Твърде много нашумя миналата седмица случаят с Паоло Кортези, енорийски католически свещеник в Белене. Въпросният е скандално известен още отпреди две години, когато организира военизирано представление, разигравано като „историческа възстановка”, в което деца насочваха оръжия срещу връстниците си. Отсъствието на подобаващ ответ от съответните държавни органи още след онзи случай е нагледен пример за сриващата се българска държавност.

 

Сега Кортези се прочу, след като жителите на Белене въстанаха срещу идеята му да приюти семейство сирийци, а той спря благотворителната дейност в общината и поиска оставката на кмета и общинския съвет, като същевременно наруга злобно президента, патриарха и целокупния български народ. В крайна сметка от Рим си прибраха свещеника недоразумение, който преди това успя да изсъска куп заплахи срещу беленци. Вчера пред Президентството няколко десетки подобни на Кортези крещяха в негова защита. Случаят с католическия свещеник е всъщност ясен; тук ще го ползваме само като повод.

 

Преди точно пет години още на основата на резултатите от преселническата вълна, която заливаше немилостиво Гърция, твърдях, че този процес не само няма да спре от само себе си, но и ще се разраства, като ще обхване и България; нямаше начин да не стане така. В резултат на слабата и зависима от чужди сили българска държавност, в резултат на обезлюдяването на страната и нейното циганизиране и турцизиране, за нас преселниците от Азия и Африка представляват значително по-голяма опасност, отколкото за 11-милионна Гърция, която днес се възстановява, или поне Атина се възстановява, от преселническата треска; кварталите, които бяха обезлюдени и практически изоставени от гръцко население – преди всичко „Метаксургиу”, от площад „Омония” на запад до атинската Централна гара – забележимо се оживяват и там започват ясно различими възстановителни процеси (вж. Свързани текстове).

 

У нас не може да се каже, че преселническото цунами ни е подминало окончателно, въпреки че засега се отърваваме сравнително леко може би защото сме и си оставаме крайно непривлекателни като място за обитаване в очите на преселниците.

 

Какво трябва да правим?! Само две неща. Да не допускаме да ни залее преселническа вълна от какъвто и да е вид. И да приемаме радушно всякакви преселници, ако са склонни да се интегрират, но само образованите и талантливите в някаква област. Това е, нищо повече.

 

Съвременният Благоевград има характерните белези на архитектурното варваризиране. Вляво – общинска сграда, в която по-рано се е помещавало кметството на града, а по-сетне – градският народен съвет; кафенето в приземния етаж си е пристроило тенекиено-найлонови навеси, заемащи, заедно с подобните нему в съседство, към 40 % от площадното пространство в тая част на града; снимка от открити източници. Вдясно – сградата на благоевградския градски народен съвет през 60-те години на миналия век; част от снимка върху пощенска картичка, собственост на автора; вероятно около 1965 1966 г.*

 

Веднага ще трябва да уточним, че варваризирането на Европа може да се класифицира лесно по участниците в него; някъде оварваряването е следствие от протичането на разрушителни обществено-политически процеси – най-общо така е например на повечето места у нас, в Източна, а често и в Южна Европа, където обществено-икономическите промени доведоха до всеобхватна политическа криза. Другаде оварваряването е резултат от нахлуването на преселници – преобладаващо икономически, търсещи по-изгодни условия за преживяване, и само като изключение същински бежанци (вж. по-долу).

Като начало ще ни занимае именно оварваряването, което е в резултат на политически и обществено-икономически процеси. Сега ще е сложно да бъдем обстоятелствени, но няколко кратки примера ще ни съдействат при разглеждането на проблема.

 

Варваризацията на едно общество като цяло има съвсем конкретни признаци; за начало тук ще вземем за пример оварваряването на средата на обитаване, като за улеснение ще я назовем „архитектурна варваризация“. Взимаме този процес за пример, защото е особено видим, даже очеваден; неговите проявления се наблюдават от всички, друг е въпросът колко от тях го виждат.

 

Веднъж (вж. Свързани текстове) тук вече е ставало дума за един много показателен чисто археологически пример за архитектурна варваризация от времето на славянските нашествия на Старопланинския полуостров; ще го припомним кратко: „Когато славяните се заселват южно от Дунав, те често с лекота завземат големи градски центрове като Улпия Ескус или Сердика например.

 

От първоначалните им строежи се улавят археологически – често твърде трудно, полуземлянки, вкопани до зидовете на големите представителни сгради в Улпия Ескус или пък пристроявани във вътрешността на големите жилищни и обществени сгради по улицата, която вози до ротондата „Св. Георги“ в Сердика; очевидно новите заселници не са смятали като удобни за живеене големите каменни сгради на късноантичните градове и продължават, дори и при наличието на почти съвършени за обитаване постройки, да ги приспособяват към собствените си жилищни представи и нужди – глинобитната землянка или полуземлянка остават основни техни жилища още дълго“.

 

Е, точно същото може да се наблюдава на много места у нас днес. Кафенетата по бул. „Витоша“ в София, в стария център на Благоевград, пред хотел „Верея“ в Стара Загора и вероятно на още безброй други места са превзели прилежащите им улици и площади с навеси, изградени от тенекия, плат и найлон, които закриват масивните постройки, които пък от своя страна са изоставени в много случаи. При това в някои случаи – пред хотел „Верея“ например, превземането на уличното пространство е по такъв начин, че пешеходците трябва да се провират между столове, маси и кафепиещи. Получило се е точно същото като при варварските нашествия.

 

Впрочем точно Благоевград – и това особено ме натъжава, понеже е родният ми град, в който е преминало и детството ми – изглежда днес подложен на крайна варваризация поради ужасяващото си управление; по-варваризиран е даже от София.

 

Ако ви се струва, че повечето български примери в тоя текст са злощастно привързани към властването на ГЕРБ и гербаджийството, то трябва да знаете, че това никак не е случайно; оварваряването на България в последните години е пряко свързано с тая най-невежа, най-примитивната, най-арогантна, най-варварска част от българското общество – бих добавил и най-крадливата, но това сега не е по темата.

 

Квартал „Метаксургиу” беше – и в много по-малка степен още е – център на преселническите общности, включително и на българската. В някои части на квартала изоставените сгради, включително и сравнително наскоро построени, преобладават. Изоставени сгради в района на ул. „Марни” – някога твърде известния хотел Sans Rival (вляво) и жилищна сграда с обширен магазин в приземния етаж; Атина, 2012 г.

 

Светът се е побъркал на тема „преселници” и има защо. От десетина години насам сигурните уж устои на привидно уредения ни живот се сгромолясват с кански трясък. И не само в Източна Европа, промените в западната част на континента ни са още по-впечатляващи за обитателите му; да не говорим за отвъд океана след последните президентски избори там.

 

И причината е главно една – започна процес, който мнозина определиха като „Второ велико преселение на народите”, а ние ще озаглавим с исторически по-вярното според нас „Оварваряване на Европа”.

 

Засега остава не съвсем ясно кой и защо отприщи този преселнически бент; обясненията за войните, глада и безпътицата са частични; те отговарят донякъде на въпроса „защо”, но не и на въпроса „кой”. Ще трябва предварително и принудително – защото няма друго смислено обяснение – да се обединим около няколко твърдения. Първото е, че процесът бе запуснат в резултат на пръв поглед необяснимите действия на Запада, и на САЩ на първо място, в съсипването на иначе устойчиви и напълно светски държави – Либия, Ирак, Египет, Сирия, и опити за същото съсипване в Иран, Алжир и Тунис.

 

Сред безбройните обяснения по тези случаи досега не успях да открия нито едно безспорно и всеобхватно; освен може би параноидното разстройство на американските президенти и менталния им статус, но като историк съм принуден да отхвърля последното обяснение – не че личностните характеристики не оказват влияние върху историческите събития, но първо, не съм психиатър и затова не мога да коментирам подобни въпроси, а и е някак подозрително, че трима или четирима от президентите на най-могъщата западна държава имат един и същи психически проблем.

 

Така беше доскоро, до началото на тази година, когато новият американски президент Доналд Тръмп издаде своя указ за преселниците – първоначално с фалстарт през януари, а сега, на 6 март, като указът влиза в сила вдругиден, на 16 март, когато се преустановява за 90 дни възможността гражданите на Иран, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия и Судан да влизат в САЩ.

 

Вчера 130 бивши висши американски политици, сред които и бившите държавни секретари на САЩ (= министри на външните работи в повечето от останалите държави в света) Мадлин Олбрайт (1997-2001) и Джон Кери (2013-2017), са оповестили писмо до американския президент Тръмп с подробна критика и на указа от 6 март, както ни осведоми Newsweek. Писмото обаче е пълно с общи нищо незначещи изрази – „[указът] ... ще отслаби националната сигурност и ще подкопае глобалното лидерство на САЩ”, „ще се отрази негативно на сътрудничеството на САЩ с неговите съюзници” и любимото ми – „[указът] противоречи на идеалите и принципите на американската политика”. В цялата тая словесна мъгла обаче ние виждаме, разбира се, единствено опит да се прикрие истинската същност на защитата на преселничеството.

 

Още през януари всъщност станаха ясни причините за яростното противодействие срещу тоя указ; причините са чисто икономически въпреки забъркването им в порой от словесна мътилка; тук-там изтрещели от изненада и отчаяние поддръжници на преселничеството изпуснаха същинските основания то да се подкрепя, при това яростно. Преселниците от всякакъв вид и навсякъде по света всъщност са най-евтината възможна работна ръка; откъснати от корените си и захвърлени в една чужда, враждебна и сурова действителност, те са готови да работят за всякакво, дори за най-мизерното заплащане. Да, точно това ще да е причината и за арогантното и организирано – именно организирано – нахлуване на преселници към Европа миналата година; работодателите във високоплатената, пренаселена и презадоволена Европа имат въпиюща нужда от евтина работна ръка, особено след като азиатските им филиали – в Китай, Виетнам, Тайван и Южна Корея – отново се оказаха в плен на растящи разходи за работната сила, която и там вече отказва да работи за стотинки.

 

Вярно е, че съвсем не може да се изключи съпричастността на част от поддръжниците на преселничеството към търсещите избавление и стопанска сигурност; вяра на много от тях във взаимопомощта и чисто човешкото съчувствие към страдащите – в най-общ и неутрален вид – често е водеща.

 

_______

* Върху пощенската картичка не е отбелязана годината на издаване, но представеният вляво автобус „Чавдар М65” я датира след началото на производството на тази модификация автобуси през 1962 г. За съжаление, ако се виждаше вратата на автобуса, датировката можеше да бъде по-точна. По най-ранните ми детски спомени жълто-червената телефонна будка вдясно до предната фасада на сградата стоеше там докъм края на 60-те години най-късно.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/prechupeniyat-grybnak-na-sofiya?page=2

(Пречупеният гръбнак на София)

http://glasove.com/categories/komentari/news/neudyrzhimiyat-upadyk-na-nashiya-narod

(Неудържимият упадък на нашия народ)

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/estoj-shte-strelyam-ili-bylgariya-kucheta-ya-yali

(„Естой, ще стрелям” или „България кучета я яли”)

http://glasove.com/komentari/45941-bejanci-li

(Бежанци ли?!)

http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod

(Емигрантската треска може и да няма летален изход)

http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni

(Прокудени)

http://glasove.com/komentari/43669-otnovo-prokudeni

(Отново прокудени)

http://glasove.com/categories/komentari/news/strasti-po-minaloto

(Страсти по миналото)

 

Още от категорията

33 коментар/a

Съгласна на 17.03.2017 в 22:06
Благодаря ти, Мери, ще ми бъде много приятно, ако наистина се срещнем някога. Макар вече да не съм момиче, а по-скоро млада жена :) Наистина не познавам никого от Института за български език, с изключение на една докторантка, която преди доста години идва при мен служебно. Пак доста отдавна и пак служебно попаднах случайно на директора на тоя институт (не си спомням името му) по телефона. Беше много любезен, но не ми направи добро впечатление, защото оправдаваше безконтролното нахлуване на чуждици в българския език. Работата на специалистите в института свързвам преди всичко с епохалното им дело - създаването на Етимологичния речник на българския език (дано скоро го завършат най-сетне), който е настолна книга за мен. Понякога си го чета за разтуха просто така, без да имам нищо общо с езикознанието :)
Tschuntscho на 18.03.2017 в 23:46
Ако има думи като barbarize и barbarization, по-добре е да се използва "варваризация", като процес по връщане във варварско, некултурно съсотяние. нещо, което имало място не само в България, но и в Рим и то не само след нахлуването на Аларих. Достатъчно е да се вземе за пример разграждането на имперските постройки, езическите (на римските божества) храмове и дворците на патрициите, за да се строят жилища, а по-късно - и базилики. Европа плаща колониалния си дълг и процесът има свои стари корени. Колкото и той да изглежда хаотичен, застаряваща Европа има нужда от тази работна ръка. Просто, няма политика, която да решава противоречията, които се натрупват. А ако останат само империалистически държави, като някакъв висш стадий на развитие на модерното общество, при който трябва да се преразпределят ресурси и пазари, то е ясно как се решават противоречията помежду им. За съжаление.
Мери на 19.03.2017 в 18:56
Прав си, Чунчо! Варваризация е безспорна дума.

Напиши коментар