Липсата на сигнали от Тръмп изнервя някои на Балканите

Липсата на сигнали от Тръмп изнервя някои на Балканите
Край нямат карикатурите, вицовете, клипчетата, протестите, гарнирани с гневни по холивудски нелицеприятни слова срещу президента Тръмп, смутени критични изказвания на някои европейски управляващи и т.н., но парадоксът е, че той не спира с подписването на укази, нареждания за федерални агенции, уволнения, назначения, телефонни разговори със световни лидери, внимателно подбрани по ред и приоритет, а в допълнение туитва за конкретика и мост към онези, които според него са се объркали в суматохата.

                

Не е ясно дали ще „пресуши блатото“ и ще направи „Америка отново велика“, но неговата Америка все по-често взеха да я наричат „Разединени американски щати“. Парадоксите обаче се множат. Първо беше необяснимо как един милиардер бе избран за президент с гласовете предимно на бели работници, и то със сринат жизнен стандарт.

 

Парадоксално е как се печели битка за Белия дом не благодарение на собствена партия, а въпреки нея. Но още по-голям парадокс е как един балкански националист и радикален политик като Воислав Шешел, който до края на дните си няма да прости бомбардировките под егидата на САЩ над Сърбия през 90-те години на ХХ век, които доведоха до разпад на бивша Югославия, сега ходи с фланелка с лика на Тръмп и дори изпя песен в чест на неговата победа в Скупщината /сръбския парламент/.

 

Не стига, че по време на кампанията на Тръмп за спечелване на президентския пост Шешел призова открито и многократно американците със сръбски произход да гласуват за него, но и мотивира становището си, че е „за доброто и бъдещето на Сърбия“. Разбира се, че Тръмп до момента не е отделил време да каже каквото и да било за Белград. За разлика от срещите му например с полската диаспора в САЩ /наброяваща около 10 млн./, която в мнозинството си го подкрепи с гласовете си, а той й обеща отпадане на визите за полските граждани.

 

Не стана ясно дали наистина в Руската дума някои са пили шампанско в чест на победата на Тръмп, но сръбски официални лица според Foreign Policy са го направили, и то без притеснения. Поддържаната от Сърбия вече десетилетия политика на „с един крак на Изток, а с другия на Запад“ налага спазването на деликатно равновесие в традиционно приятелските отношения с Москва и в стремежите за членство в ЕС под благосклонния поглед на Вашингтон. За НАТО не иде реч.

 

В тази нова ситуация на „ерата Тръмп“ премиерът Вучич, за разлика от президента Николич, предпочита въздържано и по-спокойно да реагира, защото не само Белград, но и целите Балкани са в напрегнато очакване какви ще бъдат на практика намеренията на новия стопанин на Белия дом спрямо региона. Или както пишат в „Ню Йорк Таймс“, „рязката промяна поражда безпокойство, опасения, че договорки между Тръмп и Путин в стил „Ялта 2“ може да разделят Балканите отново на сфери на влияние“, което няма как да се случи, без да се отвеят лидери, дължащи пост и позиции благодарение на прилагана политика в стил на т.нар. клинтънмания. Когато президентът Тръмп казва, че уважава Путин и че е „по-добре да се разбираме с Русия, отколкото не“ /The Hill/, на Балканите объркването са засилва, защото някои управляващи в региона се опасяват, че ще бъдат изолирани и че „ситуацията ще стане като връщане в Студената война, но без подкрепата на САЩ“.

 

Пропускат допълнението, че самият Тръмп няма представа дали нови отношения с Москва ще означават всъщност „добри отношения“. Причината е, че великите никога не са забравяли своите национални интереси и стратегическите им политики винаги са били практични с цел отстояването им. Или както казва Песков, „Тръмп все пак е американски гражданин“. Но на Балканите открай време емоциите надделяват, а надеждите граничат с илюзии. Докато сръбският президент Николич се надява на „нов контекст“ в отношенията с новата администрация във Вашингтон, защото „Сърбия може да получи отношение към себе си, както други страни, които по-добре се възприемат в очите на САЩ“, визирайки Косово, то в Прищина ситуацията е на другия полюс.

 

И няма как да е иначе, когато насред косовската столица има достатъчно забележителен бронзов паметник на Бил Клинтън, когато централен булевард и спортни зали носят неговото име, когато над модни бутици са поставени надписи „Хилари Клинтън“, а американското знаме се вее навсякъде из цялата новообразувана под крилото на САЩ страна. Foreign Policy написа, че посланичката на Косово във Вашингтон при поздравленията си във връзка с инаугурацията на Тръмп е побързала да подчертае, че представлява „най-проамериканската нация в света“, което сигурно би трябвало да означава, че Косово се надява благосклонното отношение на Вашингтон не само да продължи, но и Прищина да си остане един от приоритетите на американската политика на Балканите.

 

Засега е сигурно, че няма да има никакви промени относно военната база „Бондстийл“, относно състава на 4200 войници от НАТО, намиращи се в Косово, а се знае, че поне около 700 от тях са американци. Страхът от евентуална промяна в геополитиката, която може да изолира Балканите и да принуди региона сам да се справя с проблемите си, които са обезпокоително много и исторически обременени, създава сред лидери на малките страни на полуострова ситуация на ужас от „преобръщане на системата“.

 

Едва ли всички са в състояние да вземат завоя от безпрекословно спазване нормите и принципите на неолибералната демокрация и съобразяване с указанията на съответните посланици на САЩ и ЕС в столиците си към собствена „национално отговорна политика“, която да им гарантира политико-икономическа стабилност и избягване на кризи като мигрантски потоци, разпадни процеси или етно-религиозни противоречия. А от тях зависи стабилността и сигурността на всички ни.

 

Не е много далновидно да се счита, че на Балканите тече подготовка за коренна промяна на геополитическия баланс на силите и това е започнало с избора на Тръмп за президент. Та той още нищо конкретно не е споменал за региона. Сигнали обаче не липсват. Факт е, че от миналата година се забелязва влошаване на и без това напрегнатите отношения между съседни страни от Западните Балкани, което се характеризира засега предимно с ожесточена реторика и език на смразяване, както свикнахме да казваме.

 

Някои решиха, че това са сигнали за сериозна криза на демокрацията. Други пък при обсъждане в ЕК на ЕС по външна политика заявиха /евродепутатът Виктор Бощинару, Румъния, социалдемократ/ , че „Западните Балкани винаги са били и сигурно винаги ще бъдат място за конфронтация на големите международни актьори, ако Европа не е достатъчно мъдра да действа, защото без ефективни стъпки от наша страна Русия, Китай и Турция ще бъдат там“.

 

Русия вече по традиция е камъчето в обувката на повечето западни политици и анализатори, които обясняват етническата нестабилност или липсата на прекомерен ентусиазъм за ясна европейска и натовска перспектива напоследък сред населението в региона с ролята на Москва и стремежите й за влияние на Балканите. На практика Русия винаги е имала своите съюзни и приятелски отношения с балканските страни и то се дължи на историко-религиозни обстоятелства.

 

Страните с ясна идентичност и преобладаващо православно население няма как да обърнат гръб на Москва и да не надават ухо за мнението на Кремъл по всички въпроси на геополитиката. Китай си има свои причини да инвестира в региона и да следва своя път на коприната, като строи жп линии и мостове в Сърбия с поглед към Будапеща, а Турция никога не е изоставяла стратегическите си приоритети по линия на изповядващото мюсюлманска религия население на Балканите, което бе повече от ясно обяснено чрез „Стратегическата дълбочина“ на проф. Давутоглу. Да не говорим за ролята на турските фирми в строежа на магистралата Прищина-Тирана, построяването на 750 джамии в Косово, което е с население около 2 млн. и с десетките училища, колежи и университети из региона, където религиозното обучение, е от първостепенно значение.

 

Днес обаче в суматохата на очакван „тръмпизъм“ Белград и Прищина напрягат регионалната атмосфера, като се замерят с обвинения за провокации и нарушаване на споразумения за диалог, което е условие Сърбия да ускори членството си в ЕС. Прословутият влак „Косово е Сърбия“ и изпращането в тази връзка на въоръжени косовски военни по границата със Сърбия даде основание да се правят изводи, че страните са на прага на война. А в региона всяка искра наистина е водила до войни.

 

Дори предстоящите през април президентски избори в Сърбия, които могат да се спечелят чрез активиране на националистически настроения, дори болката от загубата на собствени територии поради демографски бум от страна на албанците в Косово, съчетано със стратегически интереси на Запада, не може да оправдае предизвикването на напрежение до точка на избухване на въоръжен конфликт. Защото ще пламне целият регион, а оттам и Европа.

 

Този филм балканските народи вече са го гледали. Не е реалистично в такава ситуация да се очаква, че могат да се реализират на практика заплахите на президента на Р Сръбска в Босна и Херцеговина, БиХ, Додик да предизвика нов референдум за отделяне на републиката и присъединяването й към Сърбия. Независимо от винаги ясно изразяваната подкрепа на Москва към сърбите в тази част на БиХ. Едва ли Тръмп и Путин се нуждаят от ново огнище на напрежение, след като не са се справили с общата опасност, за която и двамата съобщават, а именно „Ислямска държава“.

 

Но напрежението остава, защото на този европейски полуостров винаги са се намирали лидери, които са се опитвали „да ловят риба в мътна вода“. Вещите наблюдатели на процесите на Балканите не пропуснаха да коментират т.нар. албански фактор и повод за изводи им даде ролята, която Тирана се опита да играе във вътрешнополитическата криза в Македония след изборите от 11 декември. Албанският премиер Еди Рама събра само след 2 дни представителите на влезлите с общо 20 депутати в македонския парламент 4 албански партии и съгласуваха платформа с искания, които де факто променят македонската конституция и на практика могат да доведат до федерализация на страната, т.е. разпадни процеси, откъдето и да ги погледнеш.

 

Исканията на албанските партии бяха оповестени в деня, когато православните празнуват Коледа, а такива сигнали говорят много. Оттук до заплахи за сигурността на региона крачката е малка, защото албанският фактор си има външни поддръжници с трайни интереси. Стари мегаломански идеи на Балканите винаги са били на почит, когато не се чувства реална съпротива от опоненти или партньори, когато няма яснота за приоритетите на големите играчи в геополитиката по отношение на протичащи процеси. Интересно защо албанският президент Нишани преди дни според БГНЕС отказал да приеме американския посланик в Тирана, а главният прокурор на страната го обвинил в „напълно недипломатични атаки“.

 

На този фон само хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович си позволи да съобщи официално, че „Балканите вече не са приоритет във външната политика на САЩ“, което била научила от разговори при направено от нея посещение във Вашингтон след избора на Тръмп за президент. Хърватия също има основание за притеснения, защото част от политическия елит, както и самата президентка се считат за американофили от ерата на семейство Клинтън и не е ясно дали това ще носи дивиденти при новия „вятър на промяната“, който се носи от Белия дом.

 

В тази връзка не би трябвало да се пропуска и фактът, че папа Франциск се срещна в Рим преди дни с представители на католическата общност, епископите, от Сърбия, Косово, Македония и Албания, за да обсъдят между другото и случващото се на Балканите и кой как се чувства в напрегнатата обстановка. Обстановка, в която недоволните, и то най-вече малцинствата, търсят начин да прокарат отделяне, разединение, защото са убедени, че съответните правителства не действат с гаранция за техни права, сигурност и интереси.

 

Да, ама всички на Балканите сме бедни и изоставащи от европейските стандарти. Всички ни е налегнала несправедливост и корупция. Наистина ли трябва отново да се оглеждаме както ще ни каже Тръмп, и то съгласувано с Путин, за да си решаваме собствените проблеми, и то без да се накърняват интереси на „другите“? Оставаме скептични. Освен ако наистина тръмпоманията не доведе до онази смяна на елити и концепции, които не са нищо друго освен промяна на международната ценностна система, която ще ни съхрани като цивилизация, етноси и граждани. Другото ще ни подпали чергата.

 

Коментари

  • Тръмп е човекът, който в момента провежда за САЩ «пересторечно мероприятие», каквото преди три и половина десетилетия се опита да спретне Горбачов за тогавашния СССР.

    06 Фев 2017 13:16ч.

    Разликата е, че докато през 80-те години на миналия век Горбачов и неговите душеприказчици от либерализираната съветска номенклатура се оказаха не особено умни (заблуждавайки се, че Западът ще гледа на тях като на равностойни партньори), то на Тръмп просто не му е нужно да се преструва на чак толкоз умен. Той (както и тези, които стоят зад него) не иска от никого абсолютно нищо и затова е независим в решенията и постъпките си. Даже може да си позволи да похулиганствува — ще мине за сметка на свежото му чувство за хумор. Но привидно безотговорен, Тръмп знае много добре каква е мисията на неговия селф-мейд-менски живот. Тя, мисията му, е: канализиране на потока от лава, който клокочи в душите на измамения трудов американски народ, комуто се опитаха да отнемат американската гордост. Тези, които се опитаха да направят това, са недостойни хора с авантюристичен характер, които преди всичко ненавиждат честния труд, но пък безумно обичат парите и властта. Те ще бъдат поставени на мястото им, а останалият свят, който ще стои отстрани и ще наблюдава как това ще бъде извършено, ще има свободата да реши дали и той да подходи по Тръмповски. Мнозина се боят, че Тръмп ще бъде застрелян, както се случи вече с други четирима американски президенти. Ако можеше да бъде застрелян, досега Тръмп да беше вече получил своята «доза олово». Но това няма да стане, защото Тръмп има да извърши купища много важна работа. Преди да му хрумне да се отправи (или да бъде изпроводен) към По-Щастливия Свят, на Тръмп предстои ДА ПРЕКРОИ ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТА на нашата планета. Той ще трябва да създаде НЯКОЛКО НОВИ ДЪРЖАВИ — в противовес на мечтания от глобалистите модел за хомогенна бездържавна планета. Тръмп се е заел да реставрира старата концепция за «държавностите като ниши» за обособените етнически, расови, верски, културни или социално-икономически специфики. Предстои да се създаде НОВА ЕВРЕЙСКА ДЪРЖАВА в сърцето на Европа — върху част от площта, заемана засега от неуспешния експеримент, известен като Украѝна. Този геополитически акт ще реши много (ако не и ВСИЧКИ ПО-СЕРИОЗНИ) проблеми на нашето време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    06 Фев 2017 14:29ч.

    За нас като българи основните заплахи на Балканите са демографската агресия (защо авторката я нарича бум ?) на албанците и неоосманистката агресия на турския Дианет. Голяма част от българските градове в БЮРМ са завзети с агресия и пари от контрабанда на всичко възможно. Навсякъде се строят джамии на поразия и никой не знае какво се проповядва в тях. Време е християнските народи да кажем "Баста". Сърбия и Гърция обявяват "стратегическо партньорство", то ще бъде подкрепено и от Румъния, както е подкрепено непризнаването на гнойния цирей Косово, а ние гледаме отстрани и само казваме "Йес". Българската армия е ликвидирана, нямаме никакви аргументи. Гадно е да гледаме повече това безсилие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    06 Фев 2017 15:23ч.

    Една забележка първо. Югославия като една миниимперия под сръбско управление не можеше да не се разпадне. Това вече се случи един път през Втората световна война, когато Сърбия се съпротивляваше на нацистите, а Хърватия и Босна им сътрудничеха и се записваха в SS. Особено интересни са босненските есесовци с униформи с чалми. Сблъсъци там е имало още от средновековието. И след краха на комунизма, когато спояващата идеология изчезна и национализмът възкръсна, започнаха и войните между републиките и вътре в тях. Ударите на НАТО бяха почти десетилетие по-късно. Югославия отдавна не съществуваше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Todor Petrov

    07 Фев 2017 9:41ч.

    Dobar analiz.Moje bi tryabvashe da spomene i nashite iznerveni sorosoidi.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • FGL

    07 Фев 2017 13:06ч.

    Иначе - добре, грамотно! Но отново - капка катран в гърнето с мед. Какво отново Путин ти бръкна... Бог знае къде? Побързайте: това все още се лекува. Трябва да се взимате лекарствата редовно. Или ползвайте депо-препарати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • е кви православни са рашъните

    07 Фев 2017 15:20ч.

    след като веиленин е изклал сички попове а после са надрискани на Бялисток и във Вяземското котле за да мутират до днешните зелени човечета, Никакви договорки няма да има, просто шва остаим да са одрискати сами в болшевишките си лайна в бегето и след тва ша идвати да ни са молити пак да ва оправами ма тооо път нананй щот са виде ка сте затънале в корупции и мафиьотчина по ленинински, само по една лопата шви дадем за мюзикъла Копай Сашке

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До горния

    07 Фев 2017 16:16ч.

    абе ти нещо членоразделно можеш ли да кажеш

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наблюдател

    07 Фев 2017 18:14ч.

    Май че от днес нещата се промениха. Някакъв конгресмен-републиканец!,който едва ли говори от свое име предлага България да има обща граница с велика Албания през "страната" Косово. Сръбският регион между Косово и Б-я да бъде даден на Косово разбирай Албания за едно районче от Сев.Косово на Сърбия. Цел- да няма обща грланица между Гърция и Сърбия- май те се разбират най-добре помежду си на Балканите, при условие 1/2 от д-вата Маккедония да мине към Б-я може и без Охрид и езерото, остатъка към Албания. Вкараха Албания в нато вече, така че процеса продължава. май само на Хитлер трябва да сме благодарни че поне успя да ни върне южна Добруджа, а Сталин не ни даде Северна защото сме им обявили война макар че един наш войник не е ходил на Изт.фронт а румънците пратиха 1-2 млн. армия там да плечкосват и мародерстват след германците. това е балканската геополитика и нищо ново. А Observar-a пак се изсра на метеното- Югославия не беше по-различна от сегашната федерална или федеративна Германия като етнос,религия иезик и сродна история.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Фев 2017 9:50ч.

    Наблюдател, правя ти забележка, употребяваш просташки изрази без да са те провокирали с нищо. А сравнението ти между Югославия и Германия е нелепо. Можеше да сравниш комшиите с нас и да ни обясниш, защо тук никой няма намерение да избива турци, българи мюсулмани и българи католици за славата на православната вяра. В ролята на албанците можеш да поставиш циганите например. А за руснаците, опитай се да втълпиш на някой руснак, че не сме воювали срещу тях през Втората световна война или да ти обясни, защо да воюваме срещу тях през Първата е лошо, а те да воюват срещу нас е добро. Безсмислено ще е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи