Италианската част от посещението на Си взриви истинска бомба. Китай е готов да даде на Италия, с нейната скърцаща икономика, много пари и икономическа переспектива. В Рим бяха подписани 29 споразумения, включително и меморандум за намерения. С меморандума се урежда присъединяването на Рим към пекинския проект „пътя на коприната“, с който се цели радикално обновяване на съществуващата или създаване на нова инфраструктура за търговията между Азия, Близкия Изток и Африка. След визитата на Си проектът ще завърши своя път в големите пристанища на Италия, Генуа и Триест. Тоест Италия става ключова страна за европейския внос и износ в утрешния свят.
Трябва да припомним, че „пътят на коприната“ обхваща в по-голяма или по-малка степен 123 страни в света и още 29 международни организации. За Италия това партньорство е чудесно. Тя се присъединява към един проект, в който има вложени китайски и инвестиции от други държави на приблизителна сума от 1 трилион долара. А в подписаните 29 документа се говори за спътникови връзки, интернет търговия, селско стопанство, банково дело, газ и стомана. Тоест „болният човек на Европа“, вече е за завиждане от съседите си, след като получи ясни икономически переспективи, поне за следващите няколко десетилетия.
Това стана по същия начин, по който Гърция получи подобна перспектива, като 51 на сто от от акциите на най-голямото й пристанище Пирея станаха китайски. Подобна е и ситуацията с пристанищата на Италия, но за разлика от Гърция, сега китайците не получиха контролния пакет. Задънената улица в Италия, Гърция и още няколко страни от ЕС възникна поради това, че в сегашна Европа, управлявана от алианса между Германия и Франция с помощта на проамериканската бюрокрация в Брюксел, не се намери място за много от европейските страни. Затова в някои от тях, и преди всичко в Италия, избирателите издигнаха на власт правителства, готови ако не да напуснат ЕС, то поне да разглеждат алтернативни варианти за развитие, както в случая направи Италия с китайския пакет от договори.
Но ето как реагира на тази новина (още преди подписването на документите в Рим) французойката Силви Кауфман, която преди беше главен редактор на небезизвестния френски вестник "Монд", а сега завежда рубриката коментари в същия вестник. Впрочем тя се обърна към събратята си европейци от страниците на американския вестник "Ню Йорк Таймс", едновременно подавайки сигнал и към съмишлениците си от САЩ: „Представете си Европа като мишена на екрана на радар, пише Силви -, и ще видите навсякъде мигащи червени лампички. Европа е подложена на хибридни атаки в много направления. В новото съревнование на свръхдържавите САЩ, Китай и Русия, Европа се превърна в дивеч“.
С Русия всичко е ясно, тя е инициатор на всички злини в света, или поне активно участва в тях. Целият списък от неща, с които Москва атакува „хибридно“ Европа, ни е добре известен, но за съжаление, той не стана по-правдоподобен. С Китай обаче нещата са още по-сложни. Никой още не е измислил такива обвинения, каквито се отправят към Русия, и никой не може да обясни какво толкова ужасно прави Китай с европейците, освен че изважда някои от техните икономики от унилата безизходица.
Съветът за национална сигурност на САЩ коментира със стандартен текст италианската сделка, като написа, че тя „придава легитимност на хищническия подход на Китай към инвестициите и няма да бъде изгодна за италианския народ“. Тоест, излиза така, че вие искате да решите проблемите си, като започнете бизнес, в който получавате пазар за стоките си и финансиране, за да започнете да ги произвеждате. Но това е хищнически подход, защото ще се наложи да връщаш получените средства? Досега обаче не е известен такъв случай, когато някой е съгласен да те финансира даром. Или, ако американците ви дадат заем, то тогава се счита, че за италианския народ това е добре, а хищник е само Китай, от който също получавате заем. Да, точно така. И това се казва напълно сериозно. В това число и в Брюксел, където страшно се обезпокоиха от пробива на Италия.
Европейската комисия веднага реагира, като изготви документ, в който заяви, че ЕС е длъжен да приеме план от десет точки за това как всички страни трябва да процедират по отношение на китайските инвестиции. Нещо повече, ЕК предлага Брюксел да има право на вето в договореностите между Китай и отделните страни-членки в Евросъюза. Защото, според Брюксел, се оказва, че Китай е „икономически конкурент“ на Европа и даже нещо повече, той е „системен съперник, провеждащ алтернативен модел на управление“. Чудесен конкурент, след като предлага на обърканите европейци изход от глухата улица, където успя да ги вкара Брюксел. А сега се оказва, че Европейската комисия иска да блокира и този единствен изход. На първо място, за да няма европейците на какво да се надяват и, на второ място, защото Китай „не е наш“, тоест не е в семейството на либералните демокрации.
Въпросът е кое е по-добре? Да имаш работа само с „идейно нашите“ и да изоставаш технологично, като наблюдаваш как останалия свят получава изгоди от търговията с Китай, или да нарушиш „червените линии“ на Брюксел, както направи Италия. Затова, колкото повече Брюксел се стреми тотално да подчини европейците, толкова повече от тях ще гласуват за евроскептиците.
Такава днес е европейската дилема. В Париж тази дилема намери решение на срещата със Си, на която Макрон покани да присъстват германския канцлер Ангела Меркел и шефа на еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Така формираната европейска група съобщи на китайския гост, че проектът „Пътя на коприната“ е добър и се харесва на голяма част от европейците. Пекин обаче трябва да разбере, че… Си Дзинпин кимаше с глава в знак на съгласие. Без съмнение, той и така знаеше за какво става въпрос. Но всъщност всичко е още по-лошо и по-сложно, отколкото изглежда.
Да се върнем на статията на Силви Кауфман, която беше адресирана частично и към американците, в която се изброява какво правят с Европа американците в последните две години. Не им разрешават да купуват китайската технология 5G, не им разрешават да търгуват с Иран, тук трябва да добавим и битката против руския газ, причината за която е да може САЩ да продава на европейците по-скъпия американски газ. А сега заплашват и Италия заради сделката й с Китай. Или най-общо казано, Америка прави всичко възможно, което може да направи, за да доведе Европа до икономически и политически упадък.
Накрая Силви Кауфман пише: „Европейците, които някога бяха господарите на света, сега са изтикани в неговата периферия. Но Европа не трябва да приема това поражение“. Получава се нещо като призив „На оръжие граждани“! А как да стане това „на оръжие?? Какво да се прави? Дали все пак да се работи с Китай, Русия и останалите страни, което и в момента се прави? Или Европа да се конфронтира с тях и със САЩ едновременно и след това да седи в очакване на икономически и всякакви други добри чудеса?
Оригинална публикация: „К оружию граждане! Спасите Европу от китайских инвестиции“.