Мястото на Венецуела в руския глобален пъзел

Мястото на Венецуела в руския глобален пъзел
На пръв поглед изглежда нерационално прекаленото обвързване на Москва с режима на Николас Мадуро. По ред причини. Русия нито е в състояние да окаже масирана икономическа помощ на затъващата далечна страна (както правеше Съветският съюз в Куба), нито да сформира своя военна групировка (както в Сирия), за да гарантира действащата власт срещу външните и вътрешни заплахи. Няма изгледи, в условията на наложени американски санкции, скоро да се очаква и някаква възвращаемост от направените там руски инвестиции. Най-вероятно те ще последват съдбата на онези 3 млрд. долара, дадени на Украйна в последните дни на управлението на Янукович, които днешните власти в Киев категорично отказват да върнат.

 

 

 

Но Путин явно смята, че играта си струва. Не заради собственото си тщеславие, а поради възможността да интегрира кризата във Венецуела в своя основен външнополитически приоритет - да подкопава глобалната мощ на Америка. Разбира се, той никъде не е декларирал открито тази цел, дори често се опитва да я опровергава. От неговите уста не е излизало изречението, че Щатите са враг, напротив, често ги нарича „нашите партноьри“, не отхвърля априори американските инициативи, откликва на всеки призив за диалог, идващ отвъд океана, и постоянно говори колко е необходимо да се изгради някаква степен на доверие между Москва и Вашингтон.

 

Това държание обаче не му пречи постоянно да напипва критичните точки на американското глобално господство и да бие енергично по тях. Разчитайки, че постоянното натрупване на дисбаланси и противоречия в един момент ще прерасне в цялостен срив на съществуващата международна конструкция. Върху чиито руини на Русия ще ѝ е по- лесно да заеме едно по-централно място. И Кремъл работи в тази посока неуморно. Като въздействието му се усеща в три измерения.

 

Първото представлява вбиването на клинове в съюзническата система на Америка. Фокусът се поставя върху намирането на отделни, взаимноизгодни сфери на сътрудничество между Русия и някой американски партньор. Който в условията на остро напрежение между Вашингтон и Москва неизменно добива характеристиките на антиамериканска инициатива. Дори и да не е такъв. И определени резултати са налице. Турция практически е извадена от зоната на американското военно-политическо влияние чрез сделките за Сирия, продажбата на ПВО- системата С-400 и поредица енергийните проекти, Германия, Австрия и Италия са се превърнали в адвокати на "Северен поток 2", а Саудитска Арабия се разкъсва между традиционно добрите си отношения със САЩ и подписанато споразумение с Русия, което гарантира стабилност на така важните за тях цени на петрола.

 

Тези вклинявания на руската дипломация сами по себе си не са решаващи за преобръщане на световното статукво, но те освен всичко друго крайно изнервят хегемона. Вашинтон се оказа в положение сам да не се доверява на своите сили и да изпитва необходимост непрекъснато да препотвърждава водещата си позиция. С което превръща средствата си в свои цели, без да може да формулира нито нови средства, нито нова цел. Като последица опасно се стесняват възможностите за американското военно и дипломатическо въздействие. То се затваря в тесните рамки между санкции към противниците и надменно поведение към съюзниците.

 

Това дава простор на второто измерение на руската дипломация. То разглежда конфронтацията с Америка като инструмент, който сам по себе си бележи предела на американската мощ и стимулира еманципацията на други страни от Америка. Срещу американската система на хегемония, Русия се издига като контрапункт със своя пълен суверенитет и този образ се ползва с определена првивлекателност на световната сцена. Всеки силен политически лидер поне тайничко се стреми властта му да не бъде обвързана с външен център на влияние. Какъвто е Вашингтон.

 

И компилацията от руските усилия и американските грешки вече дават определен резултат. Нека вземем например отхвърлената от Тръмп иранска ядрена сделка. Случилото се не просто противопостави Америка на целия свят, не просто накара най-близките ѝ съюзници да изработят механизми за заобикаляне на американските снакции, но постави под въпрос цялостното доверие към Съединените щати. Готовността на действащата администрация лесно да зачеркне наследството на предшестващата, поставя пред всеки неин контрагент смисъла и възможността изобщо да се търси дългосрочно споразумение с Вашингтон.

 

И третото измерение е руското информационно въздействие и директните опити за вътрешна намеса в политическия процес в Съединените щати. Като основните послания са две. Първото твърди, че за самото американско общество не си струва да се преследва амбицията за глобално лидерство. Тя е прекалено скъпа, един път чрез директните разходи за отбрана и втори път чрез ангажирането на прекалено много хора, които иначе могат да се влеят в реалната икономика. И в крайна сметка от световната доминация се ползва само елитът, а до обикновените хора не достигат никакви блага.

 

Второто послание обрисува риска от глобална ядрена война. Като подтекстът е, че прекаленото разширяване на американските външнополитически интереси не повишава сигурността на страната, а напротив - изправят я пред възможността да се окаже във война с Русия. Която ще доведе до заличаването на Америка. Именно за невярващите Путин миналата година устрои цяло „ревю“ на оръжия за масово унищожаване в посланието си към парламента. И се прокрадва въпросът струва ли си една 350-милионна нация да се жертва в името на някакви си там украинци, поляци или естонци.

 

Едва в рамките на това цялостно глобално въздействие, можем да разберем смисъла на руската позиция спрямо кризата във Венецуела. Водещият мотив е случващото се там да бъде превърнато в поредния удар срещу американската глобална мощ. И ако шансовете на Мадуро да остане в дългосрочен план на власт изглеждат минимални, то Москва се опитва да превърне и свалянето му в негатив за американците.

 

За разлика от западните лидери, Путин е наясно, че сгромолясването на режима във Венецуела няма да доведе до край на кризата, а ще постави нейното завихряне. Както се случи в Украйна след бягството на Янукович. Русия и в момента работи средата във Венецуела да бъде трайно дестабилизирана след евентуалното настъпване на политическа промяна.

 

Колкото повече трае днешното напрежение в латиноамериканската страна, толкова повече ще се радикализира разделението в обществото ѝ. Което все по-малко ще намалява шансовете за мирен преход. Промяната ще става все по-трудна, тъй като поради самите обстоятелства все по-голям брой хора се ангажират със съхранението на режима и все повече се страхуват от бъдещо възмездие. От друга страна, днешната опозиция, начело с Гуайдо, без да бъде победена, но търпяща постоянно властовата репресия, няма как да не се ожесточава все повече и повече. Получава се перфектната рецепта за избухване на гражданска война. Въпросът е дали тя ще бъде като тази в Либия и Йемен, или ще се премине към партизански форми на съпротива. Нека само си представим ефекта, ако Мадуро наистина въоръжи своите поддръжници със стрелково оръжие. Подобно нещо ще отекне не само вътре в страната, но и ще се превърне в дестабилизиращ елемент за целия американски континент.

 

А Русия точно се нуждае да „сервира“ под носа на Америка една Failed state. Спрямо която Вашингтон няма да разполага с полезен ход. Прякото му военно ангажиране може да го вкара в нов Афганистан, а залагането само на икономически санкции, рано или късно ще превърне Венецуела в мъртво стопанско тяло, на което ще бъде трудно да се вдъхне отново живот. И най-вероятно ще се превърне в още по-мащабен източник на миграция. Както Сирия, например. Поредната ярка демонстрация за безмислието и вредата от американската глобална мощ. Която едновременно ще действа деморализиращо върху американското общество и допълнително ще задълбочи пропастта между Америка и останалия свят.

 

За да се съгради и поддържа един моноцентричен свят са необходими огромни ресурси и умения. Но за неговото разрушаване е нужно много по- малко. Както е при сградите. За тяхното построяване се изискват хиляди тонове строителни материали, но е достатъчно само няколко килограма взрив, за да бъдат сринати. Същото може да се случи и с днешното световно статукво. Или може би това вече се случва.

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/iranskiyat-rubikon

http://glasove.com/categories/komentari/news/dohodite-glupako

 

Коментари

  • Фрунзе

    05 Май 2019 13:54ч.

    Само че има един доста голям риск - във всички тези страни, ставащи клиенти на Русия, настъпва икономическа разруха и невероятна пауперизация, правещи ги доста слаби и нестабилни. Следващите режими ще са пещерно антируски настроени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да бе

    05 Май 2019 14:09ч.

    Точно заради щестлавието си се намеси. Бедно дете, от работнически произход, низкорасло, изтърпяло какво ли не в онези години, натрупало колосална енергия да се докаже на целия свят, да се докаже като мъж, като спортист, като гмуркач, ловец, политик, визионер и като владетел. Такива винаги са носели нещастия на народите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Путинофил

    05 Май 2019 14:26ч.

    Вовата е най-добрият играч на геополитическата шахматна игра и неговите противници са в ступор...Още повече,че той прилага амерканската стратегия,използвана в Сирия,Либия,Ирак... Откакто амерканските сенатори се появиха в Украйна през 2014 г. и инициараха свалянето на законно избрания президент-Янукович,което доведе до идването на власт на Потрошенко и превръщането на Украйна в най-бедната европейска страна с минимална заплата 100 лв.,а средна-500 лв.Колкото до Венецуела-тепърва ще се води борбата за надмощие там,но преврата на агента на ЦРУ-Гуайдо,не успя...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И къде е мястото на Венецуела?

    05 Май 2019 14:59ч.

    Между войните на Путин и украинската минимална заплата?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ако Мадуро наистина въоръжи своите поддръжници със стрелково оръжие

    05 Май 2019 15:23ч.

    Отдавна е направено, още при Чавес. Народното опълчение наброява над 300 хиляди души. Разбира се, ако венецуелските генерали се продадат, това опълчение няма шанс срещу американските ВВС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • властовата репресия

    05 Май 2019 15:29ч.

    Бе тоя кървав тиранин Мадуро преди десетина дни екзекутира 37 противници на режима, като 13 от тях бяха разпънати. Единият от екзекутираните беше хлапе на 14 години. Опа, грешка, това всичкото се случи в Саудитска Арабия, а там проблеми с демокрацията няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Афтаро деликатно забравя за Китай,

    05 Май 2019 15:35ч.

    а именно Китай в момента оказва огромна подкрепа на Мадуро - непрекъснато доставя храни, медикаменти, оборудване и специалисти в униформа. Китай възстанови електроснабдяването на Венецуела след кибератаката на САЩ, Китай възстанови и телекомуникациите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    05 Май 2019 15:42ч.

    Перфектен анализ. Всяка фигура на шахматната дъска е важна а Лавров преди време каза нещо на което не бе обърнато подобаващо внимание : " Русия ще играе на всички полета ! ". В шаха те са 64. В света са 193 - толкова са държавите членки на ООН... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    05 Май 2019 16:02ч.

    Наемници, сър ! Георг ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Народно опълчение е имало през Руско-турската освободителна война

    05 Май 2019 16:05ч.

    В Латинска Америка има Ескадрони на смъртта. Някъде са също Тонтон макути, Колективос и т.н. Целта им е една и съща - репресии срещу народа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    05 Май 2019 16:14ч.

    не може да бъде! Какви са тези инсинуации, че РФ може да има деструктивна роля само заради своите си игрички! Жужко ВИНАГИ се намесва ЕДИНСТВЕНО в полза на угнетените, поробени народи, за да ги освободи( от капитализЪмЪ) направи равни( в мизерията). Не вЕрвайте на тоя автор:-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колкото и да му е мъчно на димукрата от 16:05,

    05 Май 2019 16:28ч.

    Народно опълчение във Венецуела има - над 300 хиляди бедняци, въоръжени с вехти пушкала, но готови да бранят род и родина. Докато Ескадроните на смъртта, Тонтон макутите и прочее са малочислени наказателни отряди, съставени от богатски синчета, бранещи съответния "наш кучи син", назначен от Държавния департамент.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпросче към псевдобългарина от Б:

    05 Май 2019 16:36ч.

    Ако нефтът в Саудитска Арабия не беше съвместна собственост на монарха и САЩ, щяха ли САЩ да си затварят очетата за пълното отсъствие на демокрация и повсеместното присъствие на шариат?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    05 Май 2019 17:04ч.

    до псевдомислителя: и кога нефтът на Саудитска Арабия стана собственост на САЩ? Когато същата Саудитска Арабия си игра по своите правила и с намаление цените на нефта половината "шистаци" в щатите фалираха? Или когато, в съюз с Жужко, решиха да контролират цените на нефта с контролиране на количеството добит нефт? Там играта на щатите е друга-от едно време затварянето на очите за средновековието в монархията стана заради заплахата, че няколко чаршафосани царчета от Персийския залив ще определят цените на нефта и от там съдбата на икономиките в света, т.е. ще свалят който не им е удобен и качват който им е удобен да управлява в страните по света. Пак по тази причина в Ормузкия проток имаше и има постоянно американски кораби, за да не може никой да не саботира превоза на нефт(болшинството количество нефт за света преминава от там). Заедно с добивът на нефт от шисти започна и намаляване на тази зависимост до такава степен, че сега в празнината се настани Жужко(споразумението за контролиране количеството добит нефт със Саудитите).Все едно да кажа, че сега Жужко е собственик на саудитския нефт:-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и кога нефтът на Саудитска Арабия стана собственост на САЩ?

    05 Май 2019 17:32ч.

    От 1944 година. Невежеството е сила!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    05 Май 2019 17:44ч.

    ми щом невежеството е сила, ти направо си всемогъщ:-) Arabian American Oil Company (ARAMCO) първоначално е американска, след това саудитите започват да изкупуват американския дял и през 1950г собствеността е 50:50. До 1988г продължават да си откупуват дела и от тази година саудитският нефт е 100% собственост на саудитите, а компанията е преименувана на Saudi Aramco...ама нЕкои са заспали още в 1980-те или четат само руски газети:-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Възразявам

    05 Май 2019 18:16ч.

    “Тонтон макутите и прочее са малочислени наказателни отряди, съставени от богатски синчета”, не е така обаче. Тонтон макутите бяха в Хаити, бедна до крайност черна страна в Карибския басейн. Богат там беше само Папа Док и синът му, Бейби Док. Но това е история. Богатските синчета не вършат мръсната работа. Никъде. За тази цел се наемат бедняци. Беднякът лесно можеш да го манипулираш, то и водещата роля на работническата класа така е замислена. От едни интелигенти, фабрикантски синове и дворяни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    05 Май 2019 18:28ч.

    Най-манитулативни са публикациите и коментарите, които свързват плачевното положение в Венецуела с намесата на големия Шейтан. Големия Шейтан нито има международното право на своя страна, нито има ефективността да го направи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    05 Май 2019 18:30ч.

    В случая Путин трябва да бъде поздравен като крепител на международното право. Всичко друго е соросоиден рев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    05 Май 2019 18:58ч.

    Бог да пази Русия като крепост на Православието ! Представяте ли ли какво би било , ако ФАЩ нямаха спирачка , каквото щеше да се случи с неблагодарна Европа , ако не се намери Русия да спре Хитлер ! Путин да е жив и здрав им е трън в окото !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пропаганда за олигофрени?

    05 Май 2019 19:48ч.

    Т.н. “ФАЩ”, така тръгна от фабриката за тролове на Пригожин, обя същия с армията наемни убийци Вагнер, а ни го пробутват и тук, са съюзник на СССР във войната с Хитлер. И никога преди не е поставян под съмнение приносът им в борбата срещу него. Преди, означава по времето, когато строяхме комунизъм. Когато, ако някой наречеше най-левия от много години цветнокож президент на САЩ черна маймуна, Обонго или нещо подобно, щеше да си получи заслуженото. Иаше тогава лозунги - Свобода за Анджела Дейвис, имаше солидарност с Мохамед Али, отказал да е рекламно лице на войната във Виетнам. Имаше някаква човечност, ако и да нямаше банани, ако и да нямаше свобода. Но съюзници на братския Съветски съюз не бяха разни ислямски диктатори като Ердоган, иранските аятоласи, че дори и талибаните в Афганистан, и никой не можеше да си представи, как в бъдещето вместо комунизъм, някакъв висш държавен служител като Сечин ще получава за една минута повече пари, отколкото работник за цял месец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Обсесията на псевдобългарина от Б

    05 Май 2019 20:04ч.

    Мечтая си да лицезра среща на татами между любимеца на "Глобална България" и носител на черен пояс Бабаит Боко и Жужко. Нашичкият вече е 130 кила, така че падането ще е с гръм и трясък. А като си говорим за ръста като критерий за компетентност, се сещам за шестфутовия умник Барак Хюсеин, дето губеше ума и дума при повреда на телепромптера.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Настойчиво препоръчваме

    06 Май 2019 6:51ч.

    Настойчиво препоръчваме да изгледате поне няколко клипа с успехите на Путин на татамито в Ютуб. Специално подбрани борци с ръст под 1.50, които падат на земята като левскари за дузпа. Същата жалка картинка е и на леденото поле, където вратарят прави всичко да улесни височайшия нападател. Никаква разлика с изпълненията на нашия тулуп, освен в ръста и килцата. Но точно те ще затруднят Путин. Току виж нашичкия се пльоснал върху него и го смазал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 41 загинали при аварийно кацане на пътнически самолет на Шереметиево

    06 Май 2019 8:39ч.

    ....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б на 05.05.2019 в 17:44

    06 Май 2019 9:20ч.

    Инженерче / от българите на станишев /, пак ли изтъня портфейла ? Или Егото е пак болно ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 41 загинали при аварийно кацане на пътнически самолет на Шереметиево на 06.05.2019 в 08:39

    06 Май 2019 9:39ч.

    "кУчИ син , но наш" а ? Сър !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Настойчиво препоръчваме на 06.05.2019 в 06:51

    06 Май 2019 12:43ч.

    Да се запознаете с понятието теглови категории. За своя изненада ще откриете, че двубоите се провеждат между спортисти с приблизително еднакво тегло. Което предопределя и ръста - няма как да е 180 см и да тежи 60 кг. Е, има, но не е спортист. Един факт: на 21-годишна възраст Путин става шампион на Ленинград по самбо и получава званието "майстор на спорта". Въпрос: кога и какво състезание е спечелил Борисов и какво спортно звание има?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    06 Май 2019 13:19ч.

    Добър анализ, но сериозно страда от липсата на ролята на Китай в него. Путин обаче винаги играе с оглед този фактор. И не води война със САЩ, а е принуден от тях да се съпротивлява с всички средства предвид ясната цел на САЩ да унищожи Русия. Китай има доста по-големи инвестиции във Венецуела от Русия, затова, но не само, ще стои твърдо срещу САЩ там, а и другаде, тъй като открито действат и срещу Поднебесната. По един или друг начин мразещите САЩ, а те са преобладващата част от света, се присъединяват към мероприятията на двата нейни главни противници. Необратим процес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хе хе

    06 Май 2019 13:54ч.

    Толкова е бил шампион, колкото ги тръшка наистина разните шампиони на татамито, колкото са му истински головете на хокей, колкото може да язди и да открива антични амфори под водата. Колкото и рустът му е 170 см. Всичко е митология и режисура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    06 Май 2019 14:25ч.

    казваш им истината, а в отговор те наричат: псевдобългарин,безродник, невежа, с изтънял портфейл, голямо его, соросоид, сороспия...още малко, и ще ме извикат в кварталния ОФ клуб за разговор за разяснение на нЕкои проблеми.Бивши партийни секретари, Сър!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димитър

    06 Май 2019 15:32ч.

    Бившите партийни секретари са в управлението без прекъсване , само сменят риториката и боята , за да будалосват наивните гласоподаватели ! Резултатите от евроатлантическата ни ориентация са очевадни , водим всички възможни черни класации !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Професора

    07 Май 2019 13:16ч.

    Защо се пропускат някой важни факти. Например едно от най големите находища на петрол в света се намира във Венецуела. Като го сложиха под руски контрол това производство, те влияят на цените на петрола в световен мащаб. Благодарение на социалистите Уго Чавес и настоящ президент Мадуро след близо 20 годишното им управление тази държава стана бананова република, с висока престъпност, корупция и супер инфлацията. Рязко се засили емиграцията. Ако не са кубинците и руснаците Мадуро отдавна щеше да е заминал за Москва без право на връщане. Руснаците източват огромни финансови и природни ресурси от Венецуела. Те са като скакалците където минат след тях остава само пустош, глад, мизерия, престъпност и висока корупция. На тях изобщо не им пука за венецуелският народ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Moralitas

    07 Май 2019 21:42ч.

    В този анализ САЩ участват едва ли не в ролята на стар добряк, комуто агресивния Путин играе мръсни номера. Днес армията на НАТО е струпана по руските граници, а не е Путин да е наредил танкове пред Ел Пасо. Дори фактът, че военният бюджет на Русия е към 1/15 от този на НАТО ясно дава да се разбере, че всякакви приказки за "руска заплаха", било във военната, политическата или не дай Боже икономическата сфера, са от категорията "една баба казала" и обслужват пропагандни интереси. Венецуела, пък и цяла Южна Америка продължава безчовечно да бъде експлоатирана от САЩ и е неморално това да бъде пренебрегвано дори и в завоалирано антируска статия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добър анализ на автора

    09 Май 2019 7:07ч.

    Налага се съпоставката с годините преди Втората световна война. Американското общество е потънало в блажената си самоизолация независимо от политиците си, Русия се опитва да разедини останалия свят, надявайки се на печалба. Печалба, която също като тогава, ще бъде платена скъпо от руския народ. И от всеки, който се огъне пред натиска и предложенията и. Вече се е случвало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи