Политически таласъми

<p>Независимо от техните амбиции обаче те са преди всичко в плен на като цяло ниския авторитет на страната в ЕС и възприятието за нейното подранило членство. Затова и критерият за тяхната полезност не следва да бъде търсен в някакъв съществен принос към голямата европейска политика, а по-скоро в бавната и мъчителна промяна в отношение към страната, която ги е излъчила, и в ограмотяването на българската публика.<br />Противно на обществените очаквания сред евродепутатите ни има временни &bdquo;български&rdquo; коалиции по немалко въпроси. Това се случва, когато става дума за компенсациите за АЕЦ &bdquo;Козлодуй&rdquo; или при обсъжданията за създаване на Дунавска стратегия, която да помогне на районите около реката. Такава тема бе и защитата на човешките права в Македония и казусът &bdquo;Спаска Митрова&rdquo;, по който изпратените от България представители действаха заедно. Разбира се, има и депутати, които се опитват да водят някакви битки с надеждата, че ще бъдат чути главно тук. Така например Слави Бинев се опитва да притиска с въпроси Европейската комисия за високите цени на мобилните услуги в страната. Димитър Стоянов пък участва в опит за прекратяване на преговорите за членство на Турция в ЕС, което партията му обяснява и на домашен терен. Други депутати също имат доста ясни профили, които съответстват на поведението на техните партии. Например Надежда Михайлова е активна по две теми, които са често коментирани от СДС: генномодифицираните храни и енергийната сигурност и диверсификация.</p> <p>Все пак българските евродепутати продължават да са невидими за множеството български избиратели. Повечето имат &bdquo;информационни центрове&rdquo;, които по-скоро функционират като разпределителна гара за скучни брошури, отколкото за реален контакт с местните хора, бизнес, граждански организации. Те си нямат ясен &bdquo;избирателен район&rdquo; и по-скоро избират къде да бъдат активни според удобства като родно място или подкрепа за собствената партия. Много от тях не са и съвсем в състояние да обяснят какво точно правят в коридорите на европейската власт и как това влияе върху ежедневието тук, в България. Все пак, ако искат да бъдат истински полезни, те следва да започнат да общуват активно не в затворените кръгове на местната политическа суетня, а с различни браншови и бизнес организации, граждански структури, местни инициативи. В този разговор те трябва да им помогнат по-ясно да се ориентират в джунглата от европейски норми, да ги подготвят за задаващите се нови такива, както и да разберат по-пълноценно как могат да им бъдат по-полезни.</p> <p>За съжаление повечето от тях продължават да бродят малко като таласъми извън полезрението на избирателите. Много от тях не са достатъчно активни и заради начина, по който работят нашите партии. Младите ГЕРБ-ери не са много наясно дали ще бъдат избрани втори път от своя лидер, а пък &bdquo;старите кучета&rdquo; от БСП нямат алтернатива вътре в своята партия и си спестяват излишен ентусиазъм. В партии като ДПС пък знаят, че си има ред и последователност, и организационната логика не може да бъде нарушавана с неуместна активност. Всъщност стимул за работа май единствено имат избраните либерали от НДСВ, на чиито плещи лежи евентуалното политическо бъдеще на партията им. Ефективността на БГ депутатите обаче много повече зависи от тяхната тежест в рамките на собствените им европейски партии. Важно е колко тежи думата им например в Европейската народна партия или в Партията на европейските социалисти (и групата й в Европейския Парламент). За да бъдат полезни и на страната, те преди всичко трябва да станат силни в тези сложни политически механизми. Това е голямата задача за оставащите четири години от техния мандат.</p>