Близо 2/3 от настоящия размер на фискалния резерв има целево предназначение и не може да се харчи за финансиране на бюджетния дефицит. Това може да се тълкува и като неприкосновена част на резерва в контекста на въпроса. Ако се реализира обсъжданият проект за актуализация на бюджета, то свободни средства във фискалния резерв почти няма да останат, това казва в интервю за в. Труд Пламен Орешарски.
<strong>Видяхте ли проекта за актуализация на бюджета, г-н Орешарски?</strong><br /><br />Всички говорят за този проект, но никой не го е виждал. Разглеждах една проектна версия и силно се надявам тя да не е последна, защото никак не ми хареса.<br /><br />В нея се говори за голям бюджетен дефицит от близо 5 % от БВП на касова основа, което поставя под въпрос и спазването на 3% лимит на бюджетния дефицит на начислена основа. Измества се “санитарният минимум” на фискалния резерв от 6,3 млрд. лв. на 4,5 млрд. лв., което на практика изчерпва свободните фискални средства. Вярно е, че се предвиждат съкращения в разходите, но в същото време се планират и нови разходи дори в по-голям размер.<br /><br /><strong>А 60-те антикризисни мерки на кабинета как ви се виждат?<br /></strong><br />За антикризисните мерки е необходимо важно терминологично уточнение. Всички мерки, които се дебатират, са насочени към стабилизиране на фискалната позиция и поради това са прокризисни. Правителството вече не е в състояние да състави антикризисни мерки, защото не разполага с необходимите ресурси за това. Антикризисни мерки са такива, които вливат ликвидност в икономиката, а мерките за фискална консолидация имат обратен ефект - ограничават ликвидността или в най-добрия случай имат неутрално отношение към нея.<br /><br /><strong>С какво си обяснявате забавянето да се внесе документ, обявен преди десет дни?<br /></strong><br />Нима това е първият случай, в които правителството проявява колебание... Вече бих се изненадал от обратното - от еднозначни решения, които се привеждат в действие.<br /><br /><strong>Какво представлява фискалният резерв и има ли неприкосновена част, от която не бива да се харчи?</strong><br /><br />Фискалният резерв са спестени от предишните правителства бюджетни средства. Около 50% от него бяха натрупани от последното правителство въпреки упреците, че то е оставило лошо наследство. В този смисъл се питам какво щяхме да правим, ако предишното правителство не бе водило отговорна фискална политика и не приключваше бюджетите с излишъци - така, както искаха критиците по това време.<br /><br />Близо 2/3 от настоящия размер на фискалния резерв има целево предназначение и не може да се харчи за финансиране на бюджетния дефицит. Това може да се тълкува и като неприкосновена част на резерва в контекста на въпроса. Ако се реализира обсъжданият проект за актуализация на бюджета, то свободни средства във фискалния резерв почти няма да останат.<br /><br /><strong>Няколко години след като французите нарекли кралица Мария-Антоанета Мадам Дефицит, избухнала френската революция. Кой е Мосю Дефицит в днешна България и да чакаме ли революция?</strong><br /><br />Това е така, защото бюджетните дефицити извеждат на повърхността формирани дисбаланси в икономиката, в частност в публичния сектор. В икономически план революциите рядко решават проблемите, обикновенно ги задълбочават.<br /><br /><strong>Какво е вашето решение на задачата за дефицита? Лидерите на “Синята коалиция” Иван Костов и Мартин Димитров смятат, че не бива дефицитът да се финансира с пари от фискалния резерв. Премиерът пък, обратно, смята, че той е за това.</strong><br /><br />След като правителството “преохлади” икономиката и съдейства за по-нататъшно свиване на стопанската активност, реакцията на бюджетните приходи не закъсня - те се свиха в по-голяма степен от очакваното. В подобна ситуация е неминуема и по-нататъшна редукция на разходите. Предстоят трудни дни за системите от публичния сектор. По принцип бюджетният дефицит винаги се финансира с пари от фискалния резерв. Затова най-добре е да се стопира разрастването на дефицита.<br /><br />Ако това не е по силите на властите, тогава те трябва да помислят за попълване на фискалните резерви. Скоро тяхната подвижна част или свободните от целево предназначение ресурси ще бъдат изчерпани.<br /><br /><strong>Как гледате на идеята да се емитират облигации на стойност 1 млрд. лв., както предлагат Димитров и Костов?<br /></strong><br />Като на един от каналите за попълване на спадащия фискален резерв. Но още по-добре е правителството да ограничи разходите и да не допусне по-нататъшно намаляване на резерва. Ще припомня, че за първото тримесечие бюджетните приходи изостават с над 1,2 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година. Това е загуба на над 20 % от приходите. В същото време разходите са в повече с близо 1 млрд. лв., или с 16% по-големи в сравнение със същия период на 2009 година.