Обама изнемогва в ръждивите доспехи на „студен воин“, самодържецът Путин тласка Европа наляво

Обама изнемогва в ръждивите доспехи на „студен воин“, самодържецът Путин тласка Европа наляво
Валентин Хаджийски
<p><strong>Не е честно! Сега трябваше да е &bdquo;бялата пролет&ldquo; на американската прогресивна левица. Здравната реформа, с всичките си консервативни недъзи и въпреки републиканския вой, все пак не се провали &ndash; почти стигна прогнозирания брой записвания. Милиони американци гласуват с краката си за &bdquo;Обамакеър&ldquo;, познати иронични млади хора пускат радостни &bdquo;статуси&ldquo; във Фейсбук &ndash; &bdquo;хей, за пръв път истинска здравна застраховка!&ldquo;.&nbsp;</strong></p> <p>Задвижва се въпросът за повишаването на минималната заплата, напредват банковата, данъчната и имиграционната реформа, реиндустриализацията и &ndash; макар и слабовато &ndash; и растежът на заетостта, контролът над оръжията; дефицитът осезаемо спада, публичният дълг не предизвиква вече гръмки заглавия. Настъпват реални промени в интерес на мнозинството и сериозно засягащи олигархията, обръщат се десетилетни разрушителни тенденции.&nbsp;</p> <p>Икономическите, демографски, социални и културни процеси в Америка &ndash; от неравенството в доходите и промяната на етническия състав на населението до новата урбанизация и социалните медии, изместват тежестта на американската политика вляво. Още при следващото поколение и досегашната непристъпна крепост на десницата &ndash; Тексас, ще падне по демографски причини. Бъдещето на прогресивните промени изглежда сигурно.&nbsp;</p> <p>Но вместо да се радвам като демократ и прогресист, в последните седмици взех да трия с досада имейлите от името на Обама и Демократическата партия, с които час по час ми искат подкрепа за разни каузи и малки дарения. Нещо немислимо &ndash; почнах да слушам със симпатия доскоро неглижирани от мене десни политици и мислители като либертарианеца Рон Пол и републиканеца Дейна Рорабейкър, консерваторите Пат Бюкенън и Робърт Каплан.&nbsp;</p> <p>Измръзнахме тая зима &ndash; и от сибирския студ с минусови температури до самия край на март, и особено откак Обама отвори фризера и пусна заскрежените таласъми на студената война.&nbsp;</p> <p><strong>Да бъдеш Обама &ndash; и да станеш &bdquo;студен воин&ldquo;!&nbsp;</strong></p> <p>Като &bdquo;да бъдеш Бонапарт &ndash; и да станеш крал&ldquo;. А беше истинска рок звезда като кандидат-президент, кампанията му бе изключително събитие и в Америка, и в Европа. Черно момче, дете на самотна майка, отгледано от баба и дядо; сенатор, гласувал принципно срещу иракската война, той донесе небивала дотогава надежда на онеправданите, разшири географията на демокрацията и до най-забутаните й кътчета. Десетки милиони хора, дотогава изключени от политиката, повярваха, че &bdquo;могат&ldquo;. Няма да забравя радостта по улиците на Манхатън в деня след победата, възхвалите към Джийзъс на черните лелки в метрото, сдържащите усмивката си солидни господа, също покорени от feel good настроение (да се чувстваш добър).&nbsp;</p> <p>За българоамериканците с прогресивни възгледи, които обичаме Америка, познаваме я отвътре с доброто и с лошото, радваме се на напредъка й към повече справедливост и човещина, последните седмици бяха голяма болка.&nbsp;</p> <p>На българските русофили, които си &bdquo;знаят&ldquo;, че Америка е империя на злото, жертва на &bdquo;еврейски&ldquo; заговор и пр., им е лесно &ndash; всичко им е ясно, чувстват се отмъстени за всичките си беди. Странно, че и най-интелигентните руски коментатори патриоти също нехаят за Америка, каквато е в действителност, макар че там живеят и стотици хиляди нови руски имигранти. Нито един не каза ни една дума относно това по-горе. Но то и сам Обама не може да разреши&nbsp;конфликта между прогресивния дневен ред у дома, за който недоброжелателите му го титулуват социалист и комунист, и натрапения му архаичен, &bdquo;викториански&ldquo; имперски дневен ред по украинската криза натрапен му реално не от американските корпорации (които, разбира се, му натрапват много други вредни неща, и то повече във фармацевтиката, горивата и селското стопанство, отколкото в оръжейната промишленост &ndash; но не и точно това), нито от военните и разузнаването, а от неоконсервативната външнополитическа бюрокрация с помощта на медиите.</p> <p>Този конфликт яде отвътре, разболява тоя иначе интелигентен, компетентен и нециничен политик, вярващ във важността на моралната правота, но центрист и човек на компромиса &ndash; състоянието на познавателен и морален дискомфорт, некомпетентност, неискреност, преигран радикализъм, извиване на ръце и стремеж към конфронтация не може да не му е мъчително. Точно когато най не трябваше,&nbsp;</p> <p><strong>Обама и неговата Америка претърпяха срамно поражение &ndash; дипломатическо, военно, интелектуално и морално.&nbsp;</strong></p> <p>Това е голяма спънка за прогресивните реформи у дома, които през втория мандат и при разделения Конгрес трябва да стават в голяма степен посредством изпълнителни актове на президента, за които е нужна цялата компетентност, съсредоточеност и решителност, на които е способен.&nbsp;</p> <p>А и целият авторитет, с който може да ползва. Въпреки, общо взето, оруеловската обработка на мейнстрийм медиите, 46% от американците в допитването на CBS от 25 март не одобряват действията на Обама по кризата &ndash; срещу 38%, които ги одобряват; 43% смятат, че образът на САЩ е пострадал, а 32% &ndash; че се е подобрил. В 2009 г. 60% поддържаха, че се е подобрил; това беше и основният аргумент на демократа в предизборните му дебати с Маккейн. Рейтингът на Обама е трагично нисък въпреки успехите на прогресивните му реформи.