Пламен Орешарски: Изпразват резерва с актуализирания бюджет

Пламен Орешарски: Изпразват резерва с актуализирания бюджет
Близо 2/3 от настоящия размер на фискалния резерв има целево предназначение и не може да се харчи за финансиране на бюджетния дефицит. Това може да се тълкува и като неприкосновена част на резерва в контекста на въпроса. Ако се реализира обсъжданият проект за актуализация на бюджета, то свободни средства във фискалния резерв почти няма да останат, това казва в интервю за в. Труд Пламен Орешарски. 
<strong>Видяхте ли проекта за актуализация на бюджета, г-н Орешарски?</strong><br /><br />Всички говорят за този проект, но никой не го е виждал. Разглеждах една проектна версия и силно се надявам тя да не е последна, защото никак не ми хареса.<br /><br />В нея се говори за голям бюджетен дефицит от близо 5 % от БВП на касова основа, което поставя под въпрос и спазването на 3% лимит на бюджетния дефицит на начислена основа. Измества се &ldquo;санитарният минимум&rdquo; на фискалния резерв от 6,3 млрд. лв. на 4,5 млрд. лв., което на практика изчерпва свободните фискални средства. Вярно е, че се предвиждат съкращения в разходите, но в същото време се планират и нови разходи дори в по-голям размер.<br /><br /><strong>А 60-те антикризисни мерки на кабинета как ви се виждат?<br /></strong><br />За антикризисните мерки е необходимо важно терминологично уточнение. Всички мерки, които се дебатират, са насочени към стабилизиране на фискалната позиция и поради това са прокризисни. Правителството вече не е в състояние да състави антикризисни мерки, защото не разполага с необходимите ресурси за това. Антикризисни мерки са такива, които вливат ликвидност в икономиката, а мерките за фискална консолидация имат обратен ефект - ограничават ликвидността или в най-добрия случай имат неутрално отношение към нея.<br /><br /><strong>С какво си обяснявате забавянето да се внесе документ, обявен преди десет дни?<br /></strong><br />Нима това е първият случай, в които правителството проявява колебание... Вече бих се изненадал от обратното - от еднозначни решения, които се привеждат в действие.<br /><br /><strong>Какво представлява фискалният резерв и има ли неприкосновена част, от която не бива да се харчи?</strong><br /><br />Фискалният резерв са спестени от предишните правителства бюджетни средства. Около 50% от него бяха натрупани от последното правителство въпреки упреците, че то е оставило лошо наследство. В този смисъл се питам какво щяхме да правим, ако предишното правителство не бе водило отговорна фискална политика и не приключваше бюджетите с излишъци - така, както искаха критиците по това време.<br /><br />Близо 2/3 от настоящия размер на фискалния резерв има целево предназначение и не може да се харчи за финансиране на бюджетния дефицит. Това може да се тълкува и като неприкосновена част на резерва в контекста на въпроса. Ако се реализира обсъжданият проект за актуализация на бюджета, то свободни средства във фискалния резерв почти няма да останат.<br /><br /><strong>Няколко години след като французите нарекли кралица Мария-Антоанета Мадам Дефицит, избухнала френската революция. Кой е Мосю Дефицит в днешна България и да чакаме ли революция?</strong><br /><br />Това е така, защото бюджетните дефицити извеждат на повърхността формирани дисбаланси в икономиката, в частност в публичния сектор. В икономически план революциите рядко решават проблемите, обикновенно ги задълбочават.<br /><br /><strong>Какво е вашето решение на задачата за дефицита? Лидерите на &ldquo;Синята коалиция&rdquo; Иван Костов и Мартин Димитров смятат, че не бива дефицитът да се финансира с пари от фискалния резерв. Премиерът пък, обратно, смята, че той е за това.</strong><br /><br />След като правителството &ldquo;преохлади&rdquo; икономиката и съдейства за по-нататъшно свиване на стопанската активност, реакцията на бюджетните приходи не закъсня - те се свиха в по-голяма степен от очакваното. В подобна ситуация е неминуема и по-нататъшна редукция на разходите. Предстоят трудни дни за системите от публичния сектор. По принцип бюджетният дефицит винаги се финансира с пари от фискалния резерв. Затова най-добре е да се стопира разрастването на дефицита.<br /><br />Ако това не е по силите на властите, тогава те трябва да помислят за попълване на фискалните резерви. Скоро тяхната подвижна част или свободните от целево предназначение ресурси ще бъдат изчерпани.<br /><br /><strong>Как гледате на идеята да се емитират облигации на стойност 1 млрд. лв., както предлагат Димитров и Костов?<br /></strong><br />Като на един от каналите за попълване на спадащия фискален резерв. Но още по-добре е правителството да ограничи разходите и да не допусне по-нататъшно намаляване на резерва. Ще припомня, че за първото тримесечие бюджетните приходи изостават с над 1,2 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година. Това е загуба на над 20 % от приходите. В същото време разходите са в повече с близо 1 млрд. лв., или с 16% по-големи в сравнение със същия период на 2009 година.<br /><br />В такава ситуация винаги зачестяват съветите към правителството, но в кои от тях ще се вслуша и в кои - не, си е работа на правителството, защото и отговорността е негова, а не на даващите съвети.<br /><br /><strong>Как ще коментирате идеята за създаване на съвет за финансова стабилност?<br /></strong><br />По същество такъв съвет има от 1997 г. Тогава беше конструиран като Валутен съвет с консултативен статут. След 2003 г. този съвет бе преименуван, но остана с консултативни функции, като освен министъра на финансите и гуверньора на БНБ бе добавен и шефът на новосформираната Комисия за финансов надзор (КФН). С други функции не е и възможно да бъде поради независимостта на БНБ и на КФН. Така че нищо ново.<br /><br />Разликата е, че сега властите възнамеряват да разпишат детайлни законови регулации за дейността на този консултативен съвет.<br /><br />Не споделям подобно мнение. Мисля, че правилниците на консултативните съвети не са подходяща материя за закон.<br /><br /><strong>Президентът обяви, че има засилен натиск срещу кметове, в същото време парите за общините се орязват с 20 %. До какво ще доведе това според вас?<br /></strong><br />Може да се прогнозира нарастване на просрочените задължения на общините - те и без това се увеличават. Ще се влоши качеството на публичните услуги, а отделни общини могат да изпаднат в несъстоятелност. Но в условия на спадащи приходи фискалните рестрикции следва да се споделят от всички.<br /><br /><strong>Вярно ли е, че според писмо от Главна дирекция &ldquo;Икономика и финанси&rdquo; на Европейската комисия (ЕК) надеждите ни за еврозоната са били попарени още през есента?</strong><br /><br />Има нещо подобно - в конвергентния доклад на ЕК към България са отправени сериозни критики за &ldquo;екшъните&rdquo; от миналата есен при преизбирането на управител и подуправител на БНБ. Те са изключително чувствителни на темата за независимостта на централната банка.<br /><br />Очаквам сходни реакции и от други дирекции на ЕК по повод на предсрочното освобождаване на ръководствата на независимите регулаторни органи.<br /><br /><strong>Има ли действия или бездействия на правителството, които ни доближават до сблъсъка с &ldquo;товарния влак&rdquo;?</strong><br /><br />Вече споменах за силните фискални рестрикции върху продуктивните бюджетни разходи от втората половина на миналата година, които охладиха икономиката и свиха стопанската активност. В същата посока действат и непоследователните и колебливи сигнали, които се подават от централните фискални власти и които са в състояние да разколебаят и най-смелите инвестиционни инициативи - на местни и чужди предприемачи. Вижте и бюджета - за първи път в годините на прехода той бе приет без нито един буфер в една икономическа среда на все още висока степен на несигурност. Не случайно още след първите два месеца на тази година се отвори дебатът за неговата актуализация.<br /><br /><strong>Как ще коментирате новината от началото на миналата седмица, че повечето държавни фирми държат парите си в една банка - КТБ?</strong><br /><br />Аз лично не подкрепям прекомерната концентрация на ресурси в която и да е банка. В света на инвествициите има други правила - за диверсификацията. Но тези въпроси са от компетенциите на финансовото управление на държавните фирми-депозитори. Ако на техните принципали - няколко от секторните министри, тази картина не им харесва, то те могат да променят ситуацията чрез своите представители в ръководните екипи на фирмите. За цялостен коментар и крайни изводи обаче са ни необходими условията, при които са депозирани тези средства в сравнителен план, т.е. в съпоставка с условията на другите банки.<br /><br /><strong>Симпатизирате ли на някои от зараждащите се политически проекти - на президента например?</strong><br /><br />Отново ще поясня, че нямам никакви политически амбиции - нито в БСП, нито в която и да е друга политическа формация. Ако мога да бъда полезен с професионалните си познания - добре, ако ли не - тогава пак добре, значи няма работа за мен.<br /><br /><strong>Какво бихте казали на тези, които се чудят какво прави десен икономист в лявата &ldquo;Коалиция за България&rdquo;?<br /></strong><br />Бих се пошегувал, като се позова на наличието на доста леви икономисти в десните ни партии. В този смисъл малко противотежест не е излишна, нали...<br /><br /><em><strong>С ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, депутат от &ldquo;Коалиция за България&rdquo; и бивш министър на финансите, разговаря Красина Кръстева</strong></em><br /><br />

Коментари

Напиши коментар

Откажи