"Това, което се разиграва от няколко дни по повод 140 годишнината от Освобождението на България и визитата на Негово Светейшество патриарх Кирил, е някакъв театър на абсурда. Цялата русофобска преса в България, която отдавна и методично ругае Радев, получи прекрасен повод да предприеме поредна атака срещу всеки, който уважава Русия, почита нашите исторически връзки и се държи достойно във всяка ситуация. Кой стои зад всичко това?! Знам само, че след този скандал ще бъде още по-трудно да се съхрани доброто отношение към Русия. Акцията бе в стил „искахме да стане по-добре, а стана както ... винаги“. Много благодаря на „патриотите“ от Първи канал и ТАСС, които съучастваха в манипулацията". Това пише в коментар, адресиран до руските медии, проф. Румяна Михнева, специалист по история на Русия, секретар на Дружеството на русистите в България и член на Нацоналния инициативен комитет за честванията на 140-годишнината от Освобождението на България. „Гласове“ публикува пълния текст на коментара с любезното съдействие на проф. Михнева.

 

 

На 5 март, в края на вечерната информационна емисия по Първи канал, бе съобщена „новината“ как патриарх Кирил „се скарал“ на българския президент, а българите и прочее неблагодарните, по думите на водещия К. Леонтиев, славяни бяха наречени простаци, предаващи Русия в полза на Европа.

 

За начало, искам да кажа на журналистите и редакторите на Първи канал, освен ако не работят по поръчка: спомням си пролетарския лозунг „Мы не рабы, рабы не мы!” и ми се иска да го перифразирам: Приятели от ПЪРВИ КАНАЛ, ние не сме простаци, простаците сте вие! Същината на случващото се в България въобще отсъстваше във вашия странен, нескопосан репортаж и от публичното пространство на Русия в този ден. Поднесеното е перфектна дезинформация.

 

По някакво странно обстоятелство „акцията” предхождаше първата серия на новия сезон на сериала „Спящите”, в която точно се описваше какви са методите за „производство” на подобен тип фейкови новини.

 

Показаното онази вечер в част от новинарската ви емисия (от 5.03.2018 г.) обаче постява клеймото на позора върху целия български народ, а не заклеймява онези наши политици и техни действия, които от години влошават отношенията между двете страни. Те имат перспектива, макар и поставени на тежко изпитание от кризата между Русия и останалия свят в момента. Не ви оправдава и аргументът, че навръх 3 март вашите колеги от БНТ се държаха още по-зле. Ние отдавна знаем, че това е добре оценявана и финансово подплатена русофобия. У мнозинството българи това предизвиква омерзение, гняв и пренебрежение.

 

Кои сме ние ли, тези, които наричам „мнозинство” – това са онези от нас, които не променят отношението си към историческата памет, пазят честта и достойството на България. Това е мнозинството от най-русофилския народ – българският, и то не онези платени „русофили”, които служат, а онези, които искрено и честно отдават дан на духовните връзки между народите ни. В няколкото минути от предаването вие представихте двустранните ни отношения като някакъв Апокалипсис в стил „всички скандали – в студиото“. Изредени бяха традиционните аргументи на отвъжданата по повод и без българофобия - България е била  против вас в две войни! Теза, която не пояснява, че не България, а Русия и СССР са обявявали войни на България и Русия не подкрепи през 1885 г. Съединението ни поради своите имперски цели и защото, видите ли Александър III не обичал братовчед си Александър I Батенберг.

 

Само че се питам защо бе необходимо да се ровите във всичко това? За какво изобщо следваше да се говори на Празника ни?! За исторически спорове или за отдадената на 3 март почит пред нещо свято – пометта на дедите ни?! За какво въобще информирахте зрителите си?! За хода на патриаршеската визита, за реалната атмосфера в България през този ден, за хората на Шипка, за песните, за вълненията или трябваше да внушите нещо черно и да намерите жертва, за да се развие нова пропагандна акция срещу България и отделни лица от политическия й елит? Спомняте ли си израза за гадната „желирана риба” от оня прекрасен филм „Честита баня”, та да река и аз „Каква гадост е този важ „желиран“ репортаж!

 

Никога не съм предполагала, че ще ми се наложи да пиша подобен текст, на мен историка, човек, приел Русия за своя духовна родина, вярващ, че политиката не би следвало да бъде основание за разрив между два обречени да бъдат заедно народи. В този безумен по стил репортаж нарекохте неблагодарни предатели и негодници всички славянски народи,  включително и нас. Народът, построил над 500 паметници и мемориали в памет на руснаците, загинали в Освободителната война; нас, българите, които преподават истината за този период на изпитание на децата си, които не са изгубили националното си достойнство, своя патриотизъм и уважение към вашите предци-освободители. Няма да спестя това, че за тях си спомняте само от годишнина на годишнина, а през лятото не си разваляте почивката и предпочитате слънчевите лъчи и плисъка на вълните, вместо да хванете децата си и да ги заведете на Шипка, в Плевен, в Батак, за да почетете предците си, както го правят младите българи от години не само на 3 март! Аз познавам и обичам достойната Русия, вие сте част от нея!

 

Проследих всички достъпни новини. Бе повече от ясно, че целта е прехвърляне на някакви неясни политически проблеми от „здравата глава на болната”. Стартът на дезинформацията бе даден в Москва. Първият вестник, който пусна „новината“ как Патриархът е „подредил“ президента, бе даден от „Комсомолская правда”, изявила се с хашлашкото заглавие, че главата на РПЦ „нагазил” президента Румен Радев и оттам като се почна - ТАСС, радио "Свободна Европа", нашите русофобски издания. Подмениха се акцентите в изказването на патриарха, персонификация. Пикът на тази дезинформационна кампания бе „новината“ по Първи канал в 21 часа на 5 март. (когато писах този текст още не бях видяла и снощното предаване на Соловьов – апогей на пропагандна кампания срещу България и президенстката институция, където безспорно в момента имаме политик – лидер)

 

Не можеше да не се запита човек какво всъщност се случи? Самата визита, като такава, бе напълно игнорирана в Русия, информация за нея, при това напълно доброжелателна, обективна и подробна, се появи единствено на сайта на Руската православна църква. Събитията от 3 март въобще не бяха част от мейнстрийма, въпреки огромните претенции към българите по повод на войната. Тук е мястото да кажа, че става дума за Национален празник на независима страна, а не просто годишнина от руско-турската война.

 

Визитата на патриарх Кирил бе посрещната с огромна радост от православните българи. По време на тържествата нищо не предвещаваше кризата от срещата в Президенството. Там изведнъж се оказа, че на патриарха не му харесало, че в благодарствените речи, наред с  Русия, поставяме и други народи, чиито синове са загинали за свободата ни.

 

Когато искаш да изясниш причината за едно или друго действие, има механизми за това, но акцията при срещата бе с търсен ефект на скандал. Патриархът при това отправи обвинения, за да ги чуят жерналистите, които по смисъл не можеха да бъдат отнесени към речите на президента. Ако се споменаваха в благодарностите „държави”, то това не бе в казаното от него. Нека си припомним, че президентът произнесе на 3 март в София ясно и точно имената на НАРОДИТЕ, чиито синове се намерили последния си покой в България, а по онова време са били поданици на Руската империя. Къде е обидното тук? Да ви питам – та нима Сталин през 1945 г. не назовава поименно народите в Съюза, преди да благодари накрая на великия руски народ? Да, нашите политически лакеи през последните години наистина споменаваха цели държави сред овободителите ни – Финландия, Полша и прочие, но не и президентът Радев.

 

Какъв е резултатът от това публично линчуване? Сериозен коз в ръцете на българските русофоби.

 

Речите на нашия президент (които впрочем бяха две – на Шипка и вечерта на зарята в София),  бяха емоционални и правдиви, исторически и политически издържани, каквито отдавна никой не е произнасял в България. И аз се гордея с избора на народа ни и с начина, по който говори генералът-летец Радев!

 

Пропускам омерзението си от изреченото по негов адрес ден по-късно в студото на Соловьов. Ако той е обвиняван, че е учил в САЩ, то значи всеки има право да обвинява и мен, защото съм учила в СССР? Това ли е разковничето на противопоставянето? Разчистваме на наш терен някакви сметки с друга велика сила? Явно да, как иначе да си го обясни човек?

