Нов план за спасение на БДЖ – дубъл пореден

Нов план за спасение на БДЖ – дубъл пореден
Нов спасителен план за БДЖ бе представен в Транспортното министерство. Той се явява пореден само в министерския мандат на Ивайло Московски. Железницата постоянно е в процес на изпълнение на точки за спасение. С реформи в дейността на превозвача се е захващал всеки транспортен министър за последните 20 години и по традиция предшественикът на новия министър е в основата на кошмара в жп сектора. ​Най-много точки за изпълнение бяха набелязани при опита да бъде изтеглен заем в размер на 460 млн. лв. от Световната банка и броят им достигна 100.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_3Ibobo4aTB5t6nWKlb48ltnOyGz7gj.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>От 2009 г., когато правителството пое ГЕРБ до април 2015 г.</p> <p><strong><em>през ведомството преминаха шестима министри &ndash;</em></strong></p> <p>Александър Цветков подаде оставка и позицията му зае неговият заместник Ивайло Московски; служебният министър Кристиян Кръстев, който демонстрира топло отношение само към авиационния сектор; Данаил Папазов, тясно специализиран в пристанищата и морската дейност; Николина Ангелкова, служебен министър, която опита да контролира забавена строителна дейност по обектите с европейско финансиране с правене на ежедневни снимки на напредъка, и отново Ивайло Московски.</p> <p>За този период &ndash; 2009-2015 г. бе установено, че от вагонния парк на БДЖ се губят 1000 товарни вагона, които и до ден днешен не са намерени; че сме прецакани с 30 стари и строшени спални вагони, купени по времето на министър Петър Мутафчиев, но оставени в наследство на Цветков, като 12 вагона така и не ни бяха доставени, въпреки че бяха платени. Цените на билетите бяха повишени на два пъти, средно с по 10 на сто, но нашите жп билети продължават да са най-евтините в цяла Европа, а на транспорта по релсите се гледа като на социална дейност.</p> <p>Именно Цветков първи сред министрите на транспорта сред идването на власт на ГЕРБ посрещна журналистите на първата си пресконференция с изречение-заглавие:</p> <p>&bdquo;<strong>Добър ден на всички. БДЖ е във фактически фалит&ldquo;.</strong></p> <p>По-късно той извика журналистите на Централна гара пред празен перон и попита: &bdquo;Какво виждате?&ldquo; и като се наслуша на неловкото мълчание, отговори: &bdquo;Нищо не виждате, защото нищо няма! Това е реалното състояние в БДЖ!&ldquo;. Още тогава бяха обявени мерки за стабилизиране на БДЖ. Кражбите на гориво от дизеловите локомотиви се оказаха основен страничен приход за служителите на железницата и техните синдикати.</p> <p>Министър Цветков тържествено заяви, че кражбата на гориво е пресечена, като в дизеловите локомотиви бяха сложени GPS устройства и той лично ги демонстрира в депото, където бяха монтирани. Две години по-късно стана ясно, че за тях не са били изработени карти на релсите и всъщност никой никога не ги е поглеждал като движение, защото нямало смисъл от това.</p> <p>След като Ивайло Московски стана министър през май 2011 г., не така артистично, но също решително заяви нови мерки за спасяване на БДЖ.</p> <p>През март 2012 г. председателят на Борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров каза, че железницата може да продаде 3500 заложени срещу заем вагони, ако облигационерите се съгласят на такава сделка. От продажбата им компанията се надявала на приход от приблизително 30 млн. лв. Разпродаването на стари и ненужни за компанията вагони бе една от петте мерки за оздравяването на БДЖ. На този етап обаче финансисти предупредиха, че дори да бъде продадена цялата собственост на БДЖ, парите пак няма да са достатъчни да бъдат покрити дълговете й. Затова компанията започна преструктуриране, като се надяваше на 460 млн. лв. заем от Световната банка, с които да бъдат погасени някои от изостаналите плащания към кредитори и да бъде ремонтиран подвижният състав. Одобреният заем обаче бе спрян от финансовия министър Симеон Дянков, защото той не беше убеден, че железницата ще може да го изплаща.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_EwXt0IvqL8qP9kRy69mFoBAYOdIvdY.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>От БДЖ правеха постоянни търгове и разпродажби на всички неоперативни активи, за да се сдобият с живи пари.&nbsp;</em></p> <p>В тази сума бе предвидено и финансиране за поддръжаща тежка механизация за Национална компания &bdquo;Железопътна инфраструктура&ldquo; (НКЖИ), необходима за новите железопътни трасета. БДЖ към този момент дължеше над 100 млн. лв. в неизплатени инфраструктурни такси. Към 2015 г., тъй като железницата през последните три години започна да се разплаща по схемата &bdquo;дълг срещу собственост&ldquo;, но не и с живи пари, НКЖИ намери собствен ресурс да закупи поддържащата механизация за новите релсови трасета.</p> <p>Опитът на транспортния министър Московски за суап сделка през 2012 г., като дадем на Дойче бан нашите товарни превози срещу мотрисите, за които дължахме още пари, не сполучи.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_gPPuL2p2CZ41U2pLhOzeeUAdDKG0f7.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p>Серия от инциденти с локомотиви от 32-ра серия доведе до окончателното им бракуване и това доведе до спирането на още 19 влака, след като бяха спрени 138 нерентабилни линии.</p> <p>В резултат БДЖ разчиташе вече на бързата приватизация на БДЖ &bdquo;Товарни превози&rdquo;, за да се влеят свежи пари. Серия протести върна и спрените линии, защото се оказа, че алтернативен транспорт няма, а пътниците и без това са свикнали да пътуват по двама, трима, до петима в един влак.</p> <p><strong><em>Надеждата бе насочена към европроектите.</em></strong></p> <p>На 25 април 2012 г. министърът каза в интервю: &bdquo;БДЖ ще започнат още през този програмен период да подготвят проекта за усвояване на 300 млн. евро за нови 100 влака, но той е за след 2014 г. Ще се опитаме да договорим в Брюксел самата тръжна процедура да се проведе под условие преди 2014 г. Като казвам &quot;под условие&quot;, доколкото със средства от бюджета да се гарантират тези 300 млн. евро. Но реално на тях можем да разчитаме след 2014 г., тъй като са предвидени за следващия програмен период.</p> <p><strong>- Кога ще започне доставката?</strong><br /> - Би могло и през 2014 г. И това ще придаде съвсем друг облик на БДЖ. По това време ще бъдат готови и линиите Септември-Пловдив, Пловдив-Бургас, Пловдив-Свиленград, Свиленград-турска, гръцка граница.<br /> <strong>- По ваша прогноза &quot;мъката БДЖ&quot; ще продължи само още две-три години?</strong><br /> - През 2014 г. железницата ще има коренно различен облик и реално хората ще могат да го видят.&ldquo;</p> <p>Можем да започнем оттам, че нито една от споменатите линии не е готова. През юни 2012 г. министърът каза още: &bdquo;Убеден съм, че приватизацията на &bdquo;Товарни превози&ldquo; е животоспасяващата инжекция за БДЖ&ldquo;.</p> <p>През август на същата година, финансовият министър Симеон Дянков върна държавната субсидия за БДЖ в размер на 14 млн. лв. месечно. Няколко дни преди това поради липса на държавна субсидия от железницата съобщиха, че предстои да бъдат съкратени 200 влака и 3 хил. служители. Изправен пред тази катастрофа, финансовият министър върна субсидията. Тогава мерките за оздравяване на железницата включваха промяна в Закона за железопътния превоз, която да овласти кондукторите и Пътна полиция да санкционират гратисчиите. Изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев алармира, че представителите на превозвача са безсилни да наложат каквито и да е мерки спрямо гратисчиите, не могат да ги свалят от влака, не могат да им наложат актове. Резервите в тази събираемост са в милиони, каза Московски, а шефът на борда на директорите на БДЖ уточни, че става дума за сума между 5 и 7 млн. лв. годишно.</p> <p>Йордан Недев, външен за железничарския бранш, остана в историята с фразата си: &bdquo;БДЖ е цирей в задника на българската икономика&ldquo;.</p> <p>В онзи етап по думите на Недев от компанията уволняват крадците, а съдът ги възстановява на работа, като дори приема версии, че човек, заловен с пълна туба гориво, не я краде, а я връща, защото я е намерил.</p> <p>През септември 2013 г. се случи поредното дежавю: от съкратените 250 влака в резултат на бурни протести 125 бяха върнати в транспортната схема на железниците, за да се подобри услугата и да бъдат облекчени условията, при които хората пътуват.</p> <p>Новият транспортен министър Данаил Папазов удовлетвори всички възможни искания на синдикатите: спря приватизацията на &bdquo;Товарни превози&ldquo;, обеща да не уволнява нито един човек, кражбата на гориво продължи да се случва по силата на традицията.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_Gj2SIegNp9ouDvRAfdLkm7OJWmqvuG.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Тогавашният (и сегашен) зам.-министър на транспорта Антон Гинев съобщи, че железницата изготвя десетгодишен план за развитието си, а Папазов побърза да се похвали, че германската железница Дойче бан ще поеме управлението на БДЖ. Идеята остана само на ниво лична мечта или поредния пример на &quot;загубени в превода&quot;.</p> <h2><strong>Новата програма</strong></h2> <p>До 2022 г. дълговете на БДЖ трябва да спаднат до 300 млн. лв, а влакът между Драгоман през София до Бургас трябва да се движи с 200 км/ч. срещу 1 млрд. лв. инвестиция.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_CRuzkviQW4YmT8HLHNU4tjF3hug0Zt.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p>От железницата няма да закриват с разписание нерентабилни линии, а ще ги дават на концесия. Не се ли явят кандидати, линиите ще бъдат демонтирани, преди местни трудолюбиви хора да са го направили сами. Предстои съкращение на 1200 души, а заплатите ще се вдигат средно с по 4 на сто. За нов подвижен състав, в който се включват и влакове, и шинобуси, са предвидени до 430 млн. лв.<br /> Транспортният министър Ивайло Московски уточни, че документът трябва</p> <p><strong><em>да бъде одобрен в парламента </em></strong></p> <p>и да получи нотификация от ЕК. Това ще е гаранцията, че разписаните мерки няма да са поредните, които ще стоят напечатани на хартия в нечие чекмедже и че ще се гарантира изпълнението й без значение кой е на власт.<br /> Периодът от 7 години е избран, защото през 2022 г. изтича финансово настоящият програмен период. Освен бюджета другият основен източник за финансиране са еврофондовете, стана ясно от представянето на програмата.<br /> Шефът на НКЖИ инж. Милчо Ламбрев обясни, че поредността за действие по отношение на губещите линии ще е по следната схема в поредността на отпадане: концесия, консервация, демонтаж на линии. Ако няма интерес към концесия, ще се преминава към охраняване на релсите (консервация), ако все още няма интерес, те ще бъдат демонтирани.</p> <p>Експерти обясниха, че в такъв демонтаж не трябва да се вижда трагедия, защото много от населените места, покрай които минават линии, са вече практически празни, там живеят единици хора за които може да се намери алтернативен транспорт. Изчислено на единица пътник, неофициално за &bdquo;Гласове&ldquo; бе уточнено, че излиза много по-изгодно да се вика такси за всеки поотделно всеки ден, отколкото да се поддръжа инфраструктура и да се праща цял влак.</p> <p>Интересен е случаят на теснолинейката Септември &ndash; Добринище, като годишните загуби от нея възлизат на 10 млн. лв.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50150_YClscFYvwVzvhtDYfkM9ofs4iKzzKz.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Движението на влаковете по тази линия беше спряно по времето на кабинета &quot;Орешарски&quot;, но след протести бе пусната отново. По нея обаче се осъществява и туризъм и към теснолинейката на два пъти вече е проявяван интерес за концесия от германски бизнесмени. Тогава обаче законово не съществуваше възможност за такава концесия.&nbsp;</p> <p>Приоритетните линии за развитие на железопътната мрежа са Драгоман - София &ndash; Бургас, София &ndash; Варна, Видин &ndash; Медковец и Подбалканската линия. За модернизирането на линията от София до Варна са необходими около 1.4 млрд. лв. и ще се разчита на пари от бюджета. Тя няма да може да бъде модернизирана цялостно до 2022 г., уточни Московски.</p> <p><strong><em>Билетите ще поскъпнат </em></strong></p> <p>едва след като бъдат закупени нови влакове и те започнат да возят с новите скорости, уточни изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров. За 430 млн. лв. могат да бъдат закупени 30 нови влака и 16 шинобуса.<br /> Старите и непригодни вагони и локомотиви отиват за продан, като очакваните приходи от &quot;излишните&quot; амортизирани активи на БДЖ се оценяват на 69 млн. лв. Те ще се използват за покриване на натрупани задължения, ремонт на стария подвижен състав, инвестиции в интегрирани информационни системи.<br /> Отново се предвижда БДЖ &bdquo;Товарни превози&quot; да бъде продадено. Ако това не се случи, е разработен вариант, според който ще бъдат съкратени 600 души. Още толкова ще бъдат освободени и от &quot;Пътнически превози&quot;, каза Владимиров.</p> <p><em><strong>Дълговете изостават </strong></em></p> <p>БДЖ няма да успее да погаси през следващите 7 години дълговете си, които в момента възлизат на около 560 млн. лв. Превозвачът иска разсрочване на задълженията, докато кредиторите вече не са склонни на отстъпки. Още около 70 млн. лв. БДЖ дължи на НКЖИ за инфраструктурни такси и наместо живи пари инфраструктурата продължава да получава имоти, които БДЖ не може да стопанисва. До момента са прехвърлени почивните станции в Кюстендил и Добринище и ферибота на Варна, който сега НКЖИ ще преотдаде на ДП &quot;Пристанищна инфраструктура&quot;. До 2022 г. дълговете на БДЖ трябва да се свият почти наполовина, а ако &bdquo;Товарни превози&ldquo; бъде продадено, дългът ще спадне до почти невидимите 134 млн. лв.</p> <p>&nbsp;</p> <h2><strong>Спряха кражбите на гориво от дизеловите локомотиви</strong></h2> <p>Преустановени са кражбите на гориво от дизеловите локомотиви. Това съобщиха преди седмица от БДЖ. Някогашните ненужни GPS-и поради липса на карти на релсите вече работят и отразяват точно всяко движение, време, спирания, каква композиция е теглел всеки от локомотивите и това се вижда в реално време. Ако на някой завой машнист е имал навик да спира и там да се точи гориво, сега ще трябва да обясни защо е спрял и какво правил през това време. На местата за зареждане са монтирани камери. Вече са заловени в кражба двама служители на гара Горна Оряховица и те са уволнени дисциплинарно.</p> <p>Върнатите на работа от съда&nbsp;40 крадци, които са били&nbsp;заловени на място с гориво през 2012 г., сега са на специален режим на наблюдение и не смеят да направят и една крачка встрани, обясниха от БДЖ. В резултат изразходваното гориво от дизеловите локомотиви е започнало да спада стремително, а от дружеството очакват да бъдат спестени близо 1 млн. лв. за година.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • аз

    08 Апр 2015 19:05ч.

    използваното дизелово гориво спада защото се спряха влаковете на дизелова тяга.а маневрената дейност се даде на частни превозвачи които печелят от нея а бдж плаща за това.наивно е да се мисли че 10 л. крадено гориво е бутнало железницата та един локомотив гори 40л. на час дори и само на место.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гражданин до аз

    09 Апр 2015 6:57ч.

    10л са нищо, но истината е че се крадат по 10т наведнъж, не си играят хората. така, че поне половината навън, а синдикатите да реват на някоя затворена гара, защото всичко е заради криворазбразна социалан дейност

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи