Политикът в демокрацията става шут на хората с истинска власт

<p><u><strong>Религия</strong></u></p> <p>Господ стои в същината на това, което обичаме.</p> <p>Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактността.</p> <p>Само душата на този, който е отдаден на съзерцание, не умира преди тялото.</p> <p>Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева Господен.</p> <p>Атеизмът не оспорва толкова съществуването на Господ, колкото Неговата личност.</p> <p>Много хора обичат човека само за да забравят за Господ с чиста съвест.</p> <p>Способността ни да обичаме нещо друго освен Бог доказва нашата неизлечима посредственост.</p> <p>Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.</p> <p>Католикът трябва да опрости своя живот и да усложни своята мисъл.</p> <p>Проблемът на религията се задълбочава с всеки изминал ден, защото вярващите не са теолози, а теолозите не са вярващи.</p> <p>Навремето глупаците са нападали Църквата &ndash; сега те я реформират.</p> <p>На Църквата ще са й нужни векове на молитви в смирено мълчание, за да изкове наново слабохарактерната си душа.</p> <p>Да се говори за Господ е самонадеяно, а да не се говори за Него е глупаво.</p> <p>Ако вярваме в Господ, не бива да казваме &bdquo;Аз вярвам в Господ&rdquo;, а &bdquo;Господ вярва в мен&rdquo;.</p> <p>Християнството не учи, че проблемът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u><strong>Политика</strong></u></p> <p>Историята ясно демонстрира, че управлението на една държава е задача, която не е по силите на човека.</p> <p>Властта по-вероятно ще опорочи този, който ламти за нея, отколкото онзи, който я упражнява.</p> <p>Политиката не е изкуството да взимаш най-правилните решения, а да спираш най-лошите.</p> <p>Революциите са страшни, но предизборните кампании са ужасяващи.</p> <p>Ако всички хора се бяха родили равни, щяха да измислят йерархиите, за да не умрат от скука.</p> <p>Демократът защитава своите идеи, като заклеймява всички, които ги отричат, като &bdquo;назадничави&rdquo;.</p> <p>Демократът оправдава своите грешки с &bdquo;лошо стечение на обстоятелствата&rdquo;. &nbsp;Да благодарим на съдбата за нещата, които е успял да направи правилно.</p> <p>Политикът в демокрацията става шут на хората с истинска власт.</p> <p>Демократите се делят на такива, които вярват, че корупцията и порочността могат да бъдат изкоренени, и на други, които отричат, че те съществуват.</p> <p>Трагедията на левицата? Да установи правилната диагноза, но да влоши болестта с лечението си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u><strong>Литература</strong></u></p> <p>Сблъсъкът ни с интелигентна книга ни кара да виждаме хиляди звезди.</p> <p>Книгата не образова този, който я чете с такава цел.</p> <p>За да се определи класата на една книга, не е важно какво говорят за нея.</p> <p>Съвременният човек харесва само истерични текстове.</p> <p>Най-опасната неграмотност не идва от този, който не уважава нито една книга, а от онзи, който уважава всички.</p> <p>В литературата смехът угасва бързо, но усмивката стои завинаги.</p> <p>Литературата не умира, защото никой не пише, ще умре, когато всички започнат да го правят.</p> <p>Поезията е отпечатъкът, оставен от Господ в човешката глина.</p> <p>Времето дестилира истината в колбата на изкуството.</p> <p>Всяка творба на изкуството ни говори за Бог. Няма значение какво казва.</p> <p>Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u><strong>Модернизъм</strong></u></p> <p>Прогресът е бичът, който Господ е отредил на човека.</p> <p>&bdquo;Идеалното общество&rdquo; би било гробището на човешкото величие.</p> <p>В крайна сметка кое за модерния човек е прогрес? Това, което изглежда удобно за глупака.</p> <p>Това, което наричаме прогрес, всъщност е подготовка за катастрофа.</p> <p>Модерният човек унищожава повече, когато строи, отколкото когато руши.</p> <p>Трагедията на модернизма не е унищожението на разума, а неговият триумф.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u><strong>Любов</strong></u></p> <p>Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.</p> <p>Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.</p> <p>Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.</p> <p>Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.</p> <p>Въпросите умират само пред любовта. &bdquo;Защо обичаме?&rdquo;, е единственият невъзможен въпрос.</p> <p>Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.</p> <p>Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.</p> <p>Свещениците и журналистите са намазали термина &bdquo;любов&rdquo; с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво зловоние.</p> <p>Онези, които обичаме &ndash; стига ни само, че съществуват.</p> <p>Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.</p> <p>И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.</p> <p>Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.</p> <p>Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.</p> <p>Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.</p> <p>Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Подбор и превод от испански: Филип Каменов</p> <p>&nbsp;</p> <p>Още афоризми от Николас Гомес Давила можете да прочетете на адрес:&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/kultura/11352-nikolas-gomes-davila--za-bog-i-za-moderniya-chovek">http://glasove.com/kultura/11352-nikolas-gomes-davila--za-bog-i-za-moderniya-chovek</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>