Мат Дилън: Отказвам обичайните сделки в Холивуд

Мат Дилън: Отказвам обичайните сделки в Холивуд
Рядък и взискателен, американският актьор се завръща с ролята на психопат в “Къщата, която Джак построи”, трилър на датския режисьор Ларс фон Трир. Разговор с Мат Дилън публикува “Мадам Фигаро”.

 

 

Мат Дилън най-напред е глас. Дълбок и сериозен тембър, в който отекват незабравими киноистории: “Аутсайдерите”, “Аптекарски герой”, “Сблъсъци”… Но и един различен начин на мислене в Холивуд, на човек, който наблюдава дистанцирано своята среда, а не като кон с капаци. През 35-годишната си кариера актьорът е познал всичко: светкавичното издигане, неуспехите, големите режисьори, етикетите. Особено този на секссимвол, който изглеждаше предопределен за него след първите му роли при Франсис Форд Копола. Докато сътрудничеството му с Гюс Ван Сант, ролята му на алтер его на Буковски във “Фактотум” и на детектива в “Ах, тази Мери” изместиха красавеца. 

Въпреки това, за петнайсетина години, изявите му се разредиха: смяташе се, че е изчезнал, ограничен до малки продукции или е жертва на поредица от лоши избори. Ларс фон Трир събуди обаче актьорския звяр. На 54 г., актьорът отново изненадва, приемайки радикалния, маргинален и понякога охулван свят на датчанина, превърнал се в парий в киното след спорните си изявления за Хитлер по време на кинофестивала в Кан през 2011 година. Мат Дилън пренебрегна всичко, което се говори за датския режисьор, превръщайки се в сериен убиец, който смята убийствата си за произведения на изкуството. Размирен, алегоричен, забавен и безкомпромисен. 

 

- Какво почувствахте, когато Ларс фон Трир се обади и ви каза: “Мат, виждам те като сериен убиец”?

 

- Много се питах: трябва ли да се притеснявам, щом той мисли, че мога да изиграя психопат? Ще говоря с психоаналитика ми! Всъщност не знам защо точно Ларс ме е избрал. Мисля, че и той не знае. Той е много интуитивен режисьор, който не интелектуализира избора си. Не прави кастинга си в зависимост от бокс офиса, блясъка, холивудските априори и кариери. Иначе нямаше да ми предложи ролята!

 

- Страхувахте ли се да се потопите в неговия насилствен и особен свят?

 

- Когато срещнах Ларс, той ми каза: “Поемам напълно отговорност за филмите си”. Това ми вдъхна увереност. Ако за мен участието ми в неговия филм беше скок в неизвестното, той знаеше какво прави. “Къщата, която Джак построи” е много повече от смущаващ и жесток портрет на един сериен убиец: това е и филм за творчеството, метафора за живота на Ларс, който се бори всеки ден с изкуството си. Това е безкомпромисен, наситен, сложен филм, също като своя създател. 

 

- Ларс фон Трир понесе няколко скандала. Страхувахте ли се от неговата репутация?

 

- Ларс е иконоборец: той нарушава правилата. Кодовете в изкуството имат нужда да бъдат нарушавани. Още повече в киното, където има постоянен риск от уеднаквяване. Нужни са творци като него, за да изместват границите. Разбира се, дързостта при него върви заедно с известен вкус към провокацията, но в този филм той го прави с много хумор, към което бях много чувствителен: обичам във всеки от моите герои да има нещо комично. 

 

Що се отнася до скандала в Кан, може би той е бил непохватен, може би е бил зле разбран, може би е прекрачил границите. Всичко, което мога да ви кажа, е, че след като дълго общувах с него, видях, че няма нищо общо с онова, което се говори за него, и не изпитва никаква съпричастност към чудовищата. Филмите му са жестоки, но той не е такъв. И, с изключение на сцената с убийство на деца, която беше трудна да изиграя, аз много се забавлявах с него. Той е забавен и приятен човек.

 

- Можеше ли според вас този филм да се направи в Холивуд?

 

- Никога! В Холивуд никога няма да прочетете сценарий от такъв калибър. Днес всичко са само специални ефекти, в ущърб на психологията на героите. “Къщата, която Джак построи” е много сложен, много особен, много мрачен за Холивуд. Това е изследване на човешката душа, на най-ужасното в нея. Избирането на Тръмп впрочем е прeдизвикало в Ларс желанието да изследва тази тъмнина. Мисля, че е искал да разбере привличането, което хората изпитват към най-абсолютното зло. 

 

- Бяхте много дискретен през последните години. Защо?

 

- В избора си ценя преди всичко режисьорите. Не отхвърлям холивудските филми като цяло, но виждам, че има много малко силни роли в киното. Разбира се, аз трябва да си изкарвам прехраната и направих филми с много посредствени сценарии или с режисьори, които не знаят какво правят. Това винаги са много болезнени или блудкави преживявания и не искам да се повтарят. Така че отказвам обичайните сделки в Холивуд: “Ако направиш този филм, ще ти дам онзи”. Това ме лишава от някои възможности, но аз искам всеки път, когато излизам на снимачната площадка, да си казвам: “За първи път преживявам това”. Търся уникални преживявания, както с Гюс Ван Сант, Ларс фон Трир или Франсис Форд Копола.

 

- Много актриси съжаляват, че добрите роли оредяват след 50-те. Същата съдба ли имат актьорите?

 

- Не бива да забравяме, че само 5 процента от актьорите, записани в Актьорската гилдия печелят прилично със своята професия. Това е много конкурентен сектор за всички. И въпреки че нямам същите възможности, като някои звезди, аз не се оплаквам. Вече имах феноменален шанс да работя, понякога с големи творци. Освен това, макар че е безспорно, че много често актрисите са използвани, за да се изтъкне героя, играейки неговата съпруга или майка, преди всичко има глобален проблем с писането. Като мъж аз наистина получавам много предложения за карикатурни, повърхностни роли. Трябва да се уравновеси цялото, да се предлагат на всеки изпълнител завършени образи, независимо от жанра. Същото важи и за заплатите, които, разбира се, трябва да бъдат хармонизирани. Но, пак казвам, нека бъдем по-сдържани: ние сме много, много добре платени, и да искаме от хората да ни съжаляват ме кара да се чувствам много неудобно. 

 

- Снимахте се под режисурата на французойката Алис Винокур в “Проксима”. Какво можете да ни кажете?

 

- Тя е много запалена режисьорка, отдадена на 100 процента на своето изкуство. Играя астронавт заедно с Ева Грийн, но никога не отиваме в космоса. Всичко е фокусирано около подготовката, психологията. Искам да работя само с режисьори, като Алис: тя е творец, който слуша внимателно, с визия, на която държи до края. Когато снимам с нея или с Ларс, знам, че готовият филм ще бъде техен, а не на продуцента или на малките маркетингови гении. А това американското кино трудно може да ми го гарантира.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Метууу

    10 Ное 2018 5:50ч.

    Гаден бял мъж! Докога ще ги търпиме на екрана? Окупирали са цялата планета! Май този ме изнасили през 1969 год. Дааа,помня аз! Или беше '72....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи