- Автор: Фредерик Левино, “Поан”
- 10 Sep 2020
- 2939
- 18
Разкопки в пещерата "Бачо Киро" Снимка: Picasa / Tsenka Tsanova, MPI EVA Leipzig
Това, което е вълнуващо в търсенето на произхода на човека, е, че всяко ново откритие може да постави всичко под въпрос. Такъв е случаят с разкопките в пещерата Бачо Киро, направени от екипа на френския палеоантрополог Жан-Жак Юблен от Института по антропология “Макс Планк” в Лайпциг и професор в “Колеж дьо Франс”, за които разказва списание Nature.
Този изследовател е свикнал с впечатляващите открития. Още през 2017 г. той откри в модерен човек на възраст 315 хил. години в Мароко доайена на днешното човечество. Този път ни представя най-стария европеец. Той е на възраст между 45 хиляди и 46 хил. години. Всъщност става дума за пет индивида. Но не си представяйте великолепни черепи и цялостни скелети. Това, което е открил германско-българският екип, се свежда до зъб и десетки мънички фрагменти от кости, които е невъзможно да бъдат идентифицирани визуално. Единствено анализът на митохондриалната ДНК и костни протеини е дал възможност да бъдат приписани на съвременния човек (Homo sapiens).
Да се върнем на дългата история на пещерата “Бачо Киро”. Тя е открита през 1890 г. В началото е отворена за посетители заради природната си красота. През 30-те г. на миналия век английска археоложка разкопава земята, без да намери много убедителни резултати. Четиридесет години по-късно следва полски екип. Той открива фрагмент от човешка челюст и няколко костни останки. “Според инструментите, които ги съпровождат, тези изкопаеми изглежда датират от преходния период, когато съвременните хора са започнали да изместват неандарталците. Това ме накара да отида там. За съжаление, костните фрагменти са били изгубени”, обяснява Жан-Жак Юблен. Но той не се отказва. Решава да започне разкопки заедно с български изследователи. След като получава разрешение, през 2015 г. екипът му започва да работи.
Тогава те правят изключителна находка. Хиляди костни фрагменти, принадлежащи на няколко животински вида, много остриета и други инструменти и дори елементи от накит. Сред всичко това, многобройни фрагменти от човешки кости, който според анализа принадлежат на пет индивида. Юблен и българските му колеги веднага прибягват към най-надеждните методи за датиране. Резултатът: между 45 820 и 43 650 години. И потенциално възможна старинност от 46 940 години.
Това прави смелите обитатели на българската пещера най-старите европейци.
“Това доказва, че модерният човек е пристигнал много по-рано в Европа, отколкото се смяташе досега”, твърди Жан-Жак Юблен.
Мъжете (или жените) от пещерата “Бачо Киро” не продължили обаче завладяването на Европа. Това е известно благодарение на генетиката и анализа на протеини. Европейците от следващите хилядолетия не са техни потомци. Следователно трябва да се смята, че тази човешка група е била само авангард, който не е създал потекло. “Завладяването на Европа е резултат на няколко миграционни вълни. Може да се смята, че групата от “Бачо Киро” се е възползвала от глобалното затопляне, за да мигрира на север, преди да изчезне по време на следващото захлаждане”, обяснява Жан-Жак Юблен. Хипотеза, която се потвърждава от присъствието в пещерата на животински видове, адаптирани към топло и студено. Истинското завладяване на Европа от Хомо сапиенс ще се случи две или три хилядолетия по-късно.
Значението на пещерата “Бачо Киро” не се дължи само на нейната предходност. Тя би могла да сложи окончателно край на няколкогодишния спор между палеоантрополозите. А именно, наистина ли неандарталците са изобретили инструментите, които са използвали? Според Жан-Жак Юблен намерените в българската пещера инструменти доказват, че неандарталците са били само “подражатели”!
Най-добре да му дадем думата: “Дълго време маркерът за пристигането на съвременния човек в средните ширини беше индустрията на ауриняците, датираща от горния палеолит. Тук обаче имаме междинна индустрия между тази на среднокаменната епоха в Африка и индустрията на ауриняците. Индустрия, което вече бе идентифицирана в Ливан и в пустинята Негев. Което означава, че много преди Ауриняците и Шателперониан вече е имало съвременни хора в Европа, способни да произвеждат предмети за украса, идентични на тези, произведени от неандарталците близо 2000 г. по-късно. За мен въпросът е решен: шателперонианската индустрия, използвана от неандарталците, е плод на взаимодействие със съвременните хора”.
Превод от френски: Галя Дачкова
