Пилот чудовище или страх от тайните убийци?

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_Hn9spAM4OXYqHgd7TvUNGL8ZN1FNiC.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p>В случая с Germanwings обаче европейците се сетихме за своите полети със същата компания, за тези на децата ни, които учат в западни държави, за всички полети с традиционно сигурната Luftnansa. И страхът се задълбочи, защото се разклати вярата, че винаги точните в изискванията си германци са оставили такава пробойна по отношение на човешкия фактор. Логиката е следната: ако и там всеки с лабилна психика може да избие хората, които са му поверени, какво правим в другите държави? Елемент на облекчение и предвидимост щеше да се появи, ако човекът беше с произход от друга раса, от друга религия, от друг етнос, от друга държава, изобщо &ndash; да не е &bdquo;един от нас&ldquo;. Но той е свой по всички закони на нормалните хора &ndash; хетеросексуален, работи, спортува, държи се добре с околните. И изведнъж &ndash; тряс!</p> <p><strong><em>И ужасът избухна с пълна сила:</em></strong></p> <p>за какво ни е да се боим от терористи, за какво ни е да се разпищолваме и събуваме, преди да се качим на борда на самолет, да си слагаме в отделна торбичка гланца за устни и капките за нос, да изхвърляме половин шише с минерална вода под укорителния поглед на околните, ако този, който ни вози, може да ни избие, защото в същия ден му е било криво?</p> <p>Ако трагедията точно по същия сценарий се беше случила в Либерия или Уганда, вече никой нямаше да си спомня за нея, нямаше да са наложени нови стандарти за сигурност в пилотските кабини само за една нощ.</p> <p>Е, да, но трагедията в Европа е винаги световна трагедия. Хората обаче проумяха и още нещо: същата лудост може да обхване всеки машинист на скоростен влак; всеки шофьор на междуградски автобус, който да се юрне с рейса към някоя урва; всеки ватман, всеки служител в обществения сектор, от когото зависи животът и здравето на хиляди хора на ден.</p> <p><strong><em>Терористите дори не можеха да си мечтаят</em></strong></p> <p>за такова изпълнение &ndash; би им отнело години да създадат вътрешен човек, който държи руля на самолета, и пак без гаранции за успех.</p> <p>Филмовата индустрия не създава подобни филми на тема въздушна драма, защото филмът ще свърши с насочването на машината към земята. Няма вариант за щастлив финал.</p> <p>Пилотът на Germanwings Лубиц успешно надскочи с много по-малко усилия резултата на крайнодесния норвежки екстремист Андреш Брайвик, който след дълго планиране покоси едва 77 жертви.</p> <p>През това време терористите от богато финансирани лагери просто стоят и гледат феноменалните резултати в поразяването на невинни жертви, постигнати с унищожителни удари отвътре.</p> <p>Европейците изпаднаха в истерия, а медиите дадоха всичко от себе си да изградят образа на най-неадекватния, страховит, прикрит, полусляп, маниакален, суисиден и дори перверзен тип, който някога е влизал в самолет изобщо, какво остава да го е управлявал. Дори много &bdquo;точните&ldquo; западни колеги извадиха снимка на извършителя, която се оказа на съвсем друг човек от Швейцария, но съименик на пилота. За да е още по-абсурдно, наш психиатър направи профил от съответната сгрешена снимка и от нея извлече данни за суисидни наклонности у пилота.</p> <p>След първоначалната концентрация върху личността на Лубиц обаче сега вече всички варианти се обсъждат.</p> <p><strong><em>Намесиха се свръхконспиративни теории,</em></strong></p> <p>които включват тайни и невидими оръжия (най-често те извират от руски сайтове и се водят със словесната стилистика от времето на Студената война); пълна фалшификация на данните от черната кутия, видеозапис от оцелял и тайно попаднал първо в медиите телефон, чак до прикриване на истината за напълно повреден самолет.