Непобеденият и царевичното зърно

Непобеденият и царевичното зърно
(продължение от миналата неделя) Разказите за Куба от дълго време и до днес се отличават обичайно с примитивност – с олющените фасади и старите американски леки коли, които са задължителни за показване в политкоректните репортажи, започнахме първата част на този текст. Няма какви други да са тия разкази; отличителна черта на западните средства за масово осведомяване – от доста време насам – е въпиющата примитивност и манипулативност; та такива са и разказите им за Куба, какви други да са. Добре ще е да се припомни, че западните репортажи за България преди 1990 г. бяха същите – винаги от циганските махали или от най-далечните изоставени вече планински села, и в едър план; красивите обществени сгради, новите жилищни комплекси, огромните заводи – нищо от това не се показваше; смяташе се, че имаме късмет, ако някой слънчев плаж по черноморското ни крайбрежие или розов храст от Долината на розите по милост влязат в кадър.

 

 

Този следобед (българско време) бе погребан Фидел Кастро; на точното място, в Сантяго де Куба, до героя от националноосвободителните борби на кубинския народ Хосе Марти (1853–1895). Задачата ни сега е да продължим да приповдигаме завесата, която обичайно забулва Куба.

Думата ни беше за потреблението и за извратените негови игри, в които ни вкарва задължително капитализмът. Не мога да се въздържа да припомня тук като пример само, че при смъртта на българския патриарх Максим (1971–2012) стана ясно, че той е обитавал в Софийската митрополия една-единствена малка стая с легло, работна маса с пишеща машина (негова лична собственост) и няколко стола; а вероятно поради общественото положение, което заема в продължение на десетилетия, е можел да си позволи много повече – например огромна и свръхскъпа къща в Банкя, пътуване всеки ден за държавна сметка с хиляден кетъринг – луксозна храна и килограми ядки до повръщане, и поне няколко мутренски джипа. Но не, от тези последните неща имат нужда празните хорица, духовността ги изключва по правило.

В Куба така наричаните там „нормирани храни”, които са променлива величина и заемат между 25% и 30% от потребяваните от всеки член на кубинското общество продукти, са задължително най-важните за човешкото съществуване. Тези храни през 1985 г. струват на кубинците по това време 156 песо годишно*, а цените им не са променяни от повече от две десетилетия преди това; при средна годишна работна заплата от 870 песо. Така е ясно, че срещу малко под 18% от годишните доходи на работещите кубинци те имат осигурена прехрана – не богата, но достатъчна; останалите 82% от доходите си кубинците могат да харчат както намерят за добре, но физическото им оцеляване никога не е под въпрос.

Понеже Куба внася и днес около половината от необходимите си хранителни продукти – социализмът всъщност никога не е имал проблем с разпределението на благата, а с тяхното производство в достатъчни количества и с пропагандата на това производство – става ясно защо кубинците са рязко против отмяната на купоните и на продоволствените книжки; държавата доплаща разликата между действителната и продажната цена на „нормираните храни” и това й струва годишно 1 млрд. долара през 2010 г. например (вж. Eric Toussaint [Лиежки университет-Белгия], Los desafíos de Cuba, 2010).

Ето в това е същността на идеята ни – първообразът на потреблението в едно бъдещо човешко общество, което ще замени все някога капитализмът, може би съществува вече и то именно в съвременна Куба. Според този модел държавата ще има грижата да осигурява задължително нужното за прилично съществуване на всеки член на обществото (но не „всекиму според потребностите”), а за останалото всеки ще трябва да се погрижи сам; стимулите са важни винаги.

 

Фидел Кастро бе първият чуждестранен държавен ръководител, комуто бе позволено да говори от трибуната на мавзолея на Ленин. На снимката от ляво надясно: Никита Хрушчов, Фидел Кастро и Леонид Брежнев в Москва по време на огромен митинг на Червения площад при първото официално посещение на секретаря на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия в СССР през 1963 г.

 

Такова общество в Куба създаде Фидел Кастро; именно в него потреблението може да се окаже първообраз на бъдещото потребление на човечеството; различно от днешната потребителска гавра.

И още – бедна ли е Куба, може да стане ясно от световните икономически класации, където тя впрочем почти винаги е преди съвременна полуколониална България:

Куба е 67-а в света през 2014 г. според „индекс на човешкото развитие” (България е 59-а).

Куба е 32-ра през 2015 г. сред страните с най-висока очаквана продължителност на живота по данни на Световната здравна организация – 79,1 години (България е 81-ва със 74,5 години).

Куба е 60-а в света с 235 млрд. долара (данни за 2013 г.) брутен вътрешен продукт (по паритет на покупателната способност) по версията на Световната банка от 1 юли 2016 г. (България е 79-а със 120 млрд. долара през 2013 г. и 126 млрд. долара през 2016 г.).

По брутен вътрешен продукт на глава от населението Куба е 56-а с 20 611 долара през 2013 г. (България е 66-а с 16 573 през 2013 г. и 17 512 през 2015 г.).

Та кога, казвате, ще стигнем кубинците?!

 

* * *

 

Една особеност в жизнения път на Фидел Кастро бе повтаряна сякаш задължително навсякъде през последните девет дни след кончината му; Кастро живя и си отиде непобеден. Не го засегнаха нито стотиците опити за физическото му отстраняване, нито безкрайната омраза на бившите американски господари на Куба; нито злобните американски санкции, нито Горбачовото предателство сломиха кубинския народ.

Раул Кастро каза днес, че в Куба, по настояване на самия Фидел, няма да се кръщават улици, заводи и училища на негово име; дълбоко се надявам, че у нас това няма да бъде спазено. И не толкова заради Фидел Кастро, а заради бъдещите български поколения; да им е за пример.

Трудно ще е да се съмняваме в желанието на Фидел Кастро, предадено днес от брат му. Без съмнение бившият кубински ръководител е имал приживе ясна историческа представа за земната слава, как бързо отминава и за това колко малко значи тя; през 2000 г. той сподели в телевизионно интервю, че носи в джоба на полувоенната си дреха лист със забележителната мисъл на бореца за независимост на Куба ген. Антонио Масео (1845–1896), извлечена от писмата му: „Не ме е грижа за моята [земна] слава; та цялата световна слава се побира в едно само царевично зърно”.

 

________________

* В първата част на този текст има грешка по моя вина: изразът „цената на цялата месечна ОПК през същата тази 1985 г. е 13 песо при средна заплата в страната от 870 песо” трябва да се чете като „цената на цялата месечна ОПК през същата тази 1985 г. е 13 песо при средна заплата в страната от 870 песо годишно”.

 

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/hasta-siempre-comandante-ili-krayat-na-izvratenite-igri-na-potreblenieto

(Hasta siempre, comandante, или краят на извратените игри на потреблението)

 

Коментари

  • Хм...

    05 Дек 2016 14:02ч.

    Куба имаше и има икономика ограничена в производството на захарна тръстика, оттам и ром, туризъм и прочутите кубински пури. Куба не е източноазиатски тигър, нито пък източната част от разделена Германия, нито пък ужасно богатата на петрол и ужасно управлявана Венецуела. Остана си това, което си беше. Само дето близкият американски пазар беше принудително затворен за нея. Търговията с братските социалистически страни не беше достатъчна, твърде далече за туризъм, който не ни беше и по джобовете, твърде ограничена в това, което можеше да ни продаде. Ние и без нея си имахме цигари, водка и ракия, а и захар. Социалната справедливост е само част от картинката, другата е, че днес Куба е зад почти всички карибски държави по икономика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хр.Ботев

    05 Дек 2016 16:18ч.

    "Погледната отблизо, картината се смрачаваше: занемарени, претъпкани затвори – резултат от петдесетгодишните усилия за налагане на груб мисловен контрол; икономика, която би могла да функционира по-добре ако би била управлявана от маймуни; семейства, разкъсани от официалната безкомпромисност, която постепенно се беше превърнала в част от националната умонагласа; деца, които губеха майките си и майки, които губеха децата си в морето, при опитите да избягат от задушаващата си родина; безразсъдното развяване на атомни ракети по време на онези ужасяващи две седмици, които доведоха света до ръба на самоунищожението. Налице беше и неописуемата скука на следващите десетилетия; клаустрофобната мизерия на живота в една страна, чийто владетел се опитваше да я подчини на фантазиите си. А сега Фидел Кастро е мъртъв. Кубинците бяха приканени да се влачат през безпрецедентни девет дни на траур, макар че мнозина от 11-те милиона жители на острова са напълно безразлични към помпозността и символизма, с които държавата се опитва да насити отминаването на един човек, чието време отдавна е отминало....." Алма Гилермоприето

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    05 Дек 2016 18:54ч.

    Тези данни които Петрински цитира са известни отдавна. Но Аз лично съм песимист, че в близките десетилетия ще достигнем кубинците, като знам за 26 години колко назад се върнахме във всяка една област без изключение. Особено пък в социалната сфера едва ли някога ще можем да се похвалим, че сме ги надминали. Все пак имаме успех – ние сме най-бедната държава в Европа, дано след десетина години да отстъпим това първенство - кои знае дали, ама надали. Много верни неща за ”свободните” западната и американска преса е написал автора, които едва ли за някои са тайна. А тези коментари които прочетох са също в духа на тази ”свободната” западна преса. Надявам се, че на повечето хора е известна теорията на Гьобелс за пропагандата, която ”свободните ” преси и някои наши ”умници”, които са си продали душите използват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всичко на всичко

    05 Дек 2016 19:11ч.

    По статистика средната заплата е 900 лена - нето 700 лева. А 700 лева са равни на 155 лева през социализмът. През социализмът средната заплата беше 190 лева. Нетна минимална заплата сега е 320 лева, равни на 70 лева. https://www.google.com/publicdata/explore?ds=wb-wdi&met=ny_gdp_mktp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=бвп Инфлацията от 1987г. до сега е над 111% което прави 28те милиарда долара БВП тогава да са повече от сегашният БВП. https://www.google.com/publicdata/explore?ds=wb-wdi&met=ny_gdp_mktp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=бвп#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gnp_pcap_pp_cd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=country&idim=country:BGR:CUB:CHL:RUS:ROM:CZE:POL&ifdim=country&hl=bg&dl=bg&ind=false СПЕСТЯВАНИЯТА ПРЕЗ 1980ТЕ СА 7-8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, А СЕГА ДОРИ 12 МИЛИАРДА ДОЛАРА - НО САМО 7% ИМАТ СПЕСТЯВАНИЯ - ТОСТ 500 000 ЧОВЕКА, КАТО 450 000 ОТ ТЕЗИ ХОРА - ИМАТ ДО 1000 ЛЕВА - СРЕДНО 114 ЛЕВА. Тоест над 20 милиарда лева са в 1% от населението. При инфлация 111% за 29 години, тоест тогавашните 8 милиарда долара са равни на 17 милиарда долара сега. медии: "През последните две години хората, които имат спестявания са намалели двойно - от 14% в началото на 2010 година до 7 % или 511 000 души в началото на тази година. От седемте процента българи със спестявания пък едва 13 на сто имат депозити над 5 000 лв. или това са приблизително 66 000 души. Преобладаващата част – 46% от хората със спестявания имат спестени суми до 1000 лева, тоест това е 3,22% от населението." "90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия – 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанк ови кредитни институции"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Дек 2016 9:40ч.

    Когато решим да похвалим Куба за социалната и политика, ниските цени на основните хранителни стоки, така е и във Венецуела с километричните опашки на бедняците и всеобщия дефицит, нека си припомним как в ГДР и Чехословакия нямаше нито специални народни магазини с ниски цени, нито опашки от бедняци, нито туризмът, т.е. обслужването на чужденците, носеше основните приходи на страните. За проституцията като средство за оцеляване да не говорим. Значи е имало и друг път, но изглежда не всеки е можел да поеме по него. И когато сравняваме България днес с тогава, нека погледнем пак как живеят хората в тези две, вече бивши, държави. Но пък и чехи, и словаци, и германци са слаби в танците, а вечер улиците им пустеят. На такива им дай да работят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПолуИдиот

    06 Дек 2016 11:41ч.

    само може да хвали постиженията на социализма в Куба или професионален пропагандатор, каквито при социализма - нашия и в Куба имаше много, на практика цялата "социнтелигенция" беше част от пропатандния апарат. Куба си е чиста мизерия, както всяка страна опитала реформите от съветски тип. Опустошена страна, на която ще са нужни векове да се върне в рамките на нормалното...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ленин

    07 Дек 2016 8:44ч.

    Митоди,Митоди,достигнал си нирвана.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    09 Дек 2016 17:45ч.

    Добре го е написал Петрински, та многознайковците които говорят и пишат за ”бедна” Куба, да видят къде сме ние, - определено зад тях. Ама Ленин, нима наистина Методи пише тези глупост! Не се учудвам ако е той, но така той се явява антихрист, като се знае, че Исус се приема от много хора като първият комунист в света!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димчо

    10 Дек 2016 10:32ч.

    Бил съм в Куба точно преди 30г. и мога да кажа, че по-голяма мизерия (поне външна, видима) не бях виждал - в Хавана почти всички сгради бяха стари, макар и някаи твърде красиви, но за тях кубинците казваха ,че са бивши американски. Гонеше ги мързелът отвсякъде горките и всеки търсеше само "червено " песо - това, което върви в техния Кореком. Тук там по някой стар американски автомобил без врати или седалки, но задължително с клаксон. А, и всички мацки само с панталони (особено тези с широк ханш). В магазините няма абсолютно нищо за купуване, а само с купони, и 3-4 продавачки , прозяващи се цял ден, т.е. "имаше работа за всички". Точно тогава дойде и признанието от СИВ, че той (и най-вече СССР) е давал всяка година по $4-5 млрд безвъзмездно на братята кубинци. Та тъй, много големи постижения имат, даже по-миналата година им разрешиха да имат GSMи и компютри, а също и да отварят фризьорски салони!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Дек 2016 19:21ч.

    Всичко на всичко средната заплата в Куба е 300-400 песо или $12-16, но пък има купони за основните стоки. Това по рускоезичен източник - http://www.torontovka.com/journal/10/1298/ А дали е истина или лъжа, преценете сами. Иначе текстът е хубав и не е написан с омраза към кубинците, напротив.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи