На мотор до играча на поло

На мотор до играча на поло
Първата международна присъда за престъпление на комунизма нанесе нова травмаВ понеделник беше произнесена първата международна присъда за престъпление, извършено в името на комунистическа идеология. Това стана в Камбоджа, в извънредния трибунал за червените кхмери. 68-годишният Дойк, бивш директор на затвор, в който са убити почти 17 000 души, беше осъден на 35 години затвор. Присъдата и без това е ниска, но от нея допълнително се приспадат различни срокове. В действителност Дойк ще излежи много по-малко от половината. Близките на убитите плакаха на глас след обявяването на съдебното решение. Експертите изразиха друга тревога: присъдата е формулирана така, сякаш Дойк сам е решил да избие хиляди хора, докато той е действал съвместно с политическото ръководство на червените кхмери. В залата беше специалният пратеник на ГЛАСОВЕ:
<p>Ако питате Сюр, нещата са прости: човек трябва да печели толкова, че да живее приятно. В превод от камбоджански английски това означава, че Сюр има мотор и обикаля улиците в търсене на клиенти, които да вози на задната седалка без каска. Един курс в града му носи половин долар. С няколко курса на ден живее прилично. Аз съм първият му клиент за деня, но всеки момент ще ме изпусне, понеже не разбира къде искам да ме откара:<br /><br />&ndash;&nbsp;&nbsp;&nbsp; До международния трибунал за червените кхмери &ndash; казвам за трети път и добавям с максимум артикулация, &ndash; Три-бу-нал. Кхмер руж. Пол Пот. Процесът на другаря Дойк.<br /><br />Сюр вдига безпомощно рамене, слиза от мотора и на един съвсем разбираем английски ми предлага да потърсим преводач. В близката работилница също не знаят какво е трибунал, но ми предлагат съкратен маршрут до местния съд. В магазина до тях реагират безпогрешно, щом чуват името на Пол Пот: той умря, казва продавачката. В аптеката пък се образува цяло събрание: пет човека се струпват над един документ на международния трибунал, където името и адресът на институцията са написани на кхмерски. Никой не може да ги прочете, включително Сюр. Викат от горния етаж жената на собственика. Забила пръст в екзотичните букви, тя накъсано срича адреса.<br /><br />&ndash;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Оооо &ndash; казва Сюр с облекчение, &ndash; разбрах, но това е много далече! Минимум десет долара.<br /><br />С цената на двойно превишена скорост моторът ме доставя до международния трибунал за червените кхмери навреме за неговия звезден час. &bdquo;Днес е исторически ден за международното правосъдие&ldquo;, казва Би Би Си. Ще бъде произнесена първата присъда срещу представител на червените кхмери &ndash; режим, съществувал по-малко от четири години, но причинил смъртта на една пета от населението. Сред жертвите са дядото и бабата на Сюр, известява ме моторджията с усмивка. Чудя се какво по-напред искам да знам: защо се усмихва, защо не може да чете или защо не знае, че за тези, които са убили дядо му и баба му, е построено съдилище с размера на НДК.<br /><br />Извънредният трибунал за Камбоджа е един от шестте, които съществуват в момента в света. Всички те разследват престъпления, които излизат от орбитата на обичайното масово насилие: Югославия, Руанда, Сиера Леоне, Ирак, Ливан. Ако сред тези съдилища имаше състезание по ексцентричност, Камбоджанският трибунал щеше да вземе първото място. Той е рекордьор сред останалите поне по два пункта: има най-голямата зала и най-малкия брой обвиняеми. Това е единственият извънреден съд, който се произнася по престъпления срещу човечеството, извършени в името на комунистическа идеология. Другата му особеност е в това, че той разследва най-отдалечените във времето престъпления. Между насилието на червените кхмери и правосъдието за тях има цели трийсет години &ndash; това е повече от живота на Сюр.