</p> <p>По темата заговориха пилотите по света, които в своята контратеза извадиха много сериозен аргумент: как на записа до последно се е чувало дишането на пилота (доста тежко дишане явно), след като всеки самолет (дори едномоторен) точно преди сблъска &bdquo;пищи&ldquo; в пилотската кабина с всичките си налични аларми. Технически няма как Лубиц да е изключил и тях. Възниква въпросът защо този запис изтече първо през &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; и как пунктуалните германци допуснаха медиите да разпространяват новини, преди да са ги научили близките на жертвите?</p> <p>В денонощната въртележка от информация научихме и още нещо: много коректните и точни германски медии по нищо не се различават от нашите, когато става дума за трагедия. Всеядни, стръвни, ненаситни, манипулативни &ndash; всеки даде на жадната за подробности публика информация, предположения, коментари, спомени, интервюта със страдащите близки, които преминаха край камерите &ndash; по начин, какъвто удиторията ги иска. Излезе и теза за бременна приятелка на Лубиц &ndash; опаа! &ndash; ами ако вече расте следващият масов убиец? Самите власти в Германия разиграха шоу с обиските, изнасянето на доказателства, превеждане на хора с покрити лица. Особено в тази държава, ако нещо трябва да се случи инкогнито, то никога няма да е пред камери. Затова в пърформанса активно се включи и самата държавна власт, която реши да даде достатъчно гледки за обективите, за да могат медиите сами да си строят тези и контратези.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_FVrCVTCZxYQTpnulRCbpbuWM5YZo8J.jpg" style="height:459px; width:480px" /><br /> <em>Не закъсняха и карикатурите по темата.</em></p> <p>На фона на категоричността на излъчения виновник все повече гласове питат</p> <p><strong><em>не е ли твърде лесно на Лубиц да бъде приписано всичко? </em></strong></p> <p>Човекът може да е преживял напълно неизвестни обстоятелства в пилотската кабина и да не е масов убиец. Тази теория куца обаче по две причини: дори Лубиц да е получил инфаркт, да е бил в бесъзнание и неволно да е заключил кабината &ndash; дотук всичко е възможно, самолетът ще продължи да се движи на автопилот, докато му свърши горивото. Ако обаче Лубиц е получил всички възможни увреждания и в този момент е заключил вратата и насочил самолета към земята... ами няма кой друг да е бил (в случай че все пак не се закачим за теорията за космическо оръжие).<br /> В интервю пред сайта OFFNews пилотът Йордан Колев, който е вторият пилот в света, приводнил голям самолет в Атлантическия океан (първият случай беше на негов американски колега, който кацна в река Хъдсън), след като двигателите му отказват, коментира, че само взрив отвътре може да раздроби голям самолет на толкова малки парченца и че това отново може да се дължи на технически проблем &ndash; ако</p> <p><strong><em>в самолета се е създало свръхналягане</em></strong></p> <p>и така той се е пръснал отвътре.</p> <p>Налягането обаче също се регулира от пилотската кабина и на теория освен всички ужасни неща, които е направил Лубиц, той може да е повишил налягането с ясното съзнание, че машината ще се пръсне буквално на конфети.</p> <p>В историята на авиационните инциденти рядко с такава категоричност се посочва за виновен един-единствен човек. Всъщност в името на социалния мир за Lufthansa историята с лудия Лубиц не е удобна, ама хич! Много по-удобно е признанието, че е възникнал технически проблем. Така всички разговори отиват в плоскостта на поддръжката, възрастта на машините, кой кои части е доставил, по-безотговорни или по-опасни са нискотарифните компании... Всичко това обаче няма да е директен удар по реномето на човешкия ресурс на компанията. А сега всички знаят, че самолетите са здрави, охраната на земята е желязна, нито един сироп за кашлица не може да се окаже в самолета, без да е преминал през очите на рентген, а в пилотската кабина пътува... кой?</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_IZ0SrpseuhbsHTJU0CqVq6Hz6uALiS.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Пасажерите очакват гладко возене по въздуха, време за дрямка, за четене или за напитка.&nbsp;</em></p> <p>За първи път заглавието на филма</p> <p><strong><em>&bdquo;Има ли пилот в самолета&ldquo; доби зловещ оттенък.</em></strong></p> <p>Темата стана още по-всеобхватна именно с осъзнаването на високия риск, когато в едни ръце (и глава) е съсредоточен животът на стотици хора в един и същи момент. Броят на скоростните влакове, които се движат със скорост от 300 км/ч в Европа, нараства с всеки ден. Само за година пътуванията с влакове на Стария континент са над 8 милиарда, като Германия генерира над 2 милиарда от тях.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_KjQRsSPE0lobZlGKtdRlO4dHqP9DWc.jpg" style="height:340px; width:700px" /><br /> <em>Снимка: theconversation.com</em></p> <p>През 2013 г. загиналите в железопътни катастрофи в целия свят (причинени именно от влака, а не при сблъсък на прелез или при самоубийство) са общо 112. Същата година е една от най-спокойните и за авиацията и тогава в инциденти смъртта си намират едва 265 пасажери. Думата &bdquo;едва&ldquo; е много уместна, защото през 2014 г. завинаги в небето остават душите на 1219 човека, а в целия свят при возене по релсите (дотук не броихме 22 млрд. пътувания с влак в Япония и над 8 млрд. в Индия) жертвите, в това число и един български машинист, са 100.</p> <p>Последната авиотрагедия сякаш слага кръст на легендата, че най-сигурният транспорт в света е авиационният. А и по всичко личи, че тези, които се движат по земята, не замислят толкова пъклени планове като господарите на небесата.</p> <p>Специалистите са категорични, че докато не бъдат разчетени данните от втората черна кутия с показанията за курса на полета, всякакви спекулации ще се въртят в пространството.</p> <p>Ако обаче вярваме на официалната версия, че един пилот е виновен, трябва ли хората да се страхуват да летят, защото не знаят има ли истински пилот в самолета?</p> <p>&nbsp;</p> <h2><strong>Децата, останали на небето</strong></h2> <p>Хората трудно смогват да степенуват всичките кошмари и болки от последния инцидент. На борда на самолета пътуваха и 16 деца, което прави болката и страха на възрастните още по-тежки.<br /> Повече деца в един авиоинцидент са загивали само веднъж &ndash; през 2002 г.</p> <p>В тъмните часове на 1 юли 52 руски деца и 18 възрастни загинаха в сблъсък в небето между чартърен полет на Ту-154 на Башкирските авиолинии и Боинг 757 на DHL в района на Юберлинген, на германо-швейцарската граница. Загиват двамата пилоти на карго самолета и всички 70 души на борда на руската машина.<br /> Децата на този полет са отличници и пътуването им е било награда.</p> <p>Разследването посочва като виновен руския пилот, който не изпълнил указание от ръководител-полетите да се снижи и така да избегне сблъсъка. Филм на National Geographic обаче разкри много повече подробности за закъснялата реакция на Питър Нилсън, следил от екрана тези полети в небето. В момента на катастрофата той предавал дежурството си и твърде късно видял, че самолетите летят един срещу друг. Въпреки доказателствата и срещу него съдът го оневини.<br /> В гнева си срещу оправдателната присъда руснакът Виталий Калоев намира Нилсън в дома му в Швейцария през 2004 г., убива го с нож и се предава с думите, че сега вече поне една малка справедливост е извършена. На борда на руския самолет са летели съпругата му Светлана с десетгодишния им син и четиригодишната им дъщеря. &nbsp;<br /> По професия архитект, скоро след освобождаването си през 2007 г. Виталий Калоев става зам.-министър по строителството и архитектурата на Северна Осетия.</p> <p>&nbsp;</p> <h2><strong>Самоубийците в пилотската кабина</strong></h2> <p>Първият случай в историята на авиацията, когато самолет е използван като инструмент за самоубийство, е през 1964 г. Тогава пътник на борда на &bdquo;Пасифик еърлайнс&ldquo; от полет 773 застрелва двамата пилоти, насочва машината към земята и се самоубива. Самолетът пада в близост до Сан Рамон, Калифорния. Загиват всички 44 пасажери. &nbsp;</p> <p>На 31 октомври 1999 г. полет на египетските авиолинии &quot;Иджипт Еър&quot; от Лос Анджелис до Кайро с междинно кацане в Ню Йорк с машина Боинг 767 се разбива в Атлантическия океан, на 100 км от сушата и убива всички 217 пътници на борда. Разследването се води както от американските, така и от египетските власти. Когато става ясно, че следите водят към втория пилот, който съзнателно е разбил машината, египетските разследващи изразяват несъгласие с находките. Те продължават работа, но когато достигат до същите изводи, го връщат на американските власти. По политически причини обаче на египетските разследващи не е позволено да продължат проучването си в тази насока. Така САЩ и Египет излизат с два заключителни доклада: първият е, че вторият пилот е разбил самолета, а египетският сочи фатална техническа повреда.