Лобисти викат: "Бойко, спри лобистите!"

<p>Сини и червени видяха лобито на арендаторите и в намеренията на ГЕРБ-ерите да забранят поникването на слънчеви и вятърни централи върху най-плодородната земеделска земя. И това било лобизъм.</p> <p><strong>На пръв поглед подобни действия на двете партии биха били похвални, стига от тях да не лъхаше ударна доза популизъм<br /></strong><br />и да не личи абсурдна амнезия за това как само допреди месеци точно БСП прекрояваше същите земеделски закони. Ситуацията сега е все едно, че същите лобисти викат: "Бойко, спри лобистите!"<br /><br />Няма и грам съмнение, че привилегията арендаторите първи да купуват земя е не само грубо посегателство върху правата на собствениците, погазване на конституцията, но и със сигурност би унищожила конкуренцията на пазара на земя. Затова съмненията, че депутатите на ГЕРБ Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев лобират в полза на арендаторите с тази си поправка, са направо очевадни. На практика печеливши ще се окажат членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която е приютила всички големи наематели на земи и не крие, че е автор на тази поправка.<br /><br />Големият въпрос обаче е грижата за правата на собствениците ли движи невижданата активност на депутатите от БСП и "Синята коалиция"? Не бива да се забравя, че спорният текст освен че дава привилегии на наемателите, ограничава сделките със земя на друг мощен играч на този пазар &ndash; едрите фондове, специализирани в изкупуване на земи. Ако поправката бъде приета, тези фондове ще са в ущърб, защото се явяват втори по ред купувач и за тях остават нивите, които арендаторите не са харесали. А надигането на депутатите на БСП и "Синята коалиция" се случи месец след като Асоциацията на фондовете започна битка за отпадане на спорния текст и изпрати декларация до всички партии в парламента. Фондовете дори призоваха всички собственици да не сключват дългосрочни договори с арендаторите, за да не паднат в капана и да не станат зависими от арендаторите. Предложението на ГЕРБ уточнява, че арендаторите ще имат правото на първи купувач, ако имат договор със собственика за поне 5 години.<br /><br /><strong>Дори председателят на парламента Цецка Цачева разбра в какво се състои спорът</strong><br /><br />и неслучайно вчера попита от трибуната противниците на законовите поправки: "Вие, които не приемате законопроектите на ГЕРБ, кои собственици на земеделски земи защитавате &ndash; онези, които имат по 10, 15, 30, 100 дка, или юридическите лица, които притежават над 5000 дка?". Или с други думи: "На чия страна сте &ndash; на бедните селяни или на фондовете, които искат бързо да разраснат земите си?".<br /><br />Най-нелепо обаче е лицемерието и амнезията на червените. Преди ден експремиерът Сергей Станишев отсече, че сме свидетели на "насилствено окрупняване, нарушаване на конституционното право на неприкосновеността на частната собственост, с което се обслужват големите арендатори, близки до управляващите". Бившият премиер обаче забрави, че същата тази привилегия за арендаторите за първи път влезе в закона преди 2 години по предложение на неговия съпартиец, бивш шеф на аграрната комисия и настоящ посланик в Баку Васил Калинов. Даже тогава в закона нямаше краен срок, в който арендаторът трябва да приеме или откаже предложената му земя - на практика той можеше вечно да мотае собственика и да го изнудва да свали цената. В резултат на това пазарът на земя бе напълно блокиран. През пролетта на 2009 г. фондовете успяха с помощта на жълтия депутат Пламен Моллов да премахнат този текст от закона. В сегашното предложение на ГЕРБ поне има едномесечен срок, в който арендаторът трябва да каже дали ще купува, т.е. мярката няма да има сериозни последици.<br /><br />Сблъсък на лобита се крие и зад скандала да има ли ВЕИ-та в най-плодородните земи, или не. От едната страна на барикадата отново са зърнопроизводителите, в чиито ниви мнозина искат да построят вятърни централи, а от другата - стотиците фирми, които сънуват космическите печалби от този вид дейност. Към тях бързо започнаха да се присламчват и фондовете за земя. Далеч по-интересно е обаче, че тези<br /><br /><strong>две лобита се сблъскаха и сред самите министри<br /></strong><br />в кабинета "Борисов". Категорична забрана ВЕИ да се строят на най-плодородната земя се опита да въведе зам.-земеделският министър Преслав Борисов, който се прости с поста си и бе нарочен за най-големия лобист на зърнопроизводителите. Замислената забрана обаче така или иначе се пропука - през кабинета мина текст, който предвижда изключение от пълната забрана, ако земята попада в специална карта, изготвяна от енергийното министерство. Никой не е виждал тази карта досега - тя тепърва ще се прави. Но не бива да се забравя, двама от заместниците на министър Трайчо Трайков, преди да влязат във властта имаха участия или бяха свързани с фирми за ВЕИ - Евгени Ангелов и настоящата шефка на БЕХ Мая Христова.<br /><br />И когато тази "забрана" най-после стигна до парламента, там се вдига пушилка, че това пречело на свободната инициатива и премиерът трябвало спешно да се намеси и да махне забраната.<br /><br /><strong>Ако Сергей Станишев и Мартин Димитров наистина милеят за частната инициатива, нека да накарат Бойко Борисов да върне други лобистки закони<br /></strong><br />вече приети на второ четене, които наистина узаконяват заграбването на чужди земи. Само преди няколко месеца по инициатива на същото трио &ndash; Десислава Танева, Димитър Аврамов, Стоян Гюзелев, бе прието чужди ниви да се раздават "пропорционално" на едрите арендатори, ако собствениците им не са декларирали, че ще ги обработват, и са ги оставили да пустеят. "Пропорционалното" разпределение на чуждата земя означава, че всеки арендатор получава парче от пустеещата земя в зависимост от това колко едър е, без дори да уведомява собственика.<br /><br />Мартин Димитров пък да вземе да си спомни какво направи тройната коалиция за т.нар. доброволна комасация. В закона продължава да си стои скандален текст, който дава възможност на собствениците, работещи едва 10% от земята в дадено землище, да пренареждат цялата земя стига да получат благословия от земеделския министър. Тази поправка бе вкарана в закона преди година по предложение на асоциацията на големите фондове за земя чрез депутатите Пламен Моллов и Ангел Тюркеджиев от НДСВ. Да не би това да е пазарно?<br /><br />А какво да кажем за замените? Всички в парламента мълчат и сякаш никой не вижда, че депутатът на ГЕРБ Любен Татарски възражда отново спорните замени на земи и гори, с чието громене ГЕРБ трупаше дивиденти преди изборите. Татарски предлага инвеститори да си избират държавни или общински терени и да получават предварително съгласие от министъра на земеделието или от съответния кмет, че могат да променят статута им, т.е. да ги превърнат в строителни площадки. След като инвеститорът за своя сметка промени статута на земята, общината или държавата могат да му я "продадат, заменят или да учредят ограничени вещни права". Толкова ли никой от народните избраници не вижда нищо нередно в тези текстове, вкарани в същия закон, по който сега вдигат такъв шум?</p> <p><em><strong>Анализът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>