<br /><br />Червените кхмери управляват Камбоджа от 1975 до 1979 година. По време на управлението им са забранени религията, образованието, медицината, парите, съвременната техника, градските дрехи, чуждите езици, учтивите форми на речта и животът в семейство без разрешение на комуната. По улиците и затворите са убити около един милион души, представляващи образованата градска част от населението. Още близо милион умират от глад и изтощение &ndash; принудени са да работят в селското стопанство при 20-часов работен ден, в хода на който не е осигурявана достатъчно храна. Режимът на червените кхмери съществува 3 години, 8 месеца и 20 дни. В този период градовете са опразнени, а жителите им &ndash; или убити, или отведени в селскостопански комуни. Единствените градски места, в които продължава да има живот, са арестите и затворите. Най-често ги организират в училища, понеже само тези сгради отговарят на условията да бъдат големи, да имат двор и ограда.<br /><br />Едно от тези училища е френската гимназия &bdquo;Туол Сленг&rdquo;, построена в Пном Пен от колониалните власти. В просторния й двор има четири триетажни сгради, висилка и лостове за упражнения, терен за спортни игри. Намира се на тиха улица в квартал с атмосферата на &bdquo;Лозенец&ldquo;. Точно там е бил поместен най-големият от всички затвори, организирани от червените кхмери. Наречен е &bdquo;секретен обект номер 21&ldquo;, съкратено: S-21. В този затвор са убити близо 17 000 души, от които са оцелели 7.<br /><br />Директорът на този затвор беше дошъл в съдебната зала облечен в маркова светлосиня риза. Съдията разказваше как Дойк е въвел неразказваеми изтезания на затворници, описваше как е нареждал да ги измъчват, а Дойк мълчаливо му отговаряше с образа на нюйоркската космополитна цивилизация, извезана до лявото му рамо: играча на поло, въведен от Ралф Лорен. Тези ризи се продават на пазара в Пном Пен за по пет долара и нямат особена символика за местните жители. Но имат за нас. Френският адвокат на жертвите в този процес дори описа в книга прочутата риза, като каза, че тя не му дава мира повече от всичко останало.<br /><br />Въпрос на светове и възприятия, доколкото за камбоджанците въпросът е другаде &ndash; как да вярват на този трибунал, в който половината съдии и прокурори са назначени от местното правителство, а местното правителство е непрекъснато подозирано в корупция и в причастност към режима на червените кхмери. Както казва Мак, предприемчив бизнесмен от предградията на Пном Пен: аз бих ходил в този трибунал, ако той беше в чужбина. Колкото и международен да е, щом се намира у нас, нищо хубаво няма да излезе от него.<br /><br />Това донякъде отговаря на въпроса защо камбоджанците нямат активен интерес към този трибунал, създаден в тяхно име. Сюр все пак беше третият водач на МПС, от когото исках да ме достави на далечния адрес и който не ме разбираше, макар че говореше английски. Адресът е толкова далечен, че пътят на мототакси дотам и обратно е равен на половин обичайна заплата. Друг транспорт няма.<br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Очаквайте още репортажи от нашия специален пратеник в Камбоджа Татяна Ваксберг<br /></strong></em></p>

Коментари

  • Sin

    30 Юли 2010 18:38ч.

    Г-жо Ваксберг, този вестник/сайт се държи от един бандит - Алексей Петров, независимо, че в него има и познати имена. Да работи човек за бандитите в медиите е, меко казано, античовешко. Нямаше да пиша това, ако не знаех коя Сте или ако не уважавах публицистиката Ви. Сега &quot;редакторът&quot; ще изтрие това, но аз пак ще го сложа и т.н. Дано го видите. Поздрави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mana

    31 Юли 2010 23:52ч.

    Син,Вие сте един неосведомен идиот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • малко предистория

    01 Авг 2010 18:06ч.

    През март 1969 Никсън чрез тайна (от американския конгрес!) заповед нарежда да се извършват бомбардировки на територията на Камбоджа. Бомбардировките не се ограничават само с пътеката на Хо Ши Мин, чиято плетеница много добре се вижда от самолет. Бомбардира се вътрешността на източната част на страната под предлог, че там се намирали бази на северовиетнамците и на Виет Конг, както и че се унищожавали Червените Кхмери в подкрепа на Камбоджанското правителство. Края на бомбардировките е едва през 1973 година. До тогава 108 000 тона бомби са хвърлени на територията на Камбоджа, еквивалент на пет атомни бомби като пуснатата в Хирошима. Около 2 милиона камбоджанци напускат домовете си поради бомбардировките. Около 600 000 са жертвите. Претенциите на САЩ са фалшиви, тъй като бази на виетнамците в Камбоджа се оказва, че няма, а и въздушните бомбардировки не различават виетнамци от камбоджанци и комунисти. Бомбардировките не постигат желания ефект и не спират движението по пътеката на Хо Ши Мин. Те обаче предизвикват масово възмущение у камбоджанците. Това се оказва в полза на Червените Кхмери в чийто редици се включват голямо количество селяни от бомбардираните територии, включително деца на 12-15 годишна възраст. Според много историци, особено в последно време, американските бомбардировки на Камбоджа се явяват основен фактор в нарастване на влиянието на Червените Кхмери. Водач на Червените Кхмери е Пол Пот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и още

    01 Авг 2010 18:14ч.

    Червените Кхмери превземат столицата Пном Пен през 1975 година и основават Демократична република Кампучия. Започва най-голямото клане в Азия сравнимо само с геноцида на Хитлеристите през Втората световна война. Хората насила са изселени от градовете и заставени да работят в трудови лагери при завишени норми и при недохранване. Семействата са разделяни умишлено. Всякаква техника е унищожавана, горени са книги. Образованите хора са избивани поголовно, лекари, инженери, електротехници. Убивали са дори за носене на очила. Минимални отклонения от реда са се наказвали със смърт. Съществувал е еквивалент на германските SS - S21, които са изтезавали хора по особено жесток начин, включително жени и деца. За 3 години и половина резултата от действията на Червените Кхмери са 1.5 милиона жертви което е една пета от населението на Камбоджа. Част от тях са убити други умират от глад, изтощение и болести. Отношенията на Камбоджа с Виетнам се влошават поради многото бежанци и постоянните гранични конфликти. През декември 1978 година Пол Пот, страхувайки се от виетнамска атака извършва изпреварващо нападение (подобно на изпреварващото нападение на САЩ над Ирак. Виетнам отвръща на атаката и лесно помита Червените Кхмери. Много от бойците на кхмерите преминават на страната на Виетнам. На 7 януари Пном Пен е освободен и на власт е поставено според САЩ и запада „марионетно” правителство подчинено на Виетнам. Основана е Народна Република Кампучия. Червените Кхмери са изтласкани в северозападната част на Камбоджа по границата с Тайланд. Те обаче продължават да съществуват и да всяват терор в Камбоджа до края на 90те години на 20ти век. Виетнамските войски се изтеглят от Камбоджа окончателно едва в края на 80те години. Скъсването със СССР става причина за взаимно ухажване между Китай и САЩ. Когато виетнамците освобождават Пном Пен от Червените Кхмери, Китай предприема нападение над Виетнам, което виетнамците бързо отблъскват. Макар и Виетнамската война на САЩ да е приключила, американските политици още я водят. Създаването на марионетно на Виетнам правителство в Камбоджа поставя САЩ и Китай на една и съща страна – на страната на Червените Кхмери. Китай, САЩ и Западна Европа и страните от югоизточна Азия не признават Народна Република Камбоджа и блокират всякакви отношения със страната, включително хуманитарни доставки. Червените Кхмери запазват местата си в ООН. САЩ и Китай и Западноевропейските страни съставят коалиционно правителство в изгнание между Червените Кхмери, партията на принц Нородом Сианук и Кхмерския народен национален освободителен фронт – партия опозиционна на „провиетнамското” правителство. Това коалиционно правителство те считат за легитимно. Провиетнамското правителство, както самите виетнамци, са силата която предотвратява връщането на Кхмерите на власт и повторението на геноцида от 75та-79та година. Така САЩ и Китай, не без съгласието на Западна Европа, държат Камбоджа в патово положение до 90те години. Битката между виетнамците и Червените Кхмери продължава през 80те години. Мирни преговори под егидата на ООН започват едва през 1989та и постигат резултат едва през 1991.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи