Снимка: Министерство на отбраната
Възможно ли е тези проблеми да намерят разрешение с предлагания законопроект?
Според мен той би въздействал само върху последните два, защото предлаганите шест месеца са крайно недостатъчни за създаване на ефективна армия – за това биха били нужни минимум 12 месеца, за да се премине единичната подготовка, подготовката на специалисти и сглобяване на поделенията поне до ниво рота/батарея. Освен това има още твърде много, значителни по трудност въпроси, които на този етап не налагат приемане на законопроекта в този му вид.
Законопроектът би бил ефективен, ако е насочен към задължителна наборна подготовка на резерва, за което предлаганият срок би бил приемлив, като донаборниците могат да се обучават на смени и така напълно да се използва необходимата учебно-материална база. Свиканите под знамената младежи биха преминали подготовката си в съществуващите училища и учебни центрове, след което с тях да се формира резерв, подобен по организация на израелския или швейцарския, но с отчитане на нашата специфика – формите за това са различни. Този вариант означава приемане на смесена система за комплектуване на въоръжените сили с личен състав – професионална за действащата армия и задължителна наборна за подготовка и формиране на необходимия резерв. Средства за това частично биха се набавили от премахване на бутафорното военно обучение на ученици, доброволното обучение на студенти и граждани, от премахване на доброволния резерв - предполагам, че щом е на базата на договор, той е платен. Останалото трябва да го добавим ние, гражданите, защото сигурността на страната се отнася до всички и е жизненоважна за всички.
Предлаганата форма има непосредствено отношение към посочения по-горе трети проблем - приобщаване на младежите към общото дело за запазване суверенитета на Родината и за съпричастност към съдбата й, за патриотичното им възпитание, за придобиване на навици и умения, необходими както в мирно, така и във военно време.
Не би трябвало народните представители така остро и еднозначно да отхвърлят внесения законопроект – те би трябвало да го променят така, че да се разрешат проблемите не само на армията, но и на държавата, защото те са отговорни за цялостното й състояние не само днес, но и в бъдеще. Те трябва да се съобразят със започналото преструктуриране на геополитическото пространство, със създаването на нови и различни по своята същност заплахи и с факта, че сме длъжни сами да се защитим при необходимост - така, както го изисква чл. 3 от Вашингтонския договор. Това обаче без подготовка на активната част от населението не е възможно и при определени обстоятелства, ще доведе до много неоправдани жертви и разрушения, а предприемането на наложителни действия, разбира се, ако има време за това, ще изисква многократно по-големи средства и прилагане на огромни усилия.
Авторът, п-к о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, е зам.-председател на Клуб Ракетни войски и артилерия „Олимпий Панов”.