Новият президент на Южна Корея казва „не“ на Вашингтон и „да“ на диалога с Пхенян

Новият президент на Южна Корея казва „не“ на Вашингтон и „да“ на диалога с Пхенян
На изборите във вторник за лидер на Южна Корея бе избран политик, който се обяви срещу сляпото следване на курса на САЩ. Новият президент Мун Чже Ин минава за противник на разполагането на американската система за ПРО в страната и определя Пекин като не по-малко важен съюзник на Сеул от Вашингтон. Едно от основните предизборни обещания на Мун е възстановяване на „слънчевата политика“ спрямо севера, което ще рече възобновяване на диалога с КНДР по ядрената програма.

 

Отличителен белег на предсрочните президентски избори в Южна Корея бе високата избирателна активност – 77,2 процента (на предишните избори тя достигна 52%). Очаква се официалните резултати да бъдат обявени днес, а веднага след това ще се състои и церемонията по встъпване в длъжност на новия държавен глава.

Въпреки неокончателните данни от преброяването на гласовете, името на победителя е ясно. Това е кандидатът на лявата Демократическа партия Мун Чже Ин, който спечели 41,1% от гласовете. Това е вторият случай в историята на Република Корея, когато властта минава от ръцете на консерваторите в тези на демократите (първият е в периода 1998–2008 г.). Досега Мун заемаше постове в администрацията на президента Но Му Хьон (2003–2008 г.). На предишните избори през 2012 г. той спечели 48 процента от гласовете и отстъпи с малко пред съперницата си Пак Гън Хе, която впоследствие бе свалена с импийчмънт. Привържениците на Мун са убедени, че идването му на власт е преломен момент за страната.

 

Мун обещава „слънчева политика“* спрямо Севера

 

Основното външно предизвикателство пред новия президент ще бъде проблемът с КНДР. На този етап  Мун Чже Ин възнамерява да извърши кардинален поврат. Той признава необходимостта от санкции и сдържане на Севера, но в същото време смята, че използването само на тези методи няма да доведе до разрешаване на конфликта и отказа на Пхенян от по-нататъшно развитие на ядрената му програма.

Демократът проповядва необходимостта от установяване на пряк диалог с лидера на КНДР Ким Чен Ин. Според него само чрез преговори и чрез приобщаването на Северна Корея към икономически сделки, може да се снижи напрежението и да бъде убеден Пхенян да се откаже от милитаристичната си политика.

Подобна нагласа на бъдещия президент е в рязък дисонанс с острата риторика на администрацията на Доналд Тръмп спрямо КНДР, което неизбежно ще доведе до сблъсък и противодействие от страна на Вашингтон. Самият Мун, макар и да нарича Съединените щати „най-важният съюзник“ на Южна Корея, а себе си – „приятел на САЩ“, вече заяви, че Сеул трябва да се научи да казва „не“ на Вашингтон. Според него присъствието на американски военни в Южна Корея е прекалено голямо.

Всичко това означава, че победата на Мун символизира началото на трудни времена за американо-южнокорейските отношения, а не е изключено и краят на безпрекословното подчинение на Сеул на указанията на Вашингтон.

Любопитен е фактът, че по време на неофициалната си визита в Южна Корея на 1 май директорът на ЦРУ Марк Помпео не се срещна с водещия тогава в предизборната надпревара Мун (най-малкото за подобна среща не бе съобщено).  

 

Тръмп неволно бутна рамо на Мун

 

Американското присъствие предизвиква все по-голямо недоволство сред населението на Южна Корея. В страната зачестиха протестите срещу намесата на САЩ във вътрешните дела на републиката. Някак символично е, че в самия ден на изборите крайцер на Военноморските сили на САЩ се сблъска с южнокорейски риболовен кораб.

Особено недоволство сред много южнокорейци предизвиква разполагането в страната на системата за ПРО THAAD. Ако Мун изпълни предизборните си обещания, скоро THAAD ще се превърне в един от главните поводи за спорове между двете страни. Мун Чже Ин (за разлика от основния си съперник – кандидатът на десницата Ан Чхол Су) смята, че разгръщането на системата не отговаря на интересите на Сеул. Впрочем, Мун нито веднъж не спомена, че смята да изгони американските радари от страната. Но обеща доста обтекаемо да проучи въпроса за целеъобразността от тяхното разполагане и да започне нови преговори със САЩ по въпроса.  

Само че американците, изглежда, не са искали да рискуват и през април ускориха разполагането на THAAD, което поначало бе планирано за лятото. Без да чака изборите, на 2 май Пентагонът пусна радарите в действие. А няколко дни преди това Тръмп публично поиска Сеул да заплати един милиард долара за радарите, на което получи също толкова публичен отказ дори от действащото тогава проамериканско правителство. Не е изключено с този неуместен жест Тръмп, напротив, да е допринесъл за изборната победа на Мун.

Макар че преразглеждането на вече сключените спораумения със САЩ за ПРО ще е сложна задача, все още има шанс Мун да успее да реализира плановете си. Към подобна дързост може да го тласнат официалните санкции от страна на Китай, който възприема THAAD като заплаха за националната си сигурност и от миналата година въведе ответни мерки, от които Сеул вече загуби няколко милиарда долара. Отделно от това Мун смята Пекин за не по-малко важен съюзник на Сеул от Вашингтон, чиито интереси трябва да бъдат зачитани. И няма намерение да разваля отношенията си с КНР в полза на САЩ.  

Освен това новият президент няма нищо против да обсъди предложения от Китай вариант за „обмен“ с КНДР. Има се предвид замразяването на ядрената програма от страна на Пхенян срещу отказа на Сеул от съвместни учения с Вашингтон и разполагане на американските системи за ПРО. Естествено, този вариант изобщо не устройва САЩ, тъй като ще намали значително влиянието на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския регион – за сметка на усилване на влиянието на Пекин.  

 

Мун обещава да се справи с олигарсите  

 

Що се отнася до вътрешнополитическия дневен ред, Мун Чже Ин обещава да концентрира усилията си в борбата с корупцията, за нарастването на която обвини своята предшественичка, както и да предприеме икономически реформи. В тази връзка той вече се отказа от скъпа церемония по встъпването си в длъжност.

Сред приоритетите му е залегнала и реформа на т.нар. чаеболи, съставляващи основата на южнокорейската икономика – финансово-промишлени конгломерати, контролирани от влиятелни семейства, като целта му е да ги направи по-прозрачни. Освен това Мун смята да активизира борбата с безработицата сред младежите, да забави темпото на икономическия ръст и да увеличи държавния дълг на Южна Корея.

Президентските избори в Южна Корея бяха проведени седем месеца предсрочно. Причина за това стана отстраняването на предишния президент Пак Гън Хе чрез безпрецедентен в историята импийчмънт заради подозрения в корупция. Тя е обвинявана в сговор със своята приятелка Цой Сун Сил, с чието посредничество е взела подкуп от компанията Самсунг.

В изборите взеха участие 13 кандидати, но основната битка бе между левия Мун Чже Ин от Демократическата партия и левоцентриста Ан Чхол Су от Народната партия. За отбелязване е, че и двамата кандидати се обявиха за диалог с КНДР. Враждебно настроения към Северна Корея кандидат на консервативната Корейска партия на свободата Хон Чжун Пхе заемаше трето място по поулярност, според данните на социолозите, но се смяташе, че шансовете му за успех са нищожни след фиаското на съпартийката му Пак Гън Хе. В крайна сметка консерваторът финишира втори ( 23,3%), изпреварвай с малко „народния“ кандидат (21,8%).

 

*Понятието „слънчева политика“ въвежда южнокорейският президент Ким Те Чжун, който прави огромни усилия за сближаване с Пхенян. Той управлява страната в периода 1997-2003 г. Избирането му за президент на Южна Корея през 1997 г. е прецедент в историята на страната, в която за първи път опозиционер поема властта. Международна слава му донасят опитите за обединение между Севера и Юга. Историческа е срещата му през 2000 г. с лидера на Северна Корея Ким Чен Ир, заради която е удостоен с Нобелова награда.

 

Източник: https://www.vz.ru/world/2017/5/9/869544.html

 

Коментари

  • Муйо

    10 Май 2017 16:26ч.

    Цел на THAAD са китайските стратегически ракети, а не севернокорейските, които се броят на пръстите на едната ръка и не могат да стигнат до САЩ. Отговорът на китайците е лесно предвидим - с мълчаливото съгласие на руснаците ще разположат в североизточен Китай ракети със среден обсег (Дънфен 16 или 21), и ето ти тебе Южна Корея мишена за ядрен удар. Също като Полша и Румъния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Май 2017 16:28ч.

    Китай си умира да влезе в конфликт с купувачите на китайски стоки. Достатъчно му е да трови живота на конкурентите си Южна Корея и Япония. Ползата за руснаците е никаква, но пък те залагат на многоходовата геостратегическа политика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГЕРБ=ГРОБ

    12 Май 2017 15:06ч.

    До observer Добре ли ти плащат за да драскаш нищо не значещи глупости тук?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи