Днес има много хора – било разпознаваеми чрез имената си, било скрити в някакви общности – които все призовават към бунтарство (протест). Но бунтарството, към което се присъединяват и което пропагандират, е тактическо; то е част от стратегия в една продължителна война, където те не са нищо повече от наемници.
Нобеловата награда

 

Бедата не е в това, че изобщо се противопоставят някому, а в това, че се залъгват (и лъжат другите), че бунтът им е „принципен” (свободен). Но да кажат истината не могат, защото бунтарството им е от самото си начало лицемерно, и без лъжата не би било възможно.

 

Тези хора искат да изглеждат смели, но са страхливци. Те от самото начало са усетили, че имитацията на бунт, в която участват, може да им донесе някакви облаги като при това не е свързана с никакъв риск.

 

Но нелицемерната борба е трудна, защото изисква не само нравствено усилие - да се противопоставим на истинската земна власт - но и интелектуално: да проумеем коя е тя. Така че свободният бунт не започва на улицата и във вестниците, а в мислите.

 

Свободният човек е дързък и скандален преди всичко в мислите си; иначе на думи той обикновено е вежлив, а в поведението си – кротък. Негова задача е да избавя нелицемерно настроените си братя и сестри от заблуждения – като им посочва къде е истинската власт.  

 

И тъй, по темата. Какво е това „награда”?

 

Това е заплащане; или отдаване на чест; или приобщаване към някаква общност (клуб). В първия случай тя е просто възнаграждение съгласно предварителна уговорка, след което даващият и възнаграденият вече нямат задължения един към друг. Във втория тя се дава без да е била искана, като даващият се поставя в позицията на облагодетелстван от (или почитател на) получаващия. И тя не предполага по-нататъшни отношения.

 

А третата е по-скоро начало, отколкото край на отношенията между двете страни. Церемонията на връчването й е знак, че оттук нататък те ще бъдат „заедно”.

 

„Нобеловата” награда е крайно популярна (авторитетна). Тя е знак за извънредни: компетентност (ако е за икономика), научни постижения (физика, биология, медицина), творчески постижения (литература) и, накрая, обществено-политически успехи в полза на цялото човечество (мир).

 

Тази последната е нещо като награда за „човеколюбие”. На някого може да мине през ума, че не е работа на хората да раздават награди и за това.

 

В публичното (медийно) пространство самите награди и лауреатите („увенчаните”) са обградени с пиетет. За процедурата и състава на журитата рядко става дума. Академиите (Шведската и Норвежката) просто съобщават на медиите имената на наградените, като обосновката сякаш е без значение.

 

Свидетелство за това е наградата на г-н Б. Обама, който беше номиниран още преди да встъпи в длъжността си на президент. И тъй като е странно да се дава награда за мир заради победа в избори, остава да се предположи, че тя е дадена в аванс; или че някой може да бъде отличен независимо от заслугите му. При това положение тя наистина прилича повече на покана за членство, отколкото на похвала за нещо извършено.

 

Нобеловите лауреати, макар и живи към момента на удостояването си, веднага след това се оказват, по един признак, в положението на умрели. Защото или се цитират като неоспорими авторитети или не се споменават въобще.

 

Примерно – името на Гюнтер Грас през последните години от живота му спря да се споменава. Причината най-вероятно е, че е направил изказване, което не подхожда на човек с такава награда; държал се е така, сякаш е бил жив.

 

Не вярвам някой да се заеме сериозно да спори, че наградите за мир и литература от десетилетия насам се дават единствено по политически съображения (кандидатите, разбира се, не са малко).

 

В икономиката изглежда се награждават хора, които после стават нечии говорители и така съдействат за прокарването на решения в тази сфера. („Според нобеловия лауреат … правителството на… (МВФ, ФРС и т.н.) трябва да предприеме следните мерки…”).

 

В областта на науките отличаването на някои лица вероятно има отношение към финансирането на проекти, с които те могат да бъдат ангажирани.

Накратко, укрепват се лобита.

 

Всъщност във всичко това няма нищо необикновено. Необикновена е само почитта, с която се говори за този проект. Смешно, но и печално е да слушаш възрастни хора с диплома за образование и някакъв житейски опит, които произнасят думите с „нобел” в тях така, сякаш говорят за нещо свято.

 

Това се случва не само заради пропагандата, но може би и заради познатата чрез много езици връзка на името „Нобел”с латинската дума nobilis (благороден). Поради това присъждането на тази награда звучи на мнозина като причисляване към благородническо съсловие.

 

От това се вижда колко голяма е силата на езика и в частност на имената. Няма съмнение, че ако един от кандидатите за кмет на, примерно, Видин, се казва „Видински”, то той най-вероятно и ще ги спечели - в случай, че по останалите критерии не отстъпва много на конкурентите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

До Васик на 03.11.2015 в 17:42
Тъкмо Шведската академия определя наградите по физика, химия, физиология и литература, а норвежкият Нобелов кометитет - наградата за мир.
Нубиеца на 03.11.2015 в 09:31
Някой разумен,умен и начетен човек съмнявал ли се е, че Нобел за литература или Мир!? не се раздават по политически и конюнктурни пак политически причини- в повечето случаи. Томас Ман беше казал,че всичко е политика. Той не е ли нобелист? Същото важи и и за Грас,Солженицин ..........а пък тази за Мир е пълна пародия, ако липсва известен лидер войнолюбив миролюбец ще я раздадат на някой световно неизвестен вожд на племе в центр.Африка или южна Азия,може и пасифика обаче където има интерес по финасово-икономически и геостратегически причини.
Гавраил на 01.11.2015 в 23:47
Поздравления за господин Гочев! Колкото за бръщолевенето на Емил... Бежанци? Де го чукаш, де се пука? Не можах дори да го изчета докрай. Еми трудно е - разкапаните либерастки текстове вече се четат със същото усилие, с което едно време се четяха статиите от "Работническо дело". Проблемът на пишман-демократите, включая и "новите нобелисти", и Емилчетата, и хазарчетата, е че макар да владеят всяка медия, всяко слово, всяка интерпретация, вече не им вярват. Просто не им вярват... Респективно и не ги четат. Класически сблъсък, повтарял си много пъти в историята и винаги завихрян около неспособността на "злите" да се доберат до човешката Душа. Няма да успеят и сега. В колкото и бежански ануси да се опитат да се набутат заради един пробит долар...
Васик на 02.11.2015 в 00:57
Швеция май няма отношение към Нобеловата награда
въпросче на 02.11.2015 в 08:40
И според мен статията е много добра, защото ясно показва още един подход за манипулиране на общественото мнение. Някога тази награда е била авторитетна, но използването й за политически цели я срива тотално и вече дори изглежда смешна. Както и нашите ордени и други награди, които някога са били давани за заслуги, но сега вече изглеждат твърде смешни. Нали си спомняте какъв фурор предизвика онзи опит на някои художници да наградят генерала-Мутра? Няма съмнение, че по същия път са тръгнали и Нобеловите награди. А бръщолевенията на лакеите, които вече няколко пъти обвиняват Гочев, че от единични случаи правел изводи за цялото, също са манипулация или поне демонстрация на простащина. Дори на децата е известно, че може да проведеш 1000 пъти един и същи експеримент при едни и същи условия и да получиш един и същи резултат, но ако на хиляда и първия път резултатът е различен, веднага следва, че нещо в предпоставките не е наред и трябва да се изясни какво точно не е наред. Може някои от наградите и сега да се дават по заслуги, но наличието на политически мотив, дори при една от тях, веднага ни кара да се замислим дали политическият мотив не е норма и при останалите награди, и как може да установим това.
Емил на 02.11.2015 в 11:31
Явно е че някои Гавраиловци не понасят мнения различни от техните. Типична черта наследена от комунистическото ни минало. Гавраиловци не са способни да напишат две полу-нормални мнения за темата; може би затова се крият зад звучни епитети и злоба. Още веднъж ще повторя: за Нобеловите награди за мир всеки си има мнение, но наградите се дават от академията Нобел. Тяхното мнение стои зад избора, а не някакво си "манипулиране на общественото мнение". Нобеловите награди за мир често се дават "предварително", тоест изразявайки подкрепата на академията за дейноста на лауреата. Съвсем различна е практиката за точните науки. НЯМА лауреат без заслужена Нобелова премия. Всеки който твърди обратното най-вече показва невежеството си.
Емил на 01.11.2015 в 14:53
Типична българска черта е едно мнение да бъде основавано на частни случаи. Ако един бежанец открадне нещо, всички бежанци стават крадци. За жалост, Г-н Гочев прилага същото правило за Нобеловите награди. Вярно е че наградите за мир са ориентирани политически, но в това няма конспирация както намеква Гочев. Те просто представляват възгледите на академията Нобел. За наградите по литература най-важна роля играе таланта, въпреки че може би и има (понякога) политически съображения. Наградите по физика, химия медицина и даже икономика, лауреатите са световно известни учени, специалисти в областта си. Десетки хиляди колеги специалисти биха потвърдили избора. Сериозно оспорване на награди никога не е имало. Абсолютно грешно е твърдението че лауреатите „се оказват, по един признак, в положението на умрели“, или пък в точните науки „отличаването на някои лица вероятно има отношение към финансирането на проекти“. И накрая гръмкото заключение: „накратко, укрепват се лобита”, което показва безкрайното невежество на автора за процеса на избиране на лауреат. Заседанията на академията Нобел са секретни, но само за 50 години. След което всеки заинтересуван може да консултира архивите и да си даде мнението, вместо да обяснява света с „лобита“ или „финансиране на проекти“ .

Напиши коментар