&nbsp;</p> <p><strong>Като жив свидетел и без малко жертва на 11 септември, не мога да забравя&nbsp;горещата симпатия на почти цял свят към Ню Йорк и Америка,&nbsp;</strong></p> <p>избликнала в дните след катастрофата, когато &bdquo;Льо Монд&ldquo; излезе със заглавие &bdquo;Всички сме американци&ldquo; и Евгений Дайнов написа хубавата статия за интелектуалците и доматопроизводителите. Трябваше изключителното умение на Буш II и неоконсерваторите да накарат за броени години света да почне да проклина САЩ. Убедителната победа на Обама, стохилядните възторжени тълпи по митингите му в Европа, дадената му в аванс Нобелова награда за мир, а и Нобеловата награда за икономика на Пол Кругман и признанието за него като &bdquo;най-влиятелния европейски мислител вляво от центъра&ldquo; свидетелстваха за раждането на една съвсем нова Америка.&nbsp;</p> <p>Не, сега не е Берлин от 2008 г. В момента, в който отношенията на Вашингтон с Европа бяха паднали на най-ниската си точка със скандалите с подслушванията, Обама трябваше да предприеме европейска обиколка на унижението. Особено жалко бе посещението му при папата, другия известен критик на икономическото неравенство и любимец на световната левица, който му подари копие от апостолското си увещание &bdquo;Радостта от евангелието&ldquo;, а президентът каза, че щял да го препрочита в Овалния кабинет в минути на фрустрация.</p> <p>Такива минути сега ще има много &ndash; обиколката му в Европа бе в служба на една остаряла и банкрутирала силова политика в интерес на западната олигархия, против интереса и на Източна Европа, и на мнозинството европейци &ndash; запомниха се римските плакати &bdquo;Обама &ndash; нежелан гост&ldquo;. &nbsp;</p> <p><strong>Все пак имаше и позитивни моменти &ndash; в речта си&nbsp;в Брюксел Обама призна факта, че Крим е руски и че Украйна няма никога да влезе в НАТО,&nbsp;</strong></p> <p>а по-късно в отговорите си на въпросите каза същото и за Грузия. Призна, че САЩ не могат да направят нищо на Русия във военно отношение и не особено много &ndash; в икономическо. Каза, че не иска нова студена война. Правилно отбеляза, че&nbsp;</p> <p>Русия не е СССР, че е част от световната икономика, не носи алтернативна идеология, нито се бори за световно господство, а е &bdquo;регионална сила&ldquo;.&nbsp;</p> <p>Пропусна обаче да признае, че Русия вече е военнополитически балансьор на САЩ &ndash; реален на територията на &bdquo;виртуалната Русия&ldquo;, потенциален &ndash; в регионите, в които Москва може да проектира ефективно военно присъствие &ndash; Източна Европа, Средиземноморието, Близкия изток, Средна Азия, Арктика, северозападната част на Тихия океан &ndash; и в орбита около Земята. Русия е вече и важен фактор в световния информационен обмен. Това означава ни повече, ни по-малко&nbsp;</p> <p><strong>край на едностранната американска силова политика поне в тези региони и преминаване по необходимост към нова, реалистична политика &ndash;&nbsp;</strong></p> <p>нещо, което горещо се желае и от мнозинството американски либерали, и от мнозинството консерватори, и от либертарианците, и от мнозинството американци. Не спомена също, че и в Г-20, дори в Г-7 и отвъд тях дързостта на Путин да се опълчи безнаказано на САЩ ще &bdquo;прати сигнал&ldquo; и на други амбициозни лидери, преследващи интересите на страните си. В случая с Украйна (без Крим) реалистичната политика ще предполага намиране на решение от Русия и САЩ &ndash; принципала на новото украинско правителство, за федерализацията на страната и за спасяването на икономиката й. Изобщо партньорството на САЩ и Русия, дори повече от това на САЩ и ЕС, ми изглежда най-съществено в бъдеще за стабилността в цялата евразийска земна маса и в Средиземноморието.&nbsp;</p> <p>Новата реалистична политика на САЩ ще изисква истинска компетентност в международните дела, каквато, за съжаление, засега почти напълно липсва у неоконсервативните съветници на Обама. Удивително е как с помощта на толкова хиляди експерти от Държавния департамент и от 13-те разузнавателни централи с бюджети от стотици милиарди и с всичкото им подслушване и космическо наблюдение Белият дом се оказа в пълно неведение за характера на украинската криза и за контрапродуктивните действия на собствената си дипломация и разузнаване там.&nbsp;</p> <p>Приятно изключение в монотонното жужене на мейнстрийм медиите в САЩ за украинската криза бе статията на Робърт Каплан &bdquo;Старият световен ред&rdquo; в сп. &bdquo;Тайм&ldquo;. Той оценява правилно&nbsp;</p> <p><strong>ролята на географията за политиката и в XXI век,&nbsp;</strong></p> <p>но греши, че на Запад тя е &bdquo;надживяна&ldquo; &ndash; така е само доколкото няма териториални спорове, но ето случаите с Коморските и Фолклендските (Малвинските) острови. Пат Бюкенън пък сравни пуча в Киев с подобен в Мексико, организиран от Китай, който събаря проамериканско правителство и го заменя с прокитайско. Но за Русия Севастопол е като Сан Диего (или Пърл Харбър) за САЩ; Калифорния сега е над 50% малцинствена. Обама не може да не разбира това.&nbsp;</p> <p>Като прогресивен демократ, когото все още сравняват с Франклин Рузвелт, той разбира, че както във вътрешната политика президентът може да прави прогресивни реформи против интереса на елитите само с помощта на активното обществено мнение, на широко народно движение, което го тласка напред, така и&nbsp;</p> <p><strong>във външната политика задачата е сходна &ndash; да върне уважението на света към САЩ, да хване във ветрилата си вятъра на световното обществено мнение,&nbsp;</strong></p> <p>а не да се бори с него. Трябваше например в борбата с тероризма да ликвидира първоизточника на раздразнението в ислямския свят &ndash; военното присъствие на САЩ на Арабския полуостров, но от друга страна, трябваше седем пъти да премери, преди да отреже през драматичните дни на &bdquo;арабската пролет&ldquo;. Но не направи нито едното, нито другото.&nbsp;</p> <p>Трябваше да продължи доброто си сътрудничество с Русия срещу ислямския тероризъм и да го задълбочи до полицейско равнище, да признае валидността на интересите й, които по никакъв начин не нарушават интересите на САЩ, и да не я конфронтира. Реализмът изискваше добри отношения с Русия и заради сътрудничеството им по Иран и Афганистан, и за да не се тласне Москва към антиамерикански военен съюз с Китай и Индия. Всичко това не бе направено.</p> <p>Изолацията на Русия от Г-7 е имагинерна &ndash; ето че Обама и Путин, разбира се, продължават да си говорят активно, едва ли ще спрат контактите и с другите западни лидери. Светът е малък. Но&nbsp;</p> <p><strong>изолацията е и много контрапродуктивна за САЩ,&nbsp;</strong></p> <p>защото тя щеше да е най-добрият форум за неформални дискусии на върха за Украйна. &bdquo;Изключването&ldquo; на Русия от Г-20 пък е технически невъзможно. В Общото събрание на ООН голяма част от подкрепилите резолюцията на Украйна и САЩ не са в час или са с особено мнение, а почти половината страни не я подкрепят, сред които Израел &ndash; страна, напълно зависима от САЩ.&nbsp;</p> <p>Причините са много &ndash; силното руско-израелско лоби, което изглежда единодушно на страната на Путин, бандеровското присъствие във властта в Киев, доброто познаване на украинските реалности от израелските елити, много от които произхождат от руската &bdquo;черта оседлости&ldquo; (зоната, разрешена за живеене на евреи в западните руски губернии след поделбите на Полша), реализмът на израелската външна политика и правилното й разбиране на геополитическите фактори, а и личната неприязън на Нетаняху към Обама и симпатията му към решителността на Путин.</p> <p><strong>Реалистичната политика изисква отказ от имагинерните волунтаристки проекти,&nbsp;</strong></p> <p>които изразяват само собствените желания и фрустрации. Такъв проект беше и фантастичният газопровод &bdquo;Набуко&ldquo;, такива са и сегашните намерения за замяна на руските въглеводороди в Европа с американски внос на втечнен шистов газ. САЩ няма нито производствен капацитет, нито техническа готовност, нито финансов интерес да направи това. Русия, от своя страна, започва с френска помощ да разработва собствени шистови залежи на нефт и газ на Урал &ndash; най-големите в света.&nbsp;</p> <p>И посещението на Обама в Саудитска Арабия, според някои с цел да ги убеди да увеличат рязко износа на нефт, за да разорят Путин, е от жанра на политическата фантастика.&nbsp;</p> <p>Цените на нефта според всички прогнози на СБ и големите световни банки за близкото десетилетие ще растат или няма чувствително да намаляват &ndash; поради фундаментални икономически причини,&nbsp;</p> <p><strong>които не могат да бъдат променени с много и за дълго посредством спекулация.&nbsp;</strong></p> <p>От друга страна, и искам левите читатели да се постараят да го запомнят най-сетне, и желанието на някои политици и теоретици в Русия, както и сред световната и българска левица, икономиката на САЩ да бъде обезсилена, като доларът бъде лишен от ролята си на най-популярна резервна валута &ndash; било чрез търговия на въглеводороди в други валути или друго &ndash; е фантастично.&nbsp;</p> <p>Позицията на долара, който в момента покрива около 60% от международните валутни резерви, засега отговаря на икономическите реалности &ndash;&nbsp;</p> <p>на размера на световните икономики, особеностите на другите валути, играещи или претендиращи за подобна роля, растящите потребности на страните от валутни резерви, които през последното десетилетие са нараснали четири пъти.&nbsp;</p> <p>Оценяването на нефта и газа в долари или в други валути или бартерът им няма никакво отношение към позицията на долара като международна резервна валута. Икономиката на САЩ има известна финансова полза (сеньораж и ниски лихви у дома) от това положение на долара, но тази полза се оценява от Пол Кругман на 0,15% от БВП годишно. Американският публичен външен дълг, както знаем, е стабилен и доста по-нисък от този в редица развити западни страни и Япония, а &bdquo;печатането на пари&ldquo; (quantitative easing) от Фед при криза на търсенето и капан на ликвидността реално не води до инфлация &ndash; от 2008 г. паричната маса е увеличена над седем пъти, но инфлацията остава под желания минимум. А в еврозоната, както и в България, кризата на търсенето води до низходяща дефлационна спирала и политиката на остеритет я задълбочава.&nbsp;</p> <p>Така че българските леви русофили на практика атакуват прогресивните кейнсиански икономически мерки в САЩ, които засягат и интересите на финансовата олигархия и съответно се оспорват ожесточено от десните политици и пропагандисти. Не е чудно, защото&nbsp;</p> <p><strong>българските леви, както мнозинството българи, макар библейски бедни по западните стандарти, имат неизкоренимо дясно мислене на тежки чорбаджии</strong></p> <p>хора с големи спестявания, които се страхуват много повече от инфлация, отколкото от безработица. Но всъщност митът за &bdquo;твърдата валута&ldquo;, за новия &bdquo;златен стандарт&ldquo;, митът на богатите, залегна в основата на еврото и сега е причина за икономическите страдания на стотици милиони европейци, сред които и българите.&nbsp;</p> <p>Трябваше също след провала на опита на Буш II за силова демократизация на Ирак САЩ да се откаже от &bdquo;износа на демокрация&ldquo;. Не само от опитите за насилствено сваляне на законни правителства с уличен натиск, но и от разходите за &bdquo;гражданското общество&ldquo;, всъщност за отглеждане на непопулярна у дома си проамериканска пета колона.&nbsp;</p> <p><strong>Можеше обаче деликатно да убеди МВФ, СБ и ЕС след 2009 г. да завият наляво &ndash; като самата Америка у дома си &ndash;</strong></p> <p>например ЕС да създаде истинска централна банка, заемател от последна инстанция, да стимулира заетостта и търсенето, да не се отказва от социалната държава, да не жертва хората заради печалбите на банките. Можеше дори да се обърне и към европейците през главата на Брюксел, но не го направи. Можеше да &bdquo;посъветва&ldquo; и МВФ да се откаже от явно катастрофалните си за страните жертви изисквания за остеритет, но не го направи достатъчно чуваемо.&nbsp;</p> <p>Колко привлекателна за света би била такава американска &bdquo;слабост&ldquo;, която всъщност е израз на реализъм и вътрешна сила. Биха се премахнали основните причини за антиамериканизма по света, с което би нараснала значително глобалната сигурност. &bdquo;Меката сила&ldquo; на САЩ не би пострадала от това, напротив &ndash; американските постижения в науката, висшето образование, технологиите, културата, управлението на фирмите, икономиката и обществото, американските моди, потребителски (и аскетични) идеали, вкусове и начини на живот щяха да са също толкова влиятелни, но освободени от негативизма на останалия свят към американската груба сила и наглост.&nbsp;</p> <p><strong>САЩ, разбира се, засега ще си останат водещата сила,&nbsp;</strong></p> <p>без да могат вече да господстват с физическа мощ по цял свят, а и реално никога не са могли, освен над сравнително слаби и хаотични страни. Това положение съответства на икономическите и политически реалности. &bdquo;Имперските&ldquo; функции на Америка в бъдеще ще се поддържат пестеливо и умно &ndash; гарантиране свободата на съобщенията, поддържане на &bdquo;имперския култ&ldquo; (потребителски и политически), задаване на модите...</p> <p>Авторите, които пишат, че САЩ вече не са световен лидер и заемали еди-кое си място (като в здравеопазването по класацията на СЗО &ndash; 37-о място &ndash; това е вярно), винаги забравят да кажат кой, ако не САЩ, е световен лидер. Ясно е, че в обозримо бъдеще не се вижда друг кандидат. ЕС, както видяхме, не е способен на смислена координирана военнополитическа дейност &ndash; брюкселската бюрокрация не разбира света на реалната политика, а живее в свой измислен технократски евросвят, в който политиката в традиционното разбиране е суспендирана.&nbsp;</p> <p><strong>В 50-те-60-те години СССР, в 70-те-80-те &ndash; Япония, в последното десетилетие &ndash; и Китай, се бяха засилили &bdquo;догнать и перегнать Америку&ldquo;&nbsp;</strong></p> <p>(да догонят и изпреварят Америка, по израза на съветския лидер Н. Хрушчов), но и в трите случая догонването не се състоя. Разбира се, един ден ще има сигурно нов световен лидер и тогава неговата масова култура ще бъде имитирана по целия свят, както американската днес.&nbsp;</p> <p>Много грешат обаче и онези, които като Маккейн наричат Русия &bdquo;бензиностанция с ракети&ldquo;. Това мнение бе изразено от Томас Фридман в &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; на 25 март и заслужава внимание, защото авторът освен колумнист е и глобалист милиардер, изразяващ интересите на световната финансова олигархия. Той смята, че силата на Русия била временно явление и се дължала само на високата цена на въглеводородите. Но&nbsp;</p> <p><strong>Русия е била велика сила и преди нефта и газа, ще бъде и след тях.&nbsp;</strong></p> <p>Видяхме, че за нея няма по-добро средство за мобилизация от външната заплаха и предполагам, че тази възможност за положителни промени в руската икономика няма да бъде пропусната. Ясно е вече, че Митническият съюз ще включи всички страни от &bdquo;виртуалната Русия&ldquo;, че ЕС и НАТО са стигнали границата на териториалния си растеж и че между ЕС и Митническия съюз ще има тесни връзки, в които България може да играе централна роля.&nbsp;</p> <p>Борис Акунин &ndash; писателят, който напоследък написа най-интересните съвременни романи за руската история, включително за Крим и Севастопол, предложи във Фейсбук политически анализ на съединението на Русия и Крим, който обаче противоречи на художествената истина в романите му.</p> <p>Акунин просто е отчаян, че врагът му Путин според него си е осигурил пожизнена власт &ndash; при това писателят допуска насилствена загуба на властта и живота на президента &ndash; и наистина Русия трябва да включи мирното и законосъобразно предаване на властта като най-важен елемент в модернизацията си. По другите критики на Акунин &ndash; видяхме, че САЩ не могат да причинят голяма икономическа вреда на Русия, както признава и Обама, че руските олигарси не са толкова меродавни, че работата с Крим е историческа и всенародна, а не олигархична.&nbsp;</p> <p><strong>Един призрак броди из Европа &ndash;&nbsp;призракът на антиолигархизма. </strong></p> <p>Изглежда, повече или по-малко заслужено, Путин стана символ и на борбата на държавата срещу финансовата олигархия с подкрепата на обществото &ndash; твърде подобна на борбата на кралете в Късното средновековие в съюз с гражданите срещу феодалите. Големият проблем на ЕС е олигархичната икономическа идеология на брюкселската бюрокрация. Недоволството в евронизините е огромно, нужна е малка искрица да избухне, и Путин пред очите ни създаде политическо брожение в ЕС. За дни тонът на левите се промени неузнаваемо.</p> <p>За БСП мина само седмица от угодничеството на Вигенин до дръзките изказвания на Драгомир Стойнев за провала на европейската енергийна и социална политика, за причините за това &ndash; двата мандата на десницата от ЕНП, за успехите на реиндустриализацията. Появи се в интернет и многозначителната шега за уж решението на ЕК за минимална заплата от 450 евро на месец за целия ЕС.&nbsp;</p> <p><strong>Наближават евроизборите&nbsp;</strong></p> <p>И левицата &ndash; и социалдемократическата, и комунистическата &ndash; има растящи шансове за добро представяне, като по антиолигархичния дневен ред може да се обедини и с &bdquo;националистите&ldquo; на Виктор Орбан и Марин льо Пен, доколкото не са фашизоиди. В такава светлина прогнозите за макар и малка победа на ГЕРБ на евроизборите могат само да свидетелстват, че българите &ndash; които според достъпните ми в интернет неофициални анкети подкрепят Путин за Крим в съотношение две към едно &ndash; отново не са на същата страница с останалата Европа.&nbsp;</p> <p><strong>Промени се и геополитическата ситуация около България.&nbsp;</strong></p> <p>Значението на Черно море в българската история е голямо, съвсем недостатъчно изучено и познато и почти напълно пренебрегвано от новобългарските управници. Днес обаче към Черноморския регион има особен световен интерес за пръв път от Кримската война в средата на XIX век насам. Динамична Русия, обединила Крим с Кавказ и с реални шансове да добави към тях в международно приемлив формат и останалото новорусийско Черноморие и Приазовие, с големи инвестиционни амбиции, намек за които видяхме в Сочи, създава небивало силово поле в региона.</p> <p>В романа &bdquo;Аристономия&ldquo; на Акунин просветените глави в щаба на барон Врангел през Гражданската война мечтаят да превърнат република Крим в преварил времето си руски Тайван, или по-скоро Западен Берлин, с ефективна капиталистическа икономика, с много чужди инвестиции, масово благоденствие и социална справедливост, която постепенно да убеди всички граждани на &bdquo;Совдепия&ldquo; (Съветска Русия) да последват примера им.&nbsp;</p> <p><strong>Централно място в коментарите на световните медии вече заема &bdquo;Южен поток&ldquo;.&nbsp;</strong></p> <p>Появи се пак руското предложение за масирани инвестиции в България &ndash; от порядъка на 15 млрд. евро &ndash; предимно в инфраструктурата на упорито пренебрегвания от софийските правителства коридор по трасето на този газопровод и по р. Дунав. Както беше добре известно, но неглижирано и преди идването на ГЕРБ на власт, това е най-перспективният за международни инвестиции регион в страната. Става дума не само за инвестиции от Русия и Митническия съюз, но и от Китай, Близкия изток и др. направления. И тук антируската ревност на Румъния ще й изиграе много лоша шега.&nbsp;</p> <p><strong>Що се отнася до българите в Крим, прочетохме, че сред тях било трудно да се намери и един, гласувал за оставане в Украйна.&nbsp;</strong></p> <p>Така и предполагах и това в последна сметка трябва да определи българската позиция по референдума. Най-вероятно подобно, макар в друга форма, ще е и решението на мнозинството българи в другите три украински черноморски области от т.нар. в руския фолклор Лукоморие, ако се стигне до местни референдуми за федерализацията на страната. За Одеса, Николаев и другите тамошни големи градове 23-те години независима Украйна бяха мъртво време. А големите руски градове и с много по-скромни природни дадености се преобразиха.&nbsp;</p> <p>Уважаваният от мене историк и публицист проф. Пламен Павлов разкритикува задочно в едно радиоинтервю сравнението ми в предишен коментар на украинската книжовна норма с македонската. Обемът на коментара не предполага навлизане в тънкости, но според мене сравнението е напълно валидно.&nbsp;</p> <p><strong>Не става дума, че няма украински език&nbsp;</strong></p> <p>и украински народ &ndash; разбира се, че има, а че украинската книжовна норма е създадена изкуствено, в разрив с традицията на книжовния език на Киевска Рус и на Киев от епохата на съединението му с Москва, и че то е направено нарочно, с политическа, сепаратистка цел. Причината за разрива е, че в ХIХ в. руският книжовен език е много по-близък до киевския от XVI в., защото езиковата реформа на Петър I заменя дотогавашната московска норма с киевската като по-усъвършенствана. Така руският език, а не днешният украински е истинският наследник както на киевския, така и старобългарския език.&nbsp;</p> <p>И както при македонизма, украинският национализъм се гради в твърде голяма степен на русофобията и последната, както и македонисткият антибългаризъм, има твърде силни расистки елементи. &bdquo;Кацапите&ldquo; &bdquo;угро-татари&ldquo; срещу украинците славяни &ndash; звучи съвсем като &bdquo;бугаро-татарите&ldquo; срещу македонците славяни. В наши дни този антитатарски (антиазиатски) расистки патос, по произход, предполагам, полски от средата на XIX в., възприет и в Румъния, е безумно неактуален, провинциален &ndash; и откровено глупав.</p> <p>Да, навремето Енгелс наричаше Австрия презрително &bdquo;европейски Китай&ldquo;, а Ботев се присмиваше, че без просвета светът щял досега да е &bdquo;на равнището на Япония&ldquo;. Но днес? Но в свещената си простота украинските националисти русофоби с помощта и на българските десни русофоби пълнят Фейсбук с писанията си, и ние, без да щем, попадаме на тях. Цивилизованият свят никога няма да приеме такъв национализъм.&nbsp;</p> <p>Това, което характеризира и македонисткия българофобски, и украинисткия русофобски интелектуалец по професия, е най-вече посредственото, резоньорско политиканство и кариеризъм,&nbsp;</p> <p>т.е. изключването на истинския талант, който предполага отвореност към истината и творчество по вътрешен импулс, а не по политически или кариерни мотиви. Това е убедително показано от Николай Трубецкой, руския лингвист, живял и в България, в полемиката му от 20-те години с Дмитро Дорошенко, украински историк, която може да се намери в интернет. И ето сега виждаме, че украинският краен национализъм, като македонисткия, е един пропаднал проект и че тази Украйна на &bdquo;Десния&ldquo; сектор и &bdquo;Свобода&ldquo; отговаря на всички изисквания за failed state: няма закон и легитимна власт, няма обединяваща идея, няма един език, нито обединяващ &bdquo;наратив&ldquo;.&nbsp;</p> <p>Бавно, но сигурно в ЕС и САЩ почват да разбират поразията, която направиха с подкрепата си &ndash; поради глупост, както става ясно &ndash; за украинските националисти екстремисти, които представляват нищожно малцинство от украинското население. Справедлива ирония е, че европейските &bdquo;националисти&ldquo;, за които най-важна е борбата с наднационалните монополи, спонтанно се обявиха против тях.&nbsp;</p>

Коментари

  • Пенчо

    31 Март 2014 18:34ч.

    Много правдива и реалистична статия, благодаря на Автора!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • stein

    31 Март 2014 18:46ч.

    Както му казват из нашия край, манджа с грозде. Авторът многословно пише верни и неверни неща с еднаква вероятност. Гласуването в ООН показа, че 100 страни осъдиха Русия и само 10 я поддържаха (Армения, Белорусия, Боливия, Куба, КНДР, Никарагуа, Судан, Сирия, Венесуела и Зимбабве). 58 страни се въздържаха, сред тях - Китай. \&quot;Русия вече е военнополитически балансьор на САЩ\&quot; - нищо подобно, руската военна промишленост от години не може да пусне в серийно производство нищо ново. Антиамерикански съюз на Русия с Китай и Индия е от областта на фантастиката. Цената на нефта устойчиво ще расте: те и в СССР така са вярвали, докато нещата не са се променили радикално. \&quot;Путин стана символ и на борбата на държавата срещу финансовата олигархия с подкрепата на обществото...\&quot; - нищо подобно, Путин стана символ на това, как неговите приятели станаха олигарси. Това всъщност е и най-слабото му място. Няма подкрепа на ЕС и САЩ за \&quot;украинските националисти екстремисти\&quot;, а за смяната на корумпурания режим на Янукович. И т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    31 Март 2014 18:50ч.

    Само Русия! Никакво НАТО, никакъв ЕС!!! Това са деградирали и изкуствени структури, в които малка държава като България е само донор - без грам суверенитет и независимост! Напред с нашите славянски и православни братя! НЕ на юдомасонството, педерастията, извратенящината и фалша на Запада! Навремето ни лъгаха колко зле било при нас, а колко добре при тях - е, вече всичко лъсна. Цялият им бутафорен блясък се дължи на заграбване на ресурси от останалия свят. Всичко излезе една голяма измама!!! За съжаление, изгубихме 25 години от живота си за да го разберем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    31 Март 2014 18:51ч.

    Свърши вече този сапунен балон - Щатите. Самозабравиха се. И ако до преди време успяваха да скрият колко гнили са от вътре, въпреки гръмките лозунги за \\\&quot;най-великата демокрация на света\\\&quot;, то сега им лъсна цялата покварена същност. И съвсем логично започнаха да си получават заслуженото. Скоро съвсем ще рухнат. Време беше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • M

    31 Март 2014 18:53ч.

    Добър анализ като цяло. Само две неща не ми станаха ясни. Как авторът се дефинира като десен или може би това е някаква форма на рационално дяснолевие?! И другото - що за идиотски израз е \&quot;потребителски идеали\&quot;?! Звучи като материалистически идеализъм или лихварско духовенство... Някакъв жалък опит за дясно разбиране за рай. Т.е. хем х в п, хем душата в рая...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фичка, пак лъжеш!

    31 Март 2014 18:55ч.

    \&quot;...Белият дом се оказа в пълно неведение за характера на украинската криза...\&quot; - по думите на Виктория Нуланд (нито тя, нито Държавния департамент ги отрече), през последните 20 години САЩ са похарчили пет милиарда долара за дестабилизация на Украйна и откъсването й от Русия. Каканиженето ти след тая фраза е предсказуемо лъжливо. ПП Ти да не си бил сред чистачките, закъснели за работа в СТЦ, та си оцелял?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поморийски

    01 Апр 2014 0:21ч.

    Ми това плетката на Фичлето: една вярно, две лъжи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Links 2 - 3 - 4

    01 Апр 2014 3:52ч.

    Хайвереният социалист чичо Фичо пак писал ,та писал!Чичка ,пиши по - кратко, това не ти е реферат \&quot;Българоамериканците - една успяла мечта\&quot;!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПЕТКО

    01 Апр 2014 9:45ч.

    \&quot;На българските русофили, които си „знаят“, че Америка е империя на злото, жертва на „еврейски“ заговор и пр., им е лесно \&quot; ------------------------------------ който се съмнява,му казват за 20 000 милиарда фалшиви ,напечатани дорали като дълг на всички американци ,ама кой ще ги плаща на банкерите ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ZakkWylde

    01 Апр 2014 14:12ч.

    За първоаприлска бива. Обаче, кому кура тъси тоя социопат-графоман тука?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    01 Апр 2014 17:57ч.

    На г-н Кери някой трябва очевидно да му обясни че всъщност влизането на Украйна в НАТО е равно на обявяване на война. След което ще си спомняме с носталгоия са САЩ. Там най вероятно ще живеят само хлебарки. Нито Кери ,нито някой от елита на САЩ не могат да си представят последствията, прост защото няколкото десетилетия на безконтролна власт на САЩ в света им замъти мозъците и те живеят в някакъв измислен свят. Те продължават да си мислят че една война може да се води дистанционно без жертви и при пълно спокойствие на САЩ.През последните 40 години САЩ са водили 36 войни и не са спечелили нито една,не зависимо от техническото си превъзходство. Очевидно по време на война техниката е фактор, но не е определяща. Още повече че срещу всяка техническа новост има прости противодействия.САЩ например разчитат основно на Джи Пи Ес системите за насочване,само че при конфликт със сериозен противник, като Русия и Китай , такава система може вече и да не съществува.Тогава скъпите играчки на САЩ стават безмислени.А в контактен бой, мисля че САЩ едва ли са най добрия играч.Призовавм г-н Кери да си гледа полу разпадналата се икономика (САЩ са в перманентен фалит) и да не се бърка в неща от които няма нищо не разбира.САЩ не са наясно нито с историята ,нито с положението в Украйна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кимон

    01 Апр 2014 20:57ч.

    До Hunter Douglas. Гледай си дограмата и не се пробвай да даваш мнение по въпроси, от които нямаш понятие. Познанията ти в областта на съвременните оръжия са next to zero. В тази област Путин е копие на Николай І отпреди 160 години, когато е загубил първата кримска война. И тогава руският император се е репчел на целия свят, но с технологиите е бил век назад. За отбелязване е факта, че всички видеоматериали с които путиновата администрация се правеше на страшна, показваха военна техника от преди десетилетия. Колкото до статията на Хаджийски, ценното е че се обръща внимание на американския ефект от Украинската криза. В този ред самият Путин логично си намира мястото като обикновена пионка на определени олигархични кръгове, а не като някакъв приказен богатир в борба със злите сили на Запада.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    01 Апр 2014 22:32ч.

    Напълно подкрепям автора, от анализа му за Обама, притиснат от мощта на корпоративна Америка, иначе добре прикрита зад образа му, обкръжен от сътрудници, които всъщност го контролират, та до мнението му за украинските събития и за българския им прочит - от лютата омраза към всичко американско, до класическата стара русофобия, превърнала се парадоксално в любов към Украйна (какъв компромис само, та те са славяни). Още веднъж поздравления, Чичо Фичо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Барак Гусейнович

    01 Апр 2014 23:13ч.

    The whiskey made me do it!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Копи пейст

    02 Апр 2014 1:13ч.

    Поредният Фичов логореен пристъп. Копирах текста и го пейстнах в Уърд. Излязоха 9 страници на 12 пункта големина на шрифта. Кой е луд да чете това нещо само за да остане накрая с блудкав вкус в устата и с пълна каша, като авторовата, в главата?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • kiko

    02 Апр 2014 1:16ч.

    много \&quot;говори\&quot; - малко казва. Фичкаа, ставаш за талаш-майстор.Много стружки ,малко изделие.Само хабиш \&quot;материала\&quot;.Ривеш ,че САШ е в криза.Ами как не.Много комунисти и социалисти като окрадоха България отидоха да живеят там.Даже и Румен Гечев дето с Жан ни докараха хиперинфлацията през 96-97г се хвали че преподавал там.Добре ви е научил как се краде и правят кризи.Ако може елате и си го вземете обратно.А като толкова лелеете за батюшка Путин ,защо не станете българоруснаци.Ще живеете добре от статии на килограм.Там политруците са на почит.Ех ти Фичка Фичка октомвриец млад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фичка, за домашно:

    02 Апр 2014 3:18ч.

    The question remains: why did the West back a group of rock-throwing thugs as they forcefully ousted a Ukrainian president who, while no angel, had been legitimately elected until 2015? Why did we scrap a deal, signed by three EU foreign ministers, to form a ‘government of national unity’? Why is the current Kiev government ‘legitimate’ when its creation was opaque and transgressed Ukraine’s constitution?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кимоне, военната техника отпреди десетилетия

    02 Апр 2014 3:38ч.

    като Р-36М2 «Воевода» гарантирано ще унищожи големите американски градове, и Обама го знае прекрасно. Затова няма ултиматуми, няма (и няма да има) демократизиращи бомбардировки и врясъци в Конгреса \&quot;Send in the marines!\&quot;. Същото важи за Х-10 за южния фланг на НАТО и 9М72 Искандер за северния и центъра. Путин няма да се поколебае да ги употреби, затова цивилизационният поход на Третия евросъюз се отлага до елиминирането му. ПП Бе верно ли полетите на супер хай-тек стелт и т.н. Раптор пак са спрени?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Shine

    02 Апр 2014 8:34ч.

    Вече е съвсем сигурно. На вас, българоамериканците, ви слагат нещо в храната по ония ширини. Друго обяснение просто няма. Всичко, което пише от там, сякаш пише от друга паралелна реалност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай

    03 Апр 2014 0:05ч.

    Идиот! Прогресивен левичар - избягал в Америка за да ме поучава, че трябва да се примирявам и - може би - да аплодирам имперската наглост на Путин, тръгнал да съсипва живота на десетки милиони хора. Негодник, който си въобразява, че след като си е осигурил личната свобода в Америка има правото да съсипва моята битка за съхраняване на моята свобода - и на всички, които са застрашени от Путиновия ботуш. Малоумник, който си мисли, че неговият малък, жалък комфорт е ненакърним - само защото се е изхитрил да се измъкне в Америка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владо Набоков

    03 Апр 2014 5:11ч.

    Не че искам да ме обявите за пророк, но шматкането на Обама около, над и под повърхността на Кримския полуостров само доказва отдавнашното ми убеждение, че всички пози на този човек само прикриват дълбоко потисната сексуалност и жестокост. Тва е положението, както казвахме в Русия преди революцията, но не в такива случаи, а по съвсем други случаи. Купете си някоя моя книга и ще научите кой е Клеар Гилти (тва е игра на думи, на английски, на френски, само ви загатвам в какви космически измерения плува моят резон).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скромен съвет към В.Хаджийски

    03 Апр 2014 23:55ч.

    виж историята на този народ,особено времето на Богдан Хмелницки ,преди грешката ,която прави ,присъединявайки Украйна към Русия в 1654.......И не се заблуждавай че т.н.Киевска Русь(понятие създадено в края на 18 век)е предшественица на много по-късната Московкая Русь!..........Ето как византийския летописец описва Светослав Киевски ,когато последния подписва капитулацията си при Силистра:лицето му имаше сурово и свирепо изражение,главата му беше гладко обръсната с един единствен дълъг кичур руса коса над лявото му ухо-белег на аристократичен произход според обичая им,на дясното му ухо имаше голяма златна халка!........типичен русин ...нали??

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чекист

    04 Апр 2014 0:05ч.

    \&quot;Путин стана символ на това, как неговите приятели станаха олигарси. Това всъщност е и най-слабото му място.\&quot; Напълно вярно! Най-големият проблем на общества, като руското и българското, е десетилетната липса на справедливост. Путин разгони олигарсите, за да може да настани своите приятели на тяхно място. А сега чекистите протриват ръце и се облизват за парите на олигарсите, които очакват да се върнат в руски банки, покрай патардията със санкциите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Starija hush

    04 Апр 2014 10:12ч.

    Fi4o go poznavam ot vestnik Sega.Za da ne go pratat u frizero ne sme6e da kaze ne6to protiv komunetata.Ne moze nikoi da mu ugodi.Predi be6e protiv G-n Bush.Hvale6e G-n Obama dokato stane president.Samo nekolko meseca sled tova po4na da kritikuva G-n Obama za6toto razbra 4e ne e socialist.I ot edin pat stana liberal a sega sigorno I konserva kato Bai Ganjo.Minalata godina hazaina mu dade nov hladilnik I tri meseca se hvale6e s tozi hladilnik ot $500=dve nadnici.Pa az za moja platih $2,850 s tri vrati nai novia model na Samsung I ni6to osobeno za USA.Sega ve4e puntira na desen I e privarzenik na psihoto Siderov.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Апр 2014 20:41ч.

    Стария хъш, и аз те познавам от форума на \&quot;Сега\&quot;. Интересен ми беше, макар да не бях съгласен често с теб. Но това за хладилниците ми хареса. Да си го пълниш със здраве тривратия хладилник. Ей на, синът ми има само двуврат, не е толкова стар хъш като тебе щото, пък аз се мъча с едноврат, като Фичо. Абе мъка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • адаш

    04 Апр 2014 22:57ч.

    Фичо си беше за подигравка във Философски факултет - надут всезнайко и въздухар, но сега чувам в Ню Йорк, че бил на почит... Господ да му е на помощ на Ню Йорк, не мога да го мисля. Голям майтап е четивото - \&quot;ние, прогресивните демократи...\&quot;, искрено се забавлявах - тоя може да се маскира на всякакъв, голям имитатор е, само да не го бъзикнете за нещо по-навътре, по-сериозно - веднага прави \&quot;пук\&quot; - и край!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    06 Апр 2014 6:06ч.

    Знам отлично, че е безсмислено да се отговаря на анонимни пълзящи, но все пак: Валентин Хаджийски, познат поне от 14 години в мрежата с псевдонима чичо Фичо, няма как да е бил \&quot;подигравка във Философски факултет\&quot; по простата причина, че той не е бил в СУ повече отколкото му е било нужно да завърши двете си специалност (философия и история). Няколко месеца след завършването си беше приет за аспирант в БАН по тема на която нямаше никаква конкуренция: американска философия (онова, което Жоро Каприев някога нарече \&quot;мръсен позитивизъм\&quot; като чу темата на дисертацията му за Рорти). Беше, и все още е, удивително скромен и малко затворен в себе си, но поразително ерудиран. Повечето му асистенти (това са наистина хората, които познаваха студентите по имена и способности) определено го уважаваха. Мисля, че завърши втори по успех от курса ни, а не първи, за което аз лично имам вина. Писаха му 5 по военно, защото прекара деня преди изпита в квартирата ми и 4 по Нова и Средновековна история, защото го \&quot;наказаха\&quot; за опита му да ми помогне - смени си темата с моята. Падна му се по Средновековна \&quot;средновековения град\&quot;, а на мен \&quot;Франция 12 век\&quot;. В момента в който видя лицето ми взе от ръката ми \&quot;Франция\&quot; и говори неща, които слушах в захлас, но вместо на него да пишат 6, а на мен 2, те му писаха 4 за назидание и за урок да не се прави на благороден, а на мен 5 за неговата удивително лесна тема. По всичко останало имаше 6 с лекота, която определено вредеше на всички колеги изпитвани след него. Феноменът на реда работеше безотказно - след Хаджийски нямаше отличници, такива имаше само преди той да бъде изпитан. През есента на 1986 станахме национални победители на Hационалния политически конкурс и с паричната награда, която получихме, си купихме първата и последна лична пишеща машина \&quot;Хеброс\&quot;. Такива ми ти работи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    06 Апр 2014 6:20ч.

    Старият хъш, аз пък изобщо не съм те чувала, макар да съм в Сега от 2002. Историята за хладилника с трите врати и на цена няколко хиляди $ е наистина потресаваща - желая ти да го пълниш с храна от мола и ядеш с кеф купеното, ако това е идеята ти за добро прекарване на живота. Аз лично имам проблем да пълня моя скромен и стар хладилник само с две врати и далеч по-евтин от твоя, щото нямам време да ходя на пазар. Пък и не виждам особен смисъл след като много често сме навън с приятели и готвенето е хоби оставено за сина ни като ни дойде на гости. С политическите ти размишления няма да се захващам, само едно: е, не се е родил човек, която може да спре Фичо или мен да си казваме онова, което мислим в \\\&quot;Сега\\\&quot;, тук и където и да е било. За това ти можеш да си драскаш там и никой да не те забелязва, а Фичо е спиран десетки пъти за идеите си. До-виждане до 2034, когато ще ми изтече Башевистката присъда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    07 Апр 2014 0:03ч.

    Не се съмнявам, че всеки, който публикува статии, е въздухар, а всеки, който го плюе анонимно, е новият Достоевски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Starija hush

    07 Апр 2014 8:36ч.

    O Neli prosto neverojatno za 10 godini da ne si me 4ula v vestnik Sega.Pa kogato fi4o be6e v frizera za dalgo vreme I az se podpisah v peticijata da mu se razre6i dostapa otnovo v vestnik Sega.No ot togava se izmeni koreno.Po4na da se strahuva kakvo pi6e za da ne go slozat u frizero.Az v momenta ot dve godini sam u frizero na vestnik Sega zaradi donos ot pa4avra Doris no ne mi puka.Ima mnogo drugi po interesni vestnici ot vestnik Sega.Ti si me vizdala v konsulata kogato be6e Stani6ev tam I si pravehme snimki s nego I ruskinjata saprugata mi.dori si govoreha na ruski pomezdu si.Edinsveno az beh samo s bel koatum togava.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Starija hush

    07 Апр 2014 9:13ч.

    A za hladilnicite znae6 cenite.Ot $250 do $4,000.Dori kupih edin za $500 samo za kozuha na saprugata kojato go izpolva samo prez letoto.Taka I izliza po eftino otkolkoto da go dava na sklad prez letoto za da ne go povredat molcite.Abe ot kakvi zivotinki neznam kakvi sa no dadoh $5,000 za nego.Drugite obiknoveni ot ov4a koza sa po $300 ne6to takova.Da ima6 rusa I krasiva ruskinja v USA e luks.Po Evropa moze da minavat za eftini no ne v USA.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи