Влизането в сила на американското ембарго върху венецуелския петрол ще принуди Боливарската република да стане зависима от други партньори - начело с руснаците и китайците. В същото време обаче то крие риска да изостри допълнително икономическата криза и не може категорично да се твърди, че то ще доведе до отстраняването на Николас Мадуро.

 

Паметник пред седалище на венецуелската петролна компания PDVSA в Каракас Снимка: АФП

 

Досега американските санкции удряха по джобовете на държавния глава и на високопоставени венецуелци. А заявената цел бе свалянето на правителството в полза на представителя на опозицията Хуан Гуайдо, самопровъзгласилия се за временно изпълняващ длъжността президент и признат от близо 50 страни. Само че ембаргото, което влезе в сила от неделя (28 април), засяга самия стълб на и без това крехката венецуелска икономика - петрола, който представлява 96% от националните приходи и чийто голям потребител се явяват самите САЩ.

 

В края на 2018 г. Венецуела е изнасяла половин милион барела дневно за САЩ и 75% от петролните й приходи са идвали от американски компании. Ембаргото ще забрани на всяка американска компания да купува петрол от Венецуела и на всяка чуждестранна организация да използва американската банкова система при сделки по  закупуването на венецуелско черно злато. 

 

Има риск първият осезаем ефект да бъде драстичен спад на производството. Консултантската компания в сектора на енергетиката Rapidan Energy Group посочва, че венецуелската петролна компания PDVSA би могла поради тази причина да свие добива си до 200 хил. барела дневно, а това ще подсили понижението на предишното й производството от 3,2 млн. барела през 2008 г. до едва 840 000 барела през март. 

 

Последиците за всекидневието на венецуелците биха могли да се проявят незабавно. Горка Лалагуна, анализатор от  венецуелската компания Ecoanalitica, прогнозира, че ще бъде "все по-трудно" да се запазят сегашните цени на бензина, който се продава почти на безценица по бензиностанциите. И това без в сметката да се включва рязкото свиване на приходите на държавата, заплашена да не успее да отговори на очакванията на населението, което и без това вече силно е пострадало от кризата. Хиперинфлацията се очаква да достигне 10 000 000 % тази година, според Международния валутен фонд (МВФ), а прекъсванията в електрозахранването са станали нещо обичайно и
страната изпитва остър недостиг на медикаменти.

"Спасителни пояси"

Очаквайки американското ембарго да се очертае на хоризонта още с обявяването му през януари, венецуелското правителство започна да взема мерки. То се обърна към китайските и руските си партньори с искане да поемат задачата да продават венецуелския петрол, да получават приходите от сделките и да ги заделят за
PDVSA.

Венецуела, твърди анализаторът Луис Оливерос, използва руския петролен гигант Роснефт, в който държавата има значително дялово участие, както и "други компании, за да пласира черното си злато" на пазара. Роснефт отхвърля това твърдение. Президентът на PDVSA Мануел Кеведо посети Индия с цел да издейства двойно увеличение на 300-те хиляди барела дневно, които Каракас доставя на индийски компании като Reliance Industries и Nayara Energy (свързана с Роснефт). Само че призракът на ембаргото охлади ентусиазма на индийските компании. Миналата седмица Reliance посочи пред АФП, че е започнала да свива вноса си на венецуелски петрол и че ще прекрати износа си за Каракас на разтворители, които са необходими за рафинирането на суровия петрол.

 

В същото време приходите, идващи от износа за Китай и Русия, отиват преди всичко за изплащане на външния дълг на Венецуела, който достига 150 млрд. долара. Въпреки пречките Русия и Китай се очертават все по-ясно като
"спасителни пояси" за Венецуела, изпаднала в най-тежката криза в съвременната си история, посочва анализаторът Луис Оливерос. Николас Мадуро вини американските санкции за тази криза.  Петролното ембарго на Вашингтон е най-голямото от санкциите, обявявани някога срещу Венецуела. Има опасност правителството да се окаже принудено да намали още повече социалните услуги и тогава недоволството на венецуелците би могло да нарасне. Само че "нищо не сочи, че това ще означава край на управлението на Мадуро", предупреждава Майкъл Шифтър от анализаторския център Интерамерикански диалог (Inter-American Dialogue), чиято централа се намира във
Вашингтон.

 

Защото в баланса на силите във Венецуела ключовият елемент продължава да бъде армията, чийто генерален щаб все така подкрепя Николас Мадуро. Контролът, който висшето военно командване упражнява върху PDVSA, му позволява да се възползва от петролните приходи. След влизането в сила на ембаргото, венецуелският президент би трябвало "да се погрижи най-вече за него със средствата, с които разполага", посочва Дейвид Смайлд от анализаторския център Вашингтонски офис за Латинска Америка (Washington Office on
Latin America), който защитава човешките права.

 

Източник: БТА

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

Може ли американското петролно ембарго на 01.05.2019 в 09:24
Не, не може. Колкото можа да свали правителството на Иран, толкова ще свали и правителството на Венецуела. Освен ако американските ВМС не почнат да спират и конфискуват танкери с венецуелски петрол, платен от руски и китайски компании. Което за нула време ще ескалира до Третата световна.
Не може на 01.05.2019 в 10:03
Венецуела се състои от богат бял елит, криещ се зад високите стени на именията си и огромна неорганизирана пасивна маса индианци. Ако беше иначе, просто такъв като Мадуро щеше да кара автобус докато се пенсионира, а страната му щеше да е по-богата от Саудитска Арабия.
Познавам лично инженер от Венецуела на 01.05.2019 в 10:37
Враг №1 за държавата си сочи американците.
И китайците толкова пари са налели във Венецуела на 01.05.2019 в 10:41
Че струва ми се американците са закъснели с мераците си. А че елитът е бял, а другите индианци само, абсолютна фантасмагория. Да, в Америка са изтрепали местното население, може би някои мечтаят да повторят тази история в 21 век малко по на юг.
Мильо Лудия на 01.05.2019 в 11:21
Мисля, че след Сирия тоя въпрос има ясен отговор. Палачинката се обърна и няма връщане назад. Свиквайте.
баба мара на 01.05.2019 в 12:19
янките са убиици по генезис от тях всичко може да се очаква а тука става въпрос за петрол русия и китаи да се намесят
Гуайдо във Венецуела,... на 01.05.2019 в 13:59
...Санчес в Испания, Обама в САЩ всечки са като от един калъп изкарани?! Само колорирането им различно?!
братът на Иван Георгиев от Попово на 01.05.2019 в 14:32
Хайде, за Венецуела-ясно, дави се в нефт, та затуй ще я сполетят инспирирани отвън преврати и "пълзящи диктатури" (каквото и да значи това според ББ). Ами ние, като нямаме ни нефт, ни газ, а малкото си златни залежи дарихме на Дънди Крокодила Прешъс, нас защо десет години ни управлява подобно продажно Гуайно.
Българин от Б на 01.05.2019 в 15:27
във фирмата работя лично с инженер, емигрирал от Венецуела...той е много любопитен: като добива на нефт за 10 г във Венецуела се е свил от 3.2 млн на 0.84 млн барела на ден(поради некадърност в нефтодобива), като сега цената на нефта е 2 пъти по-евтина от тази преди 10 г и като "мъдро" управляващите чависти разчитат над 95% от износа на Венецуела да е нефт , как аджеба за това са виновни пиндостанците:-) Мислете, другари, мислете!
Българин от Б на 01.05.2019 в 15:27 на 01.05.2019 в 19:49
-: )) Безродници, сър !
Както винаги, псевдобългарина от Б лъже - на 01.05.2019 в 20:29
https://en.wikipedia.org/wiki/File:Venezuela_Oil_Production.png за производството и https://oilprice.com/ за цените . През 2008 един барел струва 60 долара, днес струва 70.
Българин от Б на 01.05.2019 в 21:58
както винаги Му(хл)йовчето скача с обвинение за лъжа:-) https://www.macrotrends.net/1369/crude-oil-price-history-chart я поглени какви бяха цените от 2008 то 2014-средно тежестно $100 за барел.Има кратък период, в който наистина падат до твоите $60 за барел, както има и период, в който са $140 за барел. Но средно $100. Относно производството на нефт-погледни си графиката след като изтрезнееш, наистина около 2005 г производството на нефт във Венецуела е над 3 млн барела на ден, а след 2012 г когато графиката забива надолу ги е било срам да покажат добива. От статията-0,84 млн на ден сега. Така се работи с мужици-акционери във венецуелския нефтодобива, Сър:-)
Ала_Бала на 02.05.2019 в 06:49
За да е икономически изгоден добивът на шистов газ САЩ, то цената на нефта трябва да е по-висока от 60 $. Ако е още по-висока могат да субсидират и износът му за Европа. Бати Бойко нали иска да купува такъв субсидиран газ за хъба си. Затова са санкциите на САЩ срещу Иран и Венецуела. Тоест ние, чрез високите цени на нефта ще платим субсидиите за втечнения газ. Само човек, които не учил малко термодинамика, може да твърди, че компресирания газ може да е по-евтин от класическия. Около 1/4 от неговата енергия се използва за компресията му и превозът през океаните. Между другото и Русия има сметка от високите цени на нефта. все си мисля, че през изминалото лято Тръмп и Путин сан договорили това. Големите и силните договарят, защото имат ядрено оръжие, другите плащат масрафа.
бабо маро, да наречеш американците убийци по генезис, по повод на венецуелците на 02.05.2019 в 08:33
които убиват 30 (тридесет) пъти повече хора годишно, изчислено на 100000 души, се нарича да си кривиш душата. Виж статистиките на ООН.
Както винаги, псевдобългарина от Б продължава да лъже на 02.05.2019 в 09:33
"сега цената на нефта е 2 пъти по-евтина от тази преди 10 г" - това кой го написа? А "0.84 млн барела на ден" кой го написа? На графиката https://tradingeconomics.com/venezuela/crude-oil-production ясно се вижда равномерно производство и рязък спад в рамките на един месец. Което не е "поради некадърност в нефтодобива", а пряк резултат от отказа на САЩ да купуват венецуелски нефт.

Напиши коментар