(продължение от 31 март) Ще признаем още в самото начало, че никак не е случайно заглавието ни тая седмица. Все пак щеше да е добре да приключим околоизборната минипоредица тук (вж. [1] [2] [3] в Свързани текстове) с малко повече оптимизъм; няма да ни се получи, нека отсега да си го кажем…

 

 

В опит да придадем оптимистична нотка на тъжните си размисли от последните седмици, заехме от послеслова на покойния проф. Николай Кочев, един от преводачите на Йоан-Екзарховия „Шестоднев” (вж. Успоредици), днешното заглавие; именно чрез „отприщването на българския народен дух” обяснява той появата на Симеоновия Златен век.

 

Макар отдавна да смятаме, че Българският златен век започва далеч преди царуването на Симеон, а и на баща му Борис-Михаил (вж. [5] в Свързани текстове) – същинското му начало трябва вече със сигурност да отместим някъде в самото начало на IХ в. или даже в последните години на VIII в., то поне е напълно сигурно, че единствено възроденият и свободен български народен дух може да бъде негова основа. Единствено мощният полет на свободния народен дух, направляван от мъдри водачи, е в състояние да доведе до тази мощна интелектуална експлозия, която обичайно сме свикнали да наричаме „Златен век” (за произхода на понятието вж. отново [5] в Свързани текстове).

 

И вече трябва да е станало ясно защо няма да ни се получи оптимистичният завършек, който толкова много ни се нравеше. Скорошните избори показаха всъщност, че българският народен дух е смазан, стъпкан, натикан в миша дупка, почти унищожен е; няма видими следи от него…

 

Няма ги и ония предани на народа си негови синове, които като мъдри пастири да ни поведат към извора; няма ги…

 

Плакат с рекламно послание „Трябва да се премени, за да отиде в Париж!”, разположен в близост до НДК, който призовава за събиране на пари от гражданите, за да бъдат реставрирани експонати, включени в изложбата „Епопеята на тракийските царе – археологически открития в България” в Париж; София, 2015

Снимка на автора

        

Може да си помислят някои, че малко попресилвам; я колко много народополезни мероприятия ни се поднасят оттук и оттам.

 

Често можете да забележите дори по улиците видимите белези на различни мероприятия, чиято цел е да се събират пари от гражданите за разни привидно съвсем благородни цели – лечение на деца, реставрация на паметници на културно-историческото ни наследство и какво ли още не; общото между тях е, че всички те са за дейности, които са държавна грижа, но някой вече е окрал парите, предвидени за всичко това, и ето защо се налага да бъдат издоявани лековерните граждани; и такива обичайно се намират.

 

А начините за крадене от нашите общи пари са наистина многобройни – събирането на пари от лековерни за заместването на окраденото е само един от тях. Симонията – продажбата на държавни длъжности (тук непременно и подробно ще се върнем на съвременните форми на симония, важно е), е друг почти неотриваем механизъм за крадене на държавни, сиреч общи, пари; може да си мислите, че няма такова нещо, но ще сгрешите изцяло – значителна част от държавните чиновници се назначават срещу категоричната уговорка да привеждат на началниците си част от начислената им работна заплата. Съществува и симония в класическия смисъл на думата – държавни длъжности, в Министерството на отбраната например, се продават срещу суха пара; чуват се най-различни суми, все големи…

 

Задържането на държавната власт у досегашните управници ни гарантира единствено продължаване и усъвършенстване на досегашните криминални практики за крадене на общите ни пари. А отприщването на народния дух? Отлага се. За неопределено време…

 

* * *

Успоредици

 

Заглавна страница от „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, препис от ХIII в., Държавен исторически музей – Москва

 

„Повечето от рибите се ядат една друга, като по-малката риба служи за храна на по-голямата. И ако се случи една малка риба да изяде друга,[още] по-малка от нея, може да стане така, че да ги глътне някоя риба, която е по-голяма от двете, така че и двете да се окажат в нейния стомах. Не вършим ли и ние хората същото, когато чрез насилие поглъщаме по-слабите? С какво се различава от последната риба [онзи], който поради алчността си поглъща всичко, което е по-слабо от него? Той е ограбил имота на бедняка, ти пък си ограбил него и така [имота и на двамата] си присъединил към своето богатство. Така ти си се превърнал в по-несправедлив от несправедливия и по-ненаситен от ненаситния. Внимавай прочее да не те постигне и тебе такъв край, какъвто и рибата, било то въдица, чийто връх е примамка, било то кош, който те обгръща, било то мрежа. Ние, които често пъти твърде несправедливо сме поглъщали мнозина, и сами няма да избегнем последното наказание. Искам да те посъветвам, когато при едно слабо същество забележиш или разбереш, че съществува голяма злоба, да отбягваш да подражаваш на злото и коварството.”

Из „Шестоднев” на Йоан Екзарх (втора половина на ІХ в.-начало на Х в.)

Превод от старобългарски на Николай Кочев

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/novobylgarskiyat-narod-ili-kak-gerb-pravi-izbori

[1] (Новобългарският народ или как ГЕРБ прави избори)

http://glasove.com/categories/komentari/news/omertata-na-parite-ili-zashto-gerb-ne-mogat-da-bydat-pobedeni-na-izbori

[2] (Омертата на парите, или защо ГЕРБ не могат да бъдат победени на избори)

http://glasove.com/categories/komentari/news/ovarvaryavaneto-na-evropa

[3] (Оварваряването на Европа)

и посочените там други връзки

[4] http://glasove.com/categories/komentari/news/izlojbi-za-smet

(Изложби за смет)

[5] http://www.segabg.com/article.php?id=752992#id_5741148

(Златният век на България започва в началото на ІХ в.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

„Уотъргейт“ днес

„Уотъргейт“ днес

В разгара на дискусията за съдбата на Доналд Тръмп Америка отбеляза 45...

2 коментар/a

Съгласна на 10.04.2017 в 23:48
Отдавна не давам никакви пари за нищо, събирано официално. Едно е да дадеш на съсед в нужда, а съвсем друго на някакви непознати с мъгляви цели.
Георги Георгиев на 11.04.2017 в 16:19
Драги Приятелю, Обидихме се на онзи чех ,изобразил ни като толетна,възмути ни Кристо,а как гласувахме? Децата ни в чужбина не могат д повярват ,че родителите им потънали с нищета са гласували за тези Отцеубийци.

Напиши коментар