</p> <p>Отново спорна е съдбата на полет 185 на &quot;Силк Еър&quot; с машина Боинг 737, която лети от Джакарта в Индонезия до Сингапур и катастрофира на остров Суматра на 19 декември 1997 г. Разследванията отново са две и водещото е за вмешателство на втория пилот, който съзнателно е насочил самолета към земята и така е убил всички 97 пътници на борда.</p> <h2><strong>Нито един самолет не е останал във въздуха</strong></h2> <p>Този черен хумор е катранен за всички, които някога са се сблъскали с трагедията да загубят близък в авиокатастрофа. Световни проучвания обаче сочат, че над 50 на сто от всички пасажери на първо място се страхуват да не си получат багажа, на второ място от последните години е рискът от терористична атака, на трето &ndash; техническа повреда, на четвърто &ndash; лошо време, което може да доведе до инцидент.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_z34rsYKfkixX1iiEMyhSfQp36wWRcB.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Всъщност никога не е задаван въпросът &bdquo;Вие страхувате ли се от екипажа?&ldquo;, а към днешна дата най-много страх пътниците биха изпитвали от мисълта кой ли ги вози.</p> <p>Най-страховитата с авиоинциденти година в историята на авиацията е 1972 г., когато в 72 катастрофи загиват 2400 пътници и екипаж. През 1985 г. жертвите надхвърлят 2 хил. души в 42 катастрофи. 1148 души не приключват своето авиопътуване през 2002 г. През 2005 г. в 40 инцидента жертвите са 1100.<br /> На фона на тази статистика най-малко жертви на авиоинциденти от 1942 г. до днес са през 1942 г., когато те са 204 човека, а на пето място за най-успешна по отношение на малък брой авиотрагедии е 2013 г. с 265 загинали.<br /> В страшната 2014 г., когато за първи път в историята на авиацията самолет изчезна безследно на 8 март и до днес от полета на малайзийските авиолинии МН 317 няма и най-малки останки, а през юли същата година самолет на същата компания бе свален с ракета над Украйна, общият брой на жертвите е 1219. Неуспешните полети са 30, а 110 са отчетените авиоинциденти без нито една жертва.<br /> Досега загиналите през 2015 г. са 235 пасажери, като в две катастрофи са загинали средно по 30 човека в малки витлови самолети, от още 150 човека останаха само малки частици. В още 20 регистрирани инцидента от началото на годината жертви няма.</p> <h2><strong>Всеки ден в света излитат 105 хиляди самолета</strong></h2> <p>Хората обаче няма да спрат да летят. Отлив и недоверие могат да усетят определени компании, но те са длъжни да изплуват бързо дори с цената на загуби, защото всички големи превозвачи днес са вързани в гигантски авиационни алианси. Само Star Alliance, One World и Sky Team на ден изпълняват 48 хиляди полета. За 2014 г. полетите по целия свят са 37,4 милиона, а броят им нараства средно по 3 процента на година. Тоест за 2015 г. полетите ще са вече 38,5 милиона, или средно по 105 хиляди полета дневно. По данни на IATA над 74 на сто от седалките в самолетите са заети. Авиоиндустрията харчи по 200 млрд. евро годишно, притежава 27 хиляди самолета и зарежда 273 млрд. литра гориво.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49923_o1RoTjNmxhDJKlCugD6GzxNg6TKGF3.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> Броят на превозените пътници за една година е 3 милиарда и бройката се покачва не просто ежегодно, а ежедневно.</p> <p>Остава да пожелаем леко пътуване на всички близо 10 млн. пасажери в днешния ден, а също и в утрешния и нататък.<br /> Животът, движението и полетите продължават.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>