Лидерите на десницата пак ще помагат на Първанов

Лидерите на десницата пак ще помагат на Първанов
Борисов, Костов и Янев помогнаха на президента за втория мандат. Ще акушират ли и на новата му партия? Георги Първанов все по-смело говори по ум и сърце. И мечтите му летят като на птиче, отброяващо дните, когато ще напусне президентския кафез. В неделя премиерът Борисов го жегна, че ще прави партия. Първанов хич не се разсърди и каза, че България се нуждае от алтернатива.Няколко дни преди това Борисов "се изпусна", че победил московския кмет Лужков на мач, след което станал премиер. За кадем трябвало да го бие и преди президентския вот. Направи го пред русначета-мажоретки и разсеяни репортери, които с досада отразяваха протокола по откриването на московския комплекс в "Камчия".
<p><strong>Ум или сърце?</strong><br /><br />По-скоро второто. Борисов не обича да хвърля важни новини в масовката, те са задача за големи и правилни журналисти, които да изведат съответните големи и правилни заглавия. Но и той явно си има мечти и кафез.<br /><br />От миманса изчурулика и една друга птичка - Татяна Дончева. Тя пък каза, че двамата отдавна управляват в договорка страната, но не предрече бляскаво бъдеще на президентския проект. Може би защото по същото време над "Дондуков" 2 кръжаха Кръстьо Петков, Петя Шопова и други летящи динозаври, които направили гражданско сдружение и предложили "пакет от идеи". С подобни динозаври, колкото и да са вечни, алтернативата ще е никаква. Обади се и едно друго гласче - тънко, пискливо, не се знае птичка ли е, зайче ли, но прозорливо: "Единствената към момента политическа алтернатива и организирана опозиция на ГЕРБ е БСП". Прав е Станишев, "към момента" е точно така.<br /><br />Интригата обаче въобще не касае момента. А близкото бъдеще около кметските, президентските и парламентарните избори след това. И хич не е права Дончева.<br /><br /><strong>Първанов ще нареди бутафорна алтернатива</strong><br /><br /><strong>Но малко ли такива видяхме, малко ли успехи пожънаха?<br /></strong><br />Първо, да дефинираме що значи успех за президентския проект. Той, естествено, не може да разчита на еуфория като при царя или Борисов. Но може на следващите парламентарни избори да вземе толкова гласове, колкото да го превърнат в незаобиколим фактор в реденето на властта. Такива поне са сметките му, а и са напълно възможни. БСП ще помогне с гласове и организационно, разни разочаровани от ГЕРБ хора ще откликнат. А Първанов не просто ще прави партия, той ще разгръща граждански сдружения, ще търси "целия експертен потенциал", ще отваря ветрила и вектори. Птичето ще пее златна ария. И ще осребрява.<br /><br />Партитурата на Борисов е ключова. Първи или втори глас? Като президент или премиер? Като конкурент на предсрочни парламентарни избори или конкурент на редовни? Като партньор в мечтаното от Първанов управленско АД? Нищо от това или всичко накуп? Зависи от ума и хладните сметки на двамата. Те и без това са си дружки, а единственото, което делят, е бъдещето.<br /><br />Първанов няма защо да бърза. Четири години Борисов прави партия и не я направи като хората. Той ще има две след края на мандата си, а с времето рейтингът на генерала ще пада. Неговият няма да се вдига, но пък като липсва трета алтернатива? Тъй че Първанов няма интерес от предсрочни избори и непрекъснатото им пророкуване е спекулация. Може да има интерес, ако генералът се кандидатира за президент и не спечели. Но чак тъй едва ли ще сглупи.<br /><br />През 2006 г. Първанов се сдоби с (не)очаквани приятели. Първо Иван Костов издигна неизбираемия Неделчо Беронов, а после РЗС на Яне Янев кандидатира Георги Марков. Стана ясно, че единен десен кандидат с шанс за балотаж няма да има. По-късно дойде признанието, че Янев и РЗС са работели за БСП, а<br /><br /><strong>гарант за дружбата им е бил Първанов</strong><br /><br />(каза го Румен Овчаров, почти в прав текст). За капак и Бойко Борисов отказа да се кандидатира, като до последно мота тази част от десницата, която го канеше. Тъй най-яростните "опоненти" на Първанов изправиха срещу него единствено Волен Сидеров и принудиха дори десни избиратели до го подкрепят на принципа "по-малкото зло". Проектът на Първанов, който всъщност му е трети личен след двата президентски мандата, зависи от същите тези приятели.<br /><br />Ако разработят истинска алтернатива, ако изкарат на преден план неопетнени фигури, "алтернативата" на Първанов ще е ненужна. Но ще го направят ли? Могат ли? Костов прави някакви опити, но носи изначалните вини на прехода. Между другото, по едно време почти се номинира за президент. След което ценообразуващо замълча.<br /><br />БСП е в ступор. Мълчи, оглежда се, ще утвърди Станишев на конгреса и ще зачака партийното чудо откъм президентството. Янев и Сидеров не пеят, а Бойко Борисов прави най-голямата услуга на Първанов - със серия безсмислени и плитки конфликти го позиционира като единствен свой опонент. Като в двуполюсен модел - "Обичай Борисов, мрази Първанов", "Обичай Първанов, мрази Борисов".<br /><br /><strong>Птичките пеят в хор.</strong></p> <p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. Сега</strong></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи