- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 5164
- 27
(2)(1).jpg)
Местната полиция не смее да припари по островите на ислямисткия архипелаг, които непрекъснато растат и се сливат един с друг, а европейското им население панически си стяга куфарите – шведските домакини на Асламова гледат към Финландия.
В тяхното шведско квартално училище дъщерите им учат заедно с трийсетинагодишни брадати афгански субекти, които „се водят“ по документи 16-годишни, и които всекидневно, безнаказано притесняват и вършат престъпления срещу шведи, дори групови изнасилвания и убийства.
Уверен съм, че всички поразителни факти за фанатизма и изстъпленията на ислямистите, които журналистката изброява, са автентични. “Европа са самоубива”, убедена е тя като добре познатия ни берлински политик Тило Сарацин.
Коя е причината за тази, както изглежда, терминална загуба на „воля за власт“ на европейците?
Асламова мисли, че причината е в гузното левичарско съзнание, неговият прекален хуманизъм, а също в користните машинации на левите политици за гласовете на мюсюлманите. След втората световна война западноевропейците се възпитавали в прекалена толерантност и ненасилие и момчетата се учели да се държат като момичета.
Феминизмът довел дотам, че жените не искат да раждат, а изпитват интерес само към чуждите, и то колкото се може по-мургави деца – за осиновяване. Колониалната гузност направила патриотизма хулна дума почти като фашизма, интересът и толерантността към екзотичните култури от Третия свят изтласкали шведската национална култура.
Не е за пренебрегване и материалното охолство. Един от шведските домакини на Асламова казва, че за сто години, от 1870 до 1970 г., Швеция изминала пътя от „най-бедната“ до най-богатата страна в света, но това оказало пагубно въздействие върху душите на хората – загубили мотивите и стремежите си и способността да се борят с трудностите.
Особено фатална за журналистката обаче е дехристиянизацията на Европа. Швеция е атеистична, не на последно място и защото шведската лутеранска църква е ултрадекадентска, ръководена е от жени, признава еднополовите бракове – дори стохолмският епископ в момента е жена, женена за жена и с осиновено чуждо дете. Църквите затварят и се продават за ислямски центрове. Безверните шведи са безсилни срещу ислямистките фанатици, готови да умрат за вярата си.
Как да се противодейства на задаващата се катастрофа?
Асламова смята, че положението в Швеция вече е изпуснато, освен ако не дойде чудесно спасение например от православна Русия, която още не е загубила разсъдъка си, но от логиката й следва, че все пак може да се противодейства, като (1) се свалят от власт левите партии, (2) ликвидира се държавата на благоденствието, засили се икономическото неравенство, принудят се мнозинството хора да се борят за насъщния, вместо да се занимават с извращения, включително с ЛГБТ характер, (3) въведе се драконовски полицейски режим, изгонят се чужденците, (4) жените се върнат на традиционното си място от ръководството на църквите в кухнята и детската стая, а защо не и да се върне старата шведска политика от 20-те години на миналия век на насилствена стерилизация на „непълноценните“, и разбира се, най-вече да се укрепи религията – например да се въведе закон Божий в училище, да се гледат религиозни анимационни филмчета, да се сложат религиозни надписи изображения на светци по обществените места, защо не да се създаде религиозна полиция като в Саудитска Арабия и т.н.
От достоверното излагане на фактите за една изключително тежка социална криза Асламова предполага съвършено погрешни и освен това невъзможни за осъществяване рецепти за решаването й.
Да почнем с упадъка на християнството.
В Стария континент християнството винаги е било в „упадък“
– всички реформистки религиозни движения от Средновековието до днес, от иконоборството, богомилството и исихазма през Клюнийското и Францисканското движение, Реформацията и Контрареформацията, руските староверци, скопци и всевъзможни други секти и до дъновисткото движение у нас – се бореха не с друго, а тъкмо с упадъка на християнството.
Християнството, или „добрите нрави“, всъщност ни най-малко не се ерозира(т) от общочовешкия напредък в правата на човека, включително и от „левичарството“ – всеобщото здравно осигуряване, пълната заетост, даването на работниците на профсъюзни права и дори на универсален базисен доход, и от „феминизма“ – изравняването на жените по статус с мъжете, включително в управата на църквите, евтините детски градини, щедрите отпуски по майчинство и бащинство – и дори, както се вижда ясно в Ню Йорк, от правото на брак на порядъчните мъже и жени хомосексуалисти.
