин",

    17 Яну 2020 12:19ч.

    остава да пренапишат "Венецианския търговец". Прекрасния нов свят, да го...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Е, каква е разликата между комунизма и демокрацията?"

    17 Яну 2020 12:33ч.

    Добро Утро!!!! Вече има прогледнали след 31 години мъка?! Браво, има напредък. Разликата е пълното спиране на социалния асансьор, т.е. в условията на капитализъм родените бедни ще са необразовани и болни, и ще имат бедни, необразовани и болни наследници до 5-то коляно, поне! Бъдете здрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пък някои се чудят

    17 Яну 2020 12:40ч.

    Едно време във всяко издателство имаше политкоректен цензор от страна на БКП било на щатна или нещатна длъжност. Сега гледам американците черпят вдъхновено опит от комунизма. Пък после някои наивници се чудят как така даскали по научен комунизъм като Огнян Минчев бързо и безпроблемно се тунинговаха в първи либерасти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вов

    17 Яну 2020 12:55ч.

    Ний съборихме комунизма и сега сме добре, американците тепърва ще вървят след нас и ще се борят с него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 451 по Фаренхайт

    17 Яну 2020 13:26ч.

    "Ний съборихме комунизма и ...", и се оказа, че пак сме в нЕкакъв "комунизъм".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КНИГА, КОЯТО НЕ ОБИЖДА

    17 Яну 2020 13:51ч.

    ЧИТАТЕЛ ИЛИ ОБЩНОСТ? Е, това е 100% идиотизъм, по подобие на холивудските бози, в които задължително трябва да присъстват всички етноси(бял, чернокож, латино). Светът полудява по предварително зададен софтуер, бавно, но сигурно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Яну 2020 19:17ч.

    Това е като спора за сигурността, ако ограничиш правата на хората заради сигурността, няма да имаш нито едното, нито другото. Тук сигурността е в смисъл на емоционална сигурност и отнемането на права е в смисъл на цензура. Но пак е същата гнила работа. Гнила е претенцията на слаби и ограничени човешки същества да оправят глобално целия свят, като искат някакви абсурдно големи правомощия да манипулират всичко съществуващо, включително човека и неговото говорене и мислене. Първо човешките индивиди имат дълбочина, ако някой може да се почувства щастлив по този начин, то друг би бил изключително нещастен, като оня орел, който гледах в един зоопарк. Най-огромната птица, която може да се види по нашите ширини, затворена в клетка, в която не може да разпери криле и обърната винаги с гръб към посетителите, в своето унижение и мъка. Човешката душа е птица, тя лети и клетките, които правят милите либерали са толкова тесни и жестоки за някои души, че могат да причинят смърт. В това е и проблема, че които наистина разбират душата, те никога не я насилват, а които нищо не разбират от човешката същност и смисъла на живота, точно те стават фашисти и насилници. При това много често свободните хора никого не искат да нараняват, както и Джоан Роулинг, в което нямам съмнение. Всичките й книги са крадени, ако някой ще се засяга, трябва всички да се засегнат. Но какво би могъл да направи един творец, да измисли всичко от нулата ли? Големите писатели правят това, те дават нов живот на старите идеи, като ги вкарват в новото време. Джоан Роулинг е преписала от кого ли не, например от Властелинът на пръстените (малкото момче, което спасява всички, верните му до смърт приятели, белобрадият магьосник, големият полувеликан, обичащ природата, палавите близнаци, вълшебните предмети с голяма сила, дори голямата сепия в езерото, всичко това го има и в нейните книги). Тя е взела исторически имена, идеи от много стари автори, митове, дори нашите български самовили, пресъздадени като красивите вийли, които омагьосват с вида си. Но същото е направил и Толкин! И все пак е интересно, защото иначе старото щеше да остане в миналото и да се забрави. Ние всички крадем в този смисъл, че ползваме наследството преди нас, изкопаваме от земята глината и й вдъхваме от нашия живот. Дали ще го направиш истинно или не, дали ще вложиш добра идея може да обсъждаме, но едва след като разрешим други по-належащи проблеми – ранното сексуално образование (развращаване на малолетни), преливащата от всякъде порнография, която руши човека и семейството, унищожаването на природни естества, дискриминирането на мъжкия авторитет и др. упадъчни идеологии. Колкото до така нареченото засягане, то е все едно лекарят да се засегне, че пациентът му е болен от грип. Ако не подходиш с мотивацията на лечител към страданието на човека, как ще го излекуваш? Да, човекът може да се е озлобил, да те засегне, да излъже, но това е духовен упадък, духовният упадък не се изцелява със забрани и цензура. Засягат се основно най-егоистичните, слаби, неизраснали човеци, които си мислят, че всичко в този свят съществува само, за да им дава комфорт, че светът трябва да е направен от памук. Не помните ли, навремето ние се чудехме на мюсюлманите, че все нещо се засягат на чест, все са нещо обидени, а не ги интересува свободата на другия да има свои богове и вяра. И като тях ли ще разсъждаваме? Къде остана свободата, в която ни освободи Сина Божи?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Двумислието на Оруел

    18 Яну 2020 0:44ч.

    “Да знаеш, че е лъжа и да си убеден в правдивостта й. Да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват. С едни и същи аргументи да защитаваш тезата и антитезата. Да отричаш логиката с аргументите на логиката. Да вярваш, че демокрацията е невъзможна и да я пазиш с цената на всичко. Само така можеш да контролираш действителността, по новоговор двумисъл. Който контролира миналото, контролира и бъдещето. А който контролира настоящето, контролира миналото. Това е смисълът на двумислието. А за да разбереш двумислието, трябва да приложиш двумислие.” Е, изпреварихме ли го вече?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    18 Яну 2020 19:05ч.

    Комунизъм не е имало. Имаше социализъм. При социализма нямаше унищожаване нито на християнството, нито на бялата раса. Какво бълнувате? Западният свят се съдра да крещи, че у нас било тоталитаризъм, както крадецът вика "дръжте крадеца!" Тоталният контрол си е чисто негов специалитет, който упорито се опитва да ни набута барабар с чувство за вина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Яну 2020 19:41ч.

    18.01.2020 в 19:05 Не е имало у нас нито комунизъм, нито социализъм. Това го е имало в ранната църква, не и през онези 45 години. Защото комуната не включва идеята за насилие, щом като е имало насилие, значи името на този режим не може да бъде „комунистически“, това е фалшив етикет. Комуната е ДОБРОВОЛНО съжителство, семействата са вид комуна, в която собствеността е обща, комуни има и днес, те са на доброволен принцип. Идея наложена с насилие, няма значение откъде е открадната, дори да е открадната от най-добрите общества, насилието вече компрометира тази идея. Защото самите комунисти НЕ позволяваха на хората да се обединяват в комуни, комуната изисква независимост от останалия свят, в нея действат вътрешни правила. Като в кибуците, като при амишите, като в семействата. Това, което вие наричате комунизъм, всъщност отне правата на хората да живеят по свои правила, да имат свои общества, тя ги вкара в свят с външна регулация, която не могат да променят, т.е. имаме абсолютно менте на идеята и пълна нейна противоположност. Комунизмът след 44-та, унищожи истинския комунизъм, който е свободно сдружаване и оцапа името. Той беше като насилствен и уреден брак, който не носи радост, а мъка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тина

    19 Яну 2020 12:13ч.

    Нешо подобно се случва сега и в Европа. Размахват пред очите ни думата "популизъм", като че ли е мръсна дума. Искат да ни накарат да мислим положително за "мултикултура", етническо разбирателство", "религиозна толерантност". Популисти и националисти били хората, които поставят на първо място европейските граждани, тяхната история и култура на прогрес и градивност на основата на християнските ценности. Може би ще започнат да ревизират и нашите книги, да чистят всичко, което говори за куража, силата и таланта на Европа. Дано не стане, както го е цитрал Роман по--горе: Параграф 22: Забрана на умните да мислят, за да не накърняват чувствата, бих казала завистта, на тъпите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи