България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа. Това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ.



 

Нека да илюстрираме икономическата част на темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.

 

Колко злато притежава България?

 

Колкото има в трезорите – около 40 тона – там се движим в топ 50 на света. Геоложките ресурси обаче са нещо различно. На теория ги има, а достоверната им оценка е за около 450 т. злато в проучените находища. На практика, могат да бъдат извлечени и от тях да има полза само след няколко нетривиални стъпки:
а) да бъдат доказани запаси (количества, чиито добив е технологично възможен и икономически ефективен),
б) да се инвестира и да бъдат добити рудите и
в) да бъде извлечен чист метал от тях.

 

Колко злато добива България?

 

Малко – около 7.3 т./г. златен еквивалент през 2015 г. (според Геоложката служба на САЩ) основно под формата на концентрати, а не метал. Да, в Европа се движим на 3-4-то място, но на фона на световния добив от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия сме капка в морето. До 60-те години основен източник е била мина Злата в Трън, а след това рудник Челопеч, като през 80-те години са се добивали около 2 т./г. злато, с които НРБ редовно е покривала дълговете си към СССР.

През 2015 г. около 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват основно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият ръст в последните години се дължи преди всичко на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс.

 

Кой изнася злато от България?

 

Канадците от Дънди, разбира се!? Всъщност не точно. ДПМ Челопеч добива меден и пиритен концентрат с различно златно съдържание, като стойността на медта и златото в тях е горе-долу еднаква (вкл. и доста сребро). Да, навремето те искаха да го преработват на място, но за съжаление активистите и властите смело прогониха тази инвестиция и днес ДПМ Челопеч изнася концентрати през половината свят, за да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места. И така, добавената стойност от производството на метали отлетя завинаги надалеч.

Единственият значим производител на крайни благородни метали в България е КЦМ АД край Пловдив – по около 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски находища и рециклират излязло от употреба електронно оборудване и получават краен метал. Продават ги на този, който дава най-добрата цена, включително на БНБ, и никой няма право да ги обвинява за това.

 

Кой добива най-много и най-ценни метални руди в България?

 

Българските компании Елаците-Мед и Асарел-Медет добиват около 7 пъти повече руда от ДПМ Челопеч, а годишните им приходи са средно с около 100 милиона лева по-високи. Да, техните концентрати съдържат основно мед и малко злато, но какво значение има това – важна е стойността на метала, а не цвета му. Слава Богу, концентратите им се преработват от Аурубис в Пирдоп, тоест и добавената стойност от този процес остава в България.

И благодарение на това, Средногорието днес е „Мека“-та на българската тежка индустрия, като произвежда повече добавена стойност на зает дори от София. Факт!

 

Кой плаща най-високи концесионни такси в България?

 

ДПМ Челопеч е най-големият платец на концесионни такси – през 2015 г. плаща 13.8 милиона лева или 18.5% от всички концесии в страната. Това е малко странно на фона на по-ниските им общи приходи, но е факт. Горубсо-Кърджали и някои други малки играчи също добиват златосъдържащи руди, но в доста по-малки количества. Концесионните такси обаче са само върха на айсберга – през същата година ДПМ Челопеч внася в държавните фондове, под формата на данъци, такси и осигуровки, допълнителни около 50 милиона лева. Като добавим и инвестициите в рудника, заплатите и плащанията към доставчици, бързо установяваме, че в страната остава много повече, отколкото се изнася към акционерите. Да не говорим за инвестицията на зелено в Крумовград!

 

Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди?

 

Защото не знае и не може. През 1994 г. държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 г., е пред ликвидация. Защото държавата не намира пазари за концентрата, нито инвестира в модернизацията му, нито търси нови запаси. Рудникът, а с него и поминъкът на региона, са спасени благодарение на частичната приватизация и последващо концесиониране през 1999 г. Само че тази работа се оказва сложна дори и за частния бизнес и до 2004 г. положението не се подобрява особено. Тогава фалиралата отново мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс.

А големите печалби, за които четем по вестниците, идват след дългогодишен труд и стотици милиони долари инвестиции. И голяма част от тях бива инвестирана веднага обратно в търсене и модернизация, защото добивът функционира успешно само по този начин. Свръхтехнологичната и печеливша мина, която виждаме днес, нямаше да бъде възможна, ако концесионните такси бяха твърде високи и сделката не се беше случила. Точно толкова просто е.

Ако не беше концесиониран, днес от рудник Челопеч щяха да са останали само една запечатана шахта, огромни пропадания на повърхността и старо хвостохранилище, което щеше ежедневно да трови река Тополница и селата наоколо. Като тези на бившите Медет, Елшица, Радка и десетки други, зарязани от държавата в пълна разруха стари мини.

 


Коя компания най-често печели приза „Най-голям корпоративен дарител на годината“ в България?

 

ДПМ Челопеч. Защото към концесионните такси и данъците ежегодно добавя и над 1.3 милиона лева дарения, които в голямата си част също остават в Средногорието. Второто място рядко достига и една трета от тази сума.

 

Коя е единствената община у нас, далеч от София и морето, която има значим прираст на населението в периода 2000-2015 г.?

 

Челопеч. Благодарение на рекордния ръст на доходите и приходите на местната власт, Челопеч се превръща де факто в единствената провинциална община в България, която привлича население. Скоро към нея ще се присъединят и новите златотърсачи Крумовград и Брезник. Погледнете която и да е класация на общините в България и ще видите поне няколко от Средногорието в челните редици. Като се започне от коефициента на финансова устойчивост на общинските бюджети, дела на собствените приходи, приходите от европроекти, преките частни инвестиции, брутната добавена стойност, заетостта и доходите на човек и се стигне до меки индикатори като средния успех от матурите в училище, събитията в културния и спортен календар, достъпа до здравеопазване, комуникации, заведения и финансово обслужване.

 

Кое е най-богатото село в България?

 

Чавдар – домакин на две хвостохранилища – на ДПМ Челопеч и Елаците-Мед. Комбинацията от високи доходи, концесионни такси, дарения, евро-фондове и един честен кмет прави това възможно.

 

Коя е единствената в България частна фирмена профилирана гимназия?

 

ЧПГЧО Челопеч, която вече 18 години дава шанс на децата в региона да получат образование на световно ниво срещу символична такса. Вероятно това им дава възможност да напуснат и компанията по-скоро да губи най-умните си потенциални кадри, но е честно и почтено спрямо тях – те могат да решат сами за себе си.

 

Коя е общината с рекорден ръст на заетостта, доходите и наемите през 2017 г.?

 

Крумовград. Благодарение на старта на изграждането на новата мина на ДПМ. След като в продължение на 12 години местната власт, медии и активисти се надпреварваха да плюят по проекта, днес тонът е диаметрално противоположен, местните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за 230 работни места вече има 1700 кандидати само от общината. Идентичен процес ще се случи, когато започне изграждането и на мината в Брезник, където инвеститор е Асарел-Медет. Най-късно в този момент ще се пробудят и жителите на съседната община Трън, които си самоналожиха икономическо ембарго с референдума срещу златодобива от това лято. Въпрос на време е да се осъзнаят – все пак и Крумовград мина по подобен път.

 

Коя е единствената индустрия, която няма как да избяга от мястото си?

 

Добивната. Защото за разлика от всеки друг бизнес, минният е неразривно свързан с мястото, на което се случва добивът. Това е огромната разлика между него и бумът на кол-центрове и заводи за сглобяване на елементарни продукти. Последните могат да се изнесат за нула време, ако компанията реши, че заплатите тук са й твърде високи. А това ще се случи рано или късно – все пак имаме амбиция за висок жизнен стандарт.

 

Какво въздействие има рудодобивът върху местния бизнес?

 

Освен пряката заетост, тази индустрия има огромен непряк ефект – осигурява съществуването на множество малки фирми-доставчици. Става въпрос за поне 3-4 пъти повече работни места в няколко основни направления: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация; производство, монтаж и поддръжка на специализирано електротехническо, минно и металургично оборудване; ремонт и инженерингови услуги; производство и доставка на специфични суровини и материали. Изискванията за качество на модерните минни компании са важен стимул за технологично и организационно развитие на доставчиците. Част от тях успяват да излязат от ограничения местен пазар и да търсят реализация в други предприятия, включително в чужбина. Градчетата в Средногорието са изпълнени с подобни малки фирми, чиито истории на успеха не достигат до сутрешните ТВ блокове.

 

И все пак не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България?

 

Не. Всъщност е точно обратното. В края на 90-те години добивната индустрия е в упадък и България разполага с много малко доказани запаси и практически само един едва оцеляващ рудник. След концесионирането на мините, започват сериозни инвестиции не само в технологиите за добив, но и в търсене и проучване. В резултат, днес страната разполага с няколко доста значими находища – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и доста други – с доказани запаси (не просто предполагаем ресурс), които многократно надвишават тези отпреди две десетилетия. Звучи парадоксално, но е факт – колкото повече се развива добивът, толкова повече растат запасите.

На теория рудник Челопеч трябва да бъде изчерпан през 2029 г. На практика, той никога в 60-годишната си история не е имал запаси за повече от 15-20 г. напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още.

На фона на горните факти става пределно ясно, че концесионните плащания практически нямат значение.

 

Препечатваме материала от dir.bg: http://m.dir.bg/dnes/news/26812555/

 

 

 

Още от категорията

20 коментар/a

Къде на 25.01.2018 в 14:19
са еколозите. Защо не стачкуват да върнат златото на България. Защо не стачкуват за това, че добиването на злато е екологична катастрофа. Аааа забравих не са се сели да ги спонсорират.
Муйо на 25.01.2018 в 16:45
Поръчкова статия. Българската държава не знаела и не можела да добива злато, но пък "инвеститорите" знаят и могат! В българските златни находища рудата е бедна (под два грама на тон) и при социализма извличането на метала беше икономически неизгодно. Как така изведнъж стана икономически изгодно? Ами много просто - при концентрация на рудата "инвеститорите" използват арсен, който в слаба концентрация се нарича мишеморка. А защо гадните кумуняги не използваха арсен? Ами защото е чиста отрова и има свойството да се натрупва в организма. Няма противоотрова. Някъде в текста на статията да срещнахте думичката "арсен"? Не, нали? А защо "инвеститорите" возят концентрата за претопяване до "Намибия, Китай и други места", вместо да си го преработват в Канада? Ами защото съдържа арсен, а в Канада замърсяване на вода или земя с арсен ще им излезе по-скъпо, отколкото е добитото злато. Чиста колониална експлоатация, която ни се поднася като благодеяние. ПП - има един още по-лесен (и по-отровен) способ за извличане на златото - със живак. Хич няма да се учудя, ако някой "инвеститор" почне да го използва.
Голдман на 25.01.2018 в 16:55
Кой,кой,кой..........и няма разумни аргументи и отговори. Златотода го ринеш с лопатата, а сме най-бедната д-ва поне в Европа.Дънди знае- практикувал е в канада,Аляска,Австралия и Н.Зеландия, но за разлика от тях сега т.н. българска д-ва и плащат за рудата,/ на п-ще бургас дали не си изсипват по някой чувал за промиване/ а не за добитото злато,което няма как да се установи от Намибия и др.екзотични страни. ще излезе че приходите в бюджета на Нам от злато са в пъти по-големи отколкото в България, там едва ли "намибийци" знаят какво става,все още са в т.н. 3ти свят където сме и ние сега. реалният бизнес сигурно се върти от британци,южноафриканци и германци. А Сидер войвода много му знаеха устата за Дънди преди година ,сега може да са му дали някое кюлче да забрави за темата.
Ехо на 25.01.2018 в 17:43
Абе, щом е толкова хубаво, я да дадем България на концесия, например на Северна Корея .....! Поне няма да се будалкаме, че сме в демокрация, което при нашия хал не е малко!
observer на 25.01.2018 в 20:23
Поръчкова е статията, прилича на текста на рекламна брошура.
MrBean на 25.01.2018 в 23:00
че коя концесия в Бг. не е измама и грабеж?
Айде, айде! на 26.01.2018 в 00:55
Статия за наивници. Полезните изкопаеми са невъзстановими суровини. Веднъж извадени от земните недра те вече никога няма да присъстват там. Гората която я изсече ДПС може отново да се залеси но в изтърбушените мини никога повече няма да има мед, сребро, злато, манган, волфрам.... Без собствена далновидна политика относно полезните изкопаеми всяка държава би загубила. Това е като някой да чука половинката на авторът на тази статия и да му обяснява как той върши тази работа по-добре от него но така ще се заздравят семейните връзки между съпрузите.
До първия коментирал "къде" на 26.01.2018 в 03:28
Ако малко поне си бяхте напънали мозъка щяхте да си припомните или поне щяхте да потърсите в нета за дългогодишните битки на природозащитниците именно срещу добивните компании ползващи отрови при добива на цени метали, включително прословутата Дънди Прешъс. Дори в статията се споменава, че благодарение на тях са предотвратени на няколко места преработката с арсени на концентрирана руда в метал. Но БАЙ ГАНьО предпочита да е писател, а не читател. Бай Ганьо предпочита да играе роля на обиден питащ, на публичен прокурор, да поплювка, удобно изтегнал се диван чепраз, отколкото сам да свърши нещо. Та къде били еколозите? Ама където трябва. И има резултат. А къде беше ти другарю Ганьо? Ами пак в любимата ти поза - диван чепраз, на топло, пред монитора, раздаващ въпроси и назидаващ.
Корумпист на 26.01.2018 в 03:59
Всичко хубаво ама, България изнася ценни метали и концентрати за няколко милиарда, пък концесионната такса няколко милиона....
Леле... на 26.01.2018 в 09:35
Не стреляйте по драскача, той толкова си може,завалията!
" Гората която я изсече ДПС може отново да се залеси..." на 26.01.2018 в 09:39
Твърдението е спорно, защото там където гората си отива, идва ерозията!
Без имена на 26.01.2018 в 10:40
След "кой", "коя", "какво" да попитаме и "Къде". Та къде се откри най-модерната за Южна България онкологична болница?
До без имена на 26.01.2018 в 13:27
Вчера в коментар под въпросната статия, попитах същото. Попитах и каква е статистиката на белодробните и онкологични заболявания в споменатите райони, каква е продължителността на живота на работещите в рудниците и хвостохранилищата, и ако се пенсионират, колко дълго и в добро здраве си ползват пенсията. За мен статията начертава на картата на България местата, които никога не бих посетил като турист, за съжаление, защото много от тях са на приказни локации. За съжаление, погребани под пластове прах и шлаки:(
Васил Здравков на 26.01.2018 в 15:40
Тук са се изказали твърде много неграмотни по темата хора. А аз съм работил 22 г. в бранша. Никакъв арсен не се използва при извличането на злато. Използват се най-вече цианиди. Златно-медният концентрат, добиван в Челопеч съдържа около 4 % арсен, което бе причина Юнион Миниер, които първо приватизираха МДК Пирдоп да спрат изкупуването му. Тогава миньорите направиха стачка заедно със семействата си под земята. Марк Рич им даде 1.5 млн. долара, за да се разплатят и да възобновят производството. След това министър Божков, известен като 10 % /да гори вечно в ада/ хариза Челопеч на някакви измекяри Наван, Ирландия. Те гепиха парите и фалираха. Тогава дойдоха Дънди. Управляваното 2 мандата от ДПС минидстерство на екологията ги рекетира около 2 г. да раздадат под масата пари за да им разрешат изграждане на миниятюрен металургичен завод за добив на злато, мед и сребро. Дънди им казаха да го духат и купиха завода Онгополо в Намибия, където съм бил за 1 седмица. Там ръководството е само от местни германци и казват на екологията също да го духа. Арсенът си излита през комина. Затова мога да кажа на всички управляващи след 1990 г. да го духат.
Венелин Велев на 27.01.2018 в 08:55
На шумния анти-добивен фон, създаван от зелените радикали в студията и другте медии, публикацията на Рашев е бяла лястовица. Рядкост са и смислените реплики на хората от бранша. , като тази тук на В. Здравков. Съвършено невежи протестъри от Добруджа спират сондирането за нефт и газ, забравяйки, че пият вода благодарение на водочерпещите сондажи в региона. Инъче трябва да пият като добичета от Дунава. За сжаление, гилдиите на геолозите, геофизиците и инженерите са мълчаливи наблюдатели на този панаир на емоционални туземци, недоволни от живота си и протестиращи срещу тези, които не могат да ги дисциплинират. ДОБИВНИТЕ КОМПАНИИ НЕ СИ РЕКРУТИРАТ БОДИГАРДОВЕ. Народ, кйто не се ползва от природните си ресурси не може да се ре-индустриализира, периферията ще се обезлюдява и страната ще стане резерват за развъждане на дивеч и събирачи на гъби.

Напиши коментар