Добрите нрави не се ерозират и от разврата, който винаги е съществувал сред определени среди и хора и е характеризирал дори в по-висока степен от днес и Викторианската уж „благонравна“ епоха, и набожното Средновековие.
Когато днес консервативни български политици като Красимир Каракачанов се опълчват срещу западната „развала“ на „хомосексуализма, травестизма и третия пол“, те всъщност не толкова нападат ЛГБТ, които са дребно малцинство – не повече от максимум 2,5-3% от населението на България – и съвсем не са толкова видими, колкото имплицитно защитават „традицията, основана на стереотипни роли на половете“ – т.е. на първобитен мачизъм и домашно насилие над жените.
„Добрите нрави“ обаче се ерозират от социалната несправедливост, икономическото неравенство и корпоративния грабеж.
„Варварите“ са най-удобното пропагандно средство на корпоративните елити и техните медии за оглупяване на масите и отвличането им от истинските икономически и социални проблеми. Социалните помощи са лоши, защото се дават само на негрите, арабите, мексиканците, турците, циганите, за да поощряват техния паразитизъм, неинтегрираност, невежество, мързел, разврат, насилие и престъпност. Затова масите трябва да кажат или „не“ на социалните помощи, или те да се дават само на „нашите“ – т.е. интегрираните.
В нормални условия за над 500-милионен ЕС около милион мигранти мюсюлмани за година не са нещо, което би се усетило от мнозинството европейци. Аномално тежката мигрантска криза от 2015-2016 г. очевидно се дължеше на първо място на глупашката западна намеса в „Арабската пролет“, особено в Либия и Сирия, и е своеобразна разплата както за собствената европейска колониална вина, така и за американската хегемония над Стария континент.
В историческа дълбочина проблемите на Близкия изток и мюсюлманския свят се дължат преди всичко на западния колониализъм, който там е значително по-агресивен и перфиден от където и да е другаде, и това, разбира се, се дължи главно на въглеводородите. Много негативна е ролята на износа на средновековен бедуински уахабизъм от Саудитска Арабия, но вината за това явление също е на Запада, който създаде саудитската монархия, предостави й някога неограничени финансови средства и все още я държи на власт. Огромна е и вината на западните държави, които създават, въоръжават, обучават и поддържат неуправляеми ислямистки партизански движения срещу неугодните им светски близкоизточни лидери и срещу иранската ислямска революция.
Едно време четяхме у Талев как османлиите по Българско се вайкали по време на Възраждането, че ислямът бил в упадък, вярата им отслабнала, Аллах пращал изпитания на правоверните, гяурите дигнали глава – с пари си играят, църкви дигат, камбани бият – по цял ден „дан-дан-дан“. Проблемите на османлиите в Българско в XIX в. обаче не могли да се решат със самовнушение за по-силна вяра в Аллаха или с по-строго придържане към нравите на предците-победители – воюване с лъкове и копия срещу вапорите и топовете на гяурите.
Проблемите на днешна Европа също няма да се решат с „укрепване“ на християнството
– с въвеждане на закон Божий в българското училище, молитви сутрин преди училище, заклинания срещу Мадона и Кончита Вурст и арести на „опасни“ хомосексуалисти като Емил Димитров и Георги Парцалев (Федерико Гарсия Лорка и Алан Тюринг). Теоретично мислими са също и неоспоримо по-богоугодни мерки като забрана на хазарта, проституцията, порнографията, „Планета Пайнер“ и „Шоуто на Слави“, но няма практически изгледи за въвеждането им – техни закрилници, зрители, клиенти и инвеститори ще има най-вече сред укрепвачите на християнството. Историята показва също, че в такива небогоугодни гнезда понякога избуяват и кълнове на истинска народна култура като американския блус, руската блатна песен или гръцкото ребетико, която с времето, често след естествената си смърт, бива изчистена от порока и кича и художествено обработена от професионалисти.
Проблемите на Европа с мигрантите ще се решат с радикални политически реформи извън сферата на религията и вярата.
Във външната политика това ще са пълно и безусловно прекратяване на финансирането и отглеждането на ислямистки терористични групи от страна на Запада, отслабване и премахване на западния империалистически натиск над мюсюлманския свят, ликвидиране или преустройство на саудитската монархия и нейните сателити, международна програма за ликвидиране на уахабизма в цял свят, в т.ч. и арест и екстрадиране на радикалните имами от западните страни и ликвидиране на джамиите им, подобряване международното полицейско сътрудничество срещу тероризма, което ще е невъзможно без съюз на Запада с Русия, а значи и прекратяване на западната антируска истерия, която прави такова сътрудничество трудно осъществимо. Ислямисткият тероризъм трябва да се превърне от религиозен и културен, а също геополитически в чисто полицейски въпрос на активна превенция чрез социална работа и отстраняване на радикалните уахабити, перфектна международна координация и нулева толерантност към терористичните прояви.
Във вътрешната политика проблемите на Европа, засилващи мигрантската криза, са пазарният фундаментализъм, неадекватната политика на брюкселската бюрокрация, липсата на демокрация, еврото, дефлацията, растящото икономическо неравенство, безработицата на младите, отчаянието на всички.
Безчинствата на мюсюлманските млади мъже срещу жени, деца и старци в Западна Европа, за които пише Асламова, както и „варварството“ на черните млади мъже в САЩ не са „религиозен“ (или „културен“ – т.е. расов/етнически) конфликт per se, а са
Светски, социален конфликт
– на бедността срещу богатството, селото срещу града, невежеството срещу образоваността, грубостта срещу изтънчеността, варварството срещу цивилизацията, каквито конфликти постоянно възникват и в лоното на всички отделни култури. Такива конфликти постоянно имаше и в детството ми в голямо варненско основно училище в нов „образцов“ квартал, в който градските деца бяха малцинство, селските, току-що преселени в града – мнозинство. Тези конфликти се решиха, когато всички деца след няколко години живот в града станаха градски – по моята хронология процесът продължи някъде от от 1971 до 1981 г.
Всички религии могат да оправдаят и осъдят абсолютно всичко
– затова е безполезно да търсим причините за кое да е социално явление в религията на агентите му. Навремето например Валери Найденов бе пратил репортерите си да търсят доказателства в Корана, че ислямът бил религия на изнасилването. Да беше се сетил да ги накара да преровят и Библията, щяха да открият, че тамошният Бог също прилага изнасилването и робството на жените като легитимно наказание на враговете на израилтяните: „... ще събера всички народи на война срещу Йерусалим; градът ще бъде превзет, и домовете разграбени; жените ще бъдат обезчестени...“ („Захария“ 14:1).
Според старозаветния Бог насилването и поробването на жени е препоръчителна практика по време на война: „Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, ... обсади го, и, когато Господ ... го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него; само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ... ти е предал“ („Второзаконие“ 20:10-14). „... Навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха … снета от рамената на пленника…“ („Съдии израилеви“ 5:30). „... Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш, па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена, заведи я у дома си... Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил“ („Второзаконие“ 21:10-14).
Съвременната политическа и етнонационална важност на религията е анахронизъм
– отклонение от логиката на историята. Тя резултат от изкривяването на общественото съзнание от класовата политика към политиката на идентичността, налагано на масите от пропагандната машина на елитите.
За да докажа, че последното ми твърдение не е произволен идеологически постулат на либерално wishful thinking (пожелателно мислене), а се опира на богат исторически материал, в следващата, последна част на този коментар ще разгледам подробно историческата графика на относителната важност на отделните функции на религията от възникването й до до днес, компилирана от Джаред Даймънд в книгата „Светът довчера“ (The World Until Yesterday, 2012).
С присъщата си енциклопедичност и ясна мисъл той е обобщил най-големия масив исторически данни по въпроса, който някога ми е попадал, и въпреки известната му философска слабост като специалист физиолог-орнитолог, ще се убедим, че графиката му заслужава сериозно внимание.
(Следва)
Предишните коментари по темата:
http://glasove.com/categories/komentari/news/izrodenata-evropa-i-zliyat-islyam
