Подслушването – кое мотивира огромния разход без резултати

Изобретателността е голяма: купуване на няколко телефона на всеки от фирмата, което означава ползване на 100&ndash;200 телефона, водещи се на чуждо име, снабдяване с предплатени карти от държави, с които България има роуминг, но там все още е възможно купуването им анонимно (това е добър бизнес за контрабандистите, защото е ликвидна стока с малък обем, която се търси на черния пазар). <p>Използват се и евтини телефони, които не разполагат със собствени GPS системи (наличието им вече е стандарт в скъпите модели като средство против кражба), които се сменят със същата периодичност като картите. Честата смяна и анонимността правят използваните телефони непроследими, а доказването на връзката между телефона, картата и лицето &ndash; невъзможно.</p> <p>Това е сериозен проблем за всички специални служби по света, доколкото единствената връзка може да се окаже гласът на обекта, а гласовата експертиза на свой ред се преодолява с лекота с многобройните предлагани на пазара електронни средства за промяна на гласовия модел.</p> <p><strong>Криминалните структури разполагат с информация за интереса към тях</strong></p> <p>като плащат на лица от оперативно-техническите служби да им съобщават за това. Огромното количество на служители, компетентни по проблемите на СРС, напуснали през последните 20 години &ndash; над 30 000, които предлагат услугите си на свободния пазар, също затруднява резултатното прилагане на способа. В крайна сметка всички разговарят кратко и предпазливо, използват кодове и условности или просто се договарят за срещи на предварително уговорени места.</p> <p>Логично възниква въпросът &ndash; защо този способ продължава така масово да се използва въпреки поразяващата му неефективност? Ето някои отговори.</p> <p>В България има над 7 млн. телефона &ndash; стационарни и мобилни. По тях се обменя голямо количество информация, включително и данни, свързани с подготовка или извършване престъпления.</p> <p>Филтрирането и документирането на информация с такъв обем е по силите само на големите разузнавателни централи като тези на САЩ, Франция и Русия. Тоталният подход в подслушването обаче довежда най-вече до два резултата &ndash; силно нарушаване на правата на гражданите и трудности при използването на получената информация като доказателствено средство. Все пак при тоталното подслушване основната цел е получаване на информация, а не подготовката на доказателствени средства за използване в наказателен процес.</p> <p>СРС, свързано с подслушване, в най-общия случай изисква минимална предварителна подготовка от страна на заявителя &ndash; 1&ndash;2 часа за подготовката на документацията и придвижването й през инстанциите, чието разрешение е необходимо. Посочените от закона институции дават разрешения в 99% от случаите, без да се задълбочават по отношение на типа престъпление &ndash; дали отговаря на характеристиката "тежко престъпление" в ЗСРС, или е едно от изрично описаните в НПК.</p> <p>В почти всички случаи никой по веригата на придвижваната документация не иска доказателство за връзката между телефонния номер и обекта на наблюдение. В повечето случаи такава няма, което довежда до порочна практика, позволяваща да се подслушват произволни хора, несвързани с престъпна дейност, а</p> <p><strong>лица, представляващи частен или политически интерес за заявителя</strong></p> <p>Особено важно е да се обърне внимание на малкото изразходвано време за подготовка на СРС, свързано с телефонно подслушване&nbsp; &ndash; един-два часа. Оперативните работници, както всички държавни служители, задължително планират и отчитат работното си време.</p> <p>Агентурно-оперативната&nbsp; дейност не заема повече от 2&ndash;3% от времето на оперативния работник (при световни стандарти 50&ndash;70%). Причината за тази диспропорция е предмет на отделно проучване, но най-общо може да се каже, че се дължи на компрометиране на използването на секретни сътрудници от специалните служби в годините на прехода.</p> <p>Така по естествен път най-лесното средство за работа и отчитане се оказва телефонното подслушване. Само за сравнение &ndash; предварителната работа по останалите СРС способи варира от 1 седмица до 3&ndash;4 месеца. Ясно е, че един оперативен работник с лекота може да изиска годишно от 50 до 100 подслушвания, но само 2&ndash;6, свързани с останалите способи. Това довежда до огромно количество от формално проведени СРС, ниска ефективност, огромен разход на средства, които в крайна сметка</p> <p><strong>плаща данъкоплатецът, който се явява и основният обект на този тип наблюдение</strong></p> <p>Подслушването като тотален инструмент освен до огромния преразход на средства довежда до случайно прихванати разговори, които, извадени от контекста, могат да изглеждат поразително като разговори, свързани с подготовка или извършване на престъпление. Използването на някакъв жаргон, както и шеги, които са понятни само за разговарящите, за страничния наблюдател може да изглежда странно, престъпно, фрапантно и дори незаконно.</p> <p>Всъщност разговорът може и да е отвратителен и циничен и когато се огласява &ndash; със сигурност злепоставя участниците в него. Но не трябва да забравяме, че СРС е предназначено да събира информация за определено тежко престъпление, което в никакъв случай не може да се състои в ниската култура или лошото възпитание на разговарящите. Този аспект е причината резултатите от подслушването да се разглеждат в съда при закрити заседания, а не някаква тяхна въображаема секретност. Секретна спрямо световните стандарти може да бъде само специфичната технология и методология&nbsp; на използваното СРС, но не и резултатът.</p> <p>Но в случая става въпрос за подслушване на разговор на двама души, които съобразно концепцията за свобода на словото, залегнала в конституцията,</p> <p><strong>могат да си говорят каквото си искат, дори на шега да обсъждат убийство</strong></p> <p>(представете си разговор на запалянковци, които изразяват чувства към съдията). В практиката съществуват неизброимо количество фрази, които интонационно означават точно обратното на казаното. Това е причината в съда да се представя комплект, съдържащ и аудиозапис, задължително технически гарантиран (това май в България не се случва) против манипулации. Заради особеността на СРС законодателството постановява осъдителна присъда да не може да се издава само въз основа на&nbsp; доказателства, събрани чрез този вид средства.</p> <p>А публичното разгласяване подслушани по телефона разговори освен че е престъпление, е и пряко нарушение на конституцията. И никакви заявления за декласификациране на информацията не могат да променят противозаконния характер на деянието.</p> <p>Преразходът на средства и възможните нарушения на конституционните права на гражданите, свързан с прекаленото, неаргументирано и неефективно използване на подслушването, е въпрос на управление на СРС и най-общо на управление на националната сигурност. Ниската ефективност на подслушването на телефоните, при положение че това на практика е пропагандираното основно средство за противодействие на престъпността, естествено довежда до съществуващата невероятно ниска разкриваемост на престъпления и на практика прави реалното противодействие на престъпността невъзможно.</p> <p><em>Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВP. (Бел. ред. &ndash; текстът е написан преди Нова година и не е по повод сегашния скандал с подслушването на министри, чиято законност все още не е изяснена.)</em></p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a href="dnevnik.bg" title="dnevnik.bg">в. "Дневник".</a></em></p>