<br /><br />В такава ситуация винаги зачестяват съветите към правителството, но в кои от тях ще се вслуша и в кои - не, си е работа на правителството, защото и отговорността е негова, а не на даващите съвети.<br /><br /><strong>Как ще коментирате идеята за създаване на съвет за финансова стабилност?<br /></strong><br />По същество такъв съвет има от 1997 г. Тогава беше конструиран като Валутен съвет с консултативен статут. След 2003 г. този съвет бе преименуван, но остана с консултативни функции, като освен министъра на финансите и гуверньора на БНБ бе добавен и шефът на новосформираната Комисия за финансов надзор (КФН). С други функции не е и възможно да бъде поради независимостта на БНБ и на КФН. Така че нищо ново.<br /><br />Разликата е, че сега властите възнамеряват да разпишат детайлни законови регулации за дейността на този консултативен съвет.<br /><br />Не споделям подобно мнение. Мисля, че правилниците на консултативните съвети не са подходяща материя за закон.<br /><br /><strong>Президентът обяви, че има засилен натиск срещу кметове, в същото време парите за общините се орязват с 20 %. До какво ще доведе това според вас?<br /></strong><br />Може да се прогнозира нарастване на просрочените задължения на общините - те и без това се увеличават. Ще се влоши качеството на публичните услуги, а отделни общини могат да изпаднат в несъстоятелност. Но в условия на спадащи приходи фискалните рестрикции следва да се споделят от всички.<br /><br /><strong>Вярно ли е, че според писмо от Главна дирекция “Икономика и финанси” на Европейската комисия (ЕК) надеждите ни за еврозоната са били попарени още през есента?</strong><br /><br />Има нещо подобно - в конвергентния доклад на ЕК към България са отправени сериозни критики за “екшъните” от миналата есен при преизбирането на управител и подуправител на БНБ. Те са изключително чувствителни на темата за независимостта на централната банка.<br /><br />Очаквам сходни реакции и от други дирекции на ЕК по повод на предсрочното освобождаване на ръководствата на независимите регулаторни органи.<br /><br /><strong>Има ли действия или бездействия на правителството, които ни доближават до сблъсъка с “товарния влак”?</strong><br /><br />Вече споменах за силните фискални рестрикции върху продуктивните бюджетни разходи от втората половина на миналата година, които охладиха икономиката и свиха стопанската активност. В същата посока действат и непоследователните и колебливи сигнали, които се подават от централните фискални власти и които са в състояние да разколебаят и най-смелите инвестиционни инициативи - на местни и чужди предприемачи. Вижте и бюджета - за първи път в годините на прехода той бе приет без нито един буфер в една икономическа среда на все още висока степен на несигурност. Не случайно още след първите два месеца на тази година се отвори дебатът за неговата актуализация.<br /><br /><strong>Как ще коментирате новината от началото на миналата седмица, че повечето държавни фирми държат парите си в една банка - КТБ?</strong><br /><br />Аз лично не подкрепям прекомерната концентрация на ресурси в която и да е банка. В света на инвествициите има други правила - за диверсификацията. Но тези въпроси са от компетенциите на финансовото управление на държавните фирми-депозитори. Ако на техните принципали - няколко от секторните министри, тази картина не им харесва, то те могат да променят ситуацията чрез своите представители в ръководните екипи на фирмите. За цялостен коментар и крайни изводи обаче са ни необходими условията, при които са депозирани тези средства в сравнителен план, т.е. в съпоставка с условията на другите банки.<br /><br /><strong>Симпатизирате ли на някои от зараждащите се политически проекти - на президента например?</strong><br /><br />Отново ще поясня, че нямам никакви политически амбиции - нито в БСП, нито в която и да е друга политическа формация. Ако мога да бъда полезен с професионалните си познания - добре, ако ли не - тогава пак добре, значи няма работа за мен.<br /><br /><strong>Какво бихте казали на тези, които се чудят какво прави десен икономист в лявата “Коалиция за България”?<br /></strong><br />Бих се пошегувал, като се позова на наличието на доста леви икономисти в десните ни партии. В този смисъл малко противотежест не е излишна, нали...<br /><br /><em><strong>С ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, депутат от “Коалиция за България” и бивш министър на финансите, разговаря Красина Кръстева</strong></em><br /><br />