Парламентарен цирк ли е промяната в изборното законодателство?

<p>Завихрилият се спор в публичното пространство през миналата седмица относно направено предложение да се санкционират интернет сайтове, блогове и социални мрежи за клевета срещу политик в предизборни кампании, така както това е регламентирано за вестниците, радиата и телевизиите, отприщи поредица от оправдания на членове на комисията. Най-гласовита се оказа председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова. <strong>Но от нейното категорично отричане и оправдание стана ясно, че подобно предложение всъщност има. Това беше потвърдено и от министъра на транспорта Александър Цветков.</strong> Идеята е това, което се отнася за другите медии, да се отнася и за интернет и всички публикации в него, в това число личните мнения под статии, позиции на отделни хора в техните блогове, дори подхвърляния в социалните мрежи.</p> <p>И тук идва въпросът &ndash; <strong>това ли се оказа всъщност най-значимия проблем на изборното ни законодателство (което не означава, че не е проблем за свободата на словото), че се наложи да се захванат точно сега с него? </strong></p> <p>Дали г-жа Фидосова и управляващите, след като обещаха предизборно новите изборни правила да са готови до края на 2009 година, се сетиха, че преди да стигнат до клеветите в интернет, имат да решат куп други наследени през годините изборни проблеми?</p> <p>Защо отново се премълчава темата за изчистване на избирателните списъци, откъдето по оценка на много анализатори и изследователи се генерират доста от мандатите за всяко мнозинство и откъдето ДПС на всеки избор успява да прибавя нови гласове, за да може след това да твърди, че без него управление на държавата не може да се случи?</p> <p>Защо на всеки избор се позволява да се легитимира купуването на гласове чрез всякакви схеми, включително чрез застъпничеството, регулирано законодателно и даващо безкрайни възможности за покупко-продажба на гласове?</p> <p>Защо не се позволява на неправителствени организации да присъстват на броенето на гласовете в секциите, а на местни дерибеи, председатели на секционни комисии, да се забрани да ги гонят и заплашват след края на изборния ден? Именно след заключването на вратата стават всички фалшификации и не регионалните преброителни центрове ще решат този проблем. Всичко може да бъде сложено в урната, преди да отпътува за тези центрове, включително да се подмени и урната.</p> <p>Защо години наред партиите ползваха всякакви канали, за да стигнат до контролирани гласове, които купуваха с парите, дадени от местни феодали или национални олигарси, а после се чудеха как да връщат услугите? И всеки път говореха за прекратяване на тези практики, но имаха предвид монополизирането им, т.е. поставянето им в услуга само на един субект. Прекратяването важеше за другите.</p> <p>Защо позволиха на местните олигарси да си направят собствени партии с цел да прескочат рекета на националните партии?</p> <p>Защо например не се премахне едномандатният национален избирателен район, чрез който се получават най-големите изкривявания при разпределението на мандатите?</p> <p>Какъв е смисълът на многомандатните избирателни райони, след като мандатите не се разпределят в тях според цената на един мандат. Така кандидат на една партия, получил във Варна седем хиляди гласа, се оказва извън парламента, докато друг кандидат от същата партия с две хиляди гласа, получени във Видин, става депутат.</p> <p>Защо не се говори за ново райониране на избирателните райони според концентрацията на населението? Оправдание с нуждата от промяна на много закони за целта не ми изглежда разумно.</p> <p>Защо накрая не се промени изискването за пределна численост на членовете на секционни или районни избирателни комисии, за да може и извънпарламентарни партии да участват в процеса на контролиране на изборите? Досегашната практика дава възможност на кметове по собствена преценка, обикновено силно политизирана, да изключват представители дори на парламентарно представени партии с аргумента, че гласуваната численост на комисията не позволява да бъдат включени представители на определена партия. Има множество подобни детайли, върху които както обикновено никой не дебатира, но които винаги са в основата на възможностите за фалшификации и манипулации.</p> <p><strong>Докато в партиите има нагласи за възползване от тези модели и лоши изборни практики, едва ли ще има и сериозни промени. Но няма да се случат промени и когато от ангажираните граждански организации се отбягват нерешените проблеми, като просто се прескачат, сякаш не съществуват, и се влиза в нова битка, преди да има резултат от предишната. </strong></p> <p>Проблемът с фалшификациите и манипулациите на изборите няма да се реши чрез въвеждането на електронно и интернет гласуване. Електронното, защото се изисква време и средства за оборудването на секциите с подобни апарати. Също така отчитането на гласовете при този тип гласуване, макар да се твърди, че ще става в реално време, може да бъде манипулирано чрез някоя &bdquo;гениална&rdquo; програма.</p> <p>Гласуването през интернет е невъзможно, защото за него се изисква минимална компютърна грамотност от избирателите, което все още е проблем в България. Според данни на Министерството на транспорта над 1 300 000 души нямат достъп до интернет поради липса на доставчици в населените места. Пък и опитът с интернет гласуването в други страни сочи, че процентът на гласувалите е пренебрежимо малък в сравнение с класическите методи &ndash; пуснат в урна плик с бюлетина.</p> <p>Когато говорим и настояваме за въвеждане на интернет гласуване, е добре да знаем, че се съпоставяме със страни, компютризирали и вкарали в интернет голяма част от предлаганите административни и банкови услуги. Добре е да знаем също така, че основният контингент гласуващи в България и определящи в голяма степен резултатите от изборите са не само компютърно неграмотни, но и плашещи се от новите технологии.</p> <p>И друг важен въпрос трябва да бъде поставен по темата за интернет гласуването. Апологетите на този метод изтъкват аргумента, че така ще се даде възможност на стотици хиляди български граждани зад граница да упражнят своето право на глас. Това може да се подложи на дълбоко съмнение, имайки предвид факторите накарали тези хора да напуснат пределите на страната, един от които е именно политическия елит. Българите в чужбина ще започнат да гласуват по-масово не когато се въведе гласуване по интернет, а когато имат избор и бъдат мотивирани от политиците да отидат от избирателните секции.</p> <p>Проблемът с изборното законодателство е, че партии, готови да се откажат от лошите практики по време на избори, рискуват да не прескочат изборната бариера. Проблем е стадният инстинкт, според който, щом другите купуват гласове, трябва да купуваме и ние. Проблем е, че голяма част от българските политици са научили само това от демокрацията и единствената цел на участието им в избори е бързото лично забогатяване с мисълта, че те не са &bdquo;най-големите балъци&rdquo;. Така се появиха политическите модели на положилите пионерското начало Несебър и Созопол, през Банско, Разлог и Петрич, та до срамните Приморско и Царево. Проблем е, че партиите и партийните лидери предават опита си на следващото поколение политици, от които търсят индулгенции за извършените престъпления. Не е проблем наличието или не на електронно и интернет гласуване. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво е добре да бъде направено? </strong></p> <p>Освен изчистването на избирателните списъци и регламентацията при издаването на удостоверения за гласуване на друго място, е добре да се помисли и за прозрачността на процеса на броене на ниво секционни избирателни комисии. Разширяване на упълномощените лица, които могат да присъстват на процеса на броене. Натоварване с допълнителни законови правомощия, като например задължителен подпис върху секционните протоколи.</p> <p>Задължително сканиране на оригиналния протокол и раздаването му на всички присъстващи във формата на файл (намирам това за по-разумно от закупуването на електронни апарати за гласуване).</p> <p>Въвеждане на правило да не се подписват предварително от когото и да било секционните протоколи, преди в тях да бъдат прехвърлени от черновата окончателните данни, като за подобни действия се носи административна отговорност с големи парични санкции.</p> <p>Трябва да се подобри значително процесът на предварително обучение на членовете на секционни комисии, защото огромна част от грешките в протоколите се правят заради тежка некомпетентност. Да се въведе кръстосана проверка на данните от членовете на комисии и от имащите право да присъстват на броенето и право да получат протоколи.</p> <p>Да се даде възможност и на други освен на председателя и секретаря на комисия да придружават изборните книжа до ОИК или РИК.</p> <p>Да се гарантира здравето и сигурността на желаещите да присъстват на броене в други секции, особено в малки населени места, места с преобладаващо ромско население или население от друг етнос. Разбира се, да се номерират бюлетините чрез национален идентификационен код и за всяка община и секция да се знае от кой до кой номер бюлетини са предвидени.</p> <p>Могат да се изброяват още ред други конкретни предложения, които са правени през годините. Защо никой не е пожелал да има контрол върху този процес на ниво секции, е ясно за българските граждани. Същевременно се вкарват в оборот всевъзможни глобални и кардинални решения на изборното законодателство &ndash; изборни кодекси, контрол на финансовите потоци, ограничение за финансиране до определена сума и от определена категория бизнес субекти, интернет и електронно гласуване, клевети и наказания за клеветниците, изборен туризъм, гласуване в чужбина и т.н., проблеми, разбира се, важни, но не и единствени.</p> <p>Всичко казано дотук говори, че <strong>и тази парламентарна комисия няма да реши проблемите на изборното законодателство по същество.</strong> Дори и да има Избирателен кодекс, той ще възпроизведе досегашните лоши практики. Ще остави достатъчно вратички, за да може да продължат фалшификациите и манипулациите, и ще прехвърли проблема на гърба на следващите управляващи, които ще се заемат със същия ентусиазъм с &bdquo;крайно наложителните&rdquo; промени, но ще постигнат същите резултати.<strong> Защото желанието е едно и също &ndash; нищо да не се променя.</strong></p>