 

По време на зарята-проверка, вечерта на 3 март в София, Радев цитира Дневника на Достоевски, части от Манифеста за войната, спомена името на император Александър II и руската армия, не знам кой е готвил словото му, но то бе безупречно и като исторически контент, и като акценти и градация на тезите. Никакво роболепие, но искрена почит към Русия, към Царя-освободител, към руските воини, към воините на други народи, които загиват за свободата ни.

 

Но докато ние, нормалните, сме се радвали като простодушни наивници, всяка дума е била визприемана превратно и е будила нечий гняв.

 

На следващия ден, при срещата  с президента, Негово Светейшество патриарх Кирил с непремерено строг тон изрази своето недоволство, изглежда забравяйки, че румънци, сърби и черногорци също са воювали за нашата свобода и следва да бъдат почетени. Жестовете, изказът, заканителният тон – всичко това бе странно за разговор с президента на една независима страна. Странно, че именно там започна тази акция, тъй като, ако човек се запознае с изреченото лично за генерал Радев след това на аерогарата, ще рече, че става дума за две различни лица. Кое бе вярната оценка на политика Радев? Кога той бе умен, перспективен, дай Боже повече като него? За него ли стана дума впоследствие и в предаването на Соловьов?! Ако се съди по изреченото при заминаването на руския патриарх, че се отнася повече от положително към българския президент, претенциите му не са към него, а към други политици, но те не бяха упоменати поименно тези дни от руската пропагандна машина.

 

Президентът Радев е честен и открит политик, който през първата година от мандата си защитава неотклонно нашите духовни връзки, наречени от него „политически капитал“. Няма да припомням и какво е отношението му пред официален Брюксел по кризисните моменти в отношенията на ЕС с Русия. Въпросът, обаче, дали атаката в президенството беше уместна, остава. Там се търсеше ефекта на тиражиране на някаква „новина”. Та нали Негово Светейшество се обърна специално към журналистите, които знаеха кой именно има поведение, което може да подразни – цял ден БНТ ръсеше бисери. Но партиархът явно подцени опита на нашите медии да постигат нужния на собствениците им ефект и умело насочиха копието на гнева му към президента Румен Радев.

 

В Москва паралелно заваляха заглавия как патриархът го „скастрил“. Именно това събуди въпросите за искреността на патриарх Кирил и за подбудите на акцията. Специални поздрави за автора на тази медийна провокация, добре бе отиграно.

 

Цялата русофобска преса в България, която отдавна и методично ругае Радев, получи прекрасен повод да предприеме поредна атака срещу всеки, който уважава Русия, почита нашите исторически връзки и се държи достойно във всяка ситуация.

 

Думите, произнесени по руския Първи канал, ме озадачиха, нищо че в Русия може и да не са ги забелязали, но ние ги чухме добре и в други времена подобни оскърбления биха станали casus belli, но явно днес критериите, дори в международните отношения и журналистическите стандарти, се менят. Моят народ, според представата на някой си там в Първи руски канал, се състои от негодници и неблагодарници!!! А какво действително се е казало, никой така и не разбра. Едва после на сайта на РПЦ се появиха кадри от изявлението на патриарха преди заминаването му на летище София. От тях се разбира, че той не „напада“ президента и българите, а правителството и Бойко Борисов, само че българската и руската пропаганда поставиха на дръвника президента и всички българи.  

 

Кой стои зад всичко това?! Знам само, че след този скандал ще бъде още по-трудно да се съхрани доброто отношение към Русия. Акцията бе в стил „искахме да стане по-добре, а стана както ... винаги“. Много благодаря на „патриотите“ от Първи канал и ТАСС, които съучастваха в манипулацията.

 

У нас политически дивиденти от случая извлякоха русофобите, а в Русия – не ми е ясно кой. Ден по-късно е видна някаква поредна странна игра, част от отсъстващата руска политическа стратегия за Балканите.  

 

В навечерието на визитата на Кирил на един руски сайт се появи интервю с експерт, според когото патриархът има за цел да направи истински пробив в България, експертът изрече всички български исторически тези-мечтания – македонците са българи, Кирил и Методий са наши и пр. и пр. и пр. Тези неща спомена и самият патриарх Кирил в словата си. Бе лансирана тезата за това, че сърбите са най-близкият ни народ, дори нещо повече - спомена се българо-сръбски народ. Тук е редно да спра, защото явно в самата Русия в момента се търсят реактивно аргументи за противодействие на определени геополитически демарши на американците на Балканите, не се боя да кажа закъснели. В интервюто обаче на К. Фролов се изричат ключовите думи от посланието на патриарха – Европа е враг, католиците – също, Русия ще се справи сама с враговете си, включително намеците за монархията като панацея са част от някакви подмолни мотивационни тежнения.

 

Всъщност, добре е да поговорим за същината на случилото се, за това, за което в България никой не говори – целите на посещението на патриарх Кирил и какво недооцениха съветниците му (нивото на журналистиката ни и неспособността й да види дълбочината на посланията му). Ще започна с това, че Първи канал подаде информацията си в много странен вид – в самия край на предаването. Самият „репортаж” бе повече от слаб, необективен, нелогичен (особено сравненията с Китай), на моменти гласът на говорителят явно от напрежения беше почти истеричен. Повече от ясно е, че това е поръчков материал, но въпросът е кому е нужен?

 

1.Цитирането на Константин Леонтиев. В България името му е известно на историци и философи, но в Русия той е символ на антиевропеизма, а името му е ключово за разбиране на философията на визитата на Кирил. Трябва да добавя, че като дипломат в Османската империя Леонтиев полага немалко усилия, за да спре създаването на самостоятелната българска екзархия, т.е. за онези, които знаят, името му безспорно е наситено с негативна конотация. В Русия, обаче, и особено за руската църква той е фигура-символ на борец за истинска, неевропеизирана Русия, за самостоятелно развитие на православна Русия, която е притискана, за да бъде унищожена от католическия Запад. Именно този акцент – Европа не ви е нужна - бе един от елементите на визитата на Патриарха и не случайно „гневът” му бе насочен против Полша, Литва и Финландия.

 

2.Кодът на събитията може да бъде търсен и на друго място – отношенията между Кирил и Путин. Някакви намеци за хипотетична криза се появиха наскоро в анализите на филма за Валаам, който гледаха и немалко българи. Аргумент за това бе фактът, че Кирил, като глава на РПЦ, въобще не е показан във филма. Както писаха тук-таме в Русия, монархическите увлечения на патриарха не са по вкуса на светски Кремъл. Във филма се правеха странни аналогии между православието и болшевизма, но идеята за възраждане на монархията, около която се спекулира немалко в Русия, не бе зачетена – случайно или не, но бе факт. Отговорите за това дали има разрив с Кремъл в момента биха била спекулативни, но нека обмислим и тях. Ако между Путин и Кирил има напрежение, то цялата отговорност за хода на визитата в България, говореното тук и последиците й са част от отговорността на Църквата, а не на Кремъл. Каквото и да бъде изречено от патриарха в горния контекст, ще се приеме за негов ход, а не за поредната антиевропейска интрига или намеса във вътрешните работи на чужда страна, каквато практика напоследък виждаме почти всеки ден. А целите на реториката на патриарха са ясни – да бъде разкъсан кръгът, който се затяга около Русия, обединяване на всички православни и откъсването им от Европа, която е противник на Русия. Смопнете си и друга ключова дума от репортажа по Първи канал – сами, сами ще се справим, сами, както Китай, и за да се засили ефекта на самотата – ето и неблагодарните българи, и те ни предадоха. Едно обаче не са догледали сценаристите – за Леонтиев Русия е сама, а при Кирил се говори за славянско единение против Запада. Недоработка си е това явна.

 

Ще направя още една крачка във връзка с монархическите идеи, които витаят около РПЦ, в контекста на казаното по-горе за Валаам. Припомням, че на службата на двамата патиарси присъства последният легитимен, макар и без престол, православен цар – Симеон Сакскобурготски, с когото патриарх Кирил ласкаво се поздрави и благослови. Не можем ли да предположим, че активността на Кирил има за цел и някакви бъдещи негови промонархически идеи? Не е ли възможно да вижда себе си като един хипотетичен Филарет – баща на основателя на династията Романов, борец с католическата полско-литовска агресия, на която Московска Рус устоява сама... Много нещо бе изречено тези дни в България, но истината е зад думите, а там нашите русофоби и поръчковите руски СМИ не копаят, те работят по партийна повеля, която не винаги е правилната.

 

  

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

76 коментар/a

БЛАГОДАРНОСТ на 08.03.2018 в 10:52
БЛАГОДАРЯ ЗА УБЕДИТЕЛНИЯ И ПРОПИТ ОТ БОЛКА АНАЛИЗ ЗА ПОРАЖЕНИЯТА КОИТО НАНЕСЕ РУСКИЯ ПАТРИАРХ С АТАКИТЕ СИ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ И НЕГОВИТЕ УСИЛИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ. И ВСИЧКО ТОВА НА ФОНА НА ВДЪХНОВЕНИЯ ПРАЗНИК У НАС, КОГАТО В ПОЛША, УКРАЙНА,ПРИБАЛТИКА СЕ ОСКВЕРНЯВАТ И РУШАТ ПАМЕТНИЦИ И СИМВОЛИ НА РУСКАТА СЛАВА. ЧУДЕСНИЯТ АНАЛИЗ НА АВТОРКАТА ИЗРАЗЯВА МНЕНИЕТО И ОГОРЧЕНИЕТО ОТ СТАНАЛОТО НА ОГРОМНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.
Станков на 08.03.2018 в 10:55
Напълно подкрепям коментара.Точен и справедлив.
обикновен Българин на 08.03.2018 в 11:00
За съжаление , колкото и да ни е неприятно, официална Балгария направи от Русия враг. По това се работи от години с много пари и малко мозък, но и той е достатъчен . Руснаците не са глупави и след всичките нащи дивотии реагират. Народът не му е приятно , но защо си трае, защо прие , че европейска ценност е да мразиш Русия. Нека да си дадем сметка , че Патриарха на Русия не е държавно лице и може да люби и мрази без редакция, такова му е званието така се и представя ПАТРИАРХ. а сега да видим как ще се коментира полюцията на Валерката Симеонов...
русофил на 08.03.2018 в 11:57
Удара е директно срещу Румен Радев. Изобщо не смятам ,че е срещу русофилите. Патриарха каза простичко,че не иска да се отнема тази платена с кръвтта на руските войни страница от историята. И ,че на Шипка е видял народните настроения,които би било дорбе да се отчитат от управляващите. Това е. Аз не съм избирал Румен Радев,и няма да го избера,въпреки,че съм русофил,. Той също спомена по етноси рускита армия, благодари на румънците,че са участвали,за да получат излаз на Черно море ,пристаницето Констанца,и северна Добруджа, на сърбите,които също за земи са участвали.
Чук на 08.03.2018 в 12:19
Общо взето анализът е твърде сложен за едно просто нещо - Патриархът каза истината , също так ане се коментира и изявлението му пред мутриера , което е същото...
петър Марчев на 08.03.2018 в 12:20
С едно уточнение относно неправилната употреба на термина "русофоби". Левите и русофилите натоварват този термин със значението на "русомразци". Докато терминът "русофоб" означава човек, който се страхува от Русия. Представете си, че сте в гората и срещу вас се изправя огромна мечка с разперени лапи. Какво ще си помислите - че мечката иска да ви прегърне или да ви смачка? Да, аз съм русофоб, защото ме е страх от имперския манталитет на днешна Русия. И патриарх Кирил засили още моя страх, за жалост...
Amalfi di Pietrasanta на 08.03.2018 в 12:23
PRIELA RUSIA ZA SWOJA DUHOWNA RODINA!!!!!!!!!!
маха го N на 08.03.2018 в 12:26
Че то има ли анализ? - има предварително/предвзето заета позиция да се нарекат простаци ония, които по руската ОРТ (первый канал) изразяват справедливия си гняв срещу предателството на българските политици и заспалостта на огромна част българския народ да им търпи поръчковите антируски манипулации по атлантическа линия. Има и умишлен отказ да се коментират идиотските русофобски изцепки на Горан Благоев по нашия Първи канал, за сметка на занимаването ни с нещо, което си е напълно вътрешна работа на руснаците.
Не, не е, на 08.03.2018 в 12:37
ударът беше индиректно насочен най-вече към минпреда, който беше пратил както имаше съобщения в пресата поздравления лично от негово име към правителствата на Полша, Швеция и другите държава, чиито граждани са участвали във войната, но тогава тези земи са били в границите на Русия.Но ББ сгафи, защото през 1978 г. тези народи са били част от руската държава! А може би и не -това не беше ли нарочно направено, всички знаем на какво е способен комбинативния ум на нашия "вожд". И така се разгоря скандалът! Това , мисля, си беше запланувано за личните цели на минпреда, да се намали авторитета на президента и да остане на първо място името на негово светейшество.
Гери на 08.03.2018 в 13:12
Приветствам авторката за точния и убедителен анализ, за изключително коректния тон и я поздравявам с днешния празник! Мълчаливият отговор на президента е много по-красноречив и достоен от всякакви слова. Моят прочит на това мълчание е добрата стара българска поговорка: Кучетата си лаят, а керванът си върви! И още, че българският и руският народ са свързани исторически и духовно и "усилията " на миропомазаните царе, папи, патриарси няма как да разрушат тази връзка.
Helleborus на 08.03.2018 в 13:16
Не можеш да станеш предател, ако не си положил клетва. Българските войници полагат клетва пред българското знаме, така че могат да станат предатели само, ако не отстояват интересите на България. Не можем да бъдем предатели спрямо Русия, ако нямаме някакъв договор, който сме нарушили. Колкото до мира, България на никой не е обявявала война, тя само се е защитавала, а принудена да вземе страна, взела е страната на поробените българи, които се е надявала да възвърне към територията си и което й е обещано при евентуален съюз с Германия. Територии, неправомерно отцепени заради имперски прищевки на чужди народи. България в някакъв смисъл е продължила войната си за освобождение, което е надделяло като мотив, съвсем разбираемо. Колкото до Русия, тя не си търси приятели, а партньори в един свят, в който има вражда и всяко партньорство е като обявяване на война на останалите. Само че за разлика от Русия, нашият народ е кръвно свързан с Европа. Четири от петте сина на Кубрат се вливат в Европа, единият опазва богарския език в древната прародина, която наричат България, а останалите трима се разполагат по границите на Империята, за да довършат започналото освободително дело. Те в най-голяма степен допринасят за рухването на кървавата и жестока Римска империя, а освобождават Европа и от арабите. Връзките на България с наследниците на тримата синове на Кубрат и племената, в които се вливат, продължават с години, защото са връзки основани на свещен кръвен братски съюз. На Русия сме дали език и писменост, вяра, в Европа сме се влели буквално и сме воювали за нейната свобода. Как можем да избираме страна в една такава ситуация? Русия не бива да търси европейски партньори, които да хвърля в битка против други европейски народи и да ги употребява, тя трябва да търси изцяло прекратяването на това противопоставяне и да подобрява отношенията си с онези, които я считат за враг. Нима Тръмп не искаше това? Нима има изобщо някакви разумни причини за враждата? Има сили, които я желаят тази вражда и Тръмп и Путин просто им играят по свирката, по собствен избор. И нека тогава не замесват целия свят. И нека и светът не се замесва и не им позволява да водят войните си на тяхна територия, защото в крайна сметка те разделят Европа на две. И къде остава острието на конфликта? В Европа.
сат чит ананада на 08.03.2018 в 13:39
Helleborus, ние сме "свързани" с Европа само от гледна точка на съвременната конюнктурна политическа еквилибристика, но тя именно затова не е меродавна. Онова, което наричаш Европа, е отглас и от-екване от оригинални географски и митологично-персонажни наименования на Древните Балкани, вкл. и по тракийските земи - напр. реката Еврос (Марица) и нейните извори под връх Ибър (Евристос) в Родопите, където се е намирало едно от най-древните орфически светилища по нашите земи; или наименованието на богинята Европа от гърцката митология, което си е пак наше, древнобалканско изобретение. Цялата успяла реформация в т.нар. европейска църква и общественост е резултат от мисионерското богомилско дело, т.е. това на т.нар. днешни "същински европейци" пак им е дар от българите и славяните. И е неправомерно имплицитно да се внушава, че Русия не е европейска страна, тук няма да говорим колко по-европейска е от т.нар. западноевропейски страни. Нека не забравяме все пак, че днешният континент Европа се простира на изток до планината Урал. Що се отнася до азбуката, приемането й от нас си е народностно отговорно руско дело, то интерактивен резултат от взаимодействието на двата народа през Средновековието, то не е едностранен просветителски акт само от българска страна. Не България е длъжна или причастна с нещо на Европа, напротив, Европа е резултат от донорствената и боговедческа мощ на българската и древнобалканска култура.
легисти на 08.03.2018 в 13:56
Госпожа професорката може да изказва личното си мнение, но то не съвпада с разбирането на милиони българи, които се отнасят с разбиране към руското негодувание спрямо нашето отношение към тяхното саможертвено дело спрямо нашата свобода. Фактически тук не се говори от името на българското гражданско самосъзнание, тук се преобговаря позицията на българската политическа върхушка от близо 30 години насам. Едното обаче не се препокрива с другото, защото докато политиците през всичкото това време се подмазваха на (и изпълняваха указанията) на западните си началници да говорят политкоректно с укор срещу Русия или да омаловажават руската императорска роля и воля за освобождението ни, то огромна част от българското свободно гражданство не беше съгласно с това конюнктурно и угаждащо на антируските сили политическо говорене. Така че тук не е представена гражданска позиция, тук е представена политическа позиция, която никак не е представителна за подронване на бъдещото отношение на редовия българин към Русия, освен ако изключим такива като авторката, която предварително си е решила да не се опита да разбере как се чувства редовият българин и редовия руснак спрямо тия политически словесни злоупотреби с любовта и взаимното уважение между двата народа, при това скрепено с кръв. И още нещо, некоректно е да бъде обвинявана Русия, че не признавала Съединението. Съединението е символ на дипломатическия триумф на английската дипломация над руската победа във войната и Сан-Стефанския мирен договор, то е само сянка на национално-обединителна перспектива пред България, каквато би била една неразпокъсана, Сан-Стефанска България с Мизия, Тракия и Македония в едно. Би било безкрайно глупаво Русия да се радва на един такъв английски триумф, оказал се крах на идеята за национално обединение на българите заради бъдещите недалновидни външнополитически избори и действия... а това, че на Съединението - този английско-имперски триумф по нашето разпокъсване и антируското противопоставяне! - се радваме ние, българите, това е по парадоксален начин колкото исторически релевантно, толкова и глупаво.
Гери на 08.03.2018 в 13:58
Helleborus, дали пък да не поискаме руснаците да си ни върнат азбуката? Взели са я без договор.
Академик Петър Иванов на 08.03.2018 в 14:13
Правителството на България с помощта на Европа тегли България към Ердоганова Турция. Това заяви пред Фрогнюз Светозар Филипов, наследник на екзарх Антим I. Необяснимо, е че това се случва с мощната подкрепа на псевдопатриотите, но „Светата Патриотична Троица” са големи момчета и вероятно знаят срещу какво го правят. За това не съм изненадан от консула в Одрин, че отмени празничната културна програма на 3 март. Определени кръгове в България от известно време се опитват да приобщават Българска Православна Църква към Вселенската Патриаршия. При тези обстоятелства, е нормална реакцията на Патриарх Кирил да иска на Русия да бъде оказано специално внимание. В световен мащаб сме свидетели на преразпределение на сферите на влияние. Предвид географското ни разположение сме интересни. Има едно изказване на Цар Борис III: "Винаги с Германия, никога срещу Русия." Ако това кратко изречение, бъде осъзнато от управляващите, България би имала едно добро бъдеще. Като потомък на екзарх Антим, Филипов посочва факти за Освобождението: Има исторически данни за две срещи на екзарх Антим с Христо Ботев, свързани с подготовката на Априлското въстание. На тези срещи, екзархът дава пари на Ботев за закупуване на оръжие. След зверското потушаване на въстанието, екзарх Антим в писмо описва кланетата на Перущица и Батак. Това писмо е разпространено до всички Европейски посланици в Цариград. Няма данни посланиците и страните им да са се трогнали от съдбата на зверски убитото население. Екземпляр от писмото е изпратен и до руския цар. Прочитайки писмото, Цар Александър се просълзява и написва резолюция "Да се освободи България."

Напиши коментар