Наближава ли краят на любовната приказка между Русия и Беларус?

<p>Всъщност искри между Русия и Беларус прехвърчаха още в самото начало на 2010 г., като причината и тогава беше свързана с газовите отношения. Още тогава някои наблюдатели прогнозираха, че неблагоприятният тон ще обхване цялостно икономическите отношения между двете държави. Въпреки това обаче прехвръкналите искри бързо изгаснаха, без да привлекат особено внимание към себе си.</p> <p>Сега обаче конфликтът изглежда по-сериозен. Показателен за това е най-вече езикът, който използват президентите Медведев и Лукашенко. Този език е лишен от всякаква дипломатичност и сякаш има за цел да осмее или направо да накърни чувствителността на другата страна.</p> <p>Според Кремъл и &bdquo;Газпром&ldquo; Минск дължи на Москва 192 млн. долара за газови доставки, като сумата трябва да бъде изплатена незабавно. Лукашенко от своя страна отвръща, че Минск би погасил веднага този дълг, ако Русия издължи на Беларус 260 млн. долара за руския газов транзит през негова територия. С обяснението, че страната му не разполага с финансови възможности, за да удовлетвори и без това неоснователните претенции на Русия, Лукашенко се опита да заяви готовност за провеждането на конструктивен диалог и без да губи достойнство пред руската страна, да смекчи нейната позиция, като й предостави машинно и инженерно оборудване. Това обаче очевидно не се хареса на Медведев, чийто отговор беше определено оскърбителен. Той каза, че дългът на Минск е финансов, трябва да бъде изплатен във валута и Русия няма да приеме нито оборудване, нито масло и сирене. <br />Тази твърда и директно изразена позиция на Медведев видимо затрудни иначе ловкия и комбинативен белоруски президент. В този случай той бе лишен от полезен ход и единственото, което можа да направи, бе недвусмислено да изрази възмущението си от недипломатичния език на колегата си от Кремъл.</p> <p>От диалога между двамата президенти, или по-точно от публичната му част, не стана ясно как точно функционират отношенията между Русия и Беларус и на какви документи се основават. Нито едната от страните не подкрепи изказванията си с позоваване на някакъв договор или друг документ, чрез който биха могли да бъдат регламентирани газовите доставки, тяхното плащане и въпроса за транзита през територията на Беларус за трети страни &ndash; Литва, Полша, Германия.</p> <p>Това показва, че държавните отношения между Русия и Беларус са всъщност отношения между държавните глави на двете страни. Така стигаме до същността на проблема за газовите отношения между тях. Те са поставени в зависимост от персоналните интереси на хората от двете управляващи върхушки. В зависимост от това, дали трябва да стабилизират допълнително своята политическа или икономическа власт, хората на Медведев определят отношението си към съседните държави, особено към Украйна и Беларус, през чиито територии преминава газовият транзит за страните от ЕС. Езикът на руския президент, за който вече стана дума, не е политически, което доказва, че в случая Медведев просто не се интересува от Беларус като политически партньор. <br />Ако тази позиция на Кремъл се окаже последователна, Минск ще бъде принуден да започне постепенно да променя икономиката си в пазарна посока. Подобна принуда би станала напълно неизбежна, ако Русия постави газовите си отношения с Беларус изцяло върху пазарни релси. Вероятно Лукашенко добре разбира това, а от думите му личи, че подобна алтернатива е неприемлива за него.</p> <p>С твърдението си, че Кремъл дължи на Минск 260 млн. долара срещу 192 млн. дълг на Минск към Кремъл, Лукашенко иска да предупреди руския си колега, че въвеждането на пазарен елемент в газовите отношения не би било в интерес и на Москва. Така той опитва да внуши, че общият интерес на Минск и Москва е в недопускането на появата на пазар при решенията по газовите въпроси. Всъщност, щом изказванията на Лукашенко започват да включват форми на пазарно мислене, то това означава, че белоруският президент е поставен в неудобно положение. Той определено има нужда от руския газ, за да поддържа Беларус икономически, но се нуждае от това да го получава въз основа на лични отношения с президента на Русия. Така Лукашенко си осигурява гаранция още дълго да бъде на върха на политическата пирамида в страната си. Щом обаче настъпи период като настоящия, който показва, че съдбата му може да престане да представлява интерес за Кремъл, за Лукашенко остава вариантът да използва един-единствен коз и това е употребата на методите на Русия срещу самата нея.</p> <p>Или с други думи, Лукашенко се противопоставя на Кремъл, като дава да се разбере, че както в Русия определят цената на газа, така той определя цената на транзита през територията на Беларус. Русия продава газа на цени, каквито реши Кремъл, а транзитът през Беларус може да бъде на цени, каквито реши Лукашенко, което може да постави Русия в положението на постоянен длъжник към Беларус. Това развитие на процесите обаче поне засега не притеснява никого в Русия. Ако се появи проблем с газовите доставки за трети страни, Кремъл лесно може да хвърли вината върху Минск, както го направи с Украйна по-миналата зима. На този етап в Русия са сигурни, че подобен подход, който се основава върху натиск, би дал резултат и при нужда не би било проблем да се прибегне към него. Ако тези очаквания се окажат основателни, то положението на Лукашенко може да стане доста несигурно и да му се наложи да търси подкрепата на Запада. На каква цена би я получил? Този въпрос несъмнено би представлявал огромен интерес за всички наблюдатели и анализатори, които следят развитието на отношенията между Русия и Беларус.</p>