Неудържимият упадък на нашия народ

Ненапразно миналата седмица подчертахме дебело – незначителен брой от заминалите вече български изселници са готови да се върнат в България, дори и при създаването на идеални условия за живот в страната. Това ни показва масираната гръцка изселническа вълна от 80–90-те години на миналия век; това показва и собственият ни исторически опит.

Ако използваме достъпните ни исторически успоредици, лесно ще установим, че демографските загуби на България, като дял от общото население на страната, през последния четвърт век се равняват на загубите на население при управлението на господаря Телец (760–763) – тогава 208 хил. славяни потърсили убежище във Византия, прокудени от „злонравния” си владетел очевидно (вж. Свързани текстове). Размерът на това изселване е толкова значителен, че има катастрофални последствия за старобългарската войска, която не можела да се попълни в достатъчна степен през следващия почти четвърт век.

Втора подобна демографска катастрофа българското общество преживява при османското нашествие през последната четвърт на ХІV в. и през първата четвърт на ХV в. През този половин век българите намаляват – по разни оценки – с между една пета и една четвърт от общия брой от населението, както поради кървавия ход на самото нашествие, така и поради преселването на част от населението, предимно на аристокрацията и на духовенството, в земите на север от Дунав, в Сърбия, в Унгария или в руските княжества.

Трета крупна изселническа вълна България преживява през първата половина на миналия век по време на стопанските кризи в България и на войните; сравнително тези загуби на българско население са най-малозначителни, още повече че третата изселническа вълна е непосредствено след мащабния демографски бум през ХІХ в., когато благодарение на изумително високата раждаемост българите успяват да извоюват своеобразна „победа в леглото”, по думите на един пътешественик по нашите земи, над останалите народности и да станат преобладаващ етнос навсякъде по българските земи. По време на третата преселническа вълна значителен брой български изселници остават завинаги в Северна или в Латинска Америка, в Западна Европа и в Австралия. Техните следи днес са все по-слабо доловими.

Като процент от българското население сегашната четвърта голяма изселническа вълна е съпоставима единствено с времето на османското нашествие; тази изселническа вълна приравни броя на населението в България към времето непосредствено след Втората световна война.

* * *

Рязкото съкращаване на българите в България доведе народа ни до остра демографска криза; цели общини са вече изцяло циганизирани и турцизирани. Последствията за българския етнос от тези процеси – в случай че не настъпят някакви незабавни и съществени изменения – могат да бъдат единствено катастрофални. Още повече че демографският колапс е съпроводен и с очевидна морална деградация (вж. Успоредици). Народностният ни упадък едва ли вече може да бъде спрян.

Не във всичко обаче съвременната ни четвърта изселническа вълна има негативно влияние върху качеството на народността ни. Ако имате глупостта да седнете в някое от българските кафенета около ул. „Марни” в Атина, непосредствено на запад от пл. „Омония”, а същото е и в повечето български заведения в Брюксел, в Барселона, във Валенсия и къде ли още не, все едно че сте седнали в лавката на Централния софийски затвор – същите грубовати престъпни лица ще ви изучават внимателно и там. И това е така, понеже изплувалата веднага след 1989 г. човешка тиня първа намери пътя към изселничеството; те също няма да се върнат в България и това е единственото радващо в скръбната картина на днешното битие на нашия народ.

* * *

Успоредици

Успоредиците този път ще бъдат от съвсем близката ни история – два разказа на български преселници. Разказите тук са съкратени не само за да спестя често твърде гнусните подробности от живота на семейство просяци и на проституиращ в Белгия варненец, но и за да станат те неразпознаваеми за ония, които биха искали да им навредят – обещах им го. Имената, населените места, донякъде възрастта и всички подробности, които могат да доведат до разкриването на героите на разказите по-долу са променени. Същинските данни и непреправените разкази са у автора.

Методи и Роза

Малко над 30-те, двамата цигани от Врачанско са семейство отдавна. Имат три деца. И двамата са напълно неграмотни, макар да имат дипломи за завършено начално образование – как става така, ще трябва да бъде запитано Министерството на образованието. Методи има две няколкомесечни присъди, които излежава докрай. Първата е за кражба на цветни метали, а втората – за кражба на вафли, бонбони и сухи пасти от крайпътна лавка; не съжалява ни най-малко – първия път прибягва до кражба, за да купи лекарства за едно от децата, което е с висока температура, а за втори път краде, след като семейството два месеца яде само хляб и домати.

След като излиза от затвора, за Методи безнадеждността е пълна, та приема с лекота предложението на друг циганин от Кнежа (тамошната просяшка мафия е добре известна) да работи в Швеция. Плащат му пътя до голям град в южната част на страната и му осигуряват място за просене пред неголям магазин за хранителни стоки, собственост на сърбин – онагледява разказаното с десетки снимки от очукан телефон. Не се налага да се предрешава кой знае колко, за да буди съжаление – на работа слага само едни тъмни очила; научава „благодаря” на шведски. Работното му време е същото като на магазина – от 9 до 17 ч. Сърбинът е доброжелателен, дава му стар стол, който прибират за през нощта в магазина.

Първия месец Методи изкарва колкото равностойността на 1000 лв., след като издължава на боса си три четвърти от заработеното и след като плаща част от разходите за пътуването – при високия мащаб на цените в Швеция не е кой знае колко, успява само да преживява. Извиква при себе си Роза, която оставя децата им на отглеждане при родителите си.

Тя е настанена пред друг сръбски магазин за хранителни стоки в противоположния край на града, снабдява се също с тъмни очила и също научава „благодаря” на шведски; и двамата не знаят нито една друга дума на нито един чужд език. На стар стол седи неподвижно също от 9 до 17 ч. всеки работен ден. Със съгласието на Методи е била интимна няколко пъти с шведи, които са я харесвали, но твърди, че не би го правила повече, освен за достатъчно много пари.

Семейството успява да купи скоро кола на старо, за да се придвижва по-удобно до работните си места. След осем месеца са изгонени от страната. Със спечеленото успяват да купят дрехи и обувки за деца си, както къща за 3000 лв. в родното си село. Напълно доволни са и понеже не виждат никаква възможност да изхранват себе си и децата си в България, се готвят пак да работят в Швеция – като просяци.

Найден

Говорихме само по-телефона след дълга и сложна процедура по получаване на неговото съгласие; живее и работи в Белгия. Почти 30-годишен, от смесено семейство – майка българка (или българска циганка), а баща български турчин; има и турско име, което не използва. Завършва средно образование с отлична диплома. Опитите му да намери работа във Варна след училище са неуспешни. Предлагат му да работи в Брюксел. Заминават с микробус общо 7 момичета и момчета, току-що завършили училище; оказва се, че предложението е валидно само за проституция по улиците на града. Всички се съгласяват, къде ще ходят. Седмината са приятели и досега; почти не общуват извън групата и никога не говорят помежду си за „работата” си.

Вече 10 години Найден се занимава с проституция; според него около една пета от проституиращите мъже в Брюксел са от България. Гласът му по телефона е дрезгав и недружелюбен. Освен в Брюксел гастролира и в Париж. Говори добър литературен френски, без акцент; учил го е сам с учебник – чудо невиждано сред българските изселници. Усвоил е, разбира се, и най-необходимите му за „работа” 20–30 улични френски думи; изговаря ги с такава лекота, че марсилски затворник би се изчервил до ушите.

Печели значителни суми, но половината от заработеното дава на боса си; в началото е давал до 90% от изработеното. Грубо и цинично отклонява деликатните ми въпроси за пола на клиентите си и за ролите, които изпълнява с тях. Твърди, че Париж е много по-благодатен за заработване от Брюксел, където конкуренцията в мъжката проституция през последните години е станала нетърпима.

Мечтите му са изцяло около заработването на все повече пари; никакви други. Би искал да срещне богат клиент – независимо от пола, с който да заживеят заедно; не си представя, че може да е търсен още дълго. Мечтае да „работи” самостоятелно. Говори изключително за пари, за модни стоки и дрехи. Не изпраща пари, но говори понякога с родителите си. Дори не мисли за връщане в България.

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/estoj-shte-strelyam-ili-bylgariya-kucheta-ya-yali

(„Естой, ще стрелям” или „България кучета я яли”)

http://glasove.com/komentari/45941-bejanci-li

(Бежанци ли?!)

http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod

(Емигрантската треска може и да няма летален изход)

http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni

(Прокудени)

http://glasove.com/komentari/43669-otnovo-prokudeni

(Отново прокудени)