Публикуваме анализ на Лилия Христовска, поместен в днешния брой на в. "Труд"
Филмираните арести, публичното опозоряване на бивши величия, преди съдът да се е произнесъл, не са борба с престъпността, а медийна показност. Хората, колкото и да са доволни, че някой друг пати, схващат насилените работи. Демокрация е все пак – вече 20 г. И тоталитарните държави са законови, но не са правови, защото човек е на колене пред държавата. Там думата има само властта и министър-председателят може да каже: “Нашият министър, обвинен в завличане на държавата за над 2 млн. лв., е честен човек, но “техните” (някои обвинени за същите злоупотреби) са негодници. “Чуждите” ги арестуват показно, а “нашите” ги укриват от медиите и пускат скромни съобщения за “честни” нарушения.
<p>Двойният аршин е толкова очеваден – като за публика в детски куклен театър.<br /><br /><strong>Генералният спектакъл обаче още не е започнал<br /></strong><br />Арестите, които не държат сметка дали заподозрените са извършили престъпление с химикалка, или са въоръжени групи за отпор срещу полицията, са само подгряващ спектакъл в сравнение с шоуто, което предстои, като влезе в сила демократично коригираният НПК. Той за първи път от 20 г. позволи присъдата да се основава само на доказателства, събрани със спецсредства и таен свидетел, когото дори съдът не бивало да знае кой е.<br /><br />И това на фона на осъждането на родината в Страсбург заради ненадеждността на употребата и съхранението на специалните разузнавателни средства!<br /><br /><strong>Но очевидно към купищата осъдителни решения ще се добавят и присъдите, основани само на базата на подслушване и показания на анонимен свидетел, защото просто не отговарят на изискванията за справедлив процес.</strong><br /><br />Нито думите на човек с тайна самоличност, нито данните, събрани със спецсредства, могат да са стабилно доказателство без независимо потвърждение. Но у нас всичко може.<br /><br />В Българската конституция е записано, че разглеждането на делата е публично, а по изключение при закрити врати. У нас изключението стана правило. Грифът “Строго секретно” пребори успешно публичността.<br /><br /><strong>И в резултат арестите станаха публични, а съдебните процеси – секретни!</strong> И вместо от съда ще продължаваме да научаваме “присъдите” само от МВР!<br /><br />Върнаха и “вечните” обвиняеми, от НПК бе заличено правилото, което позволяваше на всеки, привлечен към отговорност, да иска след две години делото му да влезе в съда. <strong>Любима практика на прокуратурата преди години – да обвини някого, без да разполага с доказателства, и да му наложи смазващи ограничения.</strong> (Пример са неуспешните банкови дела, където по 7–8 години прокуратурата държеше на мушка обвиняемите, а после прекрати делата, щом обвиняемите сами поискаха съд.)<br /><br />Резервни адвокати пък ще заместват личния адвокат, ако обвинението е за тежки престъпления. (Между другото, в Наказателния кодекс вече се броят на пръсти леките престъпления, а възможността за подслушване стана правило.) Натрапен адвокат без съгласие на подсъдимия е покана за нови осъждания в Страсбург. Според правосъдния министър Маргарита Попова сега стои “отворена тежка корупционна врата, която дава възможност на престъпници да злоупотребяват с недобра работа на разследващите и така да останат ненаказани”.<br /><br /><strong>Нещо като с болничните – понеже държавата не може да се справи с онези, които злоупотребяват, лишава всички от един ден болнични, пък утре може да станат два и т.н.!</strong> Идеално решение за слабите резултати на полицията срещу битовата престъпност, онази, която мори ежедневно хората. Като не може да разкрие грабителите – колко му е да прибере цели квартали в ареста?<br /><br />Самото публично заявление на властимащите преди приемането на НПК, че той трябва да е “по-прокурорски”, сочи игнориране на граждански права.<br /><br /><strong>Защото законът не бива да е нито “прокурорски”, нито “адвокатски”, а да държи сметка за баланса между репресивната мощ на държавата и човешките права.</strong> Така е в демокрацията. Другото е Гьобелсов тип политика.<br /><br />Хората искат да видят наказани престъпници от високите етажи на властта. Но силната държава не прави демонстрации, а си върши методично работата, както беше с "наглите". Скромно, чисто и професионално. Оттук насетне министър Цветанов започна да раздава “присъди”. Защо ли?<br /><br /><strong>Да видим дали ГЕРБ ще се разграничи от омразната му тройна коалиция – осъжданията в Страсбург да се заплащат от онези длъжностни лица, които са ги предизвикали.</strong> А не от невинните данъкоплатци, както досега.<br /><br />Това е антикризисна мярка, а не обратното.<br /><br />Така ще се утвърди и правилото, че истинските герои постъпват правилно и когато никой не ги гледа.</p>
<p><em>Текстът е публикуван във в. "Труд"</em></p>
<p> </p>