Никой не го е виждал, всички се боят от него

 

Отново дойде време за мъчителната рубрика What’s wrong with Bulgaria? („Какво й е на България?“). 

 

Докато левицата ловеше джендърни вещици из киберпространството:

 

Вотът на недоверие срещу Борисов-3 пропадна, без никой да го чуе, без никой да протестира. Без така необходимата широка дискусия и за корупцията на ГЕРБ, и за некадърността им. Пропуснат бе шансът да се привлече вниманието на ЕС в момента на председателството;

 

БСП предложи абсурден референдум, залагащ на реакционния популизъм и социалния консерватизъм на масите – нещо диаметрално противоположно на социалистическия идеал и светоусещане; 

 

Както съобщи във фейсбук Ваня Григорова, парламентарната комисия по труда и социалната политика тихомълком – без нито едно изказване на депутат, без дискусия в Тристранния съвет – гласува промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с която ще бъде премахнат задължителния характер на обсъждането със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани. 

 

Антиработническа промяна, благодарение на която, по остроумната забележка на Даниела Пенкова във фейсбук, уволнените български работници ще могат да обяснят на децата си пред празната трапеза, че поне са ги защитили от третия пол; 

 

Премиерът се позиционира като защитник на жените (и децата) от насилие и сега при всеки повод ще може да натяква на БСП, че бият жените си. А някога социалистките създадоха женското движение у нас;

 

Олигархичната синя преса доби възможност да пише и истината, критикувайки БСП, и така получи незаслужена глътка въздух;

 

От безпартийните журналисти се чуха, но съвсем малко трезви и разумни гласове – направиха ми впечатление във фейсбук Биляна Господарска и Валери Найденов. Но много иначе умни и обективни колеги по един или друг начин си купиха баснята за „змийските яйца“ в Истанбулската конвенция. 

 

Наболелите въпроси на класовата политика за пореден път бяха изтласкани от най-вулгарната identity политика. 

 

Опозиционните сили, вместо да се обединят срещу ГЕРБ, отново се разделиха – тоя път на прави и обратни – и си издраха взаимно очите. Левицата се взе подръка с религиозни обскурантисти от различни конфесии и вместо олигарсите щурмува феминистките и ЛГБТИ. 

 

За отбелязване е, че в истерията срещу конвенцията, коварните либерасти, феминистките и ЛГБТИ няма нищо християнско. Това си е чист „хейт спийч“, намирисващ на Третия райх. 

 

Заплахите с отлъчване от църквата на политици за техни суверенни политически действия са достойни за пясъците на Саудитската монархия. Претенциите на изповеданията за ролята на идеологически член първи в държавата по въпросите на морала и семейството са достойни за Ислямската република. 

 

Създаде се мракобесна атмосфера на войнстващо невежество и нетърпимост към либералната интелигенция. Стъписващ брой иначе образовани и умни хора категорично отказаха да приемат доводите на разума и на правилния превод от английски. 

 

Хора с претенции на общественици, на „здрави сили в БСП“ и на глас и съвест на епохата не знаят и не искат да знаят елементарните съвременни научни представи за биологичните причини за хомосексуализма. Според съвременната биологическа наука между другото последният не се „пропагандира“ или „възпитава“ и не се „лекува“. 

 

Тези хора упорито отричат и фактите за ендемичното домашно насилие срещу жените в България. Насилието срещу жените обаче расте и ще расте, защото, както помним у Вапцаров, 

 

„Да кажеме, ти се завръщаш,
намръщен се връщаш
във къщи.
В душата – горчилка.
Сърцето ти болка притиска.
Набиваш жена си,
а онзи ге гледа изниско
под своите вежди,
гледа във тебе
и пита:
„Комай не достигат парите
за хлеба?““

Да добавим и домашния алкохолизъм, и общото подивяване/чалгизация на нравите, и обстоятелството, че жените се справят по-добре с предизвикателствата на „прехода“ от мъжете. 

 

Зловещ джендър на стената


Във въпросната конвенция, посветена изключително на борбата с насилието срещу жените (на английски violence against women е почти пълен синоним на gender-based violence) изрично е посочено, че gender значи „социални роли, които дадено общество смята за присъщи на жените и мъжете“.  

 

Нищо, абсолютно нищо в текста на конвенцията не дава основание за друго тълкуване на gender – като „трети пол“, „свободноизбираем“ пол, пропаганда на хомосексуализъм и транссексуализъм в училище и т.н. 

 

Терминът „сексуална ориентация“ се споменава само веднъж в конвенцията – в общ параграф, според който разпоредбите на конвенцията се прилагат без каквато и да е дискриминация на основата на раса, етнос, религия и т.н., т.е. стандартният списък, в който присъства и сексуалната ориентация. 

 

Смисълът на тази клауза e, че конвенцията защитава от насилие и жените, които имат различен от нашия цвят на кожата, от друг етнос и религия са, или дори се привличат сексуално от жени, а не от мъже. 

 

Думата gender се съдържа във всички документи на ООН по въпросите на жените поне от 70-те години на ХХ век насам, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 1979 г., по която България е страна, или Декларацията за премахване насилието срещу жените от 1993 г. Думата gender се съдържа и във всички подобни документи на ЕС от последните десетилетия. Тя е добре известна у нас на поколения експерти. 

 

Наистина, на български имаме траен проблем с превода й, отдето произлизат недоразумения. Като млад дипломат превеждах gender issues с „половоспецифични социални въпроси“, сега превеждам заглавия като Women and Justice като „Жените и правосъдието“ – именно това и значи. 

 

Наистина, на английски език има от десетилетия насам развитие на терминологията от sex към gender, което първоначално означава „граматичен род“, и чиято цел е да се дебиологизира терминологията, да се фокусират надбиологичните, социологическите характеристики на пола. 

 

Чиста спекулация са приказките за „свободата да си избираме пола“. 

 

Те са отглас от френския екзистенциализъм на Сартр, който по време на немската окупация пишеше, че сме свободни да избираме какви да сме, дори и да сме оковани във вериги – силата на духа надмогва безсилието на плътта. Сартр всъщност въобще не беше във вериги и дори пиесите му се играеха пред пълни салони и се гледаха с интерес и от немците, а след войната идеите му станаха за известно време общ идиом на образованата френска и немска младеж. 

 

Но докато социалната ни „персона“, включително и социалните ни роли, обичайно свързани с пола ни (като например да гледаме мача или да поднасяме на гледащите мача ракийка и мезе), е безспорно социален конструкт, който подлежи на развитие и на субективна преоценка, биологичният ни пол е обективна даденост – поне така е за 96% или повече от жителите на земята, които не спадат към ЛГБТИ. 

 

А и у последните необичайностите на пола се дължат почти изключително на обективни фактори, независещи от прищевките на хората – на комбинации от гени и в много по-малка степен на физически събития във вътреутробния живот или в първите часове след раждането им. 

 

И във всеки случай това няма абсолютно никаква връзка с текста на Истанбулската конвенция. Тя, за стотен път, се отнася само за насилието срещу жените. 

 

Българите, разбира се, не са някакви троглодити, които много държат да бият спокойно жените си, непритеснявани от Съвета на Европа, а просто изразяват недоволството си от ГЕРБ и европейските наднационални организации, които с основание смятат отговорни за бедността, корупцията, беззконието, кризата в семейството и демографския колапс в родината си. 

 

Но го изразяват в злокачествено превърната форма – лов на вещици. 

 

Често сме отбелязвали такива изкривявания на общественото съзнание у нас – например че българите гледат с увлечение турски сериали за величието на Османската империя, слушат чалга и хвърлят гьобеци, а след това за компенсация най-харесват филма „Време разделно“ и пълнят хоротеките. 

 

Българите днес не се борят с ГЕРБ, нашата родна олигархия, ЕНП, брюкселската бюрократична върхушка и недъзите на глобалния турбокапитализъм, от които страдат всички, а с коварните либерасти-соросоиди, феминистки, гейове и „трети полове“. 


Чувството на упадък, разпад и нещастие на българите иде от засилващото се неравенство и икономическа несигурност. 

 

Но в главите им се гонят призраците на джендъра и содомията, инцеста и скотоложството. 

 

Това е първобитно магическо мислене. Оръжие за масово баламосване (weapon of mass distraction), което умело се имплантира в мозъците от пропагандната машина на олигархията. 

 

Аналогично в САЩ олигархията държи в мъртва хватка бялата работническа класа и rednecks (селяните) чрез умело раздухване на социален консерватизъм – расизма и ксенофобията, мачизма и идеологията на gods and guns (богове и пушкала). Ние успешно следваме примера им и създаваме свои rednecks. 

 

Още по темата:

 

http://glasove.com/categories/sreshti-s-rashko-mladenov/news/za-istanbulskoto-umoizparenie-na-bylgarskata-levica

http://glasove.com/categories/komentari/news/za-homoseksualizma--poleka-bez-zloba-choveshki

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

44 коментар/a

В. Николова на 26.01.2018 в 08:43
...каза човекът живеещ в държавата със тоалетни в училища за третополови , в държавата където онзи ден ученик уби свои съученици ...Браво, измъкна се от тъпата България която приличала на Саудитска Арабия и ислямска държава
Комсомолчето си остава комсомолче, дали е червено, дали е либерално-джендърно, няма значение... на 26.01.2018 в 08:43
...явно са си генетично объркани?!
Читател на 26.01.2018 в 09:00
Лява, класова идеологизация на въпрос от друг,антропологически ред. Освен експлоатацията на човек от човека на този свят има и посегателства от друг характер, неизразими на този примитивен идеологически език. А езика предопределя слепотата или обратното.Нищо не е разбрал автора.
Отлично!!! на 26.01.2018 в 09:06
Браво, най-сетне нормална статия по темата!
логореята на 26.01.2018 в 10:26
Хората със здрав морал и трезва далновидна мисъл, на фона на щуротиите и глупостите, с които ни заливат от ЕС, като неконтролируема толерантност към "бежанци" и откровена антиестетична пропаганда на третополовост а ла "Кончита Вурст", приемат въпросната конвенция като символ на насилието, което евроамериканските управляващи кръгове упражняват над своите страни и народи-васали чрез т.нар. "министерство на истината". Ние, народът български, повече не искаме да живеем и работим под такъв безкрайно смешен и нелеп окупационен режим на псевдоинтелектуалщина, разберете го, г-н авторе.
"Митът за „джендъра“ е българският отговор на американския мит за „руския хакер“" на 26.01.2018 в 10:31
Вальо, Вальо, както е казал простият, но не и глупав наш народ: Кога стана циганин, кога ти почерня задника?!
Темата на лявата класова идея е... на 26.01.2018 в 10:36
...достоен труд, достойно образование и достоен живот, а не с какво чуство за пол се събужда и заспива пролетариата. Темата на разумния ляв човек е съхранение и продължение на необходимото за размножаването на човешкия род нормално природно семейство!
Вашите имена /задължително/ на 26.01.2018 в 10:36
много се усложниха Хаджийски
Кривото ляво огледало ражда чудовища! на 26.01.2018 в 10:40
Той, чичакът, е дялан камък. Ще се пасне на всяка идеология, стига материалната й база да е солидна.
Скромно размишляващ на 26.01.2018 в 11:27
Проблемът на конвенцията за мен се намира в революционния плам, възприемащ виждането, че обществото може да бъде обект на морален критерий, идващ от вън. Моралът на латински е това, което са обичаите на български, т.е. нещо обективно съществуващо, прилагано от съответния социум със съзнанието за необходимост. Това понякога е ритуал, загубил реалното си значение, но носещ на практикуващите го съзнанието за общност и емпатия. Конвенцията търси начин да замени едни стереотипи с други стереотипи, защото логически е невъзможно един закон да не бъде стереотипен. Самата дума "закон" на повечето езици означава нещо циклично, повтарящо се и се противопоставя логически на нещата, които са случайни, временни или накратко изключение. Законът обаче е продукт на волята, т.е. той е изначално субективен и идеологичен. Когато в закон се записват изрази като "изкореняване на обичаи" означава, че се предпоставя наличието на друг обичай, по-цивилизован, по-въздигнат от практикувания. Това само по себе си е дискриминация, а да не говорим, че е и утопия. Точно такава утопия каквато например бе комунистическата. Тя смяташе, че семейството, парите, държавата, правото и пр. творения на обичайните стереотипи трябва да се изкоренят. Това разбира се бе невъзможно, но доведе до доста страдания. Също беше и с "изкореняването на малоценните нации, хора, обичаи" от пълноценните. За съжаление и този морален императив, налаган от уж просветената класа на новите мисионери на равенството, също намирисва на дима от кладите на Савонарола. Тази класа обаче забравя, че равенството е пред закона, а неравенството се компенсира с правила, които са изключения на закона. Проблемът е в това, че изключението би могло да се превърне в правило и оттам в привилегия. Привилегията на свой ред отрича равенството. Струва ми се, че няма цивилизация, която да може наистина да се похвали, че е морално по-издигната от предходните. Това не означава, че не може всяко насилие над личността да бъде коригирано със средствата, характерни за самата цивилизация. Впрочем механизмът на еманципацията е продукт на класическата римска култура, а не ХХ-ти век. И така, отново не можем да се похвалим с реален прогрес, въпреки напъните на "прогресистите".
Observer на 26.01.2018 в 12:03
Дрън Дрън. Нахвърляни високомерни думи на съвременен еничар. Нищо ново.
observer на 26.01.2018 в 12:12
Хубаво го е написал Фичо, поздравления и за редакцията, че публикува едно различно мнение на фона на общия хор от анатемосващи правоверни и фалшивата брюкселска адвокатщина на управляващите. Един балансиран, умен текст, който очаквано предизвика яростен отпор отдолу. PS Весела, непознаването на една държава улеснява очернянето и.
observer на 26.01.2018 в 12:38
От друга страна пък българинът е традиционно консервативен, резултат от изначално селския си произход и многовековното си оцеляване в една враждебна държавна и религиозна среда, когато запазването на идентичността му налага да се ограничи в малката си селска общност и християнската си вяра като отлика от вънното влияние. Дори съседите ни на Балканите, граничещи с християнска Европа не са изпитали подобен натиск. Оттам и реакцията към всичко външно и чуждо. Това и в изкуството ни може да се види, с неговия традиционализъм, почти пълната липса на авангард, най-видно в живопистта и архитектурата. Само за сравнение, една Русия дала на света абстракционализма, архитектурния конструктивизъм и обновяването на музиката и балета. Ние нямаме и големите кинорежисьори на румънци, сърби и дори турци, последните трафиционно подценявани у нас. За руснаците да не говорим, те са голяма държава, светът им не е нашия мъничък, ограничен свят. Та изводът ми е, че в конкретния случай може би трябваше да се подходи тактично и с уважение към опасенията на хората. Вместо това въпросът веднага се политизира от политическите ни спекуланти и заедно с агитките се превърна в нещо като традиционното столично дерби, което си е едно нищо. Само потрошени трамваи и обърнати кофи за смет липсват.
boss на 26.01.2018 в 13:10
Много интересно е, че авторът споменава Сартр, но не стига до Джудит Бътлър- създателката на джендър-идеологията. Там се твърди, че сексуалната идентичност не произтича от пола (sex). Първоначално всички хора са били БЕЗПОЛОВИ. Ето защо, всяко новородено е носител на тази хипотетична първична неутралност. То не е нито момче, нито момиче. Още от детската градина трябва да му се осигурят условия да опознае различни сексуални идентичности, за да може само да избере някоя от тях. Ако родителите пречат на този процес, детето може да бъде отнето от тях. А такива случаи вече има в Норвегия. Тази конвенция е ракета-носител на джендър-идеологията, която отрича християнското семейство, в което съпругът е мъж и е баща на децата, родени от майката, негова съпруга. Не на Истанбул ската конвенция, която отваря път към рушенето на християнското семейство.
Виц на 26.01.2018 в 13:10
Питали радио Ереван какво е това "джендър"? В радиото размислили, питали и накрая отговорили: "Общото между Радан Кънев и Бай Хуй"

Напиши коментар